Р Е Ш Е Н И Е
№538/29.3.2022г.
гр. Пловдив, 29.03.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в
открито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурор ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като
разгледа докладваното от Председателя КАНД № 294 по описа на съда за 2022
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр.
2 ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Обжалвано е Решение № 2112 от 29.11.2021 г.,
постановено по АНД № 6594/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХ н. с.,
с което е изменен електронен фиш Серия К № 4193212 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД МВР - Пловдив,
с който К.С.Д., на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 3, т. 3
от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 150лв.
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вместо което е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100лв. за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател, чрез пълномощника адв. П., в
нарочно становище моли да се отмени решението като незаконосъобразно и да се
отмени ЕФ. Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв).
Ответникът ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуалния
представител юр. П., оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и намаляването му до размера
на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез прокурор Стоянова,
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намери за
установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу
съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което и е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Против
съдебното решение, в частта, в която е изменен ЕФ, като е намален размерът на
административното наказание „глоба“ и в частта, в която ОД на МВР – Пловдив е
осъдена да заплати разноски на К. Дудов не е подадена касационна жалба и същото
е влязло в законна сила.
Районният
съд е сезиран с жалба против електронен
фиш Серия К №4193212.
За да измени обжалвания електронен фиш, районният съд
е приел, че нарушението от МПС рег. № РВ
1821 ТТ несъмнено е извършено, но същото е квалифицирано неправилно. При
кредитиране на свидетелски показания е направен извод, че в деня на
нарушението, описано в ЕФ, МПС не е извършвало превоз на пътници. Това се явява
ново обстоятелство и води до изменение на първоначално установената фактическа
обстановка, касаеща квалифициращото обстоятелство превишението на скоростта в
населено място да е осъществено с МПС, предназначено за обществен превоз на
пътници. Това е основание ЕФ да бъде изменен в частта, в която на жалбоподателя
е наложена глоба по чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП, като бъде
наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в размер на 100лв.
По отношение направените в жалбата възражения е
направен извод, че не са налице съществени процесуални нарушения при издаването
на ЕФ, които да са нарушили правото на защита на нарушителя. Мотивирано е, че
електронният фиш съдържа всички законоустановени реквизити. Правилно е
приложена и нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
Решението е правилно.
Основните възражения в жалбата са за нарушение на
разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН при извършената преквалификация на
нарушението. Според пълномощника на жалбоподателя неправилно Районен съд –
Пловдив е приложил различна санкционна разпоредба от тази, отразена в ЕФ,
вместо да го отмени като незаконосъобразен.
В тази връзка, следва да бъдат изложени следните
аргументи: съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното
наказание се определя съобразно разпоредбите на закона в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Съгласно т. 1 от ТР № 8 от
16.09.2021г. на Общото събрание на Първа и втора колегия на ВАС в
производството по реда на раздел Пети, глава Трета от ЗАНН районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
изменение на обстоятелствата на нарушението. Приетото в ТР изрично е разписано
и с разпоредбата на чл.63,ал.7 от ЗАНН, според която съдът изменя акта по чл.
58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Измежду
актовете по чл.58д е и електронния фиш.
В конкретния случай, правилно районният съд е приложил
разпоредбата на чл. 337 от НПК, като е пропуснал да се позове на същата
разпоредба в чл.63,ал.7 от ЗАНН. Прието
е, че действително МПС с рег. № РВ 1821 ТТ се е движило със скорост от 78км/ч
след отчетен толеранс от минус 3км/ч, при разрешена скорост в населено място
50км/ч и нарушението е извършено на 15.11.2020г., в 10,19ч., в гр. Пловдив,
бул. „Цариградско шосе“ – пътен възел „Скобелева майка“ северно платно на
надлеза в посока запад. Нарушението е установено с АТСС, което е от одобрен
тип, съгласно приложено по делото писмо изх. № АУ-000029-33913/09.07.2018г. на
Български институт по метрология, дирекция „ИСИУС“. Отпадането на
квалифициращото обстоятелство превишението на скоростта в населено място да е
осъществено с МПС, предназначено за обществен превоз на пътници, не води до
отпадане на административно наказателната отговорност на нарушителя, а до
ангажирането на административно наказателна отговорност за нарушение по чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като водач на МПС, превишил максимално допустимата
скорост в населено място. Налице е проведено пълно доказване на извършено
административно нарушение от фактическа страна, като фактите от изпълнителното
деяние са същите. Противоправното поведение, което изпълва съдържанието на
различна от посочената в електронния фиш законова разпоредба правилно е
прието,че следва да бъде санкционирано.
С оглед на изложеното, обжалваното съдебно решение ще
се остави в сила.
Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3
от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 2112
от 29.11.2021 г., постановено по АНД № 6594/2021г. по описа на Пловдивски
районен съд, ХХ н. с..
ОСЪЖДА К.С.Д., ЕГН: **********,***, да
заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата от
80/осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: