Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София,
26.06.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл.
съдия Васил Александров
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 13204 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 21.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 26659/ 2017 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 126 състав, поправено с Решение от 13.09.2017 г., на основание чл.74, ал.1 вр. ал.4 КТ е
обявена за недействителна- като сключена в противоречие с разпоредбата на
чл.70, ал.5 КТ, клаузата по чл.70 КТ, предвиждаща срок за изпитване от шест
месеца, уговорена в Допълнително споразумение № 230/ 16.01.2017 г., сключено
между А.И.Г. /ЕГН **********/ и Б.Н.Р.; на
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е отменено уволнението на А.И.Г. /ЕГН **********/
от длъжността „редактор” в направление „Актуални предавания и спорт”, Нощни и
вечерни предавания, извършено на основание чл.71 КТ със Заповед № 802/ 28.02.2017
г. на Генералния директор на Б.Н.Р.; на
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ А.И.Г. /ЕГН **********/ е възстановен на
длъжността „редактор” в направление „Актуални предавания и спорт”, Нощни и
вечерни предавания в Б.Н.Р.; на
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ Б.Н.Р. /Булстат *******/
е
осъдено да заплати на А.И.Г. /ЕГН **********/ сумата 3 593.23 лева- обезщетение
по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за
периода 01.03.2017 г.- 11.07.2017 г., ведно със законната лихва от 28.04.2017
г. до погасяване на задължението, като този иск е отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 4 987.62 лева, както и за периода 12.07.2017 г.- 01.09.2017
г. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът БНР е осъден да заплати по сметка на
СРС сумата 383.73 лева- разноски по делото. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
А.Г. е осъден да заплати на ответника БНР сумата 27.96 лева- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от А.И.Г. /ищец по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното от СРС
решение в отхвърлителната му част, с искане да бъде постановена отмяната му и
да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от претендираното
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, дължимо за периода 12.07.2017 г.- 1.09.2017 г.,
ведно със законната лихва и разноските по делото.
Подадена
е въззивна жалба срещу постановеното
от СРС решение и от ответника Б.Н.Р., в която е заявено искане за отмяната му като
неправилно и необосновано в частта му, в която исковете на А.Г. са уважени, и
да бъде постановено решение за отхвърлянето им като неоснователни.
Насрещните
страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.
Предявени са искове с
правно основание чл.74 КТ, чл.344, а.1, т.1 КТ, чл.344, а.1, т.2 КТ и чл.344,
а.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са
подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.
Разгледана по същество, жалбата на ищеца е основателна, а жалбата на ответника- неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната от ответника част,
като споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за уважаване на предявените от ищеца А.Г. искове по чл.74 КТ
/частична недействителност/, чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и
чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ /до размера на присъденото обезщетение/,
като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в посочената част на атакувания съдебен акт констатации. Правилни
са и изводите на СРС относно основателността на иска по чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 КТ /чл.272 ГПК/, като с оглед събраните във въззивното
производство доказателства, които следва да бъдат съобразени съгласно чл.235,
ал.3 ГПК, този иск следва да бъде уважен за целия претендиран от ищеца период и
за цялата претендирана сума в размер на 4 987.62 лв.
Предявените от А.Г. искове по чл.74 КТ и чл.344, ал.1, т.1 КТ са основателни.
Не е спорно между страните, а се установява и
от представените по делото писмени доказателства-
Трудов
договор от 23.03.2000 г.
и
Л.2 на Реш. по гр.д.№
13204/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
допълнителни споразумения към него от 2000 г.
и 2001 г., че между ищеца А.Г. и ответника Б.Н.Р. /БНР/ е съществувало валидно
безсрочно трудово правоотношение, по което първоначално ищецът заемал
длъжността „стажант- редактор“ при ответника, а в последствие- последователно длъжностите
„редактор“, „старши редактор“ и „редактор“, като до 16.01.2017 г. бил
„редактор“ в БНР, Програма „Хоризонт“, Главна редакция „Информация“, Редакция
„Новини“, а според последното сключено на 16.01.2017 г. допълнително
споразумение, в което е предвиден срок за изпитване от 6 месеца /уговорен в
полза на двете страни- съгласно чл.70, ал.2 КТ/, е заемал длъжността „редактор“ в Програма „Хоризонт“, Направление „Актуални
предавания и спорт”, Нощни и вечерни предавания. Това правоотношение било
прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ- в срока за изпитване, със Заповед № 802/
28.02.2017 г. на Генералния директор на БНР, считано от 1.03.2017 г.- датата на
връчване на уволнителната заповед на ищеца.
Ищецът оспорва правилността и
законосъобразността на уволнението, като навежда довод, че работодателят не е
имал право да прекрати трудовото правоотношение на посоченото в заповедта
основание, тъй като не били налице предпоставки за уговаряне на нов срок за
изпитване в сключеното помежду им на 16.01.2017 г. допълнително споразумение.
Договорът със срок за изпитване може да се
сключи в рамките на срочен или безсрочен трудов договор. Необходимо е
уговорката за това да се съдържа в него. По правило и в двата случая такъв
договор може да се сключи само при постъпването на работа и за срок не по-
дълъг от 6 месеца- чл.70, ал.1 КТ. Изключение от това правило /според установената
съдебна практика/ е налице, когато вследствие изменение на трудовото
правоотношение работникът или служителят заема длъжност, различна от заеманата
до момента. Целта на допълнителната клауза за срок за изпитване е да се провери
годността на работника или служителя да изпълнява работата по трудовото
правоотношение. Включването на тази клауза при вече съществуващо трудово
правоотношение е в противоречие с нормата на чл.70, ал.1 КТ. В настоящия
случай, независимо от промяната на заеманата от ищеца длъжност в рамките на
съществуващото между страните трудово правоотношение, последващото повторно
включване на клауза за срок за изпитване в полза на работодателя се явява
недопустимо и като краен резултат обосновава извод за частична недействителност
на сключеното на 16.01.2017 г. допълнително споразумение в тази част- на
основание чл.74 КТ.
В
случай на оспорване на уволнението от страна на работника или служителя,
доказателствената тежест за установяване законосъобразността на същото тежи
върху работодателя. В този смисъл са и дадените от СРС в изготвения по делото
доклад указания. В тежест на работодателя е да докаже, че трудовата функция на
ищеца е била съществено променена, поради което е имал възможност повторно да
включи в сключеното на основание чл.119 КТ допълнително споразумение уговорка
за изпитване по чл.70, ал.1 КТ /в този смисъл- Решение по чл.290 ГПК- Р № 366
от 28.04.2010 г. по гр.д.№ 1023/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО/.
От страна на ответника Б.Н.Р. не са
ангажирани и представени в процеса доказателства, обосноваващи извод за
законосъобразност на уволнението и в частност- за съществуваща за работодателя
възможност да прекрати правоотношението на посоченото в заповедта основание.
Съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал не може да
обоснове извод на съда, че е била налице промяна в изпълняваната от ищеца
работа, поради което и на основание чл.70, ал.5 КТ недопустимо е било
уговарянето на нов /втори/ срок за изпитване по вече възникналото трудово
правоотношение.
Твърдението, че след
изменение на трудовото правоотношение по реда на чл.119 ГПК ищецът вече е
заемал длъжност с различни от предходната длъжност трудови функции, подлежащо
на главно доказване, не е доказано от ответника, чиято е доказателствената
тежест, поради което и процесното трудово право-отношение незаконно е
прекратено на приложеното уволнително основание. Сравнителният анализ на приложените
от страните длъжностни характеристики, чиято цел е внасянето на яснота в
съдържанието на трудовото правоотношение, не обосновава извод за такова
различие в извършваната от Г. преди и след 16.01.2017 г. работа. Не следва
такъв извод и от съпоставката на изискванията за заемане на двете длъжности,
които са еднакви.
При
липсата на категорични данни по делото, че заеманата от ищеца съгласно
допълнителното споразумение от 16.01.2017 г. длъжност „редактор"
съществено се различава по трудови функции от изпълняваната преди това от него
длъжност- също „редактор“, но в друго направление, обозначено като Направление
„Актуални предавания и спорт”, Нощни и вечерни предавания, следва да се приеме,
че реално функциите, които Г. е изпълнявал, не са били променени. Видно от
приложените по делото длъжностни характеристики за посочените по- горе две
длъжности „редактор”, които ищецът Г. е заемал до 16.01.2017 г. и след това,
изискванията за заемането им са идентични: висше образование, висока степен на
езикова подготовка по български език- писмено и говоримо, добри гласови данни и
липса на говорни дефекти, умения за ползване на компютър, текстообработващи и
звукообработващи програми и звуко-записваща техника, способност за работа в
екип, способност за работа под
напрежение
и в екстремни ситуации, познаване на политическата, социалната и икономическата
система на държавата, познаване на световните процеси и геополитическите
отношения, владеене на чужд език. Сходни са- според посочените длъжностни характеристики, и възложените
Л.3
на Реш. по гр.д.№ 13204/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
на ищеца трудови функции преди и след
изменение на трудовото му правоотношение. Независимо от различното им словесно
описание, основните му трудови задължения и за двете длъжности включват: да се
информира за водещите новини и актуални обществени теми- вътрешни и
международни, да ги селектира, да се запознае с всички гледни точки по тях, да
се запознава със съдържанието на и да редактира предоставени му материали-
писмени, звукозаписи, видеозаписи. В тази връзка следва да се отбележи, че твърдяното
от ответника /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/ „различие в динамиката
на работата и начин на представяне на информацията“, свързано с изискването за
„по- голяма подготовка и задълбочено познаване на темите- предмет на
съответното предаване; поднасяне на информацията по интересен и увлекателен
начин и представяне на темите в повече детайли“, не рефлектира върху извода на
въззивния съд за идентичност или сходство на изпълняваните от ищеца трудови
функции при ответника, тъй като от една страна в продължение на близо 17 години
Г. е изпълнявал длъжността „редактор“ при ответника, като „промяната в
динамиката на работата и начина на представяне на информацията“ е въпрос на
гъвкавост и адаптация, чието наличие за краткия период от около 1.5 месеца, а
именно от 16.01.2017 г. до 28.02.2017 г., трудно би могло да бъде преценено. Същевременно
умението или неумението на служителя да отговори на посочените изисквания, след
като в продължение на 17 години е изпълнявал същата по характер работа, е
въпрос на преценка на качествата му по смисъла на чл.325, ал.1, т.5 КТ, а не
може да бъде предмет на изпитване в хода на съществувалото близо 17 години за
същата или сходна длъжност трудово правоотношение.
Ирелевантно за
преценката на характера на длъжността е обстоятелството дали
длъжностната характеристика е била
връчена на лицето, което я заема, нито какъв е кода на длъжността по НКПД.
Характерът на длъжността и трудовите функции са обективни факти, към които
връчването на длъжностната характеристика няма отношение /в този смисъл Решение
№ 215/ 8.07.2010 г. по гр.д.№ 166/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО/, като неизпълнението
на задължението на работодателя по чл.127, ал.1, т.4 КТ не се отразява върху
съдържанието на трудовото правоотношение /Решение № 234/ 2001 г. на ВКС, ІІІ
ГО; Решение № 98/ 4.04.2000 г. по гр.д.№ 1083/ 1999 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение
№ 165/ 2011 г. по гр.д.№ 1611/ 2009 г. /по чл.290 ГПК/; Решение № 899/ 2011 г.
по гр. д.№ 776/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО /по чл.290 ГПК/.
Изложеното налага приемането на извод, че
клаузата по чл.70, ал.1 КТ, включена в допълнителното трудово споразумение на
ищеца, е недействителна. Частичната
недействителност на договора в частта за модалитета няма за последица
недействителност на целия договор. Същият продължава действието си като трудов
договор за неопределено време- съгласно чл.74, ал.4 КТ. Следователно и
прекратяването му на основание чл.71, ал.1 КТ се явява незаконосъобразно.
При тези съображения атакуваната по делото
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между А.Г. и Б.Н.Р.,
считано от 1.03.2017 г., се явява незаконосъобразна и извършеното с нея
уволнение следва да бъде отменено като незаконно- на основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ.
Основателен
е и искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ. Тъй като уволнението на А.Г., извършено със
Заповед № 802/ 28.02.2017 г. на Генералния директор на БНР, считано от 1.03.2017
г., е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а ищецът е работил към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор за
неопределен срок при ответника, предпоставките за възстановяването му на
заеманата преди уволнението длъжност: „редактор“ в Програма „Хоризонт“ на Б.Н.Р.,
Направление „Актуални предавания и спорт”, Нощни и вечерни предавания, са
налице и искът му по чл.344, ал.1, т.2 КТ следва да бъде уважен.
Основателен
и доказан е и искът на А.Г. по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.
Налице са визираните в закона материално-
правни предпоставки за уважаването на този осъдителен иск, дадени кумулативно:
1/ уволнението на служителя е признато за незаконно, 2/ налице е вреда,
подлежаща на обезщетяване, съизмеряваща се с пропуснатото брутно трудово
възнаграждение на служителя за времето след уволнението, но за не повече от 6
месеца, и 3/ налице е причинна връзка между незаконното уволнение и оставането
на служителя без работа.
С атакуваното решение на ищеца е присъдено
обезщетение за оставането му без работа през периода 1.03.2017 г.- 11.07.2017
г., като крайният момент на този период е датата на приключване на устните
състезания по гр.д. № 26659/ 2017 г. на СРС, 126 състав. Въз основа на
извършена във въззивното производство /о.с.з. на 26.02.2018 г./ констатация по
оригиналната трудова книжка на ищеца се установява, че след прекратяване на
процесното трудово правоотношение същият не е сключвал последващ трудов договор
с друг работодател. Шестмесечният период, за който ищецът Г. претендира
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, приключва на 1.09.2017 г. и при установяването
на посочената по- горе предпоставка- оставане без работа през останалата част
от периода /12.07.2017 г.- 1.09.2017 г./, което следва да бъде зачетено от съда
съобразно чл.235, ал.3 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за
целия 6- месечен период от 1.03.2017 г. до 1.09.2017 г. или общо 4 987.62
лв., при безспорно установеното по делото обстоятелство, че последното му
брутно трудово възнаграждение е било в размер на 831.27 лв. месечно /чл.228 КТ/.
Л.4
на Реш. по гр.д.№ 13204/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Предвид съвпадането на приетите от настоящата
въззивна инстанция изводи по основателността на предявените от А.Г. искове по
чл.344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1, т.2 КТ с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази част, както и в частта, в
която е уважен акцесорният му иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за
сумата 3593.23 лева.
С
оглед събраните във въззивното производство доказателства първо-инстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в която искът на А.Г. по чл.344,
ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 3
593.23 лв. до пълния претендиран размер от 4 987.62 лв. и за периода 12.07.2017
г.- 1.09.2017 г. и вместо това да бъде постановено решение, с което да му бъде
присъдена останалата част от обезщетението по чл.225, ал.1 КТ в размер на
1 394.39 лв. за посочения по- горе период. На отмяна, при този краен
резултат, подлежи обжалваното решение и в частта относно присъдените на
ответника разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
На основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК
жалбоподателят- ответник дължи да заплати на жалбоподателя- ищец сумата 600
лв.- разноски за въззивното производство /за платено адвокатско възнаграждение/.
При липсата на доказателства да са договорени и сторени разноски за платено от
ищеца за първоинстанционното производство адв. възнаграждение, такива с
настоящото решение не следва да му бъдат присъдени.
При този изход на спора на основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът дължи да заплати по сметка на Софийски градски съд
допълнително държавна такса върху уважения иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225,
ал.1 КТ- в размер на 55.78 лв., а също и държавна такса върху въззивната жалба
на ищеца в размер на 27.88 лв.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
21.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 26659/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ
ГО, 126 състав, поправено с Решение от 13.09.2017 г., в частта, в която предявеният от А.И.Г. /ЕГН **********/ срещу Б.Н.Р.
/Булстат *******/ иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225,
ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над сумата 3 593.23 лв. до пълния
предявен размер от 4 987.62 лв. /разлика от 1394.39 лв./ и за периода 12.07.2017
г.- 1.09.2017 г., а също и в частта относно
присъдените на ответника БНР разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 27.96 лв.,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б.Н.Р. /Булстат *******/ с адрес: гр. София, бул.“************да заплати на А.И.Г. /ЕГН **********/***, на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225,
ал.1 КТ сумата 1 394.39 лева /хиляда триста деветдесет и четири лева и
39 с../, представляваща обезщетение за оставането на А.Г. без работа в резултат
на незаконното уволнение през периода 12.07.2017 г.- 1.09.2017 г. /разлика
между присъденото от СРС обезщетение от 3 593.23 лв. и претендираните 4 987.62
лв./, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 28.04.2017 г., до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
от 21.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 26659/ 2017 г. на Софийски районен съд,
ІІ ГО, 126 състав, поправено с Решение от 13.09.2017 г., в останалата част, в която са уважени предявените от А.И.Г. /ЕГН **********/
срещу Б.Н.Р. искове по чл.74 КТ, чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и
чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, и са присъдени разноски по чл.78, ал.6 ГПК в полза на СРС.
ОСЪЖДА Б.Н.Р. /Булстат *******/ да
заплати на
А.И.Г. /ЕГН **********/ сумата 600 лв. /шестстотин лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.Н.Р. /Булстат *******/ да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 55.78 лв. /петдесет и пет лева и 78 с../- държавна такса върху уважения иск по
чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, и
сумата 27.88 лв. /двадесет и седем лева и 88 с../- държавна такса върху уважената въззивна жалба на ищеца, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.