№ 331
гр. Пловдив, 14.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500644 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№14689/09.11.2021г., подадена чрез куриер
на 08.11.2021г. от „Т.Б.“ЕАД, чрез пълномощника адв.В.Г., против
Определение №1136 от 20.10.2021г., постановено по в.ч.гр.дело №2428/2021г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане
подадената от дружеството частна жалба вх.№47915/24.08.2021г. против
Разпореждане №15853/10.08.2021г. по ч.гр.дело №6501/2021г. по описа на
Районен съд-Пловдив, с което е оставена без уважение постъпилата от
заявителя молба от 09.08.2021г. за отмяна на разпореждане
№14501/22.07.2021г., с което са дадени указания на заявителя за предявяване
на установителен иск против длъжника, и е прекратено производството по
делото. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение,
според които разпореждането по чл.415,ал.1,т.2 от ГПК не подлежи на
обжалване, поради което заявителят е подал молба за отмяната му по реда на
чл.253 от ГПК, с оставянето без уважение на която той е лишен от
възможност за защита на неговите права и задължен да предяви процесуално
недопустим иск по чл.422 от ГПК, поради което отказът за отмяната на това
1
разпореждане да подлежи на обжалване, а окръжният съд неправилно да е
приел, че се обжалва разпореждането по чл.415,ал.1,т.2 от ГПК.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК;
изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя-заявител; касае обжалваемо,
съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното
развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна,
поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира
за неоснователна по следните съображения:
Пред Районен съд-Пловдив е подадено от „Т.Б.“ЕАД заявление вх.
№19371/19.04.2021г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу Н.Ж.П., по което е образувано ч.гр.дело №6501/2021г. По същото е
издадена Заповед №3725 от 20.04.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Предприети са действия по връчване на
заповедта на длъжника. С Разпореждане №14501 от 22.07.2021г. районният
съд е приел заповедта да е връчена при условията на чл.47,ал.5 от ГПК и да е
налице хипотезата на чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, поради което е дал указания на
заявителя да предяви установителен иск относно вземането си и да представи
доказателства за това в едномесечен срок. Заявителят е подал молба вх.
№44864/09.08.2021г. за отмяна на това разпореждане като постановено при
липса на предпоставките по чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, считайки заповедта за
изпълнение да е влязла в сила след изтичане на сроковете по чл.47,ал.2 и
чл.414,ал.2 от ГПК. С Разпореждане №15853 от 10.08.2021г. районният съд е
оставил без уважение молбата за отмяна на разпореждането от 22.07.2021г., с
което са дадени указания на заявителя за предявяване на установителен иск
против длъжника. Препис от разпореждането е връчен на заявителя на
18.08.2021г. На 24.08.2021г. от него е подадена частна жалба вх.№47915
против същото, по която е образувано в.ч.гр.дело №2428/2021г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив. С обжалваното пред настоящата инстанция
Определение №1136 от 20.10.2021г. окръжният съд е приел, че е сезиран с
частна жалба против разпореждането от 10.08.2021г., което съставлява
необжалваем съдебен акт, какъвто е и разпореждането, с което се указва на
заявителя да предяви иска по чл.422 от ГПК, по които решаващи съображения
2
е оставил частната жалба без разглеждане и е прекратил производството по
делото.
Противно на възраженията в частната жалба пред настоящата
инстанция, с обжалваното определение окръжният съд се е произнесъл по
предмета на частната жалба, с която е бил сезиран, а именно против
разпореждането на районния съд от 10.08.2021г., а не против това от
22.07.2021г., чиято отмяна е отказана с първото. Както
определенията/разпорежданията по чл.253 от ГПК не подлежат на обжалване
и могат да бъдат изменяни или отменяни от постановилият ги съд, така и
определенията/разпорежданията за тяхното изменение или отмяна и тези, с
които се оставя без уважение искането за изменението или отмяната им,
каквото последно е атакуваното от заявителя пред окръжния съд, не подлежат
на обжалване. Разпореждането на районния съд с указания по чл.415,ал.1 от
ГПК за предявяване на иска по чл.422 от ГПК не подлежи на обжалване, тъй
като не е преграждащо по смисъла на чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, нито законът е
предвидил изрично неговата обжалваемост, съгласно чл.274,ал.1,т.2 от ГПК.
Указанията по чл.415,ал.1 от ГПК касаят иницииране на исков процес
относно предявеното пред заповедния съд вземане и правилността им е от
значение за допустимостта на иска, която се преценява самостоятелно от
исковия съд, чийто именно акт във връзка с нея подлежи на инстанционен
контрол за законосъобразност. При това положение на обжалване не подлежи
и разпореждането на заповедния съд, с което е отказано да се отмени
постановеното от него разпореждане по чл.415,ал.1 от ГПК. Правилно
частната жалба против същото е оставена без разглеждане с обжалваното
определение, което следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1136 от 20.10.2021г., постановено по
в.ч.гр.дело №2428/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
3
чл.274,ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4