Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2022г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от
съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 545 по описа на Административен съд гр.Варна за
2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.
63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, подадена чрез
ю.к.Б. против Решение № 71/17.01.22г. по НАХД №3279/2021г. на ВРС, ХV състав, с
което е отменено наказателно постановление №
03-013776/31.03.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 КТ на основание чл.414 ал.3 КТ
на „К.“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.
Касаторът
твърди в жалбата си, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в
нарушение, поради неправилно тълкуване на приложимия закон от установената
фактическа обстановка по делото. Твърди, че безспорно е установено нарушението,
посочено в акта, НП е издадено при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон. Счита, че неправилно ВРС е приел, че
липсва нарушение и тълкува неправилно нормите на КТ и НК. Моли да бъде отменено
обжалваното решение и потвърдено издаденото НП. Прави възражение за
прекомерност за претендираните от ответната страна разноски.
Ответникът по касационната жалба- „К.“ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.И., оспорва жалбата и моли
решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Представителят
на ВОП
дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението
на ВРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „К.“ЕООД против НП № 03-013776/31.03.2021г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което за нарушение на
чл.63 ал.2 КТ на основание чл.414 ал.3 КТ на „К.“ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 3000лв.
За
да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 19.03.2021г. служител на Дирекция „Инспекция по
труда”-Варна извършила проверка по спазването на трудовото законодателство в
строителен обект- жилищна сграда „Брилянт“, находящ се в гр.Варна, УПИ I-ПИ10135.2558.143,
кв.460, 6-ти микрорайон, район „Приморски“, като още при влизането в обекта св.Д
установила, че в обекта престира работна сила А Ю, която изхвърляла строителни
отпадъци от извършваните на обекта СМР. На св.Ю била предоставена за попълване
декларация, в която отразила личните си данни, че работи за дружеството на
длъжност общ работник в проверения обект от 19.03.21г. с работно време от 8,00
до 5,00ч., с почивни дни събота и неделя, със седмично трудово възнаграждение
от 30лв., като е посочила, че има сключен трудов договор и положила подпис в
декларацията, в която е отразен час на попълване 12,06ч. Насрочена била и
документална проверка, в хода на която били представени трудов договор от
19.03.21г., сключен между дружеството и работника Ю и уведомление за регистриран
трудов договор в НАП на 19.03.21г. в 13:57:06ч.
Предвид установеното св.Д приела, че Ю е била допусната на работа на
19.03.21г. на длъжност общ работник преди да й бъде предоставено копие от
уведомлението по чл.62 ал.3 КТ, зеверено от ТД на НАП –Варна и на 25.03.21г.
съставила АУАН срещу дружеството. Въз основа на съставения АУАН е издадено и
обжалваното НП.
Сезираният
със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в срок, но не е била преценена в пълнота
законосъобразността на съставения АУАН, което впоследствие е довело до
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. ВРС е приел, че в описанието на нарушението в НП не се
съдържат факти, които да сочат на конкретно работно време и уговорено трудово
възнаграждение, отпуски, почивки, многократност и повторяемост на дължимите
престации, които са основните елементи на ТПО, което представлява съществено
процесуално нарушение. ВРС е приел и че въпреки горното извършеното не следва
да се квалифицира като административно нарушение, т.к. е малозначително по
смсъла на чл.9, ал.2 НК вр. чл.11 ЗАНН, поради явно незначителната обществена
опасност на деянието.
Касационният
съд приема от правна страна за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, настоящата инстанция
намира следното:
От събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че е сключен трудов договор между дружеството и Ю на 19.03.21г.,
което и не е спорно по делото. Безспорно е и че уведомлението по чл.62 ал.3 КТ
е подадено на същата дата след
извършената проверка и е връчено на лицето.
Нарушението е безспорно установено от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Вмененото с НП нарушение е описано със
съставомерните му елементи.
Настоящият състав счита, че в случая
се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Съгласно
чл. 28 от ЗАНН административният орган може да не наложи административно
наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
С
оглед задължителното
тълкуване на разпоредбите на чл.415в от КТ и чл.28 от ЗАНН в ТР
№3/10.05.2011г. на ВАС и след като към момента на извършване на процесното
нарушение, същото е изключено от преценката по прилагане на чл.415в от КТ, не
са налице пречки
да бъде извършвана преценка за неговата маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В
ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение,
като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно
увредените обществени отношения. Преценката за „маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с
правилното приложение на материалния закон и е в правомощията на съда при
извършване на служебна проверка на обжалваното НП. Маловажен случай на
административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед
липсата или незначителните вредни последици или с оглед на други обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случай на административни нарушения от съответния вид. Необходимо
е да се извърши съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи
обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, вредните последици и др.
Безспорно е установено в случая,
че уведомление е подадено на
19.03.21г. и връчено на работника на същата дата, т.е в деня на извършената проверка.
От извършеното нарушение не са настъпили вредни
последици, същото е с ниска степен на обществена опасност, предвид на това, че
жалбоподателят е връчил копие от уведомлението, заверено от ТД на НАП на
работника.
С
оглед гореизложеното, налице са предпоставките
на чл.28 от ЗАНН и като е отменил издаденото НП, ВРС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да
бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1
от ЗАНН, настоящият състав на Административен
съд Варна
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
71/17.01.22г. по НАХД №3279/2021г. на ВРС, ХV състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.