Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 06.01.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Вероника Димитрова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №3003 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявен от С.К.С. срещу ЗАД „ОЗК- З.” АД иск с правна квалификация чл. 432,
ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сума в размер на 50000,00лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането, възникнали по повод
настъпило на 30.04.2018г. пътнотранспортно произшествие.
Излагат се
съображения, че на 30.04.2018г., около 12,10часа, в гр. София, на бул. „Акад.
Иван Евстатиев Гешов", с посока от ул.
„Предел" към бул. „Цар Борис III" се движил автомобил, с марка „МАН",
модел „Лион С Сити Г”, с peг. № ******, управляван от
Н.Г.Й., и в района на № 58 участва в пътнотранспортно произшествие с движещия
се пред него автобус марка „МАН”, модел „Лион С Сити Г”, с peг.
№ ******, управляван от Б.А.М.. Произшествието настъпило изцяло по вина на водача
на процесния автомобил с peг. № ******, в който като
пътник е пътувала ищцата С.К.С.. Вследствие на произшествието за ищцата
настъпило телесно увреждане - фрактура на дясна подбедрица, което от своя
страна довело до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови
неудобства. Поддържа, че по повод произшествието е съставен Констативен
протокол № К - 281/30.04.2018г„ като е образувано и досъдебно производство по
ЗМ № 11158/2018г. по описа на СДВР, пр.пр.№
19672/2018г. по описа на СРП. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност
на виновния водач е застрахована при ответното дружество, като на 04.05.2018г.
пред него е предявена претенция за
изплащане на обезщетение, но плащане не е извършено.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗАД„ОЗК
–З.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл.
367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка гражданска
отговорност. Оспорва да е налице вина на водача на процесния автомобил, тъй
като спрямо него не е взето административно отношение, нито е представена
влязла в сила присъда. Оспорва претендирания от ищеца механизъм на процесното пътнотранспортно
произшествие. Релевира доводи да е
налице съпричиняване, тъй като пострадалата е нарушила чл.19, т.2 от
Наредбата за реда и условията на
пътуване с обществения градски транспорт
като се е намирала на стълбите на превозното средство. Твърди се, че не всички
претърпени болки и страдания се намират в причинно-следствена връзка с
настъпилото произшествие, предвид данните за предишни фрактури, оздравителния
период, от които не е бил приключил, както и предвид възрастта на пострадалата.
Ищцата поддържа да не е представила поискани от дружеството-ответник документи
и доказателства, за изясняване на съществени обстоятелства, във връзка с
настъпването на ПТП. При условията на евентуалност сочи на прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва дължимостта на
законна лихва.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Констативен
протокол №К-281/30,04,2018год. на СДВР, Отдел Пътна полиция, е реализирано
пътнотранспортно произшествие между автомобил „МАН Лион С Сити Г“, рег. № ******,
управляван Н.Г.Й. и автомобил „МАН Лион С Сити Г“, рег. № ******, управляван от
Б.А.М.. В протокола е посочено, че е пострадал пътник в автомобил, с рег. № ******,
ищцата С.К.С..
Безспорно между страните е установено наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица BG/23/1170002092301,
със застраховател „ОЗК-З.“ АД. /определение постановено
по реда на чл.146 от ГПК в з.з. от
02,08,2019год./
С молба от 04,05,2018год. ищцата е отправила
извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.
От изслушаното по делото заключение на съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че на
30,04,2018год. в град София, автобус марка и модел МАН Лион С Сити Г, с рег.№ ******,
управляван от Н.Г.Й.,*** с посока на движението от ул. „Предел“ към бул. „Цар
Борис III“, обслужвайки автобусна линия № 83 на градския
транспорт. По същото време и в същата посока се е движел автобус марка и модел
МАН Лион С Сити Г, с рег.№ ******, управляван от Б.А.М., обслужвайки автобусна
линия №102 на градския транспорт. Около 12:10 часа, достигайки
района на № 58 на бул. „Академик Иван Евстатиев Гешов“
автобус МАН, с рег. № ******, е спрял на червен сигнал на светофарната уредба
на кръстовището образувано от пресичането на бул. „Академик Иван Евстатиев Гешов“ и бул. „Цар Борис III“. Движещият се зад него
автобус МАН, с рег. № ******, в процес на застигане с предната си
габаритна част реализира ПТП в задната габаритна част на спрелия на червен сигнал
автобус МАН с рег. № ******. Вследствие на ПТП са настъпили увреждания в
предната габаритна част на автобус МАН с рег.№ ****** - деформирани предна
броня, маска, решетка, счупено челно стъкло, счупен ляв фар и др., като са
настъпили и увреждания в задната габаритна част на автобус МАН с рег.№ ****** -
задна броня, заден капак, счупено задно стъкло, счупен десен стоп и др. Не са
констатирани причини от техническо естество или техническа неизправност на
някой от двата автобуса, участници в произшествието, както и да е съществувала
аварийна опасност, възникнала внезапно преди и/или по време на конкретното
пътно-транспортно произшествие. Причините за настъпването на процесното
пътно-транспортно произшествие са от субективен характер, а именно: избраната
скорост на движение, действията от страна на водача на автобус МАН с рег.№ ******,
с органите за управление на автобуса - кормилна и спирачна уредба, както и
липсата на достатъчно внимание и контрол от негова страна над управлението на
автобуса и съобразяване с останалите участници в движението.
От изслушаното по делото заключение на съдебна
медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да
бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че ищцата е
получила травма на десен долен крайник довела до фрактура на подбедрицата.
Претърпяната фрактура е на дясна подбедрица, на ниво долна трета за тибията и средна трета за фибулата,
закрита, двуфрагментна и за 2-те кости, без
установени сетивни и циркулаторни усложнения на
крайника. По своята хакрактеристика фактурата сочи
на състояние водещо до трайно затруднение на движенията на десен
долен крайник за срок по-голям от 30 дни
–около 6 месеца. Механизъм на травмата е осъщестевн,
чрез едновременното огъване и усукване на подбедрицата при фиксирано стъпало. По спешност ищцата е хоспитализирана за период от 14 дни. Извършена е консултация и
диагностициране като през първите 3 дни подбедрицата е поставена на директна скелетна екстензия, а
на 03.05.2018 г. е извършена оперативната интервенция по наместването и
фиксирането на тибията (голямопищялната
кост) с интрамедуларен заключващ пирон застопорен с
винтове в двата си края. Изписана е без усложнения, вертикализирана
и приучена да ползва помощни средства -патерици за период от 45 дни. Прогнозата
за процесната фрактура при проведеното навременно и адекватно лечение е
благоприятни за движение без помощни средства след 6 месеца. Поставеният
имплант в тибията с оглед възрастта на ищцата не е
медицински показен за изваждане. Болките търпяни от ищцата
от момента
на възникването на фрактурата до оперативното лечение са с висока интензивност.
В следващите 3 месеца болката би следвало да е умерена с изостряния. В периода
до 6-ия месец болките би трябвало постепенно да затихват.
От ЕР на ТЕЛК № 1548/15.06.2010 г. е видно, че
ищцата е имала стара трималеоларна фрактура на
дясната глезенна става (счупване на вътрешния и външния малеол,
както и на задния ръб на тибията), лекувана с артродеза (оперативно обездвижване на глезенната става в
благоприятно положение).
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. Б.М. – водач на МПС, участвал в процесното ПТП, от чиито
показания се установява да е предприел спиране поради червен сигнал на светофарната уредба, когато
е ударен от автобусът намиращ се зад него.
От показанията на св. Н.Й., също водач на участвало
в произшествието МПС, се установява, че вниманието му е отвлечено от пътник в
превозното средство, който е хвърлил шепа стотинки в кабината на шофьора, при
което последният се обърнал към лицето и не е могъл да се спре на безопасно
разстояние от намиращия се пред него автобус.
От показанията на св. А.К.– дъщеря на ищцата, чиито
показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК се установяват претърпените
неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният
иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на
предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно
застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по
договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се
предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства настоящият
състав намира да е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача
на автомобил „МАН Лион С Сити Г“, рег. № ******, който нарушил правилата за
движение по пътищата - Чл. 20. (2) от ЗДВП, съгласно който водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Налице е и нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДВП. Водачите на пътно превозно средство са длъжни
да се движат
на такова разстояние от движещото
се пред тях
друго превозно средство, че да
могат да избегнат удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко. Не се твърди и доказва наличие на обстоятелства по чл.24, ал.1 от ЗДВП. Не бе оборена презумцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Установи са реализирането на неимуществени
вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. С оглед и наличието на
договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с
ответното застрахователно дружество за процесния период искът с пр.кв.чл. 432,
ал. 1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно
легитимиран да отговаря.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава“.
С оглед изложеното, съгласно чл. 51, вр.чл. 52
от ЗЗД, на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на претърпени телесни увреждания. Доколкото
паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че те следва да бъдат
обезщетени в размер на 30000,00лв. При определянето му съдът съобрази
характера на претърпените телесни увреждания –фрактура на дясната подбедрицата,
болничният престой от 14 дни и проведената оперативна интервенция, включваща
поставянето на метални импланти на голямопищялната
кост, обстоятелството, че ищцата все още не е напълно възстановена (в тази
насока, съдът кредитира показанията на свидетелката К., имаща преки и
непосредствени впечатления, от които се установи, че и към момента ищцата
ползва помощни средства за придвижване/бастун/, обстоятелството, че през
първите два месеца е била на легло, предвид което закономерно е имала
необходимост от чужда помощ в
ежедневието си, осъщественото внезапно и неочаквано травматично увреждане,
съпроводено от болка с висок интензитет, периодичните силни болки, особено в
началния възстановителен период. Съобрази се възрастта на ищцата при настъпване на травматичното събитие-79години/ утежняващ
възстановяването фактор/, възстановителния период от около 6 месеца, както и негативните последици в психологически
план –при всички случаи участие
в ПТП води до негативни психоемоционални преживявания/.
Съобразявайки горното, икономическата
конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период, съдът
намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа
на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът
намира за неоснователно релевираното възражение на ответника за съпричиняване
от ищцата на вредоностния резултат поради нарушение
на чл. 19, т. 2 от Наредба на Столичен общински съвет за реда и условията за
пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община, да
стои на стъпалата на превозните средства, да пречи на затварянето или
отварянето на вратите. По делото не се установява ищцата да е стояла на
стъпалата на превозното средство, или да пречила на затварянето или отварянето
на вратите, нито пък как това обстоятелство да е допринесло за настъпване на
увреждането. В тази насока следва да се отбележи, че според свидетеля Й.,
ищцата е паднала в близост на „кръга“ на автобуса, а не до стъпалата. От друга
страна, във връзка с възражението на ответника ищцата да е била длъжна да заеме
място предназначено за инвалиди следва
да се отбележи, че за ищцата не е съществувало задължение да заеме свободно
седящо място в автобуса, както и обстоятелство седалки предназначени за хора с
увреждания да са били свободни.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ се следва от изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ-три месеца
от предявяване на претенцията пред застрахователя. В процесната хипотеза
от молба вх.№99-2232/04,05,2018год. е
видно застрахователят да е уведомен на посочената дата или законна лихва за
забава е дължима от 05,08,2018год. до изплащане на вземането, поради което претенцията за
присъждането й от 20,12,2018год. е основателна.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора
от ответника се дължат
разноски в общ размер на 1500,00 лв., от които 1200,00 лв. – д.т. и 300,00лв.
от общо 500,00 лв. – депозити за вещи лица.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
на адв. В.О. се дължи адв.хонорар, определен по чл. 7, ал. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от
иска, в размер на 1218,00лв. от общо 2030,00 лв.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се
дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 66,00лв. от общо 165,00 лв., от които 60,00лв.
– депозит за вещо лице, 5,00лв. – такса съдебно удостоверение и 100,00 лв. – юрк. възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:*** да
заплати на С.К.С., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, ал. 2, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сума в размер на 30000,00лв.,
обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпило на 30,04,2018год. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва от 20,12,2018год. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 30000,00лв. до предявения размер от 50000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:*** да
заплати по бюджетна сметка на СГС, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сума в размер на 1500,00лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:*** да
заплати на адвокат В.В.О.,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
сума в размер на 1218,00лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН
**********, съдебен адрес: ***, ал. 2 да заплати на ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 66,00 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: