Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 20.10.2017г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова  като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1080 по описа за 2017г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

                        Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.  

                        Ищецът „П.“ ЕООД твърди, че е собственик на обект ВЕЦ “Р.“, находящ се в землището на гр. Р. в поземлен имот № 61813.763.1 по кадастралната карта на гр. Р., на кота 843.00 м., с обща инсталирана мощност 750 kW. Съгласно изискванията на действащото законодателство, дружеството е сключило договор за достъп до електроразпределителната мрежа № **********, въвело е в експлоатация централата преди 19.06.2007г.  и е сключило договор за изкупуване на електрическата енергия № 63 от 01.12.2010г. за срок до 31.03.2024г. по определена от ДКЕВР (КЕВР) преференциална цена. Преференциалната цена, приложима спрямо произведената от обектите на ВЕЦ „Р.“ електрическа енергия, е била определена с т. 7 на Решение № Ц-010 от 30.03.2011г. На 14.09.2012г. ДКЕВР (КЕВР) е приела Решение № Ц-33/14.09.2012г. за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, съгласно което ищецът е дължал цена за достъп до пункт ХІ, т. 7 от решението, а именно 5.62 лева МВтч върху произведената от централата енергия, считано от 18.09.2012г. Съгласно Решение № 6145 от 08.05.2013г. по адм.д. № 12855/2012г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение        Решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР в частта по раздел ХІ, т. 7 е било отменено. Решението от 08.05.2013г. на съда е било потвърдено окончателно с Решение № 13230 от 14.10.2013г. по адм. дело № 9429/2013г. на Върховния административен съд, Петчленен състав, І колегия. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, решението има действие по отношение на всички. За времето от 18.09.2012г. до 14.10.2013г., въз основа на решението на ДКЕВР, ищецът е извършил плащания към ответника „Ч.Р.Б.“ АД за 26 109. 29 лева по издадени фактури.  С отмяна на Решение Ц-33/14.09.2012г. в частта по раздел ХІ, т. 7 за ищеца се е породил правен интерес да иска връщане на всички платени суми на основание това решение. Отмяната на индивидуалния административен акт е довела до отпадане и на основанието, на което е платена цената за достъп. Отпаднали са и последиците на допуснатото по силата на закона – чл. 13, ал. 7 от ЗЕ, предварително изпълнение на решението. С отмяната на административния акт са се заличили правните последици от издаването му с обратна сила.

                        При изложеното ищецът иска от съда да му бъде присъдена сумата от 26 109. 29 лева, представляваща платена цена за достъп на основание отмененото Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, със законната лихва от предявяване на исковата молба (23.03.2017г.) до окончателното плащане и с присъждане на направените разноски.                            

            Ответникът „Ч.Р.Б.“ АД не оспорва факта на извършените от ищеца плащания на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, както и постановяването на решенията от състави на Върховния административен съд, но оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

            Възразява, че спорът по действителен и неразвален договор не е такъв по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Дори за ищеца да са настъпили неблагоприятни последици, според чл. 1, т. 3, чл. 204 и сл. от АПК, неблагоприятните последици от прилагането на административен акт се претендират по реда на АПК и срещу органа, издал акта.

                        По същество ответникът основно възразява, че сумите са заплатени въз основа на валидно облигационно отношение/сделки за възмездното предоставяне на услугата достъп във връзка с присъединяване на обект на производител към електроразпределителната мрежа и поддържане на искането за присъединяване, съответно и получаване на услугата и до момента, както и въз основа на нормативно предвиждане за заплащане на тази услуга от всички ползватели на мрежата, каквито са и производителите, регламентирано в ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия, която регламентация не е отменена. За предоставената услуга ответникът извършва значителни разходи и предоставянето е предвидено да е възмездно. Полученото не може да се върне изцяло. Ако има допусната незаконосъобразност, тя е на ДКЕВР, а не на ответника. Сделките за достъп са с периодично изпълнение. При договорите за периодично изпълнение развалянето няма обратно действие. Поради този характер на договора,  съответно погасяване на вземанията с изтичането на кратката погасителна давност, ищецът прави и възражение за погасяване и на предявените вземания по давност. На самостоятелно основание се оспорва иска и в частта на начисления ДДС от 4 351. 55 лева. Сумата е получена от ищеца обратно, тъй като той е използвал правото си на приспадане на данъчен кредит до размера на начисления по процесните фактури ДДС. Като акцесорна се оспорва и претенцията за лихви. Ответникът също претендира направените разноски.

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

Дружеството „П.“ ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващо преференциални цени.

Във връзка със собствения му обект ВЕЦ „Р.”  с обща инсталирана мощност  от 750 kW в  землището на гр. Р., поземлен имот № 61813.763.1 по кадастралната карта на гр. Р., на кота 843.00 м., състояща се от два генератора и   въведена в експлоатация, съгласно решение за ползване преди 19.06.2007г., между страните е бил сключен договор за използване на разпределителната мрежа от производител.

Предмет на договора е било осигуряването от страна на ответника, като разпределително предприятие, на достъп до електроразпределителната мрежа, измерването, валидирането, обработването, съхраняването и предоставянето на данните за измереното количество произведена/потребена електрическа енергия, както и пренос през разпределителната мрежа на количествата електрическа енергия, произведени от съоръженията на производителя, включително в случаите, когато той е сключил сделка по реда на чл. 102 от ЗЕ или захранва собствени обекти в случаите по чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. Ищецът е заплащал на разпределителното предприятие извършения пренос през разпределителната мрежа както на произведената, така и  на потребената електрическа енергия по цена, утвърдена от ДКЕВР.  Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, цените за достъп и/или пренос през електроснабдителните мрежи са подлежали на регулиране от ДКЕВР. Комисията е осъществявала и общо регулиране на дейностите в енергетиката (чл. 10, ал. 1 от ЗЕ). При тази нормативна уредба в договора между страните не са били уговорени цени за достъп до електроснабдителните мрежи, а са били приложими цените, утвърдени от ДКЕВР.

Ищецът  е имал сключен договор и с „ЧЕЗ Е.Б.” АД за изкупуване на електрическа енергия. Преференциалната цена, приложима за произведената от обектите на ВЕЦ „Р.“ електрическа енергия, е била определена с т. 7 на Решение № Ц-010 от 30.03.2011г.   

В качеството му на ползвател като потребител,  ищецът е заплащал определената цена за достъп съгласно Решение № Ц-17 от 28.06.2012г. на ДКЕВР. С решението са били утвърдени цени за достъп до електроразпределителните мрежи, които са се дължали от всички потребители на електрическа енергия, присъединени на средно и ниско напрежение, които са били дефинирани според вида на потребителите. В това решение  не е била определена цена за достъп до електроразпределителните мрежи за потребителите в качеството им на производители на електрическа енергия, включително от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени.

Това е било направено с Решение № Ц-33 от 1409.2012г. на ДКЕВР, съгласно което считано от 18.09.2012г. са били определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, включително на „Ч.Р.Б.” АД, без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. За водни електрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19.06.2007г., чийто преференциални цени са били определени с решение № Ц-010/30.03.2011г.,  временната цена за достъп е била определена на 5. 62 лева за МВтч (така Раздел ХІ, т. 7 от решението).

Решението е било постановено след заявление от 13.09.2012г. на четири дружества – „Е.С.О.” ЕАД, „Е.-П.М.” АД, „ЕВН Б.Е.” АД и ответника, за определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и е било обосновано със значително нарастнали разходи по диспечерирането.

В мотивите към Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. ДКЕВР  е посочила правомощието си по чл. 21, т. 8, вр. чл. 30, ал.1,т. 13 от ЗЕ да регулира цените за достъп, като се е позовала и на § 1,  14 от ДР на ЗЕ и § 197 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн.  ДВ бр. 54/2012г.

При препращането в Решение № Ц-33 от 1409.2012г. на ДКЕВР към  общото регулативно правомощие по чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ на Комисията, независимо съществуващия между страните договор за използване на разпределителната мрежа от производител, при което не е била налице хипотезата на § 197 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 54/2012г., Решение № Ц-33 от 1409.2012г. на ДКЕВР е имало действие и по отношение на договора между страните, като за достъпа на ищеца, като производител, до електроразпределителните мрежи, е следвало да се заплаща, до определяне на окончателна цена, цената по Раздел ХІ,  7 от решението.

Съгласно публикуваното в интернет (сайта на Върховния административен съд) Решение № 6145 от 08.05.2013г. по адм.д. № 12855/2012г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, на което се позовава и ищецът, Решение № Ц-33 от 1409.2012г. на ДКЕВР относно Раздел ХІ, т.7, индивидуален административен акт по чл. 36а от ЗЕ, е било отменено от Върховния административен съд като незаконосъобразно основно по съображения, че не са били съобразени административните правила, предвидени в Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия (приета с ПМС № 35 от 20.02.2004г., отм. с § 1, т. 3 от ПЗС № 91 от 15.04.2013г. за отмяна на нормативни актове на МС, в сила от 05.04.2013г.)   относно определянето на цената за достъп до електроразпределителните мрежи; заявителите не са били в забава по смисъла на § 197 от ПЗР на ЗИДЗЕ, а са можели и преди това да поискат цени за достъп; нарушена е била разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ за ценообразуването; липсват мотиви за определянето на временната цена – не са били посочени конкретни данни, критерии или принципи, които са използвани от регулатора при определяне на цените за достъп.  Производството пред ВАС е било образувано по жалба на друго дружество – собственик на водноелектрическа централа, а заинтересована страна е бил ответникът. Решението на тричленния съдебен състав е било потвърдено с  Решение № 13230 от 14.10.2013г. по адм. дело № 9429/2013г. на Върховния административен съд, Петчленен състав, І колегия.

 Тъй като решението на ДКВЕР е подлежало на изпълнение, като обжалването не е спирало изпълнението на решението (чл. 13, ал. 7 от ЗЕ), за ищеца е била определена за плащане цена за достъп с ДДС към 30.09.2012г., 31.10.2012г., 30.11.2012г., 31.12.2012г., 31.01.2013г., 28.02.2013г., 31.03.2013г., 30.04.2013г., 31.05.2013г.,  30.06.2013г., 31.07.2013г., 31.08.2013г., и 30.09.2013г., на база достъпа до електроразпределителна мрежа за кВТч месечно и единична цена с ДДС. За плащането на цената от ответника си били издадени данъчни фактури - фактура № **********/30.09.2012г.,   фактура № **********/31.10.2012г., фактура № **********/30.11.2012г., фактура № **********/31.12.2012г., фактура № **********/31.01.2013г., фактура № 00033022120/28.02.2013г., фактура № **********/31.03.2013г., фактура № **********/30.04.2013г.,   фактура № **********/31.05.2013г., фактура № **********/30.06.2013г., фактура № **********/31.07.2013г., фактура № **********/31.08.2013г. и фактура № **********/30.09.2013г., общо на стойност 26 109. 29 лева, плащани от ищеца своевременно след издаване на фактурите, по банков път, с отделни платежни нареждания. По делото не е спорно, че ищецът е упражнил правото си да приспадне данъчен кредит по фактурите.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

В договора между страните са били уредени условията за ползване на електроразпределителната мрежа за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея. И като потребител, и като производител ищецът е дължал цена за осигурения достъп, утвърдена от ДКЕВР. С Решение Ц-17 от 28.06.2012г. ДКЕВР е утвърдила цени за достъп до електроразпределителната мрежа, които се дължат от всички потребители на електрическа енергия, присъединени на средно и ниско напрежение, а с  Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР е била определена  цена за достъп до електроразпределителната мрежа за потребителите в качеството им на производители на електрическа енергия, включително и от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени - с установяването на временни цени, и  Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР е имало действие включително за ищеца и за ответника.

Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР е подлежало на изпълнение, независимо от съдебното обжалване (чл. 13, ал. 7 от ЗЕ), на основата на това решение, като индивидуален административен акт е била определена за плащане от „Ч.Р.Б.” АД и сумата от  26 109. 29 лева с ДДС по издадените за периода от 18.09.2012г. до 14.10.2013г. данъчни фактури  и това плащане не е било без основание. 

С отмяната на  решението на регулатора като незаконосъобразен (унищожаем) индивидуален административен акт обаче, съгласно посоченото решение на ВАС по адм.д. № 12855/2012г., което е с конститутивно действие и със сила и по отношение на ответника, като заявител по административната преписка и участник в производството, и по отношение на ищеца, за когото административният акт е имал действие (чл. 177, ал. 1 от АПК), и което решение има задължителна сила и за гражданския съд, съгласно разпоредбата на чл. 302 от ГПК, са били заличени последиците на индивидуалния административен акт. Така за задържането на получената от ответника цена, въз основа на Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР вече не е имало основание. Отпаднали са   с обратна сила последиците на това решение като индивидуален административен акт, въз основа на който цената е била платена, и искането на ищеца за връщането й е основателно.

Характерът на договора между страните (за периодично изпълнение) и обстоятелството, че от ответника е била предоставяна услуга за достъп до мрежата, не променят извода, че цената е подлежала на връщане, тъй като тя е резултат на нормативно регулиране – установена е с индивидуален административен акт и при неговата отмяна последиците му, свързани с установяване на такава конкретна цена, дължима за определен период, не се запазват.

Не е налице свобода при договарянето при формирането на цената и възраженията на ответника, че ищецът се е задължил със заплащането на такава цена,  също са неоснователни. В случая е без значение и дали от страна на някоя от страните е имало виновно неизпълнение.

Че влязлото в сила  съдебно решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗЕ, има обратно действие; че при отмяната на административен акт, определящ временни цени за услугата „достъп”, отпада с обратна сила и основанието за дължимост на паричните престации и води до отпадане на всички целени от неговия издател правни последици от момента на издаването му, независимо от допускането на предварителното му изпълнение; както и че отсъствието на определена по административен ред цена за услугата води до липса на основание за начисляването й в  определения с временните цени размер, а това предпоставя възникване на задължение за съответния оператор за връщане на заплатените въз основа на решението временни цени за достъп като платени на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, е възприето и с множество постановени по реда на чл. 290 от ГПК съдебни решения на Върховния касационен съд – Решение № 212/23.12.2015г. по т.д. № 2956/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.,   Решение № 157/11.01.2016г. по т.д. № 3018/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 155/11.01.2016г. по т.д. № 2611/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 7/26.04.2016г. по т.д. № 3196/2014г. на ВКС, ТК,ІІ т.о., Решение № 28/28.04.2016г. по т.д. № 353/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 126/16.08.2016г. по т.д. № 1592/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 162/04.10.2016г. по т.д. № 3245/2015г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. На такива решения се позовава и ищецът по делото.

 Ако от действие, бездействие или незаконен акт на административен орган, включително ДКЕВР, във връзка с регулирането на цените в енергетиката, на ответника са били причинени вреди, то те подлежат на отделно компенсиране по реда на ЗОДОВ, ако са налице предпоставките за това, включително при съобразяване  на разпоредбата на чл. 301 от АПК и извършените от ДКВЕР действия.

Неоснователно е още възражението на ответника, че поради упражненото от ищеца право да приспадне данъчен кредит по чл. 71 от ЗДДС, в периода по чл. 72 от ЗДДС, на връщане не може да подлежи платеният ДДС върху цената за достъпа. Касае се за разваляне на доставка по смисъла на чл. 115 от ЗДДС и ответникът – доставчик, след влизането в сила на съдебното решение на Върховния административен съд (14.10.2013г.)   е длъжен да издаде кредитни известия към вече издадените фактури, при което да бъдат извършени корекции по ползвания данъчен кредит. Ишецът, като регистрирано лице, е длъжен да коригира  размера на ползвания данъчен кредит (чл. 78, ал. 2 от ЗДДС). Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата, с отразяването на документа по чл. 115 от ЗДДС, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справката-декларация за съответния данъчен период (чл. 78, ал. 3 от ЗДДС).

Същевременно при датата на влизане в сила на решението на Върховния административен съд за отмяна на  Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР и датата на предявяване на исковата молба по делото, не е налице  изтекла погасителна давност относно вземането по делото за връщане на получените от ответника въз основа на Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР суми, която давност е общата петгодишна (чл. 110 от ЗЗД) и е започнала да тече от отмяната на административния акт  (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД).            

Или предявеният по делото иск за сумата от 26 109. 29 лева следва да бъде уважен.

Като акцесорна, основателна е  претенцията за лихви за забава от датата на исковата молба – 23.03.2017г., до окончателното плащане,  на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 1 от ЗЗД и Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения.

По реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца са дължими направените разноски за държавна такса от 1044. 37 лева и 1584. 20 лева разноски за адвокат, така както последните се установяват като направени по договор за правна помощ от 12.09.2016г., удостоверение за кредитен превод и фактура № 664/13.03.2017г. Сумата от 1 584. 20 лева платено адвокатско възнаграждение с включен и начислен ДДС (1320. 17 лева без ДДС), надвишава незначително  минимума на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения (1 313. 29 лева), липсва прекомерност, и не може да бъде намалявана.  

Разноски на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК не са дължими.

Воден от горното съдът

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.” АД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес Център,  да заплати на „П.“ ЕООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***,  на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, сумата от  26 109. 29 лева (двадесет и шест хиляди сто и  девет лева и двадесет и девет стотинки), получена и подлежаща на връщане  цена за достъп до електроразпределителната мрежа, начислена въз основа на Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, което е било отменено, със законната лихва за забава от 23.03.2017г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 2 628. 57 лева (две хиляди шестстотин двадесет и осем лева и петдесет и седем стотинки)  разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

 

                                                                       съдия: