Р Е
Ш Е Н
И Е № 197
гр.Кюстендил,
05.10.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Антоанета
Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№139/2018г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
А.С.К. *** оспорва уведомително
писмо изх.№02-100-6500/1304 от 01.02.2018г. на зам.изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" в частта, с която е отказано изплащане на финансова помощ
и подпомагане на площите по подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане
за кампания 2015г. по СЕПП, СПП, НР1 и НР2. Изложени са съображения за
незаконосъобразност на акта, поради нарушения на материалния и допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. Иска се
отмяната на акта в тази му част и връщане преписката на административния орган
за ново произнасяне. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират
се разноски.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
А.С.К. е подал заявление за подпомагане на
площи с УИН 10/020715/56476 за кампания 2015г. до ДФЗ по ЗДП, СЕПП, СПП, НР1 и
НР2.
След извършени административни проверки, проверки на
място и сравнение на информацията с наличната такава, съдържаща се във външните
регистри на ИСАК, зам.изпълнителният директор на Държавен фонд
"Земеделие" постановил оспореното УП изх.№02-100-6500/1304
от 01.02.2018г., като по схемите СЕПП, СПП, НР1 и НР2 отказал финансово
подпомагане. Като
основания за отказа за плащане е посочен чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП, тъй като е
налице застъпване на площи, което не е отстранено; чл.43, ал.3, т.4 от ЗПЗП - кандидатът
е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на
условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40; чл.43,
ал.3, т.6 от ЗПЗП - заявените за подпомагане площи не са включени в
специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година.
Представени са по делото резултати от автоматични
проверки на въведените данни, от където се установява несъответствието -
излизаща площ извън площите, подходящи за подпомагане /л.40/. В тази връзка са
и приложените карти на блоковете на земеделското стопанство, както и снимков
материал, установяващ недопустима за подпомагане площ /заключението/. Приети
като доказателство по делото са протоколи от теренни проверки - Протокол №VRC-08-TV-1456/05.11.2015г., Протокол
№VRC-08-TV-1457/05.11.2015г., Протокол
№VRC-08-TV-1705/05.11.2015г., ведно
със снимков материал, доказващ че площите заявени за подпомагане не се
поддържат в добро земеделско състояние.
По отношение декларирани площи от повече от един
земеделски стопанин са представени уведомително писмо до жалбоподателя за
площи, декларирани от повече от един кандидат с таблица, в която е извършено
потвърждение за едни имоти от установените двойно заявени площи от
жалбоподателя и отказ от други, както и списък с потвърдени кадастрални имоти и
представените за тях документи /л.70, л.71 и л.80/. Приобщени като
доказателства са и документите на бенефициентите, които са участвали в процедурата
по изясняване принадлежността на двойно заявени площи, съгласно чл.17 и чл.18
от Наредба №5/27.02.2009г. и за които е налице застъпване с жалбоподателя в
резултат на извършените административни проверки на подаденото от него
заявление за подпомагане.
Прието като доказателство е заключение
вх.№4033/19.09.2018г. на в.л. М.А.. Същото се кредитира от съда като обективно,
доколкото е изготвено на база събрания доказателствен материал, изводите са
направени на основата на правната регламентация и анализа на безспорните факти
по делото. От него се установява, че в частта от територията на страната, в
която са имотите на жалбоподателя, е покрита със самолетни снимки от 2013г. и
за нея МЗХ не разполага с актуална за кампания 2014г. цифрова ортофото карта,
поради което актуализацията на СС „Площи, допустими за подпомагане“ за 2015г. е
извършена с теренни проверки от ОСЗ. Като недопустими за подпомагане са
установени 14 парцела, като същите към датата на деклариране са били извън
обхвата на слоя за подпомагане. От приложените извадки от ортофото картата за
2013г. за 13 от парцелите е налице несъответствието „извън обхвата на слоя“. От
протоколите от специализираните теренни проверки и направените снимки се
установява, че заявените за подпомагане площи не се поддържат в добро
земеделско състояние /8 физически блока, подробно посочени в заключението/. По
отношение на застъпването на площи вещото лице сочи, че в УП са описани 6 БЗС,
в които е установено застъпване. Жалбоподателят е отказал два имота, като тази
площ е намалена с площта на застъпването. В парцел 24791-35-3-1 няма допустима
за подпомагане площ. Изчислено е, че недопустимата площ по СЕПП е 7.22ха, по
СПП – 7.22 ха по НР1 – 2.17 и по НР2 – 3.76 ха. Процентът на наддеклариране по
СЕПП е 68.11%, по СПП – 68.11%, по НР1 – 93.53% и по НР2 – 100%.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на УП на основанията по чл.146 от АПК и
по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган с оглед представената
заповед №ОЗ-РД/715/27.06.2017г. във вр.с чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, в кръга на
предоставените му правомощия съгласно чл.20а, ал.1 във вр.с чл.11а, т.1 и 2 от
ЗПЗП и при спазване административно производствените правила. Спазени са и
изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно формата на акта, тъй като
изложените основания в оспорваното УП и таблиците към него, посочените площи,
които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както
и данните от административната преписка, обективират волята на административния
орган. Съобразно това се установява, че по спорните СЕПП, СПП, НР1 и НР2, на
жалбоподателя е отказано финансово подпомагане поради констатирани
несъответствия - застъпване на площи, което не е отстранено, заявяване на
площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане и заявените
за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл.33а, ал.1 за
съответната година.
По отношение
първото основание за отказ – недопустима площ за подпомагане, съдът счита
следното: Подпомагане по съответните схеми е отказано на основание чл.43, ал.3, т.4 и т.6 от ЗПЗП. Това е видно
от таблица 1 и пояснителните бележки към нея. Административният орган е
формирал волята си въз основа на извършени административни проверки на подаденото
заявление за подпомагане и осъществени теренни проверки на място от ОСЗ.
Изложените фактически основания се доказват и от писмените доказателства -
резултати от автоматични проверки на въведените данни, картите на блоковете на
земеделското стопанство, протоколи за специализирани теренни проверки на място,
заключение вх.№4033/19.09.2018г. Предпоставките за извършване на директни
плащания по подадени заявления са определени в чл.43, ал.1, т.1-3 от ЗПЗП, а
именно кандидатът да ползва и извършва земеделска дейност на заявените
земеделски площи; заявените за подпомагане площи да са включени в
специализирания слой по чл.33а, ал.1; размерът на използваната от земеделското
стопанство площ и размерът на земеделските парцели са не по-малки от
определените в чл.38в. Анализът на събрания доказателствен материал по делото
води до извода, че жалбоподателя е активен земеделски стопанин, извършва
земеделска дейност, но заявите площи или попадат извън специализирания слой
„Площи в добро земеделско състояние“ за 2015г. /срав. снимки от ортофото
картата/, или не отговарят на условията за допустимост за подпомагане,
определени в наредбата по чл.40 /срав. снимков материал към протоколите за
теренни проверки към заключението на вещото лице/. Слоят за подпомагане
представлява геореферирана графична база данни за площите, допустими за
подпомагане за съответната кампания, изграден на база ортофото и сателитни
изображения на територията на страната. Специализираният слой се състои от
площите, за които се счита, че отговарят на изискванията за подпомагане.
Правото на субсидия се определя от факта дали стопанисваната от земеделския
стопанин земя е включена в СС или не. От писмените доказателства – картите на
блоковете на земеделското стопанство, извършените административни проверки,
протокола за теренни проверки на място от 05.11.2015г. и заключение
вх.№4033/19.09.2018г. – Приложения №1, №2, №3 и №4 се доказа безспорно, че парцели
24791-701-4-1, 24791-701-3-1, 24791-701-6-1, 24791-484-1-1, 24791-485-3-1,
24791-485-2-1, 24791-485-4-1, 24791-486-8-2, 24791-25-2-1, 24791-448-1-1,
24791-184-1-2, 24791-487-4-1 и 39640-219-1-1, заявени за подпомагане от жалбоподателя, излизат от
СС „Площи в добро земеделско състояние“ за кампания 2015г., физически блокове
24791-701, 39640-219, 24791-485, 24791-484, 24791-486, 24791-448, 24791-487 и
24791-184 не се поддържа в добро земеделско състояние – не се поддържа изорана
и чиста от плевели /представените снимки от теренните проверки установяват, че
земята е обрасла с треви и храсти/. В този смисъл съдът приема, че СС „Площи в
добро земеделско състояние“ за кампания 2015г. е правилно приложен от ДФЗ, в
следствие на което заявените БЗС от жалбоподателя се явяват недопустими за
подпомагане.
По отношение второто основание
за отказ – неотстранено двойно заявяване на площи, съдът счита следното: Подпомагането
по съответните схеми е отказано на основание чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП, защото са
подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено.
Изложените фактически основания се доказват и от писмените доказателства -
уведомително писмо до жалбоподателя за площи, декларирани от повече от един
кандидат с таблица, в която е извършено потвърждение на четири имота и отказ от
два имота; декларация за изясняване на принадлежността на двойно заявените
площи, чрез която е извършено частично потвърждаване на заявени площи;
документите на бенефициентите, които са участвали в процедурата по изясняване
принадлежността на двойно заявени площи, представените писмени доказателства за
правото на собственост или правото на ползване по отношение на земята. Съгласно
заключението на в.л.М.А., съпоставено с писмените доказателства – документите
на останалите бенефициенти, съдът приема за доказано следното: А.К. е отказал
ползването на имоти 24791-115-047, попадащ в БЗС 24791-35-3 – 0.39 ха и
24791-104-069, попадащ в БЗС 24791-486-6 – 0.01 ха. Площта на парцелите, в
които жалбоподателя е отказал ползване на застъпена площ е намалена с площта на
застъпването. Така парцел 24791-35-3-1 е недопустим за подпомагане изцяло. В
останалите имоти се доказва ползване от страна на К..
Неотстранените застъпвания
представляват площи, които са заявени от поне двама бенефициенти и за
застъпената част са представили документ, удостоверяващ правото им на ползване,
или и двамата не са представили /срав. документите на другите бенефициенти/.
Ето защо е изпълнен фактическия състав на чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП, респ.
чл.12, т.4 от Наредба №11/03.04.2008г. В този смисъл административния орган
правилно е приложил закона и е отказал подпомагане.
Предвид гореизложеното
съдът намира оспореното УП изх.№02-100-6500/1304 от 01.02.2018г. на
зам.изпълнителния директор на ДФЗ за правилно, постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон, обосновано и съобразено с целта на закона. Недопустимата
площ по СЕПП е 7.22 ха, по СПП – 7.22 ха по НР1 – 2.17 ха и по НР2 – 3.76 ха.
Установената площ по СЕПП е 10.6 ха, по СПП – 10.6 ха, по НР1 – 2.32 ха и по
НР2 – 3.47 ха. Процентът на наддеклариране по СЕПП е 68.11%, по СПП – 68.11%,
по НР1 – 93.53% и по НР2 – 100%.
С оглед изхода от делото на ответника се
дължат разноски на основание чл.143, ал.4 от АПК в общ размер на 680 лв., от
които юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. и разноски за вещо лице
в размер на 480 лв., платими от жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на А.С.К. *** срещу уведомително писмо
изх.№02-100-6500/1304 от 01.02.2018г. на зам.изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" в частта, с която е отказано изплащане на финансова помощ
и подпомагане на площите по подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане
за кампания 2015г. по СЕПП, СПП, НР1 и НР2.
ОСЪЖДА А.С.К., ЕГН **********
*** да заплати
на Държавен фонд "Земеделие" с адрес гр.София, бул.“Ц.Б.“ №*** съдебни разноски в размер на 680 лв. /шестотин и осемдесет/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: