Р Е Ш Е Н И Е
№…….../05.11.2015
г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на девети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИЛА КОЛЕВА
при секретаря Х.А.,
като разгледа докладваното от съдията Колева
търговско
дело № 640 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
обективно съединени искове са с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр.
с чл. 286 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
По изложените в исковата
молба обстоятелства, „НИКОМ - М” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Магистрална” № 30, представлявано от
управителите Тихомир Игнатов Ангелов и Любомир Димитров И., е поискало да бъде
осъдено ответното дружество „ЛАЙФ – 2002” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, район „Одесос”, бул. „Мария Луиза” № 20, ет. 2, офис
1, да му заплати сумата от 48728,17 лв., представляваща цената на получени, но
неплатени стоки – части и консумативи за селскостопанска техника, с включен
ДДС, за които е издадена фактура № **********/24.01.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 22.04.2015 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане и на
направените по делото разноски.
Ищцовото дружество твърди, че между него и
дружеството-ответник продължително време са съществували търговски
взаимоотношения. През м.ноември и декември 2014 г. „НИКОМ-М” ООД е
продало на „ЛАЙФ – 2002”
ООД части и консумативи за селскостопанска техника на обща стойност 48728,17
лв., с включен ДДС, за което ищцовото дружество е издало фактура № **********/24.01.2015
г., в която са описани подробно всички продадени вещи по вид, количество и
цена. Същите са транспортирани от склада на ищцовото дружество и доставени за
магазина на ответника в гр. Нови пазар от „ЕКОНТ – ЕКСПРЕС” ООД. Твърди се, че
до момента дължимата сума по горепосочената фактура не е платена от „ЛАЙФ – 2002” ООД на „НИКОМ – М“ ООД.
Във връзка с това, ищцовото дружество отправило нотариална покана до
управителите на „ЛАЙФ – 2002”
ООД, като в уречения ден и час не се явил представител на дружеството-ответник,
за което бил изготвен протокол. Получен бил обаче писмен отговор на поканата, в
който управителят на „ЛАЙФ – 2002”
ООД твърди, че не е получавал описаните в процесната фактура стоки и части и не
дължи цената им.
В срока по чл. 372, ал. 1
от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е
пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от
ответника.
В съдебно заседание и с писмено становище процесуалният представител на
ищеца поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. Представя списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 367, ал.
1 от ГПК ответникът „ЛАЙФ – 2002”
ООД – гр. Варна, чрез пълномощника адв. А.П., е подал
писмен отговор, в който е изразено становище, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен. Не оспорва обстоятелствата, че дружеството извършва търговска
дейност, има офис и склад в гр. Нови Пазар и продава части и консумативи за
селскостопанска техника, както и че между двете дружества са съществували
търговски взаимоотношения, като „ЛАЙФ – 2002” ООД и купувало от „НИКОМ-М ООД части и
консумативи за селскостопанска техника.
Твърди, че последната доставка, която „ЛАЙФ – 2002” ООД е получило от ищеца
е по фактура № ********** от 05.11.2014 г., цената по която била платена след
получаването на всички стоки на 17.12.2014 г., съгласно платежно нареждане от
същата дата. С плащането на последната фактура, били уредени всички
взаимоотношения между двете дружества. Твърди, че друга стока, освен вече
фактурираната по фактура № ********** от 05.11.2014 г. ответното дружество не е
заявявало и не е получавало. Приложените товарителници към исковата молба били
за части и консумативи, които ответното дружество е заявявало и които са
включени в издадени фактури, както по цитираната по-горе фактура, така и
предхождащи я други. Посочва, че описаните стоки, включени в издадената от
ищцовото дружество фактура № **********/24.01.2015 г. нито са заявявани, нито са
получени от ответното дружество, поради което и същото не дължи исканата сума.
За издадената фактура, предмет на делото, както и за другата, в която са
включени транспортни разходи - № **********/28.01.2015 г. ответникът узнал едва
с получаване на нотариална покана на 24.03.2015 г. Навежда доводи, че и двете
фактури от 2015 г.
не са подписани от представител на „ЛАЙФ – 2002” ООД, не са осчетоводени
и не е ползван данъчен кредит по тях. Фактурите не са включени в дневника за
получени стоки и услуги, както за данъчния период на издаването им, така и до
настоящия момент, не са отразени и в справка декларация. Не са съставени
приемо-предавателни протоколи, както и стоките по фактура №
**********/24.01.2015 г. не са заприходени в склада
на „ЛАЙФ – 2002”
ООД. Приложените към исковата молба
товарителници, не са за стоките, описани в процесната фактура, а за други,
които са включени във фактури от 2014
г. и платени. Всички разноски по натоварване и
превозването на стоките от склада на ищеца, до склада на ответника, са изцяло и
само за продавача. С оглед на това ответникът твърди, че не е налице ликвидно и
изискуемо вземане по валиден договор за покупко-продажба по фактура №
**********/24.01.2015 г. и фактура № **********/28.01.2015 г. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде отхвърлен така предявения иск и да му се
присъдят направените по делото разноски.
В допълнителния отговор
по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответникът поддържа становището си по исковете и
направените доказателствени искания.
В съдебно заседание и с
писмено становище ответникът чрез процесуалния си представител
по същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Окръжният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото,
че „НИКОМ - М” ООД и „ЛАЙФ – 2002”
ООД извършват търговска дейност, като основната дейност на ищцовото дружество е
търговия на едро с машини и оборудване за селскостопанското и горското
стопанство и части и консумативи за тях, а ответното дружество има офис и склад
в гр. Нови Пазар и продава части и консумативи за селскостопанска техника,
както и че между двете дружества са съществували търговски взаимоотношения,
като „ЛАЙФ – 2002”
ООД и купувало от „НИКОМ-М ООД части и консумативи за селскостопанска
техника.
От изложеното в исковата молба следва, че ищцовото дружество „НИКОМ - М” ООД твърди наличието на сключен между
него и ответното дружество „ЛАЙФ
– 2002”
ООД договор за търговска
продажба по смисъла на чл. 318 и сл. от ТЗ на описаните в представената по
делото фактура № **********/24.01.2015 г. стоки – части и консумативи за
селскостопанска техника.
Поначало законът не предвижда специална форма за действителност по отношение на
този договор, като евентуално съгласно чл. 321 от ТЗ по искане на купувача продавачът
е длъжен да издаде фактура. Предвид на това, съществуването на този договор
може да бъде установявано с всички допустими от закона доказателства при
спазване на ограниченията по чл. 164 от ГПК. От доказателствата обаче следва да
се установява постигнатото между страните съгласие за вещите, предмет на договора
за продажба и тяхната цена.
В случая представената по делото фактура
№ **********/24.01.2015 г.
е издадена от ищеца в качеството му на продавач, но не е такава по чл. 321 от ТЗ, т.е. по искане на купувача, а е издадена едностранно от ищеца. Направен е опит
за връчване на същата на ответното дружество с нотариална покана рег. № 1555,
том 1, акт 72 от 21.03.2015 г. на нотариус Александър Г. *** действие РС –
Варна, вписан с рег. № 194 в регистъра
на Нотариалната камара, но то е отказало да я приеме, видно от изпратения до
ищцовото дружество отговор с рег. № 2318/31.03.2015 г. В същия е посочено, че
ответното дружество не е получавало описаните в приложената към нотариалната
покана от 21.03.2015 г. фактура № **********/24.01.2015 г. стоки и части,
поради което счита, че не дължи описаните по тази фактура суми.
От приетото и неоспорено от страните заключение на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Ж.Г.Т. се установява, че посочената
фактура не е била осчетоводена в счетоводството на ответника, а само в счетоводството
на ищеца. Видно от заключението, фактура
№ **********/24.01.2015 г., издадена от ищеца „НИКОМ - М” ООД, е включена в
дневниците за продажби на ищцовото дружество през данъчен период месец януари 2015 г. Осчетоводяването на
фактурата при ищеца „НИКОМ - М” ООД не противоречи на счетоводното
законодателство дотолкова, доколкото такъв документ е издаден. Счетоводното
записване е съставено на база издаден от ищеца първичен счетоводен документ. Сумата
по фактурата участва в подадената справка декларация за данъчен период януари 2015 г. Същевременно с това,
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в
дневниците за покупки на ответното дружество през периода от месец януари 2015 г. до датата на
изготвяне на заключението няма включвани никакви фактури с издател ищцовото
дружество, в частност този номер на процесната фактура. Тази фактура не е
включена и в справката-декларация на ответното дружество през периода от месец
януари 2015 г.
до датата на изготвяне на заключението. От проверените от вещото лице регистри
при ищеца не са установени плащания по фактура № **********/24.01.2015 г. При
ответника процесната фактура не е отразена в счетоводните му книги. Не
съществува и изискуема сума по счетоводни данни.
С оглед на изложеното, само от наличието на издадената фактура № **********/24.01.2015 г. не може да бъде направен извод
за съществуването на сключен между страните договор за търговска продажба на
описаните във фактурата стоки. Предвид на това, фактурата следва да бъде
преценявана с оглед останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на разпитаните по делото свидетели К.Г.Г.
и С. Г. Р. не се установява ответно дружество да е правило заявка за доставка
на описаните във фактурата части, нито да е получавало такива. Първият свидетел
- К.Г.Г., който работи от осем години в куриерска
фирма „Еконт – Експрес” – гр. Велико Търново,
посочва, че „НИКОМ - М”
ООД е техен клиент в гр. Велико Търново. Свидетелят заявява, че от пет години
редовно са изпращани пратки от „НИКОМ - М” ООД към „ЛАЙФ – 2002” ООД и обратно. Посочва,
че през 2014 г.
също са изпращани пратки на резервни части от „НИКОМ - М” ООД към „ЛАЙФ – 2002” ООД от гр. Велико Търново
до гр. Нови пазар. От показанията на този свидетел се установява, че между
двете дружества са извършвани доставки, но не се знае колко са били, какви точно са били доставките и въз
основа на коя конкретно заявка от ответното дружество са били направени, като
последните доставки са били в периода м.ноември – декември 2015 г.
От показанията на другата свидетелка С. Г. Р., която работи в ответното
дружество „ЛАЙФ – 2002” ООД на длъжността
„продавач-консултант” в гр. Нови пазар, се установява единствено
обстоятелството, че между двете дружества са съществували търговски
взаимоотношения, като „ЛАЙФ – 2002”
ООД е купувало от „НИКОМ - М” ООД части за зърнокомбайни „Клас”. Свидетелката
не може да си спомни конкретно в периода месец ноември и декември 2014 г. дали са доставяни
части от ищцовото дружество.
Що се отнася до показанията на разпитания по делото свидетел И.С.И., който
е бил управител на „НИКОМ
- М” ООД до м.януари 2015 г., то от същите е видно, че практика
в ищцовото дружество е било фактурата да бъде съставяна при заявка на частите
като тези, които са били в наличност на склад са предоставяни веднага на
купувача, а за останалите е правена заявка и същите са доставяни на купувача
след получаването им от съответното трето лице – доставчик. В тези случаи от
доставчика е зависело кога „НИКОМ - М” ООД ще изпълни своята заявка,
като понякога се е случвало и по три месеца да не могат да изпълнят заявката. Според свидетеля И. последната
заявка за доставка на части, която е била направена от ответното дружество „ЛАЙФ
– 2002”
ООД до ищеца за доставка на
части е била през м. ноември 2014 като за нея има издадена фактура от самия
него. По думите на свидетеля, доколкото му е известно и през м.декември 2014 г. е имало доставки от „НИКОМ
- М” ООД за „ЛАЙФ – 2002”
ООД, но последната фактура, която той е издал е от месец ноември. След тази
фактура свидетелят не е получавал друга заявка от „ЛАЙФ – 2002” ООД. В тази насока
показанията на свидетеля И.С.И.
кореспондират с показанията на посочения по-горе свидетел К.Г.Г., който установява, че последните доставки между двете
дружества са били в периода м.ноември – декември 2014 г. Поради това и от
показанията на свидетеля И. не може да бъде направен извод за отношения между
двете дружества, които да послужат като основание за издаване на представената
по делото фактура № **********/24.01.2015 г. Наистина
този свидетел води дела срещу ищцовото дружество във връзка с отстраняването му
като управител и съдружник, но това не е основание неговите показания да не
бъдат преценявани по делото, като преценката следва да се извърши с оглед неговата
евентуална заинтересованост. В случая обаче не са налице такива доказателства,
които да сочат, че тези показания са недостоверни, още повече, че липсват и други
доказателства, които да ги оборват. Именно с оглед на тези показания, при липса
на посочен в представената по делото фактура № **********/24.01.2015 г. период, през който стоките са
били доставяни на ответното дружество, не може да се направи преценка дали
представените с исковата молба товарителници за доставка на пратки се отнасят
за частите, описани в процесната фактура или се отнасят за тези по фактурата от
м.11.2014 г., които са били доставяни в последствие.
Още повече, че при липса на такъв период би трябвало да се приеме, че
доставката е извършена на датата на съставяне на фактурата, каквито
доказателства няма. С оглед на това, по делото не е доказано от ищеца при
условията на главно и пълно доказване, че ответното дружество му дължи сумата
от 48728,17 лв. по фактура № **********/24.01.2015 г. Само твърдението, че не е логично
ищцовото дружество да издава фактура и да начислява ДДС върху нея без да е
налице причина затова, не е основание да се приеме обраното, доколкото ако това
бъде направено, то ще бъде създадена презумпция, при която ответната страна ще
следва да доказва липсата на договор, каквато презумция
обаче законът не предвижда.
С оглед на всичко гореизложено,
предявеният иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във вр.
с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 286 от ТЗ се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, а като зависещ от
него следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск по чл.
86 от ЗЗД.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на делото
и в съответствие с направеното
искане за присъждане на разноски,
съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК /л. 114/, ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника сумата от 2100,00 лв. направени разноски по делото, от които 2000,00 лв.
изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие № **********/20.05.2015 г. и 100,00 лв. внесен депозит за вещо лице, на основание чл.
78, ал. 3
ГПК.
Воден от гореизложеното и
в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „НИКОМ - М” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Магистрална” № 30,
представлявано от управителите Тихомир Игнатов Ангелов и Любомир Димитров И.,
срещу „ЛАЙФ – 2002”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
„Одесос”, бул. „Мария Луиза” № 20, ет. 2, офис 1, искове за заплащане на сумата
от 48728,17 лв., представляваща цената на получени, но неплатени стоки – части
и консумативи за селскостопанска техника, с включен ДДС, за които е издадена
фактура № **********/24.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.04.2015 г. до
окончателното изплащане, на
основание чл. 79 от ЗЗД,
във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 286 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА НИКОМ
- М” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Магистрална” № 30, представлявано от управителите Тихомир Игнатов
Ангелов и Любомир Димитров И., да заплати на „ЛАЙФ – 2002” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос”, бул. „Мария Луиза” №
20, ет. 2, офис 1, сумата
от 2100,00 лв. /две хиляди и сто лева/ разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: