Р Е Ш Е Н И Е
№
28.12.2018 г. град Велико Търново
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд VІ-ти
граждански състав
на седемнадесети
декември две хиляди и осемнадесета
година
в публично
заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 2407 по описа за
2018
година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Б.Х.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да
бъде прието за установено съществуването
на вземания на ищеца спрямо
ответника за сумата от 1 471.68 лева
- главница по договор за паричен
заем, сключен на 8.7.2016 г. между Б.Х.П. и „Изи Асет Мениджмънт”
АД, за сумата от 725.76 лева - неустойка за периода
от 8.8.2016 г. до 9.1.2017
г., за сумата от 5.00 лева - такса разходи, както и за сумата
от 235.82 лева - лихва за забава
за периода от 9.8.2016 г. до датата на подаване
на заявлението, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на
заявлението до изплащане на вземането,
за които посочените вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.
410 ГПК по ЧГД № 1225/2018 г. по
описа на Великотърновския районен съд.
В молбата се твърди,
че на 8.7.2016 г. между „Изи Асет
Мениджмънт” АД
и ответника е сключен
договор за паричен заем, по
силата на който на последния
е предоставена сумата от 1 750.00 лева. Ответникът е следвало да погаси задълженията
си до 9.1.2017 г. на 13 равни погасителни
вноски, включващи главницата и надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема,
както и добавка, представляваща печалбата на заемодателя. Договорната лихва е била уговорена в размер от 169.32 лева, а общата стойност на плащанията
по договора се равнявала на
1 919.32 лева. Уговорено
било в случай на забава в заплащането
на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни заемателят да дължи такса
разходи за събиране на просрочените
вземания в размер на 9.00 лева, която
да се начислява
за всеки следващ 30-дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 дни. Поради
неизпълнение задължението на заемателя да
представи обезпечение на задълженията си, на същия
е начислена неустойка в размер на 786.24 лева, която е следвало
да се заплати
на 13 равни вноски, платими на падежните дати
на погасителните вноски по договора.
Сочи се, че ответникът не
е изплатил изцяло задълженията си, както и че погасената
до момента сума е в размер на 548.12 лева. Заявява се, че
по силата на договор за
продажба на вземания вземанията на първоначалния кредитор към ответника,
произтичащи от горепосочения договор, са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, чиито правоприемник е „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД. В качеството
си на пълномощник
на стария кредитор цесионерът е изпратил уведомително писмо до ответника,
с което същият е уведомен за прехвърлянето
на вземанията.
В законоустановения срок е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, в който предявените
искове се оспорват.
Твърди се, че не са
ангажирани доказателства ответникът да е уведомен за извършената
цесия, като е оспорена възможността това да стане
чрез особения представител. Сочи се, че от
договора за цесия не става
ясно какъв е размерът на прехвърленото
вземане и се твърди, че по
делото липсват доказателства за предаване на заемната
сума. Прави се възражение за
нищожност на договора за заем
и за нищожност на клаузите за
лихва и неустойка.
Великотърновският районен съд, като
взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, вр.
чл. 99 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Установява се от представения по делото
договор за паричен заем № 2595865, че на 8.7.2016 г. между ответника
и „Изи Асет Мениджмънт” ЕАД е
възникнало облигационно правоотношение, съгласно което на ответника е
предоставена сумата от 1 750.00 лева, като със сумата от 86.53 лева е погасено
старо задължение на заемателя, а останалата част е
предадена на последния. В договора са уговорени размерът на кредита, срокът за връщане на предоставената
сума, годишният лихвен процент (ГЛП) и
годишният процент на разходите (ГПР). Уговорено е, че дължимите главница и възнаградителна лихва и ще бъдат включени в размера на
погасителна вноска и по този начин общата стойност на плащанията по договора ще
възлиза на сумата от 1 919.32 лева, която следва да бъде издължена на 13
равни вноски, всяка от които в размер на 147.64 лева, платими до 9.1.2017 г. Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на
сумата да представи на заемодателя обезпечение чрез ангажиране на поръчител или
чрез представяне на банкова гаранция, като в чл. 4, ал. 2 от договора е
посочено, че при неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в размер на
786.24 лева, разсрочена и заплащана на равни части към погасителните вноски.
С рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.11.2010 г. заемодателят „Изи Асет Мениджмънт” ЕАД е прехвърлил на ищеца свои
ликвидни и изискуеми вземания, произходящи от договори за потребителски
кредити, които вземания са индивидуализирани в
Приложение № 1 - неразделна част от договора, в което фигурира и договор за паричен заем № 2595865/8.7.2016 г. По делото е представено уведомление за
извършена цесия, изпратено до ответника на посочения в договора адрес, но същото
е върнато с отбелязване, че е останало непотърсено. В
представената обратна разписка е отбелязано, че адресатът не живее на адреса от
15 години.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема следното от правна страна:
Въз
основа на представените доказателства съдът приема за установено съществуването
на правоотношение по силата на договор за
паричен заем №
2595865/8.7.2016 г. Съгласно договора „Изи Асе Мениджмънт” ЕАД е
предоставило на ответника заем в размер на 1 750.00 лева, като страните са
посочили, че договорът има характер на разписка за предаване на заемната сума,
поради което с подписването му от ответника фактът на получаването й следва да
се приеме за доказан. С получаване на заемната сума е завършен фактическият
състав на договора, което е породило задължение за ответника да върне заетата
сума и уговорената възнаградителна лихва в срок до 9.1.2017
г.
Относно
вземането за неустойка обаче, съдът намира, че за ответника няма валидно
възникнало задължение за нейното заплащане, поради нищожност на клаузата, която
я уреждат. Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение и следва да
зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е
налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза,
както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от
специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен
смисъл са ТР № 1/15.6.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.8.2015 г. по
гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 229/21.1.2013 г. по т.д. №
1050/2011 г. на II т.о на ВКС и др. В случая страните по договора са уговорили,
че ответникът ще дължи неустойка в размер, която ще заплаща разсрочено заедно с
всяка погасителна вноска, ако в 3-дневен срок от сключването на договор не
предостави надлежно обезпечение по смисъла на чл. 4, ал. 1. Според съда, така
уговорената клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. За да достигне до този извод, съдът съобрази задължителните
разяснения, дадени в цитираното ТР № 1 от 15.6.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на
ОСТК. В случая уговорката е предвидена да санкционира неизпълнението на
задължението за представяне на надлежно обезпечение. Това задължение обаче има
вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение за
връщане на дадената в заем сума. Задължението на длъжника по чл. 4, ал. 1 от
договора е уговорено по начин относно изискванията към вида обезпечение и
относно срока за изпълнението му, че да го възпрепятства да изпълни същото, а
самото непредоставяне на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, следователно типичните функции на
неустойката в случая стоят вън от процесната неустоечна клауза. Отделно от горното, следва да се
отбележи, че така както е уговорена неустоечната
клауза заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което ГПР не може да
бъде по–висок от пет пъти размера на законната лихва. В случая 3 дни след
подписване на договора за заемателя възниква
задължение за заплащане на сума, която надвишава максимално допустимия размер
на ГПР. Учредяването на надлежно обезпечение следва да се вземе предвид към
момента на сключване на договора и неизпълнението на това задължение да има за
последица отказ от отпускане на заема, а не начисляване на допълнителни суми по
договора. В този ред на мисли, съдът приема, че макар и формално да е наречена
„неустойка”, на практика сумата от 786.24 лева представлява възнаграждение по
договора, което е над допустимия законов размер.
Установеното
по делото противоречие между клаузата за неустойка с добрите нрави прави
невалидна същата, като съгласно чл. 26 ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът не е
породил действие и за заемателя не е възникнало
задължение за заплащане на сумата по тази клауза. В останалата си част
договорът е породил действителни вземания за главница и възнаградителна
лихва. От направеното от ищеца признание, доколкото същото касае неизгоден факт,
се установява, че ответникът е заплатил сумата от 548.12 лева. При внасянето на
същата не се установи длъжникът да е посочил кое свое задължение погасява,
доколкото тя не е достатъчна да погаси всички задължения. Тъй като съдът приема
за нищожна клаузата за неустойка, същата не следва да се включва в стойността
на дължимата месечна вноска, която остава 147.64 лева, включваща главница от 1
750.00 лева и възнаградителна лихва от 169.32 лева.
Следователно със заплащане на сумата от 548.12 лева ответникът е погасил изцяло
три погасителни вноски (общо 442.92 лева) и отчасти четвъртата поред (до сумата
от 105.20 лева), като с извършените плащания са погасени 509.06 лева от
главницата (3 х 134.62 = 403.86 + 105.20 = 509.06 лева) и 39.06 лева от лихвата
(3 х 13.02 = 39.06 лева). Със сумата от 105.20 лева, представляваща частично
заплатената четвърта вноска, се погасява част от главницата предвид липсата на уговорена
между страните поредност при погасяване на
задълженията и с оглед на това, че задължението за главница е по-обременително
(чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). В случая посоченото в
исковата молба погасяване на задълженията няма да намери приложение, доколкото
съдът приема за нищожна клаузата за неустойка и доколкото ищецът не твърди и не
доказа, че към момента на заплащане на сумата от 548.12 лева ответникът вече е
бил в забава, респ. че към този момент е било налице задължение за заплащане на
такса разходи за събиране на просрочени вноски. Т.е. към този момент ответникът
е дължал заплащане на главницата и уговорената възнаградителна
лихва, които са били погасени по посочения по-горе начин. Тук следва да се
има в предвид, че по отношение
на мораторната лихва не намира
приложение правилото на чл. 76, ал.
2 ЗЗД и сумите по извършеното частично плащане не могат
да се съотнесат за покриване
на тази лихва, доколкото
до влизане на настоящото решение
в сила същата не представлява признато вземане.
Предвид частичното погасяване на главницата, размерът й при прехвърляне на
вземането е бил 1 240.94 лева (1 750.00 – 509.6 = 1 240.94), а размерът на
възнаградителната лихва е бил 130.26 лева (169.32 – 39.06
= 130.26). Мораторната лихва, изчислена върху сумата
от 1 240.94 лева, за периода от 9.8.2016
г. до 30.4.2018 г. възлиза на 217.18 лева.
От
доказателствата по делото съдът приема, че ищецът е носител на вземанията по
договора за кредит в качеството си на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.11.2010 г. Съдът намира, че в случая е налице фингирано
получаване непотърсеното от длъжника уведомление за извършената цесия. Това е така,
доколкото заемодателят е изпратил уведомлението именно на посочения от заемателя адрес и с това е положил дължимата грижа
да се доведе
до знанието на последния изявлението, че е упражнил правото
си по
чл. 10 от договора. От своя страна, длъжникът не може да се ползва от
неизпълнението на собственото си задължение да предостави коректни данни или да
не съобщи за евентуална промяна в същите, още повече доколкото чл. 6 от договора предвижда,
че при промяна в декларираните от заемателя данни
тази промяна следва да бъде съобщена в срок до 5 дни. Като правилно следва да
бъде възприето становището на особения представител, че с получаване на
уведомлението за цесията от самия него не може да се счете, че същото е узнато
и от ответника, но тук следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 47, ал.
5 ГПК, съгласно която след изтичане на срока за получаване на съобщението до
ответника същото следва да се счита за редовно връчено. Т.е. за редовно връчено
на ответника следва да се счита и приложеното към исковата молба уведомление за
извършената цесия. Действително, за защита на длъжника в чл. 99, ал. 3 и ал.
4 ЗЗД е предвидено задължение на цедента да уведоми
длъжника за извършената цесия, до който момент последният има право да откаже
да плати на всяко лице, което е различно от първоначалния му кредитор. Липсата
на уведомление обаче не прави цесията недействителна, като длъжникът може да
възразява за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече
е платил на стария кредитор или на овластено от него лице, каквито твърдения (а
и доказателства) по делото не ангажирани.
Мотивиран
горното, съдът намира, че исковете се явяват основателни и доказани до размера
от 1 240.94 лева – главница и до размера от 217.18 - мораторна лихва. Искът за неустойка следва да се
отхвърли, доколкото съдът прие за нищожна неустоечната
клауза, като следва да бъде отхвърлен и искът за претендираната
такса разходи, доколкото по делото не бяха ангажираха доказателства за реалното
извършване на тези разходи. Тук следва да се има в предвид, че уговореният
отнапред размер на тези разходи не освобождава ищеца от задължението да докаже
действителното им извършване. Доколкото в настоящото производство няма заявена
претенция за възнаградителна лихва, съдът не дължи
произнасяне по дължимостта на същата и тя може да
бъде установявана в отделно производство.
По разноските:
Предвид
изхода на делото от присъдените в заповедното производство разноски в размер на
98.77 лева в тежест на ответника следва да се възложи сумата от 59.07 лева,
съразмерно с уважената част от предявените искове. В настоящото производство
ищецът претендира разноски за държавна такса, депозит за вещо лице,
възнаграждение за особен представител и юрис-консултско възнаграждение, като съдът намира, че делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 100.00 лева. По
този начин към реално направените от ищеца разноски следва да се прибави
определеното юрисконсултско възнаграждение, които
събрани се равняват на 813.91 лева. С оглед изхода на делото в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 497.50 лева, съразмерно с уважената част от
предявените искове.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че
Б.Х.П., ЕГН ********** дължи на
„Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 1 240.94
(хиляда двеста и четиридесет лева и деветдесет и четири ст.) лева - главница по договор
за паричен заем №
2595865/8.7.2016 г., както и сумата
от 217.18 (двеста
и седемнадесет лева и осемнадесет ст.) лева - лихва за забава
за периода 9.8.2016 г. – 30.4.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на
заявлението до изплащане на вземането,
за които
вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.
410 ГПК по ЧГД № 1225/2018 г. по
описа на Великотърновския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК
********* за приемане за установено, че Б.Х.П., ЕГН ********** дължи на ищеца разликата над сумата от 1 240.94 лева до пълния претендиран размер от 1 471.68 лева - главница по договор за
паричен заем №
2595865/8.7.2016 г., разликата над сумата от 217.18 лева до
пълния претендиран размер от 235.82 лева - лихва за забава
за периода 9.8.2016 г. –
30.4.2018 г., сумата от 725.76 лева - неустойка за периода
8.8.2016 г. - 9.1.2017 г. и сумата
от 5.00 лева - такса разходи.
ОСЪЖДА Б.Х.П., ЕГН ********** да
заплати
на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 497.50 (четиристотин деветдесет и седем лева и петдесет) лева, представляваща направените в исковото производство разноски, както и сумата от 59.07
(петдесет и девет лева и седем ст.) лева, представляваща
направените разноски по ЧГД № 1225/2018 г. по описа на Великотърновския
районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: