РЕШЕНИЕ
Номер …/… Година
2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд ХХІХсъстав
На двадесет и седми септември Година
две хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния
състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №2741 по
описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „Сириус -49” ЕООД против наказателно постановление № 03-009626/02.05.2018г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на„Сириус -49” ЕООД е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2000 лева на основание чл.416 вр. чл.414, ал.3 от КТ за нарушение по чл.
63 ал.2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно
заседание редовно призован не се явява, но се представлява,
като процесуалният представител поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание представител се явява, оспорва
жалбата и моли съда, да потвърди
атакуваното НП.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
„С.“ ЕООД в
качеството на работодател и стопанисващ хотел Сириус било
допуснато до работа лицето К. Колев. Било възложено да изпълнява трудовите
функции на „готвач” с определено работно време и уговорено трудово
възнаграждение преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62
ал.3 от КТ заверено от ТД НАП Варна.
Въз основа на горното било отпочнато административно наказателно производство срещу въззивника, като бил съставен АУАН. Нарушението било констатирано
на място в обекта и извършено на 03.04.2018г. Свид. М.
квалифицирала нарушението по чл. 63 ал.2 от КТ. АНО издал наказателното
постановление, в което възприел изцяло направените констатации в АУАН.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, разпита на свидетелите
в хода на съдебното производство и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимно свързаност са логически
свързани и последователни, поради което съдът
ги кредитира.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане, като по същество
е не основателна.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Директора
на "Инспекция по труда" гр.Варна, съгласно заповед на Изпълнителния
директор на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София.
Съдът намира, че издаденото
наказателното постановление, не страда от пороци, касаещи неговата валидност и редовност,
същото съдържа всички задължителни реквизити, посочени в чл.57 от ЗАНН, издадено е от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, при спазването на законоустановения
ред и срокове, като счита, че и съставният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на формалните изисквания на чл.42 от ЗАНН. Не са налице нарушения на
процесуалните правила, тъй като нарушението в АУАН и в НП е описано в
достатъчна степен, щото жалбоподателят е разбрал в какво точно е обвинен. АУАН
има дата, месец и година издаването му.
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния
закон, след като е констатирал нарушението по чл.62 от КТ, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма и на
основание чл. 416 вр. чл. 414 ал.3 от КТ е наложил
наказание Имуществена санкция в размер на 2000 лева, като е съотнесъл фактите
към хипотезата на правната норма. На работодателя е вменено, като задължение да
не допуска до работното място новоназначения работник, без да му връчи трудов
договор подписан от двете страни и копие от уведомлението. Към момента на
проверката въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.
63 ал.2 от КТ. Не е спазил изискването за връчване на изискуемите документи
преди допускане до работното място на работника. От показанията на свидетелят и от писмените
доказателства по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че на
03.04.2018г. Колев е заварен да полага
труд като готвач, а негов работодател се е явявал „Сириус -49” ЕООД. Същият
е имал уговорено работно време и трудово възнаграждение. Тези отношения между
работника и работодателя носят характеристиките на трудово правоотношение и
правилно е било прието от наказващият орган, че същите се регулират от Кодекса
на труда, а не от друг закон. Поради това съдът намира, че правилно наказващият
орган е приел, че е било допуснато нарушение на посочените в постановлението
разпоредбите на Кодекса на труда. От друга страна „С.” ЕООД представлявано от въззивникът
безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява юридическо лице което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В този
смисъл, съобразно изискванията на Кодекса на труда е следвало отношенията между
дружеството и работника, при което той е предоставил работна сила, да бъдат оформени в трудов договор в писмена
форма, който заедно с уведомлениепо по чл.62 ал.3 от КТ да бъдат връчени на работника преди да бъде допуснат до работа.
Съдът в настоящия състав счита,
че субект на административно-наказателната отговорност е именно жалбоподателят,
тъй като в чл.414 ал.3 от КТ законодателят е предвидил отговорността за
инкриминираното по-горе нарушение да се носи от работодател, който наруши
разпоредбите на чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или ал.2 от КТ. Съгласно §1т.1 от
ДР към КТ “работодател" е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
представлява работодател по смисъла на КТ, поради което правилно е
посочен като субект на административно-наказателната отговорност по този текст
на закона. Съдът намира, че нарушените правни норми са правилно отнесени към
санкционната такава.
За вмененото на жалбоподателя нарушение, същият е санкциониран с
имуществена санкция в размер на 2000 лева по реда на чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ, съгласно която, се наказва с имуществена санкция в
размер от 1500 до 15 000 лв. Съдът намира, че нарушената правна норма
е правилно отнесена към санкционната такава, като наказанието е наложено в минималния предвиден
в закона размер. Съдът намира, че същото е съобразено с чл.27 ал.2 от ЗАНН, а именно с
тежестта на извършеното нарушение, поради което счита, че наказанието е
правилно и законосъобразно определено и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН. В
този смисъл и наказателното постановление следва да бъде изменено.
Съдът намира, че в конкретния случай
не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с
трудовото законодателство, независимо дали
са налице или не реално настъпили щети не може да бъде възприето като
маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване
на принципите, условията и реда на КТ. Поради изложеното до тук, съдът
намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-009626/ 02.05.2018г.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
- Варна, с което на „Сириус -49” ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2000 лева на основание
чл.416 вр. чл.414, ал.3 от КТ за нарушение
по чл. 63 ал.2 от Кодекса
на труда.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на АПК пред Варненския административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: