О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

29.07.2020 год.,  гр.Ямбол

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  І-ви   въззивен граждански  състав

на      29     юли     2020  година

в закрито заседание, в следния състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА  

                                                             2. МАРТИНА КИРОВА

 

секретар

като разгледа докладваното от съдия М. Кирова

възз.гр.дело    № 399   по описа за   2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на С.С.Д., депозирана чрез особеният й представител - адв.В. К. *** против Решение № 316/24.06.2020 г., постановено по гр.д.№3677/2019 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първоинстанционния съд е приел за установено по отношение на С.С.Д., ЕГН ********** , че дължи на «Агенция за събиране на вземанията»ЕАД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2763/19 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 1 254 лв. -главница, 231,88 лв. – възнаградителна лихва за периода 10.04.2018 г. до 22.11.2018  год., 69,72 лв. – обезщетение за забава за периода 10.04.2018 год. – 01.08.2019 год., ведно със законна лихва от  датата на подаване на заявлението – 01.08.2019 г. до окончателното изплащане, като претенцията за възнаградителна лихва за горницата над 231,88 лв. до пълния предявен размер от 287,84 лв., като неоснователна е отхвърлена. Със същото решение С.С.Д. е осъдена да заплати на «Агенция за събиране на вземанията»ЕАД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,  сумата от 79,37  лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 685, 28 лв. – разноски в производството пред ЯРС.

ОС-Ямбол, изпълнявайки процесуалното си задължение по чл.267, ал.1 от ГПК, намира, че въззивната жалба е редовна и допустима като подадена от надлежна страна – ответник по посоченото гр.д. на първоинстанционния РС-Ямбол, депозирал жалбата си чрез назначеният му особен представител, в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ОС-Ямбол докладва въззивната жалба и отговора:

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува в частта му, с която е уважен предявеният от ищцеца-въззиваем положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, изключая единствено приетото за установено като дължимо паричното вземане за главница. Оплакването на въззивницата е за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на решението на районния съд, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Възвежда се, че първоинстанционният съд макар и да е отразил в доклада си по чл.146 от ГПК извършеното още с отговора на ИМ оспорване от страна на ответницата-въззивник на автентичността на Договора за стоков кредит №339967 от 24.03.2018г., на който се позовава ищецът, не е постановил проверка по реда на чл.193 от ГПК, не е разпределил тежестта за доказване на неистинността и не се е произнесъл с решението си дали отхвърля или уважава оспорването. Изтъква се, че ако условията за погасяването на получената сума /срокове, лихвени проценти, такси, санкции и др./ не са направени от законния представител на кредитора, посочен в договора, респ.от лицето сочено като негов представител, то е налице липса на съгласие между страните по договорните условия, т.е. уговорките са нищожни, поради което в този случай дължима се явява единствено чистата стойност на кредита. Вместо това неправилно в мотивите към съдебния си акт ЯРС е заявил само, че безспорно се установило по делото, че праводателят на ищеца и ответницата са били във валидно облигационно правоотношение по процесния Договор за стоков кредит, тъй като ответницата-въззивник не е оспорила получаването на сумата по уговорения в договора начин, което обстоятелство се установявало безспорно и от приетата и неоспорена ССЕ. По изложени във възз. жалба подробни съображения и доводи, както и сочейки и съдебна практика, се изтъква, че неправилно е обжалваното Решение и в частите му, с които решаващият първоинстанционен съд се е произнесъл, приемайки за неоснователни останалите възражения на ответницата, касаещи нарушаването на императивни норми на ЗПК-чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1, чл.11 ал.1 т.10 което води до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК, както и по отношение на възражението за неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП на клаузите на договора, регламентиращи размера на възнаградителната лихва, което води до тяхната нищожност по смисъла на чл.146 от ЗЗП. Въз основа на така изложените съображения по същество на направените оплаквания, въззивникът моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваната му част и за постановяване на ново от окръжния съд по съществото на спора, с което уважената искова претенция – предмет на частично атакувания съдебен акт да бъде отхвърлена,  с присъждане на направените по делото за двете инстанции разноски. С въззивната си жалба въззивникът е направил искане за откриване на производство по чл.193 от ГПК по отношение на оспорените в първата инстанция Договор за стоков кредит №339967 от 24.03.2018г., погасителен план и общи условия към него.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от «Агенция за събиране на вземанията»ЕАД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София, чрез пълномощника му – юрисконсулт И.Н.Н., в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност, законосъобразност и обоснованост на решението в обжалваната му част. В отговора си въззиваемия е изложил подробни аргументи и съображения, с които е оспорил възраженията в жалбата, позовавайки се на доказателствената съвкупност и на възведеното в приложимите разпоредби от националното законодателство, както и приложимите норми от правото на Европейския съюз и съдебната практика. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски по делото, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, което да бъде определено в размер на 350 лв. Доказателствени искания с отговора на въззивната жалба не са направени.

Съгласно разпоредбата на чл.267 ГПК, в закрито заседание въззивният съд следва да извърши проверка на допустимостта на жалбата, при съответно прилагане на чл.262 ГПК, да се произнесе по допускане на посочените от страните нови доказателства и да насрочи делото за разглеждане в открито заседание.

В изпълнение на горепосочените задължения и като съобрази изискванията на чл.262 ГПК, ЯОС намери въззивната жалба за допустима, като подадена в предвидения в закона срок и от легитимирана страна, поради което следва да бъде разгледана в о.с.з.

По отношение на заявеното от въззивника в жалбата му  доказателствено искане за откриване на производство по чл.193 от ГПК по отношение на оспорени пред първата инстанция писмени документи, ЯОС намира, че същото е преклудирано, според чл.266, ал.1 от ГПК, тъй като е можело да бъде направено пред първоинстанционния съд и то в писмения отговор на ответника-въззивник пред първата инстанция, съгласно възведеното в чл.193 ал.1 от ГПК, каквото ЯОС констатира, че не е било изрично поискано, като не се твърдят обстоятелства по смисъла на възведеното съответно в чл.266, ал.2 и 3 от ГПК.  

Въззиваемата страна с отговора си не е направила искане за събиране на нови доказателства.

Относно възнаграждението на особения представител на въззивника: Съгласно разясненията, дадени с т.6 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2013г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението на особения представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, като същото може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл.47, ал.6 ГПК и чл.48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице за възнаграждението на особения представител, независимо  от изхода на спора. Или на посоченото основание, разноските за особения представител на ответника-въззивник в настоящото производство, следва да бъдат възложени на въззиваемото дружество. Размерът на тези разноски ЯОС определя в размер на 50 лв. - половината от минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл.47,ал.6, изр.2 от ГПК, тъй като  с оглед оплакването в жалбата не е налице фактическа и правна сложност на делото. За сумата от 50 лв. - възнаграждение за особения представител на ответника, следва да бъде вменено задължение на въззиваемото дружество да я внесе по особената сметка на ЯОС.

Водим от изложеното и на осн. чл.267 ГПК, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 29.09.2020 г. от 10,00 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

Не уважава доказателственото искане на въззивника за откриване на производство по чл.193 от ГПК по отношение на следните писмени документи, приобщени по делото в хода на първоинстанционното производство – Договор за стоков кредит №339967 от 24.03.2018г., погасителен план и общи условия към него.

УКАЗВА на "Агенция за събиране на вземания"ЕАД гр.София, с посочени данни, в едноседмичен срок от получаване на съобщението и препис от настоящото определение, да внесе по особената сметка на ЯОС сума в размер на 50 лева за възнаграждение на особения представител на въззивника С.С.Д. ***, като в същия срок представи по делото и документ за внесената сума за разноските.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се връчи на страните.

На въззивника да се връчи и препис от писмения отговор на въззиваемата страна.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.