Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 18.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Стефка Александрова, като
разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 6067 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 281525
от 21.11.2019 г. по гр.д. № 24872/2019 г. по описа на СРС, 162 с-в, е признато за
установено по предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК *******против И.П.П., ЕГН **********, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ, че И.П.П. дължи на "Т.С." ЕАД
сумата от 1398,28 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия
за периода м. 05.2016 г. – м. 04.2018 г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к.*******с
абонатен номер 087235, както и сумата от 39,19 лв., представляваща такса за
дялово разпределение за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението – 22.01.2019
г., до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 29.01.2019 г. по гр.д. № 3717/2019 г. по описа на СРС,
162 състав, като е отхвърлен иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 39,19 лв. до пълния предявен
размер от 46,69 лв., такса за дялово разпределение, както и исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.86 ЗЗД за сумата от
92,17 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2017 г. до 08.01.2019
г., както и за сумата от 8 лв., лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода 30.01.2016 г. – 08.01.2019 г.
Решението е постановено при участие на
подпомагаща страна на страната на ищеца – ТА-ЕС Нелбо Инженеринг ООД.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника И.П.П., в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на постановеното решение в частта,
в която са уважени предявените искове. Същото се оспорва и като необосновано с оплаквания за
нарушения на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Изложени са съображения, че решението в обжалвана част е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон. Неправилно, според жалбоподателя СРС е издал заповед
за изпълнение срещу нея по реда на чл.410 ГПК за дължими суми към
ищеца във връзка с доставена в имота топлинна енергия за процесния период, тъй като същата е с настоящ адрес извън Република България- Република Франция. Оспорва да е
поискала такава услуга, да е потребила количество ТЕ възлизащо на исковата стойност. Оспорва да дължи суми на ищеца
във връзка с доставяна и потребявана в имота от нея услуга. Поддържа становище, че предявените
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
Заявява, че съдебното
производство е един фалшив процес.
Това, според жалбаподателя е измама на "Т.С." ЕАД и пълно беззаконие от
страна на правосъдието. Поддържа, че живее от 1986 г. в Париж, Франция и не е
ползвател или потребител на ТЕ в имота. Поддържа, че няма сключен договор с
ищеца за ползване на услугата. Поддържа, че в случая са нарушени правата й на
потребител и съдът не е приложил разпоредбите на ЗЗП. Поддържа, че за имота е
имало висящо дело за делба, което въпреки смъртта на сестра й- другата
ответница не е прекратено, като приживе не е била и допускана до имота от К.П.П..
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете в цялост. Претендират се разноски.
Въззиваемият "Т.С." ЕАД не е подал в законоустановения
срок отговор на въззивната жалба.
С молба от 15.02.2021 г. Оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната
на ищеца - ТА-ЕС Нелбо Инженеринг ООД не е изразил
становище по подадената въззивна
жалба.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 162-ри състав, решение за валидно и
допустимо.
Решението на
СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да
се уважи предявеният иск,
че ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на ответника има монтиран
топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното
количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от
ФДР и изчисляване на стойностите
на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 и пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване,
който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление за домакинството си. В смисъла на горното легално определение, ответникът, като собственик на имота- гр.София, ж.к.Младост 1, бл.89, вх.Л, ет.2,
ап.187, има качеството на потребител на топлинна енергия.
В производството е установено, чрез
представените писмени доказателства (нотариален акт, искова молба за делба), че процесният имот, представляващ апартамент №
187, находящ се в в гр.София, ж.к.*******с абонатен номер
087235, е бил придобит
от наследодателите на ответниците
Л.А.П. и П.Г.петров чрез покупка от Софийски градски народен съвет по реда на чл. 55г ЗПИНМ (отм.) през 1974 г., като след смъртта им (на
15.03.1997 г. и на 07.03.2007 г.) правото на собственост е преминало при равни дялове върху
законните им наследници – К.П.П.
(първоначално конституирана
като ответник в производството, но починала в хода на процеса
на 02.05.2019 г.) и ответницата И.П.П., като техни низходящи
– арг. чл. 5, ал. 1 ЗН. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител,
респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател
или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно,
предвид обстоятелството, че
ответницата и сестра й К.П.П. са
били съсобственици при равни
квоти на имота през процесния период, те се явяват
потребители, респ. клиенти
на топлинна енергия за битови нужди в него през процесния период.
Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното
от ответника право на собственост
върху топлоснабдения имот и установеното наличие на облигационно
договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба
на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване
на иска по основание. Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба,
които са съответно одобрени с Решение
ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение
№ОУ-02/03.02.2014 год. и които са
публикувани. Разпоредбата
на чл.150,ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите,
които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането
им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Доколкото за изпълнение
на последното не са изложени твърдения и съответно не са ангажирани доказателства, то, съдът намира че между ответниците, от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за
периода м. 05.2016 г. – м. 04.2018 г., като след смъртта на потребителя К.П. на 02.05.2019 г. в правоотношението и като неин единствен наследник е встъпила
ответницата И.П. (видно от справката
от НБД „Население“ – л. 46 от делото на СРС), която освен задължено
лице на самостоятелно основание като
потребител на топлинна енергия в имота (за половината от стойността на доставената топлинна енергия предвид квотите в съсобствеността – арг. чл. 30, ал. 3 ЗС), е наследила и натрупаните
до момента на смъртта задължения
в тежест на наследодателя си (останалата
половина от стойността на потребената топлинна енергия през процесния период).
Доводите по въззивната жалба за липса на облигационна обвързаност с ищеца по доставяне на топлинна енергия за битови нужди в имота са
неоснователни и с оглед дадените задължителни тълкувателни разяснения по Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК. Според
последните, собствениците и
титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, при липсата на данни друго лице да е ползвало имота и да е сключило договор с
топлопреносното предприятие. Следователно, без
значение е обстоятелството дали ответницата
фактически е ползвала жилището
и дали е сключила писмен
договор с ищеца – облигационното
й правоотношение с топлопреносното предприятие е възникнало
по силата на закона от момента, в който
ответницата е придобила дял от правото на собственост върху имота, като след смъртта на другия потребител на топлинна енергия в жилището, И.П. се явява единствено задължено лице за цялата стойност на доставената енергия през процесния период.
Доводите на въззивника за противоречие на разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ с
разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЗП са преклудирани на
основание чл.266, ал.1 ГПК вр. чл.147 и чл.133 ГПК,
доколкото същите е следвало да бъдат заявени пред първата инстанция в срока за
писмен отговор или най-късно в първото по делото съдебно заседание пред СРС,
което в случая не е сторено. И при релевирането им
обаче в указания срок пред първата инстанция, съдът намира че същите биха били
неоснователни, тъй като при закупуване на жилище в топлоснабдена сграда -етажна собственост купувачът е длъжен
да понесе разноските за общите инсталации, включително топлоснабдителната,
доколкото не е било упражнено правото на отказ от услугите на ищеца при
спазване на определена процедура. Право на отказ е уреден в чл. 153, ал. 2 ЗЕ,
която предвижда, че когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от
собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или
горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение. В случая обаче ответникът не твърди и не е доказал, че е спазил
законовите предпоставки за отказ предвидени в чл. 153, ал.2 ЗЕ, още повече, че има потребление на топлинна
енергия и отчет на водомера за топла вода в имота за
процесния период с подпис за потребителя, което е установено от проверката на
вещото лице СТЕ работило при документите и в третото лице помагач по делото за
отчет. Както е посочил експерта по СТЕ, която настоящия състав кредитира по
реда на чл.202 ГПК, през исковия период на ответницата е била начислявана
топлинна енергия за два броя отоплителни тела с поставени индивидуални уреди за
измерване на топлинната енергия (за отчетен период 2017/2018 г. единият
радиатор е бил демонтиран), за два водомера за топла вода, за щранг-лира в банята и за сградна
инсталация. Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.
по прогнозен дял е начислена стойност на потребена
топлинна енергия в размер на 1250,88 лв., а за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена
топлинна енергия в размер на 680,62 лв.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства / изравнителни
сметки и талони за отчет/ и констатациите на СТЕ е установено, че за процесния
период в имота е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в
сградата в края на отчетните периоди. Въз основа на тях се установява, че
стойността на реално консумираната от ответника топлинна енергия за периода
01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. е в размер на 546,36 лв. (след приспадане на
сумата за връщане на потребителя в размер на 704,52 лв.), а за периода
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. е в размер на 863,90 лв. (след добавяне на сумата
за доплащане от потребителя в размер на 183,28 лв.). Следователно, главните
задължения за топлинна енергия възлизат общо на 1410,26 лв., като при
съобразяване, че съдът е бил сезиран с по-нисък размер – за сумата 1398,28 лв.
правилно и законосъобразно исковете са били уважени в цялост за последната
посочена сума.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси
за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2016 г. до
м. 04.2018 г. в размер на 39,19 лв. (съобразно приложените по делото писмени
доказателства – л. 28 от делото), които
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
чл. 10 от Общите условия на договорите между
"Т.С."
ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост дължимите годишни такси за извършваната услуга за
дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Следователно, искът
за цена на дялово разпределение за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2018 г. се
явява основателен за сумата от 39,19 лв., до който са уважени предявените
искове.
Поради
съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
281525 от 21.11.2019 г. по гр.д. № 24872/2019 г. по описа на СРС, 162 с-в, В
ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от "Т.С."
ЕАД, ЕИК *******против И.П.П., ЕГН **********, искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че И.П.П. дължи на "Т.С." ЕАД сумата от 1398,28 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2016
г. – м. 04.2018 г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к.*******с абонатен номер
087235, както и сумата от 39,19 лв., представляваща такса за дялово
разпределение за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението – 22.01.2019 г., до
окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 29.01.2019 г. по гр.д. № 3717/2019 г. по описа на СРС,
162 състав.
Решението е
постановено при участие на подпомагаща страна на страната на ищеца – ТА-ЕС Нелбо Инженеринг ООД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3, пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.