№ 22382
гр. С., 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110129125 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 6 ЗПФУР, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на
вземане за сумата от 750 лева, представляваща главница по Договор за кредит № ****/****
от 15.03.2019 г., ведно със законна лихва за период от 27.10.2023 г. до изплащане на
вземането и сумата 127,04 лева, представляваща договорна лихва за период от 15.03.2019 г.
до 15.08.2019 г., сумата 332,41 лева, представляваща мораторна лихва за период от
16.08.2019 г. до 26.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 07.11.2023 г. по ч.гр.д. № 59392/2023 г. по описа на СРС, 176
състав.
Ищецът твърди, че на 15.03.2019 г. между страните е сключен Договор за кредит №
****/****, по силата на който ищецът, в качеството си на кредитор, е отпуснал кредит в
размер на 750 лева, който ответникът се задължил да погаси на 5 равни месечни вноски с
падеж до 15-то число на месеца, ведно с уговорена възнаградителна лихва, при лихвен
процент 40%. Твърди, че процесният договор за кредит бил сключен от разстояние, след
подаване от страна на ответника на заявление за кредит на интернет страницата на ищеца.
Навежда твърдения, че удостоверяването на самоличността на кредитополучателя става чрез
телефонен разговор, а подписването на договора за кредит – чрез *** авторизация. Ищецът
твърди, че кредитът е усвоен от ответника чрез извършено касово плащане на каса в „***“
АД. Поддържа, че ответникът не е извършвал никакви плащания по кредитното съглашение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба. С
възражението по реда на чл. 414 ГПК длъжникът е изложил твърдения за извършено
плащане на процесните суми.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
6 ЗПФУР, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи пълно и главно
следните предпоставки (юридически факти): наличието на посоченото облигационно
1
правоотношение, възникнало по силата на процесния Договор за кредит № ****/****;
кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия
кредит; уговорения начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими
вноски за връщане на кредита; настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата
/включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или
предсрочна изискуемост/; наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с надбавка (лихва); вземанията да бъдат установени и по размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил претендираните суми.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че се касае за договор,
сключен между страните от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР – “договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система да предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече”.
Дефиницията за “средство за комуникация от разстояние” е дадена в § 1, т. 2 от ДР на
ЗПФУР – това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на
потребителя.
В случая ответникът Я. Л. не оспорва наличието на валидно облигационно
отношение, чийто правопораждащ факт е процесният договор за потребителски кредит №
****/**** от 15.03.2019 г., а това обстоятелство се доказва и от съвкупната преценка на
приетите по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства – депозирано от
длъжника възражение по реда на чл. 414 ГПК, в което излага твърдения за извършено
плащане на процесните суми, разписка за извършено плащане от ищеца “ФИРМА” ООД към
ответника чрез системата за електронни плащания *** и др.
Страните са уговорили ищецът да предостави на ответника кредит в размер на 750
лв., а ответникът се задължил да го върне на 5 равни месечни погасителни вноски в периода
15.04.2019 г. – 15.08.2019 г., всяка от които включваща главница и договорна лихва, с
падежна дата – всяко 15-то число, при фиксирана възнаградителна лихва в общ размер на
77,32 лв. за периода 15.04.2019 г. – 15.08.2019 г.
Съдът намира, че така уговорената възнаградителна (договорна) лихва не е
прекомерна. Съгласно договора размерът на лихвата е фиксиран процент – 40,00% на
годишна база и ГПР – 49,02%. Уговореният размер на договорната лихва, включена в ГПР, е
по-нисък от установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК императивен максимален размер до пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, поради което в случая уговорената
между страните договорна лихва е в съответствие с изискванията на закона. В случая
договорната лихва се явява не само печалба на кредитора заради предоставения кредит, а и
покриване на риска от неплащане на кредита, като в случай на неплатежоспособност на
длъжника и липса на секвестируемо имущество по чл. 133 ЗЗД за удовлетворение на
кредитора. Следва да се отбележи, че е трайна практиката, че колкото по-рисков е кредитът,
толкова по-висок следва да е размерът на договорната лихва. В случая кредитът не е
обезпечен с реално или лично обезпечение, кредиторът не е проучил финансовото състояние
на кредитополучателя преди сключване на договора за кредит, поради което той носи по-
голям риск в сравнение с кредиторите по обезпечени кредити. Поради това и лихвата не се
явява в противоречие с добрите нрави и сама по себе си не води до неоснователно и
прекомерно обогатяване на кредитодателя.
Съгласно чл. 5 от договора сумата по одобрения кредит се усвоява по ФИРМА.
Между страните не е налице спор, че ищецът е предоставил, съответно ответникът е усвоил
сумата по отпуснатия кредит в размер на 750 лв. За извършения превод свидетелства и
2
приетата по делото разписка за извършено плащане през електронната система за
разплащания на “***” АД /л. 22/.
С възражението по реда на чл. 414 ГПК ответникът е изложил твърдения за
извършено плащане на процесните суми, като с молба с вх. № 86116/14.03.2024 г. /л. 27 от
заповедното дело/ е представил: 1/ разписка № ****/01.08.2018 г. за извършен от ответника в
полза на ищеца превод на сума в размер на 605,78 лв., с основание на превода – пълно
погасяване, три имена и ЕГН на ответника; 2/ удостоверение с изх. № 286/03.08.2018 г.,
издадено от ищеца, в уверение на това, че към 03.08.2018 г. ответникът Я. Л. е погасил
задължението си по договор за кредит с № ****/**** в размер на 500 лв. главница и по
прилежащия към него договор за предоставяне на поръчителство от 18.07.2018 г., като към
03.08.2018 г. лицето няма други непогасени задължения към ищеца; 3/ разписка №
****/28.09.2018 г. за извършен от ответника в полза на ищеца превод на сума в размер на
20,00 лв., с основание на превода – такса за издаване на удостоверение; 4/ удостоверение с
изх. № 302/28.09.2018 г., издадено от ищеца, в уверение на това, че към 28.09.2018 г.
ответникът Я. Л. е погасил задължението си по договор за кредит с № ***-KZ-***/**** в
размер на 500 лв. и по прилежащия към него договор за предоставяне на поръчителство от
10.08.2018 г., като към 28.09.2018 г. лицето няма други непогасени задължения към ищеца; 5/
разписка № 03*******30.10.2018 г. за извършен от ответника в полза на ищеца превод на
сума в размер на 862,83 лв., с основание на превода – погасяване на кредит, три имена и
ЕГН на ответника.
С писмено становище с вх. № 125671/16.04.2024 г. /л. 37 от заповедното дело/ ищецът
изрично е оспорил с посочените по-горе плащания ответникът да е погасил задължения по
процесния договор за потребителски кредит № ****/**** от 15.03.2019 г. Направено е
уточнение, че задълженията по процесния договор за кредит са от 2019 г., а извършените от
ответника плащания, за които представя доказателства, се отнасят до вече погасени негови
задължения по договори за кредит от 2018 г.
С оглед на изложеното и предвид, че сключването между страните на процесния
договор за потребителски кредит № ****/**** от 15.03.2019 г. следва по време извършените
от ответника плащания, за които са представени доказателства в заповедното производство,
съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че чрез тези плащания е погасил
процесните задължения, предмет на издадената заповед за изпъление.
От приетото по делото Приложение № 1 към договор за потребителски кредит №
****/****, се установява, че договорът е сключен при следните условия: вид на кредита –
потребителски кредит с погасителен план (кредитна карта); кредитен продукт – заем до
1 500 лв., общ размер на предоставения кредит – 750,00 лв.; срок на кредита – 150 дни; брой
на погасителните вноски – 5; размер на погасителните вноски – 165,46 лв.; лихвен процент
по кредита – 40,00%; годишен процент на разходите по кредита – 49,02% (взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР са посочени в Общите условия); общ
размер на всички плащания – 827,32 лв. В случая се установява и наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва), като
ответникът не оспорва това обстоятелство.
Ищецът претендира договорна лихва в размер на 127,04 лв. за период от 15.03.2019 г.
до 15.08.2019 г. Видно от приетия по делото погасителен план към договор за потребителски
кредит № ****/**** /л. 16/, размерът на кредита е 750 лв., месечната вноска – 165,46 лв.,
лихвата – 77,32 лв., сумата за погасяване – 827,32 лв. и ГПР – 49,02%. Изяснява се, че всяка
от петте равни месечни погасителни вноски възлиза в размер на 165,46 лв., при първа
вноска с начална дата 15.03.2019 г. и крайна дата – 15.04.2019 г. и последна вноска с начална
дата – 15.07.2019 г. и крайна дата – 15.08.2019 г. Съгласно погасителния план всяка месечна
погасителна вноска включва главница и договорна лихва, като плащането на
възнаградителната лихва е разсрочено на 5 вноски, както следва: за период от 15.03.2019 г.
3
до 15.04.2019 г. - сума в размер на 25,00 лв., за период от 15.04.2019 г. до 15.05.2019 г. – сума
в размер на 20,32 лв., за период от 15.05.2019 г. до 15.06.2019 г. – сума в размер на 16,00 лв.,
за период от 15.06.2019 г. до 15.07.2019 г. – сума в размер на 10,50 лв. и за период от
15.07.2019 г. до 15.08.2019 г. – сума в размер на 5,51 лв. От изложеното следва, че общият
размер на дължимата договорна лихва за исковия период от 15.03.2019 г. до 15.08.2019 г.
възлиза на 77,32 лв. Ето защо предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен
за сумата 77,32 лв., съответно да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
127,04 лв.
Ответникът не доказа погасяване, поради което исковете за установяване на
вземанията за главница и възнаградителна лихва следва да бъдат уважени до посочените по-
горе размери.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение на
кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на забавата
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Установява, че изискуемостта на последната вноска от дължимата по
договора за кредит главница е настъпила на 16.08.2019 г. Ищецът претендира мораторна
лихва в размер на 332,41 лв. за период от 16.08.2019 г. до 26.10.2023 г., като съдът намира, че
за посочения период обезщетението за забава върху главницата в размер на 750 лв. възлиза
именно на претендираната сума. Ето защо предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски в заповедното производство в общ размер на 505 лв., от които 25 лв. за държавна
такса и 480 лв. за адвокатско възнаграждение, и в исковото производство - в общ размер на
125 лв., от които 25 лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв. Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК, съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 484,24 лв. – разноски за заповедното производство и сумата 119,86
лв. – разноски за исковото производство.
Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но доколкото такива не се претендират и не се доказват, то и
съдът не следва да ги присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Я. Г. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. “....”, бл. 69, вх. А, ет. 8, ап. 32, дължи на “ФИРМА” ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. “...” № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 750,00 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит № ****/**** от 15.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 77,32 лева, представляваща договорна лихва за период от
15.03.2019 г. до 15.08.2019 г. и сумата 332,41 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 16.08.2019 г. до 26.10.2023 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за
разликата над присъдената сума от 77,32 лева до пълния предявен размер от 127,04 лева, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
07.11.2023 г. по ч.гр.д. № 59392/2023 г. по описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК Я. Г. Л., ЕГН **********, с адрес:
4
гр. С., ж.к. “....”, бл. 69, вх. А, ет. 8, ап. 32, да заплати на “ФИРМА” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. “...” № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23, сумата 119,86 лева,
представляваща сторени разноски в исковото производство и сумата 484,24 лева - разноски в
производството по ч.гр.д. № 59392/2023 г. по описа на СРС, 176 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5