№ 352
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Петър Н. Славчев
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Р. Н. Т.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно административно
наказателно дело № 20221100601066 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С решение от 17.11.2021 г., постановено по НАХД № 5505/2021г. СРС,
НО,12-ти с-в е признал обвиняемите Й. ЕМ. Г. и Р. Р. СТ. за виновни в това,
че на 20.02.2018 г. около 13:05 часа в гр. София, ж.к. „Надежда“, ул. „Йордан
Хаджиконстантинов – Джинот“ срещу входа към двора на 15 СУ „Адам
Мицкевич“, като непълнолетени, но в състояние да разбират свойството и
значението на извършеното и да ръководят постъпките си, като
съизвършители в съучастие и по хулигански подбуди, причинили лека
телесна повреда на Л.Т.Д., изразяваща се в разкъсване на юздичката на
горната устна и разкъсноконтузна рана на устаната, с което причинили на
пострадалия медико- биологичния квалифициращ признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота /извън случаите по чл. 128 и чл.
129 от НК/ като деянието е извършено по хулигански подбуди /без зачитане
на обществените норми на поведение и установен личен мотив, в
присъствието на други лица/ – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130,
1
ал.1 от НК. На основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. чл.78а, ал.6, вр. ал. 1 от
НК съдът ги е освободил от наказателната отговорност, като е наложил
административно наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, изпълнимо чрез
залепване на решението в таблото за съобщения в общините по
местоживеенето им за срок от 1 /един/ месец. На основание чл.189, ал.3 от
НПК, Г. и С. са осъдени да заплатят солидарно по сметка на СДВР, сумата в
размер на 1031,20 /хиляда тридесет и един лева и двадесет стотински/ лева,
представляващи направените по делото разноски.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от общия
защитник на двамата обвиняеми – адв. Н.Р.. В подадената жалба се твърди, че
решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, както и че е
поставено при нарушение на материална и процесуалния закон. Изложени са
доводи за повратно тълкуване на доказателствения материал, недоказаност на
авторството на деянието, както и липсата на предпоставки за постановяване
на осъдителна присъда. Според защитата не е установено по несъмнен начин,
че именно С. и Г. са нанесли на пострадалия телесните увреждания, описани в
обвинителният акт, при все че не е обсъдена възможността тези наранявания
да са получени след спъването и падането на пострадалия на земята.
Посочени са показанията на св. А.Д.- сестра да пострадалия, в които според
адв. Р., се споменава само, че свидетелката е забеляза брат си паднал на пода.
Излагат се подробни аргументи досежно липсата на доказан хулигански
мотив в поведението на обвиняемите, както и че е налице личен мотив за
конфликта с пострадалия, посочват се показанията на св. Л.Д., на които СРС
се е предоверил, с цел реализирането на наказателна отговорност от двамата
обвиняеми. В заключение са направени следните искания – да се изследва
личния мотив, от който са ръководени С. и Г., увлечението и лекомислието
им към момента на извършване на деянието, което не е с голяма обществена
опасност, които са предвидени от законодателя в чл. 61, ал. 1 от НК. На
следващо място се поставя възможността извършеното да представлява
маловажен случай по чл. 9, ал. 2 от НК. Прави се искане да бъде допусната до
разпит св. Л.П. с цел изясняване на обстоятелствата по делото. С оглед на
всичко това, както и на факта, че наложеното наказание, макар и най – лекото
в предвидените от законодателя възможни, се явява явно несправедливо,
защитата моли за постановяване на оправдателна присъда досежно двамата
му подзащитни.
2
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК във връзка с направеното от
защитника искане е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
следва да допусне разпит на св. Л.П.. С оглед неявяването в съдебна зала на
посочената свидетелка и заявеното от защитата на обвиняемите – адв. Р.
оттегляне на искането си за личен разпит на свидетеля, настоящата инстанция
заличи Л.П. в качеството й на свидетел по делото пред въззивния съд.
В хода по същество защитата моли съдът да уважи подадената
въззивна жалба, да отмени първоинстанционното решение и да постанови
друго, с което да оправдае подзащитните му. Излага становище относно
необходимите предпоставки, които следва да бъдат налице за осъществен
състав по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, а именно хулиганските подбуди у двамата
обвиняеми липсват, за разлика от личният мотив, който се явява определящ за
поведението на С. и Г.. Посочва се, че не е установено престъплението, за
което са осъдени двамата, както от обективна, така и от субективна страна. В
заключение моли съда да взема предвид и останалите алтернативни искания,
направени във въззивната жалба.
Представителят на СГП определя жалбата като неоснователна и моли
съдът да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно, при все че същото е постановено въз основа на правилен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези изложени от страните в съдебното заседание и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт, констатира следното:
Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния
съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален
ред доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въз основа на
събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства са направени законосъобразни фактически, а оттам – и правни
изводи. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната
фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати
3
логически грешки при обсъждането им. Според настоящия състав събраните
по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви относно
обстоятелствата от главния предмет на доказване, а именно авторството от
страна на обвиняемите на престъпното деяние. Настоящият съдебен състав
изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената
съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. Когато
и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл
Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето
защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на
контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в
жалбата и допълнението към нея.
За да постанови крайния си съдебен акт, районният съд е провел
производството по реда на глава 28 от НПК, тъй като в хода на проведеното
разпоредително заседание е констатирал, че са налице всички предпоставки
за провеждане на посочената диференцирана процедура.
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Обвиняемият Й. ЕМ. Г. , с ЕГН **********, е роден на **** г. в гр.
София, българин, български гражданин, неосъждан, с основно образование,
не учи, не работи, неженен, неосъждан.
Обвиняемият Р. Р. СТ., с ЕГН **********, е роден на **** г., българин,
български гражданин, неосъждан, със средно образование, не учи, работи,
неженен.
На 20.02.2018 г. в района около 15 СУ „Адам Мицкевич“, нахождащо се в гр.
София, ж.к. „Надежда“, ул. „Йордан Хаджиконстантинов – Джинот“, пред кафе – аператив,
нахождащо се в трафопост между бл. 249 и бл. 250 (срещу двора на училището), около 13
часа се намирал св. Л.Д., който разговарял със своя приятелка – св. Т.А.. По същото време
обв. С. и обв. Г. били на същото място в компанията на Л.П., която била в приятелски
отношения с последните и по – конкретно с обвиняемия С.. В този момент, без да е налице
повод или провокация от страна на пострадалия Д., обвиняемия С. отишъл до него и му
нанесъл удари с ръка в областта на главата, в следствие на което Д. паднал на земята. Тогава
се приближил и обвиняемия Г., като заедно със С. започнали да нанасят удари с крак в
4
областта на главата и тялото на падналия вече на земята св. Д.. В същия момент от двора на
училището излязла св. А.Д. – ученичка в същото училище и сестра на пострадалия, която
успяла да възприеме случващото се и в резултат на което се развикала и затичала към брат
си. В следствие на това двамата обвиняеми прекратили нападението си и избягали.
За развилата се ситуация веднага били уведомени св. В.М. – директор на
училището, св. Д.Б. – класен ръководител на пострадалия, която на свой ред съобщила на св.
С. Д.а – майка на Д..
Още на същия ден св. Д. посетил УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където му била
предоставена медицинска помощ, след което и Съдебна медицина, където му било
предоставено Съдебномедицинско удостоверение. Видно и от изготвената СМЕ, вследствие
на нанесените удари с ръце и крака от страна на С. и Г., пострадалият получил оток,
охлузвания и кръвонасядания по челото, кръвонасядания и отоци по лицето, оток на горната
устна, разкъсване на юздичката на горната устна, разклащане на двата първи горни зъба,
разкъсно – контузна рана на горната устна и кръвонасядане на десния лакът, който
наранявания по своята медикобиологична характеристика са причинили на св. Д. временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Към момента на извършване на деянието Р.С. и Й.Г. били непълнолетни, но с
навършени 16 години. Видно от назначените по делото Комплексни психиатрични и
психологични експертизи на двамата обвиняеми е, че са били в състояние да разбират
свойството и значението на извършеното деяние, да ръководят постъпките си, както и че по
отношение и на двамата не са налице лекомислие или увлечение, в резултат на което да е
извършено деянието.
На деня следващ нападението над св. Д., св. С. Д.а – майка на пострадалия
сигнализирала на органите на МВР за случилото се със сина й. По делото е назначена
Комплексна психиатрична и психологична експертиза и на пострадалия Д., от заключението
на която е видно, че същият е психично здрав и може да дава свидетелски показания.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в
хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни
доказателствени средства: обясненията на обвиняемия (л. 67 от СП); свидетелските
показания на Л.Д. (л.73-74 от ДП), на А.Д. (л.86 от ДП,), на Т.А. (л.87 от ДП), на Д. Б. - И.
(л.88 от ДП), на В.М. (л.90 от ДП), св. С. Д.а (л. 71 от ДП) и св. Д. Е. (л. 89 от ДП) писмени
доказателства: съдебно медицинско удостоверение (л.63-70 от ДП), както и от способи за
доказване: заключението от изготвената съдебно медицинска експертиза (л.133-138 от ДП),
СППЕ на Р.С. (л.99-108 от ДП), СППЕ на Й.Г. (л. 109-122 от ДП) и др.
Обстоятелствата относно времето и мястото, авторството и механизма на
извършване на изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление, въззивния съд
счита за изяснени посредством показанията на свидетелите, от писмените доказателства,
както и от заключението на приетите съдебни експертизи.
Основен източник на преки доказателства са показанията на св. Д. – пострадал от
инкриминираното деяние. Депозираните от него показания са логически последователни,
детайлни и синхронизиращи си със заявеното от останалите свидетели в съществените за
предмета на доказване части. От заявеното от св. Д. се установяват, както деня и мястото на
инцидента, така и липсата на обективна причина за появата на конфликта между него и
обвиняемите. Изнесената от свидетеля информация досежно проявената спрямо него
физическа агресия от страна на С. и Г., вкл. нейното естество и интензитет намират
доказателствена опора, както в заявеното от свидетел Т.А. и свидетел А.Д., така също и в
приложените медицински документи и изготвена експертиза. В съдържателен план
показанията на пострадалото лице съдържат и данни относно характеристиките на
нападателите му, които макар че той не познавал лично, но ги разпознал по физиономия, тъй
5
като е знаел, че обв. Р.С. е приятел със съученичката му – Л.П..
На следващо място, съдът е дал доверие на показанията на св. Т.А., която е била
очевидец на процесното събитие, тъй като се намирала в непосредствена близост от
инкриминираното място и е имала възможността да усвои развоя на събитията. Показанията
на тази свидетелка са еднопосочни досежно наличието на възникналото изневиделица
нападение над пострадалия и в пълен унисон с тези на св. Д., досежно външната
характеристика на нападателите му.
На плоскостта на заявеното от пострадалия Д. следва да бъдат обсъдени и
свидетелските показания на св. А.Д., доколкото последната е очевидец на момента, в който
обвиняемите нанасяли удари с крака и ръце върху падналия на земята Д.. Въпреки близките
родствени отношения между пострадалия и този свидетел, а именно брат и сестра, съдът не
намира причина да се съмнява в обективността и достоверността на изнесената от нея
информация, доколкото същата е съответна както на заявеното от св. Д. и св. А., така и на
наличните писмените доказателства и експертно заключение от изготвената съдебно
медицинска експертиза. Сведенията на Д.а и А. дават информация за поведението на С. и Г.
през инкриминираният ден, както и за агресивният им маниер, насочен към пострадалия.
Настоящата инстанция, подобно на първата намира техните сведения са последователни,
взаимодопълващи се и вътрешно стабилни и отговарящи на останалите обективни находки
по делото. Твърдението във въззивната жалба, досежно заявеното от свидетел А.Д., че е
видяла брат си паднал на пода е частично вярно и извадено от контекста на цялостните й
сведения, в които тя подробно е разказала, че макар да не е видяла как брат й се паднал на
замята, е усвоила как две момчета го ритали по главата и гърба, как се е затичала към брат
си и двете момчета са се разбягали. Следователно правилно първоинстанционния съд е
възприел и отчел информацията от тези свидетелски показания, използвайки ги при
сформиране на възприятията си за инкриминираното събитие.
При анализа на обясненията както на С., така и на Г. въззивният съд отчете
двойствената им правна природа – като средство за защита и доказателствено средство,
необвързано със задължение за установяване на обективната истина, като ги подложи на
критичен анализ и обсъждане на плоскостта на собственото им логическо съдържание и на
отношението им към останалите доказателства. Подобно на първоинстанционния съд и
въззивния, възприема противоречията в твърденията и на двамата. Г. твърди, че е имало
спречкване, в следствие на което Д. се опитал да удари С. и паднал, при което изцяло отрича
физически контакт както между него и пострадалия, така и между другия обвиняем и Д.. На
следващо място пък С. сочи, че Г. застанал помежду им с пострадалия и го бутнал, в
следствие на което последния паднал. В настоящия случай въззивният съд констатира, че
обясненията им се явяват в по- голямата си част защитна теза и не следва да бъдат
кредитирани с доверие. В частта, в която обвиняемите обясняват, че на инкриминираният
ден отишли до училището в което учила св. П., както и пострадалия, намират опора и в
останалия доказателствен материал, поради което следва да бъдат възприети като
достоверни от настоящата инстанция. От там насетне обаче, досежно фактите, че
пострадалия го е провокирал със своето поведение, притеснявайки приятелката му Л.П., не
следва да бъдат възприети като основателни. Дори и пострадалия Д. да е проявявал показен
интерес към Л.П. ( каквито данни в показанията й не са налични – срв. „ в моя клас имаше
момче на име Л. …с него не сме били приятели и не сме поддържали никакви отношения. С
него дори не сме си говорили, не сме имали конфликти или противоречия…“) това не
означава, че тези действия са правдива причина за поведението на двамата обвиняеми.
Доводите във въззивната жалба относно липсата на квалифициращия признак на
хулиганството, не следва да бъдат сподели от настоящата инстанция, тъй като този съд не
намира доказателствена опора за поведението на С. и Г., дадено в евентуален отговор на
поведението на пострадалия към приятелката на С.. Нещо повече, вземайки предвид
свидетелските показания на очевидците на случилото се, настоящата инстанция не извежда
6
различни констатации относно правнорелевантните факти от значение за изясняване на
обективната истина по делото. Дори и въззивният съд да приеме, че поведението на
пострадалото лице е било предизвикателно спрямо обвиняемия С., няма как да се съгласи, че
решението в такива ситуации е физическата саморазправа, както са направили последния и
Г., демонстрирайки явно неуважение към установения правопорядък и обществен ред.
Въззивният съд не намери причина да не даде вяра на показанията на св. Д.Б.- И. и
св. В.М. – учителски тела в 15 СУ „Адам Мицкевич“, които макар и да не се преки очевидци
на случилото се, са възприели състоянието на пострадалия Д. след нападението. При
преценка на достоверността на показанията на така посочените свидетели, основаващи се на
непосредствените им наблюдения върху случилото се, въззивният съд, подобно на
първоинстанционния, намира същите за правдиви, конкретни и кореспондиращи с
ангажирания по делото доказателствен материал, с оглед на което ги приема с доверие.
Колкото до сведенията дадени от св. С. Д.а, настоящата инстанция ги приема, но не
изгражда констатациите си на тяхната основа, тъй като информацията, която тази
свидетелка предава, се базира на разказа на сина й – св. Л.Д.. Тя не е била очевидец нито на
инкриминираното събитие, нито е успяла да възприеме поведението на сина си
непосредствено след инцидента, подобно на св. М. и св. Б. - И.. Сходна е ситуацията и със
свидетелските показания на св. Д. Е., която макар и да е била в непосредствена близост до
процесното събитие, е била вътре в заведението си и е възприела единствено викове на
ученици, което й се сторило обичайно, предвид факта, че по време на междучасия винаги
било така. Тази свидетелка е установила едва след инкриминираното събитие единствено, че
пред кафенето й има кръв, но не е успяла лично да види на кого е.
Контролът за достоверност на доказателствените материали е извършен прецизно и
гарантира обективно изграждане на вътрешното убеждение на съда въпреки наличието на
противостоящи версии за изследваното събитие. Решаващо значение е оказала съпоставката
на гласните доказателствени средства с наличната медицинска документация, както и с
изготвената СМЕ. По този начин първостепенният съд е получил увереност да не
кредитира доказателствени средства, които съдържат информация извън възможната
причинно-следствена последователност. Въззивният съд се солидализира с решението на
СРС да кредитира изготвената съдебно медицински експертиза поради нейната
компетентност и обективност. Така от депозираното експертно становище се установява
както вида и характера на причините травматични увреждания на пострадалия, така и
причината за същите и механизмът им на получаване.
Всичките гореизложени доказателства са свързани с основния факт, като преценени
поотделно и в своята съвкупност водят до единствено възможния извод за извършване на
инкриминирането деяние от страна на обвинаемите С. и Г., който краен извод не поражда
никакви съмнения, нито се опровергава от някое от доказателствата по делото. Поради това,
анализираните от първостепенния съд свидетелски показания и писмени доказателства и
доказателствени средства, ведно със заключенията на изготвените експертизи представляват
достатъчно стабилна доказателствена опора, за да позволят формиране на еднозначни
изводи по фактите и виновността на двамата обвиняеми. Установените от районния съд
релевантни факти не са резултат от едностранчива и/или превратна интерпретация, в каквато
насока са и твърденията във въззивната жалба. Несъгласието от страна на защитата с
възприетото по фактите и наличието на причинно – следствена връзка между деянието на
обвиняемия и получените травми на пострадалия не може да послужи за обосноваване на
теза за допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата, след като
контролираният съд е спазил процесуалните правила за допускане, събиране, проверка и
оценка на доказателствата.
Възраженията в жалбата на защитата досежно нарушенията на чл. 303 и
7
чл. 304 от НПК, въззивният съд намира за неоснователни. Твърди се, че
присъдата почива на предположения и че в хода на досъдебното
производство от показанията на разпитаните свидетели, по никакъв начин не
било установено авторството от страна на С. и Г. за извършване на
престъплението, за което са били обвинени. Посоченото нарушение по
никакъв начин не кореспондира с фактите по делото, а точно обратното -
въззивният съд намира, че за да постанови атакуваното решение
първоинстанционният съд е преценил изключително добросъвестно и
коментирал всестранно всички събрани по делото доказателства, които
категорично са го довели до извода, че инкриминираното деяние е извършено
и че неговите автори са именно С. и Г.. Ни най-малко не би могло да се
говори за постановяване на осъдителната присъда въз основа на
предположение и в нарушение на чл. 303 от НПК. При самостоятелния си
прочит на събраните по делото доказателства и в частност на всички гласни
такива въззивният съд не установи каквато и да е непълнота или превратно
ценене на доказателства, следователно не е налице цитираното нарушение на
процесуалния закон, визиран от адв. Р..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка заключението на районния съд, че с
деянието си обвиняемите С. и Г. са осъществили от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал.
1, т. 4 от НК е обосновано и законово издържано. Правните изводи на съда са съобразени с
доказателствата по делото, с установената фактическа обстановка и със закона.
От обективна страна – на инкриминираната дата и място С. чрез нанасяне на удари с
ръка в областта на главата на св. Д. и в съучастие с обвиняемия Г. чрез нанасяне на удари с
крака в областта на главата и гърба му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, което по своята медикобиологична характеристика отговаря на
признаците на лека телесна повреда. Налице е изискуемата причинно-следствена връзка
между нанесените от страна на обвиняемите удари и констатираните увреждания на
пострадалия.
На следващо място правилно контролираният съд е приел, че С. и Г. са извършил
деянието виновно при формата на вината пряк умисъл, в съучастие като съизвършители с
общност в умисъла, както и по хулигански подбуди – без да бъдат предизвикани от
пострадалия, при липса на личен мотив, демонстрирайки безнаказаност и пренебрежение
към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото.
Предприетите от страна на обвиняемите действия са били неприлични, станали са
достояние на повече лица, присъстващи на мястото, предприети са без повод спрямо лице, с
което те нямат предхождащи деянието обективни конфликти. Така осъщественото деяние се
8
характеризира с буйство и невъзпитаност, като явно изразява висока степен на неуважение
към личността на пострадалия и общоприетите правила на поведение в обществото.
Проследяването на действията на обвиняемите в тяхната последователност говори
единствено, че с нанесените удари на пострадалия, същите са изразили абсолютно
незачитане на пострадалия като личност.
Предвид искането във въззивната жалба за квалифициране на деянието по чл. 9, ал.
2 от НК, а именно маловажен случай, настоящата инстанция следва да спомене, че
цитираната разпоредба предвижда, че не е престъпно деянието, което макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Малозначителността по смисъла на чл. 9, алл.2 от НК е не само стойностен,
но и комплексен изразител на обществена опасност. С оглед обекта на престъплението, а
именно здравето, човешката цялост и телесния интегритет на дадено лице, както и
хулиганския мотив за извършване на деянието, въззивния съд не може да определи
процесното деяние като малозначително и още по – малко с незначителна степен на
обществена опасност.
По наказанието:
Въззивният състав споделя извода на СРС, че са налице предпоставките на чл. 78а
от НК за освобождаване на обвиняемите С. и Г. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, тъй като разпоредбата е императивна и следва да бъде
приложена към всеки случай, който отговаря на предвидените в чл.78а от НК изисквания.
През призмата на смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде третирана
младата възраст към момента на извършване на деянието на обвиняемите лица.
С оглед така отчетените отговорността обстоятелства, въззивният съд намира
определеното на обвиняемите С. и Г. наказание „Обществено порицание“ за срок от 1 /един/
месец се явява справедливо отмерено, при все че това е най – лекия възможен вариант от
предвидените в закона.
Вярно с оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК с решението си
районният съд е възложил на обвиняемите С. и Г., разноските по делото.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция намира контролираният
съдебен акт за правилен и обоснован, с оглед на което същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.11.2021г., постановено по НАХД №
5505/2021 г. по описа на Софийски районен съд - НО, 12-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10