Определение по дело №36/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 100
Дата: 8 февруари 2022 г. (в сила от 19 февруари 2022 г.)
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20227270700036
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№.............

гр.Шумен, 08.02.2022г.

 

 

 

Административен съд - Град Шумен, в закрито заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Административен съдия: Христинка Димитрова

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 36 по описа за 2022г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от О.Н.И. с ЕГН ********** *** против Решение № 372з-3645/30.11.2021г. на началник отдел «Охранителна полиция» при ОДМВР – Шумен. С оспореното решение, издадено на основание чл.103, ал.2 и ал.4, чл.97, ал.1 от АПК, във връзка с чл.99, т.2 от АПК началник отдел «Охранителна полиция» при ОДМВР – Шумен: 1.) възобновява производството по издаване на свидетелство за управление на МПС на О.Н.И., инициирано със заявление с рег. № 8429/03.12.2018г. по описа на сектор «ПП» - Шумен; 2.) отменя свидетелство за управление на МПС с № **********/17.12.2018г., издадено в сектор «ПП» на О.Н.И.; 3.) връща преписката по заявление с рег. № 8429/03.12.2018г., подадено от О.Н.И. за произнасяне по компетентност на началника на сектор «ПП» - Шумен. Оспорващият сочи, че спрямо него няма образувано и водено досъдебно производство, в което да е привлечен като обвиняем, нито е осъждан с влязла в сила присъда за деяние, свързано с ползване на неистински официален документ, поради което неправилно се отменя издаденото му СУМПС. Въз основа на изложеното в жалбата счита решението в частта, с която се отменя СУМПС №**********/17.12.2018г., за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.

 Ответната страна - началник отдел «Охранителна полиция» при ОДМВР – Шумен, с придружително писмо рег.№ ДА-01-271/31.01.2022г., с което жалбата е изпратена в съда и е представена под опис административната преписка по издаване на акта, изразява становище за недопустимост на оспорването. Излага аргументи, че решението, с което се възобновява производството по издаване на административен акт, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, тъй като същото съставлява част от процедурата по издаване на нов административен акт. Сочи, че органът по възобновяване има правомощията по чл.97, ал.1 от АПК, вкл. да отмени първоначално издадения акт, преди да върне преписката на компетентния орган. Релевира доводи, че няма как при решение за възобновяване, този първоначален акт да остане да съществува, наред с новия, който ще бъде издаден при връщане на преписката. Счита, че на оспорване подлежи този нов акт, издаден след възобновяване на производството, като сочи, че О.Н.И. вече е оспорил последвалия отказ за издаване на СУМПС. Предвид тези аргументи твърди, че обжалваното решение не подлежи на самостоятелно оспорване и иска производството по делото да бъде прекратено, поради липса на предмет. Позовава се на съдебна практика. В условията на алтернативност, ответната страна оспорва жалба като неоснователна.

Шуменският административен съд, като съобрази фактите и представените за осъществяването им писмени доказателства, оспорения акт и доводите на страните, намира жалбата за процесуално недопустима, поради следните съображения:

Проверката на процесуалните предпоставки за правото на жалба е задължение на съда и наличието на годен за обжалване индивидуален административен акт е положителна предпоставка от категорията на абсолютните такива. Съгласно чл.21, ал.5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. В случая обжалваното решение не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол. Същото е постановено в производството по чл.99 и сл. от АПК. Съгласно чл.103, ал.3 от АПК на обжалване подлежи отказът да се възобнови производството, а според чл.104 от АПК на обжалване подлежи издаденият след възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът за издаването на такъв. Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че положителният акт, с който е отменен предходен административен акт и е възобновено производството по издаването му, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В тази насока съдът намира за основателно становището на ответната страна, че този акт съставлява част от процедурата по издаване на нов административен акт. Нееднократно ВАС в своята практика е посочвал, че актът за възобновяване на производството не поражда материалноправни последици, а единствено административно процесуални такива. Проверката на този подготвителен по своя характер акт следва да бъде извършена при оспорването на финализиращия производството нов административен акт, респективно отказът за издаването му. Именно в рамките на иницииран съдебен контрол върху законосъобразността на новия административен акт, издаден при възобновяване на производството, ще бъде извършена и такава досежно законосъобразността на акта, с който е възобновено производството, включително на наличието или липсата на основания по чл.99 от АПК, компетентността на издателя, спазването на процедурните правила при неговото издаване. В случай, че правата и интересите на жалбоподателя бъдат засегнати, за него съществува гарантираната възможност с разпоредбата на чл.104 от АПК за оспорване на крайния административен акт, при което ще бъдат обследвани и пороците на акта за възобновяване. Този извод не се променя от обстоятелството, че с акта се отменя предходния финализиращ процедурата акт. Противоположното становище може да бъде възприето при хипотезата на отмяна на акта, съчетана с произнасяне по същество от страна на органа, с което пряко и непосредствено се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, каквато обаче не е налице в процесния случай. С процесното решение органът е възобновил производството, отменил е предходно издаденото СУМПС и е върнал преписката за произнасяне на началника на сектор «ПП». Същият не е постановил акт по съществото на подаденото заявление.

В горния смисъл е съдебната практика на ВАС - определение №10401 от 14.10.2021г. по АД № 8178/2021г. на ВАС; определение №4848/15.04.2021г. по АД № 2899/2021г. на ВАС; определение № 12596/09.12.2021г. по АД №11704/2021г. на ВАС и много други.

В допълнение към изложеното следва да се отбележи и следното:

При служебно извършена справка се установява, че в ШАдмС е налице висящо съдебно производство – административно дело № 33/2022г., образувано по жалба на О.Н.И. против новия административен акт, издаден при възобновяване на производството, а именно Решение за отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС. Видно от служебно приложената към настоящото дело жалба на оспорващия против Решение с рег. № 869р-7551/02.12.2021г. на началник сектор «ПП» при ОД на МВР – Шумен, същата съдържа аргументи за неправилност на акта по чл.104 от АПК, идентични с въведените по настоящото дело. И това е така, доколкото предметът на съдебния контрол при оспорване на новия административен акт, обхаваща и преценката за наличие на основанията за възобновяване на производството. Това е в допълнение на извода за недопустимост на настоящото производство. В противен случай би се стигнало до процесуална възможност за обсъждане на аргументи, релевантни за законосъобразността на един административен акт, в повече от едно производство, което е недопустимо.

С оглед изложеното съдът намира, че оспореното Решение № 372з-3645/30.11.2021г. на началник отдел «Охранителна полиция» при ОДМВР – Шумен не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол. Същото е издадено на основание чл.103, ал.2 и ал.4, чл.97, ал.1 от АПК, във връзка с чл.99, т.2 от АПК и съставлява част от процедурата по издаване на нов индивидуален административен акт, а предвид разпоредбата на чл.21, ал.5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване на индивидуални административни актове.

Гореизложените съображения обосновават извода, че настоящата жалба е подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване, поради което е процесуално недопустима и съгласно чл.159, т.1 от АПК следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК Шуменският административен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на О.Н.И. с ЕГН ********** *** против Решение № 372з-3645/30.11.2021г. на началник отдел «Охранителна полиция» при ОДМВР – Шумен.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 36 по описа за 2022г. на Административен съд – Шумен.

 

         На основание чл.160, ал.1 от АПК определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на РБългария. Частната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.

          Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

 

Административен съдия: