№ 391
гр. П., 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и пети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Асен В. Велев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело №
20235200500470 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 465/04.05.2023 г. по гр.д. № 20225220103818 по описа за 2022 г. на VIII
граждански състав на Районен съд – П. е отхвърлен предявеният от Н. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Б.К.“ № 55 против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.В.“ № 21,
Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 752,69 лева,
представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги в размер на
615,24 лева и сумата в размер на 137,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
14.03.2008 г. до 15.04.2010 г., съгласно издаден по ч.гр.д. № 1270/2010г. по описа на
Районен съд – П. изпълнителен лист, предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 1207/2021г. по описа на ЧСИ Д.С.. С решението ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева.
В законоустановения срок срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба
от ищеца, чрез пълномощника адвокат М., с оплаквания за неправилност на съдебния акт.
Решението се обжалва само в частта, с която е отхвърлен предявеният отрицателен
установителен иск, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 137,45 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 14.03.2008 г. до 15.04.2010 г., съгласно
1
издадения изпълнителен лист, предмет на принудително изпълнение. Счита, изводите на
съда, че погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015г. за неправилни. Излага, че
съобразно постановките на ППВС № 3/1980 г. по висящ изпълнителен процес погасителна
давност не тече, но ако процесът бъде прекратен, включително и на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК, погасителната давност започва да тече. Счита, че погасителната давност за
оспореното вземане е започнала да тече на 01.11.2012 г., когато първоначалното дело е
прекратено, поради което към датата образуване на новото дело през 2016 г., давността за
вземането за лихви вече е била изтекла на 01.11.2015г., доколкото вземанията за лихви се
погасяват с тригодишен давностен срок. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част, съответно за уважаване на исковата претенция. С въззивната
жалба не се представят нови доказателства и не се правят нови доказателствени искания
пред въззивния съд. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция и
редуциране на разноските по съразмерност пред първоинстанционния съд.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от юрисконсулт В.,
пълномощник на ответника в първоинстанционното производство, с който изцяло се
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подробни съображения, във връзка
с възраженията направени във въззивната жалба. Не се представят нови доказателства и не
се правят нови доказателствени искания пред въззивния съд. Прави искане за отхвърляне на
въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се
присъждане на разноски във въззивното производство, съобразно представен списък по чл.
80 от ГПК.
В частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено, че ищецът Н. К. Д. не дължи на ответника „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД сумата в размер на 615,24 лева, представляваща главница по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги, съгласно издаден по ч.гр.д. № 1270/2010
г. по описа на Районен съд – П. изпълнителен лист, предмет на принудително изпълнение
по изпълнително дело № 1207/2021 г. по описа на ЧСИ Д.С., като необжалвано, решението е
влязло в законна сила.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна представя становище, с което
поддържа подадения отговор на въззивната жалба, претендира присъждане на разноски,
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. При условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна по смисъла
на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият
съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
2
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата
молба на ищеца.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК от Н. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. „Б.К.“ № 55 против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.
2, с искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер
на 752,69 лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки или
услуги в размер на 615,24 лева и сумата в размер на 137,45 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 14.03.2008 г. до 15.04.2010 г., съгласно издаден по ч.гр.д. № 1270/2010 г.
по описа на Районен съд – П. изпълнителен лист, предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 1207/2021 г. по описа на ЧСИ Д.С., както и за присъждане на
направените по делото разноски.
В исковата си молба ищецът Н. К. Д. твърди, че на 03.06.2010 г. по ч.гр.д. №
1270/2010 г. по описа на Районен съд – П., в полза на дружеството „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, против него е издаден изпълнителен лист за следните суми: 615,24 лева -
главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги, 137,45 лева - мораторна
лихва за периода от 14.03.2008 г. до 15.04.2010 г., 120,00 лева - заемни такси; законна лихва
от 15.04.2010 г. до изплащане на вземането; 125,00 лева - такси и разноски. Сочи, че въз
основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 2285/2010 г. На основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, същото е прекратено, като е констатирано с постановление от
17.11.2015 г., че последното изпълнително действие е от 07.06.2011 г. Горното се
установявало от поставения на изпълнителния лист печат по изп. дело № 2285/2010 г.,
съгласно който последното изпълнително действие по това изпълнително дело е от
07.06.2011 г., поради което и прекратяването на изпълнителното производство е настъпило
на 07.06.2013 г., констатирано с постановление на 17.11.2015 г. Твърди се още, че на
18.10.2016 г. въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изп. дело №
1494/2016 г. по описа на ЧСИ Д.С., което също било прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК на 01.07.2021 г., констатирано с постановление на съдебния изпълнител от
03.09.2021 г. Излага, че на 23.09.2021 г. отново на основание процесния изпълнителния лист
било образувано ново изп. дело № 1207/2021 г. отново по описа па ЧСИ С., в
производството по което, на 27.10.2021 г. е наложена възбрана на собствени на ищеца
идеални части от недвижими имоти. Сочи, че с уведомлението за налагане на възбраната е
съобщена и извършена между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника цесия, по
силата на която ответникът бил придобил вземанията по изпълнителния лист в качеството
си на цесионер. Излага възражения, че вземанията на ответника „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД в размер на 615,24 лева - главница по договор за кредит за покупка
на стоки или услуги и в размер на 137,45 лева - мораторна лихва за периода от 14.03.2008 г.
3
до 15.04.2010 г. са погасени по давност. Твърди, че вземането за главница в размер на 615,24
лева е погасено с изтичането на петгодишен давностен срок, който е започнал да тече от
07.06.2011 г., която е датата на последното изпълнително действие по соченото изп. дело №
2285/2010г. и е изтекла на 07.06.2016 г., преди образуването на изп. дело № 1494/2016 г. по
описа на ЧСИ С.. По отношение вземането за мораторни лихви в размер на 137,45 лева,
счита, че се погасява с тригодишна погасителна давност, поради което и то било погасено по
давност на 07.06.2014 г. Въпреки изтеклата погасителна давност на вземанията, към
настоящия момент против него по новообразуваното изп. дело № 1207/2021 г. по описа на
ЧСИ С. били предприети действия по изпълнение, обосноваващо правния му интерес от
съдебна защита, чрез предявяване на иск по чл. 439 от ГПК. Прави искане за постановяване
на решение, въз основа на което съдът да признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* сочените суми за
главница и мораторна лихва по издадения срещу него изпълнителен лист, предмет на
принудително изпълнение по изп. дело № 1207/2021 г. по описа на ЧСИ Д.С., като и да му
бъдат присъдени сторените по делото съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който е взето становище, че предявеният иск е процесуално допустим, но изцяло
неоснователен. Твърди се, че на 13.11.2007 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
(предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл“ АД), в качеството му на
кредитор, и Н. К. Д., в качеството му на кредитополучател, е подписан Договор за кредит №
CREX-01643816, по силата на който кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
финансирал кредитополучателя, а за Н. К. Д. е възникнало задължение да издължи сумите
по горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор. Твърди се, че поради
неизпълнение на възникналите договорни задължения от страна на Н. К. Д., кредиторът се е
снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1210/2010 г. по описа на Районен съд - П.,
въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист от 03.06.2010 г. На 11.11.2010
г. по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изп. дело № 2285/2010 г. по описа на СИС към Районен съд
– П.. Сочи, че през 2010 г. по делото са извършвани справки, бил е наложен и запор. Твърди,
че през 2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от трето
задължено лице. Сочи, че през 2015 г. е депозирана и молба за конституиране на нов
взискател от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, което действие счита, че
прекъсва течащата относно вземането погасителна давност, след което е последвало
прекратяването на делото на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК. Излага, че на 08.10.2016 г.
въз основа на същия изпълнител лист е образувано изп. дело № 1494/2016 г. по описа на
ЧСИ Д.С., peг. № 889 на КЧСИ. По посоченото изпълнително дело на 21.11.2016 г. било
изходирано искане за вписване на възбрана до Службата по вписвания – Панагюрище, на
06.12.2016г. запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, а на 25.01.2017г. - искане за вписване
на възбрана до Службата по вписвания - П.. Твърди, че на 13.11.2017 г. по делото е
постъпила молба за справка банкови сметки, като през 2017 г. бил наложен и запор. На
01.07.2019 г. отново е постъпила молба за справка банкови сметки на името на длъжника.
4
Сочи, че след като изп. дело № 1494/2016 г. е било прекратено, взискателят отново е
изтеглил процесния изпълнителен лист и на 23.09.2021 г. е депозирана молба за образуване
на ново изпълнително производство. Било образувано изп. дело № 1207/2021 г. по описа на
ЧСИ С., с което за пореден път е била прекъсната погасителната давност относно вземането,
доколкото на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, като е
направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия и налагане на
запори, включително насрочване на опис на движими вещи. Твърди, че на 28.09.2021 г. е
изходирано запорно съобщение до „ОББ“ АД, а също и уведомление за опис на движими
вещи на длъжника. На 27.10.2021 г. била вписана възбрана в СВ - П., а на 03.11.2021г. в СВ
- Панагюрище. На 01.02.2023 г. по делото е подадена молба за справка БНБ, като е поискано
налагане на запори върху новооткритите му банкови сметки, както и върху вземанията му
от финансови и платежни институции. Ответникът твърди, че всички посочени
изпълнителни действия са прекъснали течащата относно вземането погасителна давност,
поради което счита, че погасителната давност не била изтекла. Счита, че предприемането на
всяко едно от горепосочените изпълнителни действия било годно да прекъсне погасителната
давност основание, който извод следва от задължителната практика на ВКС. Позовава се на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
според което, съгласно чл. 116, б. „в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Излага, че давността по време на
висящото изпълнително дело, се прекъсва многократно с „предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ)...“. Счита, че
не било необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната,
доколкото в разпоредбата на чл. 116, б. „в" от ЗЗД законодателят си служи с думата
„предприемане“ на изпълнителни действия, а не „извършени“ или друга подобна
формулировка. Твърди, че е налице разлика между перемпционния и давностния срок,
доколкото съгласно практиката на ВКС перемпцията е без правно значение за прекъсването
на давността. Излага, че посоченото Тълкувателно решение на ВКС от 26.06.2015г., отменя
като загубило сила ППВС № 3/18.11.1980г., с което е постановено, че образуването на
изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. Счита, че посоченото Тълкувателно решение на ВКС следва
да се прилага занапред, като излага, че тълкувателно решение, с което се обявява за загубило
сила предшестващ тълкувателен акт, поражда действие от момента на постановяването на
новото тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващият
тълкувателен акт престава да се прилага. Счита, че ако преди постановяване на новото
тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е
било действащо към момента на настъпването на последиците. Сочи, че съгласно ППВС
5
№3/18.11.1980 г. образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по
време на изпълнителното производство давност не тече. Едва от 26.06.2015 г. с новото
тълкувателно решение е дадено различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност. Изтъква, че съгласно практиката на ВКС
извършената с Тълкувателното решение на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда
действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като то се прилага от тази
дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но
не и към тези, които са приключили преди това. Твърди, че въз основа на гореизложеното
може да се направи от правна страна извод, че по настоящия казус, от образуване на изп.
дело № 2285/2010 г. по описа на СИС към Районен съд - П. на 11.11.2010 г. до 26.06.2015 г.
намира приложение цитираното ППВС № 3/18.11.1980г. и погасителна давност не тече,
независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент, от
който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015г. - постановяване на
Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, датата, на която
вземането би се погасило по давност би била 26.06.2020 г. В настоящия случай, обаче, и в
периода след 26.06.2015 г. има извършени изпълнителни действия във връзка с образуваните
изп. дело № 1494/2016 г. и изп. дело № 1207/2021 г. по описа на ЧСИ Д.С., които прекъсват
погасителния давностен срок. Поради това процесното вземане срещу Н. К. Д. не било
погасено по давност. Твърди още, че ответникът е придобил вземанията срещу длъжника Н.
К. Д. въз основа на сключен на 15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
в качеството му на Цедент, и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, в качеството
му на Цесионер, договор за цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД е прехвърлило вземанията си по сключения с Н. К. Д. договор за кредит № CREX-
01643816 на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД. Твърди, че по силата на
изрично пълномощно предишният кредитор е упълномощил цесионера да уведоми от него
име всички длъжници по вземания, които цедентът е цедирало, съгласно сключения договор
за цесия от 15.05.2015г. Твърди, че цедентът е изпратил уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника Н. К. Д.. Същото не било
получено на предоставения от длъжника адрес, който адрес съвпадал с адреса, посочен от
длъжника в депозираната искова молба, и се е върнало с отметка „непотърсено", което е
надлежно удостоверено с обратна разписка. По този начин ответното дружество е положило
необходимата грижа уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД да достигне до знанието на Н. Д..
Моли, в случай че решаващият състав приеме, че Н. Д. следва да бъде уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания, да бъде прието приложеното към отговора на
исковата молба уведомление за прехвърляне на вземания, като уведомление по смисъла на
чл. 99 от ЗЗД, доколкото получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното
производство по предявен иск по прехвърлено вземане, съставлявало валиден способ за
уведомяване на длъжника. С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли в цялост предявения от ищеца иск, като неоснователен и недоказан.
Претендира присъждане на разноски. При условията на евентуалност, прави възражение за
6
прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна по смисъла на чл. 78, ал. 5
от ГПК.
Въззивният съд, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид доводите, изложени от страните и при
спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното:
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд. Същата
се установява от представените по делото писмени доказателства, включително и
приобщените по делото копия от изп. дело № 2285/2010 г. по описа на ДСИ при СИС при
Районен съд – П., както и от изп. дело № 1207/2021 г. и изп. дело № 1496/2016 г. по описа на
ЧСИ Д.С..
Не е спорно между страните, а се установява и от представените по делото
доказателства, че дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД се е снабдило с
изпълнителен лист срещу ищеца Н. К. Д., ЕГН **********, издаден на 03.06.2010 г. въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1270/2010 г. по описа на Районен
съд - П. за сумите, както следва: 615,24 лева за погасяване на задължение по Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги, ведно със сумата от 137,45 лева - мораторна лихва от
14.03.2008 г. до 15.04.2010 г. и законната лихва от 15.04.2010 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 125,00 лева разноски по делото и 5,00 лева държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
Въз основа на издадения изпълнител лист посоченото дружество е образувало срещу
ищеца Н. К. Д. изп. дело № 2285/2010 г. по описа на СИС при Районен съд – П. за събиране
на дължимите суми с молба с вх. рег. № 1311/01.11.2010 г. С посочената молба взискателят
е поискал да се предприемат от съдебния изпълнител необходимите изпълнителни действия
срещу длъжника Н. Д. за принудително изпълнение на посочените задължения, ведно с
разноските по изпълнението. Направено е искане за налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника, както и за налагане на запор върху дружествен дял на
длъжника.
Видно от представеното копие от посоченото изпълнително дело на 26.10.2015 г. е
конституиран нов взискател, а именно ответното дружество „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД. С Постановление от 16.10.2015 г. на ДСИ е прекратено
производството по изпълнителното дело, на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, поради
това, че взискателят повече от две години не е поискал изпълнителни действия спрямо
длъжника. Постановлението е влязло в законна сила на 17.11.2015 г., видно от направеното
отбелязване. Изпълнителният лист е върнат на ответника, за което е съставена разписка от
07.10.2016 г. Видно от представеното по делото копие от изпълнителния лист, на същото е
поставен печат от ДСИ по изп. дело № 2285/2010 г., съгласно който последното
изпълнително действие по това изпълнително дело е от 07.06.2011 г.
С молба с вх. № 13589/18.10.2016 г. на ответното дружество, въз основа на същия
изпълнителен лист, е образувано изп. дело № 1494/2016г. по описа на ЧСИ Д.С., с рег. №
7
889 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд - П.. С молбата за образуване на
делото е поискано извършването на опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника, като основание чл. 18 от ЧСИ е възложено на ЧСИ С. да извършва всички
необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. До ищеца-
длъжник Н. Д. е изпратена Покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с приложено към нея
копие от изпълнителния лист, с отразяване за наложените запори и възбрана. ПДИ е
оформена с данни за неоткриването на длъжника на адреса, поради това, че от години живее
в гр. Пловдив и рядко посещава адреса, както и с данни за залепване на уведомление на
адреса, видно от разписките.
По изп. дело № 1494/2016г. по описа на ЧСИ С. са извършени и следните
изпълнителни действия: 1/ На 21.11.2016 г. е изходирано искане за вписване на възбрана до
СВ - Панагюрище, с приложено постановление за налагане на възбраната; 2/ На 06.12.2016 г.
е изходирано запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД за налагане на запор на сметките
/левови и валутни/ на името на длъжника Д., включително и сметка за Директни плащания
към ДФ „Земеделие“, както и върху всички вещи, ценни книги и парични знаци в трезори и
банкови касетки; 3/ На 25.01.2017 г. е изходирано искане за вписване на възбрана до СВ - П.,
с приложено постановление за налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост
на длъжника; 4/ На 13.11.2017 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя –
ответникът в настоящото производство, с искане за извършване на справка в регистъра на
БНБ за наличието на банкови сметки на името на длъжника и за налагане на запор върху
такива, в случай, че бъдат открити. Със запорно съобщение с изх. № 20434/16.11.2017 г. до
„Райфайзенбанк“ ЕАД е бил наложен запор; 5/ На 01.07.2019 г. отново е постъпила молба от
ответника - взискател за извършването на справка за наличието на банкови сметки на името
на длъжника и за налагане на запор върху тях.
С оглед непоискването на изпълнителни действия за период повече от 2 години, на
основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, посоченото изп. дело № 1494/2016 г. е било прекратено
с постановление от 03.09.2021 г. на ЧСИ Д.С..
Въз основа на нова молба на ответника с вх. № 23491/23.09.2021г. и въз основа на
процесния изпълнителен лист, е образувано ново изпълнително производство при ЧСИ С. –
под изп. дело № 1207/2021 г. С молбата за образуване на делото е поискано да се пристъпи
към принудително изпълнение като се насрочи дата за опис на движими вещи, находящи се
в дома на длъжника, като основание чл. 18 от ЧСИ е възложено на ЧСИ С. да извършва
всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.
По новообразуваното изп. дело № 1207/2021 г. по описа на ЧСИ С. са извършени
следните изпълнителни действия: 1/ На 28.09.2021 г. е изходирано запорно съобщение,
изпратено до „ОББ“ АД за налагане на запор на сметките /левови и валутни/ на името на
длъжника, както и върху всички вещи, ценни книги и парични знаци в трезори и банкови
касетки; 2/ На 28.09.2021 г. е изходирано и уведомление до длъжника за насрочен опис на
негови движими вещи; 3/ На 27.10.2021 г. е вписана възбрана върху недвижими имоти,
собственост на длъжника в СВ – П.; 4/ На 03.11.2021 г. е вписана възбрана върху недвижим
8
имот, собственост на длъжника в СВ – Панагюрище; 5/ На 01.02.2023 г. по изпълнителното
дело е постъпила молба от взискателя - ответното дружество, с искане за извършване на
справка в Електронния регистър на БНБ на името на длъжника и за налагане на запори
върху новооткритите му банкови сметки, както и върху вземанията му от финансови и
платежни институции.
Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че
на 15.05.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на цедент и
ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, в качеството му на цесионер, е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който
цедентът е прехвърлил вземанията си по сключения с ищеца Н. К. Д. Договор за кредит №
CREX-01643816 от 13.11.2007г., на цесионера „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“
ЕАД. Длъжникът по договора за кредит и ищец в настоящото производство Д. не оспорва
факта, че е уведомен за цесията и извършеното прехвърляне на вземанията срещу него по
процесния изпълнителен лист.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, предмет на спора
по който, е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на
ответника, поради погасяването му по давност. С разпоредбата на чл. 439 от ГПК е
предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането,
предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, съответно след влизане в сила на издадената срещу него влязла в сила заповед за
изпълнение.
С настоящия отрицателен установителен иск ищецът цели да установи, че вземането на
ответника, за което е издаден изпълнителен лист от 03.06.2010 г. въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1270/2010 г. по описа на Районен съд - П. не подлежи на
принудително изпълнение по изпълнително дело изп. дело № 1207/2021 г. по описа на ЧСИ
С., доколкото вземанията са погасени по давност. За основателността на предявения иск
следва да се установи, че за вземането е изтекъл предвиденият в закона период на
погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. В тази връзка в
доказателствена тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да
установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на
вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на
давността.
Безспорно се установява по делото, че ответникът е кредитор на ищеца за вземането по
издадения срещу последния изпълнителен лист. Вземането му произтича от сключен от
ищеца договор за кредит № CREX-01643816 от 13.11.2007 г. с третото неучастващо по
9
делото лице – дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, което вземане,
последното е прехвърлило на ответника с договор за цесия от 15.05.2015 г. Ищецът Д. е
уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията, поради което договорът за цесия е
породил действието си и спрямо него, съответно ответникът се явява кредитор на ищеца по
посочения договор за кредит, за вземанията по който, е издаден процесният изпълнителен
лист от 03.06.2010 г. по ч.гр.д. № 1270/2010 г. по описа на Районен съд – П..
Доколкото въззивната жалба е насочена срещу първоинстанционното решение, в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 137,45 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 14.03.2008 г. до 15.04.2010 г., съгласно издадения изпълнителен лист, предмет на
принудително изпълнение, то настоящата инстанция следва да се занимае с изследване на
въпроса погасено ли е по давност само посоченото вземане за лихва. В останалата част,
досежно главницата, решението на първоинстанционния съд, като необжалвано, е влязло в
сила и не е предмет на въззивен контрол.
С въззивната си жалба, жалбоподателят оспорва изводите на съда, че погасителната
давност за това вземане е започнала да тече от 26.06.2015 г. като неправилни. Счита, че
погасителната давност за оспореното вземане е започнала да тече на 01.11.2012 г., когато
първоначалното дело е прекратено, доколкото по него не били извършвани изпълнителни
действия, поради което към датата на образуване на новото дело през 2016 г., давността за
вземането за лихви вече е била изтекла на 01.11.2015 г. Основава възражението си на
разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, че вземанията за лихви се погасяват с тригодишен давностен
срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. С изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за неустойки от неизпълнен договор и
вземанията за лихви - съгласно чл. 111, б. “б“ и б. “в“ от ЗЗД.
Доколкото процесното вземане е установено със заповед за изпълнение, която не е
оспорена и е влязла в сила, настоящата инстанция счита, съгласно разпоредбата на чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД, новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на
изпълняемото право за всички вземания по издадената заповед за изпълнение, срещу която
не е възразено и същата е влязла в сила, дори и за присъдените лихви, е петгодишна, а не
както сочи жалбоподателя - тригодишна. От влизането на заповедта в сила, срещу която не е
подадено възражение по чл. 414 от ГПК, е започнала да тече нова 5-годишна давност за
всички вземания, за които заповедта е издадена, а не само за вземанията за главница - така и
съдебната практика обективирана в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. по
описа на IV ГО на ВКС, Решение № 50295/23.01.2023г. по гр.д. № 1030/2022г. по описа на
IV ГО на ВКС и др.
С оглед на това, на изследване в настоящото производство подлежи въпросът дали за
посоченото вземане за лихви е изтекъл петгодишния давностен срок, в който не са
10
предприемани принудителни изпълнителни действия, съответно настъпили ли са факти,
които да водят до прекъсване или спиране на давностния срок.
По въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело и тече ли тя
докато трае изпълнителния процес следва да бъдат съобразени, както постановките на
Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г. на Пленума на ВС (ППВС
№3/18.11.1980 г.), така и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС), а също и тези на
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС
(ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС), и трите имащи задължителен характер за прилагане от
съдилищата. С последно посочено ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, върховният съд прие
по задължителен за съдилищата начин, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
При съобразяване на посочените задължителни за съдилищата решения, съдът приема,
че от датата на образуване на изпълнително дело изп. дело № 2285/2010 г. по описа на СИС
при Районен съд – П. за събиране на дължимите суми с молба с вх. рег. № 1311/01.11.2010 г.
до приемането на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС действащо е било ППВС № 3/18.11.1980 г., според което образуването на
изпълнителното дело е прекъснало започналата да тече погасителна давност за процесните
вземания и по време на изпълнителния процес давност не тече, а след датата на
постановяване на посоченото тълкувателно решение – 26.06.2015 г. и съобразно
разрешенията дадени в самото тълкувателно решение, давността може да тече и по време на
изпълнителния процес, но се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ.
Следва също да се обсъди и института на прекратяване на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемция“ и последиците от това за прекъсването на
погасителната давност. В Решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г., ІІІ ГО на
ВКС се посочва, че както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали,
включително и преди ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, че в случаите, когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради
настъпила „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е
издал постановление в този смисъл, имащо установително, а не конститутивно действие.
Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за
вземането в случаите, когато перемпцията е настъпила при действието на ППВС № 3/1980 г.
и при действието на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че ако съставът по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК е осъществен към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна
давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на
релевантния (двугодишен) срок, а ако е осъществен към дата, следваща приемането на ТР №
11
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, новата погасителна давност започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство
се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Тази норма представлява своеобразна санкция за бездействието
на взискателя след образуване на изпълнителното производство и произтича от спецификата
на същото. В този смисъл висящността на изпълнителния процес се поддържа не служебно,
а от взискателя, който трябва да посочва изпълнителен способ, да иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Ето
защо ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва
по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението
на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона
материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия.
Доколкото изпълнителното производство по изп. дело № 2285/2010 г. по описа на СИС
при Районен съд – П. е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било приложимо в
отношенията между страните и съдебният изпълнител до последващата му отмяна с
тълкувателното решение от 26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното
постановление, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От
горното следва, че с подаването на молбата от 01.11.2010 г. за образуване на изпълнителното
дело първоначалният взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прекъснал
теченето на давностния срок, като същият е спрян до постановяването на ТР № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило
действие, респ. до прекратяване на изпълнителното дело, ако е преди този срок, респективно
от тази дата започва да тече давност по материалното правоотношение. Тоест от момента на
образуване на изпълнителното производство и докато последното е висящо погасителна
давност не тече.
Видно от представеното по делото копие от изпълнителния лист, на същото е поставен
печат от ДСИ по изп. дело № 2285/2010 г., съгласно който последното изпълнително
действие по това изпълнително дело е от 07.06.2011 г. Съставът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
е осъществен към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., поради което новата погасителна
давност за вземането по чл. 117 от ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на
двугодишния срок чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК или на дата 07.06.2013 г. Към тази дата
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, като е прекратена
висящността на производството. Същото не се влияе от постановения по-късно от съдебния
изпълнител акт за прекратяване на производството, който само констатира настъпилото
12
прекратяване на делото.
Както беше посочено, вземането за лихви по издадена влязла в сила заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът не е възразил, се погасява с изтичането на петгодишен
давностен срок на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, поради това, началният момент, от който
е започнала да тече петгодишната погасителна давност за вземането за лихви е датата
07.06.2013 г., а не както е посочил жалбоподателя 01.11.2012 г. В този смисъл, датата на
която процесното вземане за лихви се погасява по давност би била 07.06.2018 г., а не както
неправилно е посочил жалбоподателя 01.11.2015 г.
В периода от 07.06.2013 г. до 07.06.2018 г., към който момент би се погасило вземането
по давност, обаче, са налице множество извършени изпълнителни действия, които прекъсват
течението на погасителния давностен срок. По смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД,
изпълнителните действия, прекъсващи срока на погасителната давност и от предприемането
на които започва да тече нова давност, представляват такива действия, които пряко са
насочени към събиране на вземането, искането за които е адресирано до съдебния
изпълнител, т. е. само онези действия, които са пряко насочени към имуществената сфера на
длъжника с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя.
Видно от представените по делото доказателства, въз основа на процесният
изпълнителен лист, обективиращ вземането на ответника, на 18.10.2016г. е образувано ново
изп. дело № 1494/2016г. по описа на ЧСИ Д.С.. В рамките на това ново изпълнително
производство са предприемани множество изпълнителни действия, които прекъсват
погасителната давност за вземането. Видно от преписката по посоченото изпълнително дело
с молбата за образуване на делото с вх. № 13589/18.10.2016 г., ответното дружество-
взискател е поискало извършването на опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника, като на основание чл.18 от ЧСИ на ЧСИ Д.С. е възложено от взискателя да
извършва всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.
Въз основа на възлагането, на 21.11.2016 г. е изходирано искане за вписване на възбрана до
СВ - Панагюрище, с приложено постановление за налагане на възбраната. На 06.12.2016 г. е
изходирано запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД за налагане на запор на сметките
/левови и валутни/ на името на длъжника – ищецът Д., включително и сметка за директни
плащания към ДФ „Земеделие“, както и върху всички вещи, ценни книги и парични знаци в
трезори и банкови касетки. На 25.01.2017 г. е изходирано искане за вписване на възбрана до
СВ - П., с приложено постановление за налагане на възбрана върху недвижими имоти,
собственост на длъжника. На 13.11.2017 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от
взискателя – ответникът в настоящото производство, с искане за извършване на справка в
регистъра на БНБ за наличието на банкови сметки на името на длъжника и за налагане на
запор върху такива, в случай, че бъдат открити. Със запорно съобщение с изх. №
20434/16.11.2017 г. до „Райфайзенбанк“ ЕАД е бил наложен запор. На 01.07.2019 г. отново е
постъпила молба от ответника - взискател за извършването на справка за наличието на
банкови сметки на името на длъжника и за налагане на запор върху тях. Всички тези
действия самостоятелно и многократно водят до прекъсване на давността, като след всяко от
13
тях започва да тече нова давност, която всякога е петгодишна.
До такава последица водят и действията предприети по новообразуваното на
23.09.2021 г., въз основа на процесния изпълнителен лист, изп. дело № 1207/2021 г. по описа
на ЧСИ Д.С.. С молбата с вх. № 23491/23.09.2021г. на ответното дружество за образуване
изпълнителното дело е поискано от взискателя да се пристъпи към принудително
изпълнение като се насрочи дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника. Взискателят отново е възложил на ЧСИ С. да извършва всички необходими
действия за нормалния ход на изпълнителното производство на основание чл. 18 от ЗЧСИ.
На 28.09.2021 г. е изходирано и изпратено запорно съобщение до „ОББ“ АД за налагане на
запор на сметките /левови и валутни/ на името на длъжника, както и върху всички вещи,
ценни книги и парични знаци в трезори и банкови касетки, както и уведомление до
длъжника за насрочен опис на негови движими вещи. На 27.10.2021 г. е вписана възбрана
СВ - П. върху недвижими имоти, собственост на длъжника, а на 03.11.2021 г. е вписана
възбрана върху недвижим имот на длъжника в СВ - Панагюрище. Всички посочени
действия отново самостоятелно и многократно водят до прекъсване на давността, като след
всяко от тях започва да тече нова давност, която всякога е петгодишна.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция стигна до същия генерален извод,
както и първоинстанционният съд, че погасителната давност за процесното вземане на
ответника срещу ищеца не е изтекла. От това следва, че процесното вземане за лихви в
размер на 137,45 лева на ответника срещу ищеца Д. не е погасено по давност, съответно
последният продължава да дължи изпълнение на посочената по издадения изпълнителен
лист от 03.06.2010 г. по ч.гр.д. № 1270/2010 г. по описа на Районен съд - П., въз основа на
който е образувано изпълнително дело изп. дело № 1207/2021 г. по описа на ЧСИ Д.С., рег.
№ 889 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд – П..
Поради горното, настоящата инстанция стигна до извод за неоснователност на
исковата претенция, досежно сумата от 137,45 лева, представляваща мораторна лихва за
периода за периода от 14.03.2008 г. до 15.04.2010 г., съответно неоснователност и на
подадената въззивна жалба по отношение обжалваната част от първоинстанционното
решение, с което искът е отхвърлен. Като е достигнал до същия извод за отхвърляне на тази
част от исковите претенции, първоинстанционния съд е постановил правилно решение,
поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
разноски за настоящата инстанция се дължат на въззиваемата страна. С отговора на
въззивната жалба е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, доколкото юридическото лице се е представлявало
от юрисконсулт. В представения към отговора на въззивната жалба списък по чл. 80 от ГПК
е поискано присъждане на разноски в размер на общо 440,00 лева, от които 360,00 лева на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, както и 80,00 лева, на основание чл. 13, т. 2 от Наредбата. Разпоредбата на
чл. 13, т. 2 от Наредбата касае присъждане на разноски за правна помощ по чл. 21, т. 1 и 2 от
14
Закона за правна помощ, досежно подготовка на документи за завеждане на дело. В случая
се касае за вече започнало съдебно производство и то в своя ход пред въззивната инстанция,
поради което тази разпоредба е неприложима и искането в тази част е неоснователно.
Доколкото юридическото лице, чрез представляващия го по делото юрисконсулт е подало
само писмен отговор срещу въззивната жалба, без да се е явил в проведеното по делото
съдебно заседание, настоящата инстанция счита, че приложима в случая е разпоредбата на
чл. 25а, ал. 3 от посочената Наредба. Същата предвижда, че за предоставена правна помощ
за писмени отговори, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е от 50,00 до
150,00 лева. Посочената разпоредба се явява специална по отношение разпоредбата на чл.
25, ал. 1 от Наредбата. Доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност и с
оглед на това, че с отговора на въззивната жалба са преповторени почти изцяло аргументите,
изложени от страната в първоинстанционното производство, на ответната по жалбата
страна, следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл. 25а, ал.
3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в минималния предвиден размер в тази
разпоредба, а именно за сумата от 50,00 лева.
Както беше посочено, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 439, ал. 1 от
ГПК за приемане за установено, че ищецът Н. К. Д. не дължи на ответника „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД сумата в размер на 615,24 лева, представляваща
главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги, съгласно издаден по ч.гр.д.
№ 1270/2010 г. по описа на Районен съд – П. изпълнителен лист, предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело № 1207/2021 г. по описа на ЧСИ Д.С., като необжалвано,
решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 465/04.05.2023 г. по гр.д. № 20225220103818 по описа
за 2022 г. на VIII граждански състав на Районен съд – П. в обжалвана част, с която е
отхвърлен предявеният от Н. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б.К.“ № 55 против
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата в размер на 137,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
14.03.2008 г. до 15.04.2010 г., съгласно издаден по ч.гр.д. № 1270/2010 г. по описа на
Районен съд – П. изпълнителен лист, предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 1207/2021 г. по описа на ЧСИ Д.С..
ОСЪЖДА Н. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б.К.“ № 55 ДА ЗАПЛАТИ
на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
15
на управление: гр. С., бул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, сумата от 50,00 лева
(петдесет лева) – съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция, на основание на основание чл. 78, ал. 3, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16