ПРОТОКОЛ
№ 93
гр. Варна, 15.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20243000500099 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:14 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Въззивната страна Община Варна, редовно призована, се явява
юрисконсулт Р. С., редовно упълномощена и приета от съда от първата
инстанция.
Въззиваемата страна В. Х. Р., редовно призована, не се явява,
представлява се от адвокат А. Д., редовно упълномощен и приет от първата
инстанция.
Вещото лице инж. Ц. Н. Н., редовно призовано, явява се.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ЮР. К. СЛ.: Моля, да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА ДОКЛАД съобразно определение от
разпоредително заседание № 191/12.03.2024 г.:
Производството е образувано по въззивна жалба на Община Варна,
подадена чрез надлежен процесуален представител, против решение №
1533/27.12.23г., постановено по гр.д. № 1180/23г. на ОС-Варна, с което
същата е осъдена да заплати на В. Х. Р. от гр. Варна сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди - болки и страдания, претърпени от телесни повреди, изразяващи се в
травматични отоци, ожулвания и кръвонасядания в областта на лицето,
подкожни кръвоизливи в областта на долните клепачи на двете очи, счупване
на носните кости, счупване на лакътния израстък на лява лакътна кост,
ожулване и травматичен оток в областта на дясното коляно, кръвонасядане в
областта на лявото коляно, както и негативни психически преживявания и
състояние на емоционален стрес, причинени вследствие на падане в
необозначен и необезопА. детайл на шахта, собственост на Община Варна, на
10.05.2023г. около 16:45 часа в град Варна, на ул. „Драгоман“ в района на
кукления театър, в областта на пешеходната зона, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 10.05.2023г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, както и сумата от 2 209.40 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди -
извършени от нея разходи за лечението, а именно такса избор на лекар
(350лв.), потребителска такса (7.40лв.) и плака за дистален хумерус (1
842лв.), причинени вследствие на падането, описано по-горе, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в
съда – 06.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.
49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД; и сумата от 3 588.38 лв., представляващи разноски
по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Счита се, че неправилно съдът е
възприел, че няма спор по фактите – относно претърпения от ищцата
инцидент, относно датата и мястото му, както и относно механизма на
настъпването му. В тази връзка се сочи, че още с отговора на исковата молба е
бил оспорен механизма на настъпване на твърдяната увреда и настъпилите
във връзка с нея травматични увреждания и неимуществени вреди.
Възражението е било, че спъването в детайл на шахта е с такива размери,
които са били явно забележими отдалеч, тъй като случилото се е било в
светлата част на денонощието и при добри метеорологични условия и суха
пътна настилка, поради което ищцата е била длъжна да забележи
препятствието. Освен това, тъй като шахтата не е съществувала към момента
на влизането в сила на ЗМСМА, то и §7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА не е
приложим относно собствеността на общината. Липсата на обсъждане на това
възражение води до необоснованост на решението. Съдът не е изследвал и
статута на участъка, където е настъпил инцидента – дали това е път,
пешеходна алея, тротоар, улица. При липсата на такива данни, то и
неправилен се явява изводът на съда, че е налице общински път, на който са
настъпили вредите. Въпросната шахта освен това не е канализационна, а в
същата са поставени оптични кабели, собственост на „А.“ ЕАД. В тази връзка
било неоснователно отхвърлянето на искането на общината да бъде
2
привлечено като трето лице-помагач на страната на ответника на посоченото
юридическо лице. Въз основа на горното се претендира отмяна на решението,
а в условията на евентуалност – намаляване на размера на присъденото
обезщетение, тъй като същото не кореспондира с принципа за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна В. Х. Р. чрез адв. А. Д. от АК-В., с
който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че правилно съдът не
е конституирал посочения правен субект като трето лице помагач, тъй като
такова искане не е било направено с отговора на исковата молба. Поддържа
се, че шахтите по улиците са част от пътната инфраструктура и на осн. § 7, т.
7 от ПЗР на ЗМСМА са общинска собственост. Именно общината следва да
ги поддържа в изправно състояние, като незабавно сигнализира за
препятствията по пътя и да ги отстранява в най-кратък срок – чл. 167, ал. 1 от
ЗДвП. Поради това и дори конкретен кабелен оператор да е отговарял за
поддържането на шахтата, то общината като собственик на пътя, върху който
се намира това съоръжение на техническата инфраструктура, е била длъжна
незабавно да сигнализира за това препятствие и да го отстрани в най-кратък
срок. Счита се, че от доказателствата по делото са установени всички правно
релевантни за спора факти – мястото, времето и начинът на настъпване на
инцидента, претърпените в резултат от същия неимуществени и имуществени
вреди. Счита се, че присъдените обезщетения са законосъобразни, тъй като
липсва и съпричиняване на вредите. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт.
Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на
нови доказателства.
С цитираното определение от разпоредително заседание въззивният съд
е допуснал СТЕ.
ЮР. К. СЛ.: Поддържам подадената въззивна жалба.
АДВ. Д.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подадения отговор.
СЪДЪТ докладва, че в срока по чл. 199 от ГПК, е депозирано
заключение вх. № 3118/29.04.2024 г. по съдебно-техническата експертиза от
инж. Ц. Н..
ЮР. К. СЛ.: Нямам възражения срещу изслушване на вещото лице.
3
АДВ. Д.: Нямам възражения срещу изслушване на вещото лице.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към снемане самоличността и изслушване на
вещото лице:
Инж. Ц. Н. Н. – * г., български гражданин, омъжена, неосъждана, без
родство с въззиваемата и без служебни или други правоотношения с
въззивника Община Варна. Съдът предупреди вещото лице за наказателната
отговорност по чл. 291 НК, същото обещава да даде вярно и безпристрастно
заключение.
В. Л. Н.: Поддържам представеното заключение.
На въпрос на юр. к. СЛ.: По отношение на самото заключение, след
констативно-съобразителната част по т. 5.2, по втория поставен от съда
въпрос: „Какви са всички градоустройствени елементи на тази територия“,
пак говорите за местоположението на мястото на инцидента, като конкретно
отговор на така зададения въпрос не се съдържа?
В. Л. Н.: В т. 5.2 - всички градоустройствени елементи на тази
територия, ако има различни такива – тротоари, алеи, площадки, паркове,
градини и други. Под тази територия се разбира територията, върху която е
възникнал инцидентът. Подробно съм дала описание на тази територия в т.
5.1, като категорично местоположението на инцидента е върху пешеходната
зона на част от ул. „Драгоман“, описана подробно, която е между ул.
„Шумен“ и бул. „Княз Борис“, това е пешеходната зона.
ЮР. К. СЛ.: Въпросът ми е за градоустройствените елементи.
В. Л. Н.: Това е пешеходна зона. В констативната част на стр. 5, т. 3
подробно съм описала абсолютно всички елементи на пътя според
дефиниции, дадени в §6 от ДР на ЗДвП, т. е тази пешеходна зона
представлява част от пътя.
ЮР. К. СЛ.: Т. е препращате към констативно-съобразителната част?
В. Л. Н.: Да. Като цяло констативната част е по-подробно изложена, а
самият отговор на въпросите е по-кратък, за да може синтезирано да стане
ясно за какво се отнася.
ЮР. К. СЛ.: Нямам други въпроси към вещото лице.
На въпрос на адвокат Д.: На снимка 6 и снимка 8, които са приложени
към експертизата, се виждат някакви елементи върху капаците на шахтата?
В. Л. Н.: Тези елементи са огромни камъни, боядисани с червена боя,
които стоят там и към днешна дата. Сега, идвайки към съда, пак минах
покрай въпросната шахта - огромни камъни, боядисани с червена боя,
сложени от някой, вероятно да означи шахтата, те са описани на стр. 8, при
4
огледа на място. Сега от дъждовете има избуяла трева, вече е може би към 50
см. Експертизата следва да се изготви от датата на възлагане на експертизата
и огледа. При огледа, който е направен на 09.04.2024 г., камъните бяха там.
АДВ. Д.: Нямам други въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че вещото лице е изпълнило задачата си, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА заключение вх. № 3118/29.04.2024 г. на
вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза към
доказателствения материал по делото.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в общ
размер съобразно представената справка-декларация от 755.73 лв.
(седемстотин петдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки). ИЗДАВА към
настоящия момент разходен касов ордер за внесената сума от 400.00 лв.
(четиристотин лева).
ЗАДЪЛЖАВА Община Варна, в едноседмичен срок от днес, да
представи доказателства за довнасяне на сумата от 355.73 лв. (триста петдесет
и пет лева и седемдесет и три стотинки) по депозитната сметка на Апелативен
съд - Варна, с оглед доизплащането на пълния размер на възнаграждението на
вещото лице.
ЮР. К. СЛ.: Нямам искания за събиране на други доказателства. Не
представям списък - претендираме само платения депозит за експертизата и
държавната такса по делото.
АДВ. Д.: Нямам искания за събиране на други доказателства.
Представям списък на разноските.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъка на разноските, ведно с доказателства
за извършването им, представен от въззиваемата страна.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
5
ЮР. К. СЛ.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната
жалба на Община Варна, като моля да отмените решение № 1533/27.12.2023 г.
по гр.д. № 1180/2023 г. на Окръжен съд - Варна, като считаме, че същото е
постановено в нарушение на материалния закон, както и при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моля Ви за
решение в този смисъл.
АДВ. Д.: Уважаеми господин Председател, уважаеми апелативни
съдии, моля да оставите решението на Окръжен съд – Варна в сила, да ни
присъдите направените по делото разноски и да ми определите кратък срок за
писмени бележки.
СЪДЪТ ДАВА едноседмичен срок от днес за представяне на писмени
бележки от въззиваемата страна.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, и
обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:22
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6