РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Бургас, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Димитрина Георгиева Црънкова (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100600889 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д.
Д. Д., ЕГН **********, чрез неговия защитник срещу присъда №
260098/05.07.2021г., постановена по НОХД № 2493/2020 г. по описа на
Районен съд - гр. Бургас.
С посочената присъда подсъдимият Д. Д. Д. е бил признат за
виновен в това, че на 03.04.2020г в град Бургас по път 9008 с посока на
движение от кв. „Долно Езерово“ към село Братово управлявал моторно
превозно средство-лек автомобил марка „Фиат", модел „Пунто“ с per. № А
2394 HP, без съответно свидетелство за правоуправление в едногодишен срок
от наказването му по административен ред за такова деяние с Наказателно
постановление № 19-0769 003262/02.07.2019г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, връчено му на 06.11.2019 г.
и влязло в сила на 14. 06. 2019 г. - престъпление по чл.343в, ал.2 от НК,
поради което и на основание чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване
от свобода, което да се търпи при строг режим, и на глоба в размер на 500 лв.
1
/петстотин/ лева. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия
са били възложени направените по делото разноски.
С жалбата се прави оплакване за допуснати процесуални нарушения
и за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността на Д. обстоятелства без да се сочат
какви конкретно са те. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане, алтернативно за изменение на
първоинстанционната присъда и намаляване на размера на наложените
наказания.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитника на
подсъдимият, адв.Хубеков поддържа въззивната жалба по изложените в
същата съображения и с направеното искане за изменение на
първоинстанционната присъда.
Подсъдимият Д. Д. Д. се явява лично, поддържа жалбата и
становището на своя защитник.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира жалбата
на защитника на подсъдимия за неоснователна и предлага да бъде оставена
без уважение, а присъдата на първата инстанция – потвърдена, като правилна
и законосъобразна.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, установи следното:
Жалбата на защитника на подсъдимият е процесуално допустима,
поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна
процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана
по същество е неоснователна.
При разглеждане на делото по същество настоящата въззивна
инстанция намери, че по делото са събрани в необходимия обем и по
съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно
решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност,
въззивният съд прие за установена следната фактическа обстановка, която
съответства с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния
съд:
Подсъдимият Д. Д. Д. е роден на ****** в с. Л., общ. С., обл. Ямбол,
2
с настоящ адрес *****, ****, *****гражданин, ***** образование, *****,
*****, ЕГН **********.
На 03.04.2020г. , по път 9008 с посока на движение от кв. „Долно
Езерово“ към село Братово, до търговска база „Деспред“, Д. бял спрян за
проверка полицейските служители Д. Л. и Д. К. докато управлявал лек
автомобил марка „Фиат“ модел „Пунто“ с рег.№А 2394НР. Д. не представил
СУМПС като заявил, че никога не е притежавал такова. След извършена
справка в информационните системи на МВР, св.Д. Л. установил, че подс.Д.
не притежавал СУМПС, както и че с НП № 19- 0769-003262/02.07.2019г.
издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Бургас връчено
на 06.11.2019г. и влязло в сила на 14. 06. 2019г., Д. вече бил наказан по
административен ред за това, че е управлявал МПС без съответно
свидетелство за правоуправление.
Така приетите от въззивната инстанция фактически положения, до
които е достигнал и първостепенният съд, се установяват въз основа на
показанията на свидетелите К., Л., К., както и от писмените доказателства и
доказателствени средства по делото - заверени преписи от НП № 19-0769-
003262/02.07.2019г.издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Бургас, АУАН, Справка от Сектор „ПП" при ОД на МВР - гр. Бургас,
бюлетин за съдимост. Първостепенният съд е изпълнил задължението си да
оцени събраните в хода на съдебното следствие доказателства съобразно
изискванията, гарантиращи правилното формиране на вътрешното му
убеждение относно релевантните въпроси. С оглед изложеното настоящият
въззивен състав приема, че първоинстанционният съд е направил изводите си
за доказаност на деянието и неговото авторство въз основа на комплексното и
съвкупно съпоставяне на всички доказателствени източници.
Правилно е приложен и материалният закон. РС обосновано е приел,
че подсъдимият е реализирал поведение, с което е осъществил обективните и
субективните признаци на престъплението кражба по чл. 343в, ал.2 от НК.
Това е така, защото на 03.04.2020г. в град Бургас по път 9008 с посока на
движение от кв. „Долно Езерово“ към село Братово Д. е управлявал моторно
превозно средство-лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с peг. № А
2394 HP, без съответно свидетелство за правоуправление в едногодишен срок
от наказването му по административен ред за такова деяние с Наказателно
3
постановление № 19-0769- 003262/02.07.2019г., издадено от Началник група в
сектор „ПП“ при ОД на МВР-Бургас, връчено му на 06.11.2019г. и влязло в
сила на 14.06.2019г. От субективна страна подсъдимият е съзнавал
противоправния характер на поведението си, като с действията си е
обективирал пряк умисъл. Съзнавал е, че е неправоспособен водач, както и че
вече е бил наказван по административен ред за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление и управлява МПС в едногодишния
срок от последното му административно наказване за същото деяние и
въпреки това отново е управлявал МПС като неправоспособен водач.
Оплакванията във въззивната жалбата за явна несправедливост на
наложеното на подс. Д. наказание са неоснователни. За извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК законът предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от една до три години и глоба от 500 до
1200лв. Първоинстанционният съд, на основание чл. 54 от НК, е определил
наказание лишаване от свобода за срок от една година и 500 лв. глоба т.е.
минимално предвидените да това престъпление наказания. Първата
инстанция вярно е приела като отегчаващи отговорността обстоятелство
обремененото съдебно минало на Д., както и многобройните нарушения на
ЗДвП, а като смекчаващо обстоятелство трудовата ангажираност на
подсъдимия. При тези данни и при спазване принципите за индивидуализация
на наказанието по чл. 54 НК, в съответствие със закона и с доказателствата по
делото, първостепенният съд е определил наказанието за извършеното от
подсъдимия престъпление към минималния предвиден в закона размер, като
дори е подходил снизходително към подсъдимия, тъй като отегчаващите
отговорността му обстоятелства са повече от смекчаващите такива. В този
смисъл намаляването на наказанията е напълно неоправдано, тъй като няма да
отговаря на целите на наказателната репресия. В случая не са налице
предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия
при условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а посочените смекчаващи такива не
са изключителни. Наложеното на Д. наказание не е явно несправедливо,
защото не е налице изискуемото от закона несъответствие между отмереното
наказание, степента на обществена опасност на извършеното престъпление и
тази на личността на дееца. Същевременно при наличието и на отегчаващи
отговорността обстоятелства не може да се обоснове несъразмерност между
4
извършеното престъпление и най-лекото предвидено в закона наказание.
Правилен е и изводът на РС за невъзможност за приложение на условното
осъждане, предвид предходните осъждания на подсъдимия.
В съответствие с чл.57,ал.1,т.2,б.“б“ от ЗИНЗС правилно е определен
строг режим на изтърпяването на наложеното на Д. наказание.
С оглед виновността на подсъдимият, правилно
първоинстанционният съд е ангажирал отговорността му за разноски, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК и се е разпоредил с веществените
доказателства по делото.
Визираните във въззивната жалба пропуски в обвинителния акт по
отношение на името на подсъдимия /на едно място вместо Д. е посочено като
„Я.“/ и неправилното посочване, че е с чисто съдебно минало въпреки че е
осъждан 30 пъти, са неточности, които не са свързани с факти от значение за
съставомерността на престъплението, в което Д. е обвинен, поради което в
никакъв случай не може да се приеме, че водят да нарушаване на правото му
да разбере обвинението и да се защити срещу него.
В обобщение на така извършената въззивна проверка, настоящият
съдебен състав счита, че не са налице основания за изменяване или отмяна на
обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения жалбата на подсъдимия Д. е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Първоинстанционната присъда е обоснована и постановена
съобразно закона, поради което следва да бъде изцяло потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260098/05.07.2021г., постановена по
НОХД № 2493/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено
съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6