№ 283
гр. Плевен , 12.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги К. Грънчаров
Членове:Румен П. Лазаров
Мариан В. Иванов
като разгледа докладваното от Мариан В. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600477 по описа за 2021 година
Производство по чл.345,вр.с чл.341,ал.1, във вр. с чл.306, ал.1, т.4 от НПК.
С определение №190/25.05.2021 година, постановено по НОХД №595/2021
година, Районен съд-град Плевен в производство по чл.306,ал.1,т.4 от НПК
осъдил на основание чл.189,ал.3 от НПК, подсъдимият Х.Ц.К. - ЕГН:*******
да заплати направени разноски от страна на СТ. КР. Ч. от град Плевен –
ЕГН:******* в размер на 1 000 лева за адвокатско възнаграждение.
Недоволен от постановеното определение адвокат Л.П.-АК-град Ловеч,
повереник на СТ. КР. Ч., го обжалва. В частната жалба се правят оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
Изразява се несъгласие с приетото от съда, че законът не прави
разграничение с отделно заплащане в съдебното и в досъдебното
производство. В подкрепа се сочи, че са представени два броя пълномощни,
за което съдът е следвало да определи възнаграждение в общ размер на 2 000
лева, а не в размер на 1 000 лева. На следващо място се счита, че съдът
неправилно е присъдил адвокатското възнаграждение в полза на
доверителката му С.Ч., тъй като в случая се касае за безплатно процесуално
представителство, а не за сключен възмезден договор за оказване на правна
защита и съдействие. Твърди се противоречие с чл.12 от Наредба
№1/09.07.2004г., за мнималните размери на адвокатските възнаграждения.
Цитира се и съдебна практика, съобразно която, на основание чл.38,ал.2 от
ЗА, във връзка с чл.78,ал.3 от ГПК, съдът следва да осъди ответната страна
,да заплати адвокатското възнаграждение директно на пълномощника на
страната. С частната жалба се прави искане да се измени така обжалваното
определение на Районен съд-град Плевен, като на основание чл.38,ал.2 от ЗА,
във връзка с чл.189,ал.3 от НПК, се осъди Х.Ц.К. да заплати на адвокат Л.П.
1
П. от АК-град Ловеч, адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 000 лева,
от които за безплатно процесуално представително и защита по
ДП№1649/2020 година на РП-Плевен - 1 000 лева и за безплатно
представителство и защита по НОХД №595/2021 година на Районен съд-
Плевен -1 000 лева.
В срока по чл.342,ал.2 от НПК от ответникът по жалбата, вече осъденият,
Х.Ц.К. са постъпили възражения-отговор на частната жалба.Счита се, че
постановеното определение е неправилно и постановено в противоречие с
разпоредбата на чл.12 от Наредба №1/09.07.2004г., за мнималните размери на
адвокатските възнаграждения. На първо място се изразява становище във
връзка с основанията за оказване на безплатната правна помощ от адвокат
Л.П., посочени представените пълномощни, по чл.38, ал.1,т.3 от ЗА-като
негова близка и по чл.38, ал.1,т.2 от ЗА, в съдебното производство, като на
лице, материално затруднено.Счита се, че тези посочени различни
обстоятелства внасят неяснота в предпоставките за оказване на правната
помощ и не е налице основание по чл.38, ал.2 от ЗА.Цитира се разпоредбата
на чл.189, ал.3 от НПК, като се твърди, че частния обвинител на практика не е
направил разноски по делото, тъй като му е оказана безплатна правна
помощ.Предлага се на съда, ако не се съгласи с тези възражения и не ги
приеме, да приеме, че определението на първоинстанционния съд е правилно
в частта за тълкуването на чл.12 от наредбата и тогава, адвокатското
възнаграждение да е само в размер на 1000 лева.т.е. не следва да се дължи в
двоен размер.На второ място се счита, че адвокатското възнаграждение, ако
се дължи такова, следва да е съобразено с правната и фактическа сложност на
на аказателното дело, вида и тежеста на обвинението и усилията и труда на
адвоката.В подкпрепа се сочи като довод, че делото е приключило с присъда
още в първото съдебно заседание, след признаване на вина.В този смисъл, се
счита, че предяве- ната от 2000 лева претенция е прекомерна, тъй като и
делото не е с висока правна и фактическа сложност.Прави се искане да се
отхвърли като неоснователна претенцията на жалбоподателя-адвокат Л.П. П.,
да му се заплати адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.
Въззивният съд, след като взе предвид доводите посочени в частната жалба
и постъпилия отговор на нея, както и като провери изцяло правилността и
законосъобразността на обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
Разглеждането на делото по обвинителен срещу Х.Ц.К., за престъпление по
чл. чл.343,ал.3,б.А, във връзка с ал.1,б.Б, във връзка с чл.342,ал.1, във връзка
с чл.129,ал.2 от НК, във връзка с чл.5,ал.1,т.1, чл.5,ал.2,т.1,
чл.20,ал.1,чл.20,ал.2 и чл.119,ал.1 от ЗДвП, е било насрочено за разглеждане в
разпоредително заседание на 22.04.2021г.
С молба от 21.04.2021г. , от СТ. КР. Ч., чрез адвокат Л.П.-АК-гр.Ловеч, е
2
поискано същата да се конституира в наказателния процес като частен
обвинител.Със същата молба е поискано от съда, позовавайки се на Закона за
адвокатурата/ЗА/ и чл.189, ал.3 от НПК, да се изплати адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева, от които 1000 лева за процесуално
представителство по ДП и 1000 лева за безплатно процесуално
представителство в съдебното производство по НОХД№595/2021 година на
Районен съд-град Плевен.Посочено е, че то е минималното съобразно чл.13,
ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за мнималните размери на адвокатските
възнаграждения. Представен е договора за правна защита и съдействие
№*****16.04.2021г./л.17 от НОХД/.На л.25 от ДП е представен и договора за
правна защита и съдействие на досъдебното производство
№******/31.08.2020г.
В разпоредително заседание се е явил и участвал като повереник,
препълномощения от адв.Л.П.-АК-гр.Ловеч-адвокат П. П.-АК-гр.Плевен.В
това заседание, СТ. КР. Ч. е конституирана като частен обвинител.
След разпоредителното заседание, делото е разгледано по реда глава.27-
чл.371,т2 от НПК.С присъда №15/22.04.2021 година по НОХД №595/2021
година, Районен съд-град Плевен признал Х.Ц.К. - ЕГН:******* за виновен в
това, че на 29.06.2020 година в град Плевен, община Плевен, област Плевен,
на пешеходна пътека при управление на МПС лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с регистрационен номер: ****, в нарушение на правилата за
движение, по непредпазливост причинил на СТ. КР. Ч. от град Плевен средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване костите на дясната подколенница,
довело до трайно затрудняване на движението на долния десен крайник,
поради което и на основание чл.343,ал.3,б.А, във връзка с ал.1,б.Б, във връзка
с чл.342,ал.1, във връзка с чл.129,ал.2 от НК, във връзка с чл.5,ал.1,т.1,
чл.5,ал.2,т.1, чл.20,ал.1,чл.20,ал.2 и чл.119,ал.1 от ЗДвП, във връзка с
чл.58а,ал.4 от НК, във връзка с чл.55,ал.1,т.1 от НК, го осъдил на наказание
три месеца лишаване от свобода, изтърпяването, на което било отложено с
три-годишен изпитателен срок. Със същата присъда на основание чл.343г във
връзка с чл.37,ал.1,т.7 от НК, Х.Ц.К. е лишен от право да управляна МПС за
срок от шест месеца.
Със същата присъда, на основание чл.189,ал.3 от НПК, подсъдимият Х.К. е
бил осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-град Плевен деловодни
разноски в общ размер на 530,70 лева.
С присъдата, съдът не се произнесъл по направеното от адвокат Л.П.
искане, за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.
Присъдата влязла в сила на 10.05.2021 година.
Обжалваното определение от адвокат Л.П. е постановено след постъпила от
негова страна молба, да се произнесе съдът по реда на чл.306,ал.1,т.4,предл.2
от НПК.
3
По същество първоинстанционният съд приел и посочил в мотивите на
съдебния си акт, че адвокат Л.П. е осъществил безплатно процесуално
представителство и защита, както по досъдебното производство, така и в
съдебното производство, в което частният обвинител СТ. КР. Ч. се е
представлявала от адвокат П. П. от АК-Плевен, който е бил преупълномощен
от частния жалбоподател адвокат Л.П. – АК-град Ловеч. За да постанови
съдебния си акт първоинстанционният съд е приел обаче, че законът не прави
разграничение за отделно заплащане, между съдебното и досъдебното
производство.Въз основа на този извод, въпреки приложените два броя
пълномощни, определил да бъде изплатена само сумата в размер на 1 000
лева на адвокат Л.П. от АК-град Ловеч, за осъществената от него правна
помощ, както в досъдебното, така и в съдебното производство.
От една страна, същественото оспорване от страна на частния
жалбоподател, е приетото от първоинстанционния съд.
От друга страна същественото в оспорването от ответника е , че първо
частния обвинител на практика не е направила никакви разходи по защита си,
няма значение за адвокатското възнаграждение и не следва да се разграничава
досъдебното от съдебното производство, неясно е какво е основанието за
искането за възнаграждение и ,че то следва да е съобразено с фактическата и
правната сложност на делото, както и с действителния труд и усилия по
защитата на частния обвинител.
На практика всяко от страните е оспорила всичко, което може да се оспори.
Часният жалбоподател-адвокат Л.П. иска да му се уважи размера на
възнаграждението -2000 лева.Ответникът по жалбата иска, ако въззивния съд
не се съгласи със съображенията, определението да се остави в сила така,
както е постановено, съответно да се отхвърли претен- цията за адвокатско
възнаграждание в размер на 2000 лева.
Съобразно ЗА и Наредбата за определяне на минималните адвокатски
възнаграждения за осъществянате на защита и правна помощ, същите са
дадени като размер – минимално възнаграждение за осъществяване на правна
помощ в чл.13 от Наредбата. Първоинстанционният съд неправилно, а и
незаконосъобразно, е приел, че не следва да се прави разграничение за
оказаната правна помощ в досъдебното производство и в съдебното
производство. Следователно в този смисъл са и неоснователни възраженията
на осъдения Х.Ч.Следва да се посочи хипотеза, в която в съдебното
производство би могъл да осъществява правната помощ и съдействие друг
адвокат, на същото основание например-чл.38, ал.1,т.2. ЗА, не Л.П..
Независимо от това ще следва да се дължат разноски, както на единия
адвокат, осъществявал правната помощ на досъдебното производство, така и
на другия адвокат, осъществявал прав- ната помощ в съдебното производство
и тези разноски следва да се възложат в тежест на осъдения.
В конкретния случай, тъй като адвокат Л.П. от АК-град Ловеч е
осъществявал правната помощ на досъдебното и на съдебното производство,
4
то му се дължи възнаграждение в размер на минималното адвокатско
възнаграждение по Наредбата за възнагражденията, както за досъдебното,
така и за съдебното производство.В чл.38, ал.2 от ЗА е посочено, че ако в
съогветното производство страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, не по-ниско от посоченото в чл.36, ал.2 от
ЗА.В чл.13 от Наредбата се говори и за „частен обвинител“, какъвто е
настоящия случай.Частният обвинител е процесуална фигура само в
съдебното производство за престъпления ,които се преследват по общия ред-
по дела от общ характер. Член 12 от същата наредба само препраща за
размер на възнаграждение по досъдебно производство, в разпоредбата на
чл.13 от Наредбата, където са определени минималните адвокатски
възнаграждения за осъществянате на защита и правна помощ в съдебното
производство.
В конкретния случай частния обвинител, на практика не е направила
никакви разноски, тъй като се касае за безплатно процесуално
представителство, а не за възмезден договор за правна защита и съдействие.С
други думи то е базплатно за частния обвинител, но съобразно цитираните
разпоредби от ЗА и Наредбата за определяне на минималните адвокатски
възнаграждения за осъществянате на защита и правна помощ, се дължи от
осъдения, на повереника, в минималните определени размери, а те в
конкретния случай са от по 1000 лева.Този размер е съобразен с чл.12 и 13 от
Наредбата.Няма как въззивния съд да разсъждава по въпросите за
основателност, била ли е близка или материално затруднена частната
обвинителка и какъв е действителния положен труд.То не е предмет и на
въззивната проверка.Това биха били разсъждения и изводи субективни и от
морално-етична гледна точка, но във формално противоречие със закона.
Такава възможност и тези минимални възнаграждения са съобразно ЗА и
цитираната по-горе наредба и са в зависимост от наказуемостта на
престъплението, за което е бил осъден Х.Ч.
При това положение следва да се измени обжалваното определение като се
увеличи размера на възнаграждението на адвокат Л.П. за предоставената
правна помощ, съобразно двете представени пълномощни от 1 000 лева на
2 000 лева, общо за оказана правна помощ на досъдебното и съдебното
производство, както и в частта на определението, че те следва да се присъдят
на адвокат Л.П., АК-град Ловеч, а не на частния обвинител СТ. КР. Ч..
По изложените съображения, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение №190 от 25.05.2021 година на Районен съд-гр.
Плевен, постановено по НОХД №595/2021г., с което на основание чл.189,ал.3
от НПК е осъден Х.Ц.К., ЕГН:***** да заплати направените разноски за
адвокатско възнаграждение, като УВЕЛИЧАВА размера на присъдените
5
разноски за адвокатско възнаграждение от 1 000 на 2 000 лева, от които за
безплатно процесуално представително и защита по ДП№1649/2020 година на
РП-Плевен - 1 000 лева и за безплатно процесуално представителство и
защита по НОХД №595/2021 година на Районен съд-Плевен -1 000 лева, които
да се заплатят на адвокат Л.П. П., АК-град Ловеч, ул. „*****“ №******, ЕГН
******, личен номер:*******
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6