№ 3620
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Т. Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100506919 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 5883 от 02.04.2024 г., постановено по гр. д. № 62133/2023
г. на Софийски районен съд, 79-и състав, „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД е
осъден да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на основание чл.
411, ал. 1 КЗ сумата от 2 200,78 лв., представляваща непогасена част от
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско +“ за причинени вреди по л. а. „Ауди А 5“, с рег. № ****,
вследствие на ПТП от 17.07.2023 г., в т. ч. и ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2023 г. до окончателното
плащане.
С решението е разпределена и отговорността за разноски между
страните, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати
на ищеца сумата от 838,04 лева.
В законоустановения срок срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
подадена чрез адв. Н. Л., в която са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според въззивника
районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, като
не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, а тези, на които се е позовал в решението си. е обсъдил
едностранчиво и в полза на ищеца, като е игнорирал част от установените по
делото обстоятелства. Намира, че констатациите на първоинстанционния съд
относно механизма и причините за настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие (ПТП) не кореспондират на обективната
действителност, като в тази връзка посочва, че съдът не е отчел, че не се е
установило наличието на поставен пътен знак „Стоп“, важащ за водача на
застрахования при ответника автомобил, нито, че водачът на застрахования
при ищеца автомобил се е движил изначално в крайната лява пътна лента към
момента на навлизане на другия водач на това платно за движение. Застъпена
е теза, че водачът на застрахования при ответника автомобил е управлявал
превозното средство при спазване на всички правила уредени в Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), а водачът на застрахования при ищеца
автомобил е причинил виновно пътния инцидент, като се е престроил
внезапно в лявата пътна лента.
В условията на евентуалност излага, че първоинстанционният съд е
следвало да намали поради съпричиняване претендираното обезщетение, тъй
като водачът на застрахования при ищеца автомобил обективно е разполагал с
възможността да предотврати процесния пътен инцидент, като е могъл
своевременно да възприеме движението и предприемането на маневра за
десен завой от водача на застрахования при ответника автомобил, но въобще
не е реагирал и не е направил опит да избегне удара с него. Намира още, че
водачът на застрахования при ищеца автомобил е нарушил разпоредбите на
чл. 20, ал. 2 и чл. 21 ЗДвП, тъй като се доказало по категоричен начин, че
последният е управлявал автомобила с несъобразена и/или превишена
скорост, поради което е излязъл внезапно в лявата пътна лента и е ударил в
задната част автомобил „Рено“ с рег. № ****.
С оглед изложените съображения е отправена молба до настоящата
инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявения иск в цялост, а в условията на евентуалност – намаляване размер
на присъденото обезщетение поради съпричиняване.
В законоустановения срок от насрещната страна „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден чрез
адв. Т. М., в който са изложени доводи за неоснователност на същата.
Въззиваемият счита, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и
съответстват на събрания доказателствен материал по делото, поради което е
отправена молба до настоящата съдебна инстанция за оставяне въззивната
жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
2
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че решението е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и
правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от
районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата
съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически
констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Районният съд е бил сезиран с осъдителен иск по чл. 411 КЗ от „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД срещу „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане
на сумата от 2200,78 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно
вземане за възстановяване на платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско +“ за причинени щети вследствие пътно-транспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 17.07.2023 г. в гр. Пловдив, на бул.
„Дунав“, ведно със законната лихва от 13.11.2023 г. до окончателното
погасяване на вземането.
Съгласно чл. 411 КЗ, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане
между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на моторно превозно средство (МПС), чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. При своевременно релевирано възражение по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
в тежест на ответника е да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, конкретния обективен принос на другия участник в
произшествието.
Между страните не се спори по следните обстоятелства: наличието на
валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка
„Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и делинквента; изплащане на застрахователно обезщетение от
страна на ищеца и заплащане от ответника на сумата от 2200,77 лв. Основният
спорен въпрос между страните касае механизма на настъпване на ПТП, както
и дали е налице съпричиняване от страна на водача на застрахования при
3
ищеца автомобил.
Механизмът на ПТП е установен от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, както и експертно заключение по допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ). Съгласно заключението по САТЕ
на 17.07.2023 г. около 18,10 часа лек автомобил „Рено Сценик“ с рег. № ****
се движи в гр. Пловдив, в района на бул. „Дунав“, когато водачът му
предприема маневра за завой надясно, не пропука и реализира ПТП с
движещия се отляво лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № ****. Вещото лице е
приело още, че по деформациите на лек автомобил „Ауди А5“ може да се
определи, че скоростта му в момента на съприкосновение е била не повече от
25-30 км/ч по-висока от тази на лек автомобил „Рено Сценик“. Експертът е
изяснил и причината за настъпване на ПТП, а именно поведението на водача
на лек автомобил „Рено Сценик“, който е предприел маневра за завой надясно,
без да изчака преминаването на идващия отляво в същия момент лек
автомобил „Ауди А5“.
Като съобрази изложеното в съвкупност, въззивният съд споделя
решаващите изводи на СРС, че по делото са установени всички предпоставки
за уважаване на иска, включително тези, необходими за ангажиране
отговорността на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД – деяние, вреда
и причинната връзка между тях, като презумпцията за противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, по чл. 45, ал.
2 ЗЗД, не е оборена в процеса.
Основните възражения на ищеца, поддържани и във въззивното
производство касаят съпричиняването на резултата от страна на водача на
застрахованото при ищеца МПС „Рено Сценик“ и оттам – размера на
обезщетението. По този въпрос в допълнение към изложеното от СРС,
настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди, причинени на
увредения, може да се намали, ако той е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Граматическото и логическо тълкуване на нормата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД показват, че релевантен за съпричиняване на вредата от
страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния,
без който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Така е
разрешен въпроса и в практиката на съдилищата. Според нея не всяко
поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори ако не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди. Съгласно трайно установената практика на ВКС,
съпричиняването има обективен характер. Такова ще е налице само когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП и виновно.
В заключение, за да се приеме, че е налице съпричиняване, което да
обоснове намаляване на застрахователното обезщетение, ответникът следва
4
да докаже, пълно и главно, че пострадалият е допринесъл обективно за
настъпване на вредите от произшествието. Връзката между поведението на
пострадалия и настъпването на вредите следва да е пряка.
Като се съобразят показанията на свидетелите, както и заключението на
САТЕ, настоящият състав споделя извода на първоинстанционният съдебен
състав, че не се установява съпричиняване на резултата от страна на водача на
лек автомобил „Ауди А5“ и доводите на ответника в посочения смисъл,
поддържани във въззивната жалба, са неоснователни. Не се установява
водачът на лек автомобил „Ауди А5“ да е навлязъл внезапно в лявата лента за
движение, нито да е управлявал автомобила с несъобразена или превишена
скорост. Настоящият състав се солидаризира с изводите на СРС, че водачът на
лек автомобил „Рено Сценик“ е нарушил а чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като не е
пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил, предприемайки
маневра за навлизане в него, без да пропусне вече движещия се там друг
такъв. Допуснато е и нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП,
която постановява, че при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
В случая водачът на застрахованото при ответника МПС е предприел
маневра навлизане в съседна пътна лента за движение и е бил длъжен да
съобрази обективната пътна обстановка преди да предприеме маневрата. При
това съдът споделя изводите на СРС, че процесното ПТП е възникнало изцяло
в резултат поведението на водача на лек автомобил „Рено Сценик“
застрахован при ответника. Не се установява поведението на водача на лек
автомобил „Ауди А5“ да е допринесло за настъпване на произшествието или
вредите от него.
Обосновано СРС е приел, че не е налице съпричиняване, което да
обоснове намаляване на застрахователното обезщетение дължимо на ищеца на
основание чл. 411 КЗ, като застрахователят – ищец е встъпил в правата на
застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредата за възстановяване на изплатеното на
пострадалия обезщетение в пълния претендиран размер.
Доколкото изводите на настоящия състав съвпадат с тези на СРС,
решението в оспорената част следва да се потвърди, като постановено при
правилно приложение на материалния и процесуален закон.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ищецът
има право на разноски за въззивното производство. Претендират се разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 604 лв. с ДДС. По делото е
доказано извършването на разноски от въззиваемото дружество в пълния
претендиран размер, като това е видно от представения договор за правна
защита и съдействие от 30.05.2024 г. и фактура от същата дата. Ето защо на
въззиваемия следва да бъдат присъдени направените в хода на настоящото
производство разноски в пълния претендиран размер.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5883 от 02.04.2024 г., постановено по гр.
д. № 62133/2023 г. на Софийски районен съд, 79-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ с ЕИК ********* да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 604 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6