и за да се произнесе взе предвид следното : С решение № 51 / 25.04.2008 г.,постановено по гр.д. № 78/2008 г. , Кърджалийският районен съд е отменил Заповед № 1/ 07.12.2007 г. на Директора на “Дом за медико-социални грижи за деца “ ,гр. Кърджали,с която на основание чл.190,ал.1 ,т.7 от КТ ,е наложено “дисциплинарно уволнение” на Стефка Цветанова Стефанова ,с ЕГН **********,от гр. Кърджали,ул. “Кап. Петко Войвода” № 52,.Съдът е признал и уволнението за незаконно. Съдът е задължил на основание чл.344,ал.1,т.4 от КТ, Директорът на “Дом за медико-социални грижи за деца”,гр. Кърджали,тази промяна –отмяната на заповедта за “дисциплинарно уволнение” , да бъде отразена/предполага се само,защото изразът е пропуснат/ в трудовата книжка на Стефка Цветанова Стефанова. Първоинстанционният съд е осъдил работодателя да заплати на ищцата разноски в размер на 200 лв. Настоящото производство е образувано по повод депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производс‗во, “Дом за медико-социални грижи “,гр. Кърджали. В жалбата се твърди,че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,допуснато съществено нарушение на производствените правила и необосновано. Жалбодателят счита,че са неправилни изводите на решаващия съд,че заповедта за дисциплинарно нарушение не е отговаряла на изискванията на чл.195,ал.1 от КТ. Твърди,че заповедта отговаря на тези изисквания,счита същата за мотивирана,защото изрично в нея било посочено,че се издава на основание чл.190,ал.1 от КТ и на основание рапорт на зав.отд. ОФД -2-д-р Анна Христова Карагяурова. Излага съображения,че главният мотив за издаването на заповедта е именно този рапорт,в който подробно било описано дисциплинарното нарушение,и с който ищцата Стефанова била запозната. Жалбодателят твърди също,че решаващият съд е допуснал и нарушение на разпоредбата на чл.236,ал.2 от ГПК ,в сила от 01.03.2008 г. С оглед на тези си твърдения,жалбодателят моли настоящата инстанция да постанови своя акт,с който отмени атакуваното първоинстанционно решение ,след което се произнесе по съществото на спора,като присъди в полза на ответника по иска и направените в производството разноски. В съдебно заседание,жалбодателят,чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си по изложените в същата,съображения. В съдебно заседание,ответникът по жалбата,Стефанова, редовно призована не се явява и не взема становище по същата. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лице,имащо правен интерес от това,е допустима ,и като такава подлежи на разглеждане по същество. Първоинстанционният съд е сезиран с разглеждането на обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.4 от Кодекса на труда,със страни – ищец – Стефка Цветанова Стефанова и ответник - “Дом за медико-социални грижи за деца”, гр. Кърджали. Настоящата инстанция намира,че първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, събрал е относимите към казуса доказателства. Въз основа на същите,доколкото пред настоящата инстанция не се представят нови доказателства, и настоящия въззивен съд изгради своето становище: По делото е представена заповед № 1/07.12.2007 г. на Директора на “Дом за медико-социални грижи за деца “ , гр. Кърджали ,от която се установява,че на основание чл.190,ал.1 ,т.7 от Кодекса на труда и на основание подаден рапорт от зав.отд. “ОФД – 2” , д-р Ана Хр. Карагяурова, е прекратен трудовия договор на Стефка Цветанова Стефанова на длъжност мед. сестра в “ОФД-2” ,поради дисциплинарно уволнение. Заповедта е връчена на ищцата Стефанова на 07.12.2007 г. ,т.е. от тази дата се счита наложено дисциплинарното наказание. По делото е представен като част от личното трудово досие на ищцата, и цитираният в заповедта, рапорт. Същият изхожда от зав. отд. ”ОФД-2” при ДМСГД, д-р Ана Христова Карагяурова и е адресиран до директора на ДМСГД. същият отразява докладване на инцидент,който се е случил в отделението на 06.12.2007 г. и се е изразявал в това,че мед. сестра Стефанова е изгорила седалището на детето Илкай с калиев хиперманганат –кристали. По делото е приобщено и писмено обяснение на мед.сестра Стефанова, в което същата отразява,че при сутрешното й дежурство на 06.12. е станал инцидент –при къпане на дете ,същото било подсушено с р-р на калий хиперманганат, че детето било промито и обработено. Първоинстанционният съд е уважил предявеният от ищцата иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ ,като е мотивирал своето решение с извода,че процесната заповед не отговаря на изискванията на чл.195,ал.1 от КТ,тъй като същата е немотивирана,в нея не е посочен нарушителя,допуснатото нарушение,времето на извършването му ,самото наложено наказание и законовия текст, въз основа на който същото се налага. Настоящата инстанция споделя тези изводи. В цитираната разпоредба на чл.195,ал.1 от КТ изрично е посочено ,че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед ,в която се посочват нарушителят,нарушението и кога е извършено,наказанието и законовият текст,въз основа на който се налага. Заповедта,чиято законосъобразност е предмет на съдебен контрол ,издадена под № 1 на 07.12.2007 г., е немотивирана. В нея е отразено само,че същата се издава на основание чл.190,ал.1,т.7 от КТ. Така посочената законова разпоредба не изчерпва законовоизискуемата се необходимост от конкретизация на нарушението,доколкото посоченото отразява само възможност да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание,каквото е дисциплинарното уволнение за нарушение,съставляващо нарушението трудовата дисциплина , извън кръга на посочените в чл.190,ал.1 ,в точките от 1 до 6,вкл. При липса на релевирано в заповедта конкретно нарушение цифрово изразената правна квалификация се явява лишена от съдържание. Меродавно е дисциплинарното нарушение, което работодателят е длъжен да посочи, а не законовата му квалификация ,ако и доколкото в конкретния казус,посочената такава може да се възприеме като изчерпателна. Водещ е фактът, представляващ уволнителното основание, с оглед на който се преценява дали е правилна квалификацията, цифрово и текстово изписана. Без конкретизирано нарушение на трудовата дисциплина, следва да се направи извод, че уволнението не произтича от определена, правнозначима причина, а това означава, че уволнението е незаконосъобразно. Без значение е дали обективно съществува действие или бездействие на работник или служител, което да представлява нарушение на трудовата дисциплина, и което може да служи като основание за налагане на дисциплинарно наказание, щом самото нарушение не е посочено като основание за конкретно налагане на наказанието. Съдебна практика трайно е приела ,че при такова отклонение от законово предписаната форма и съдържание, обжалваната заповед е незаконосъобразна. В този аспект до противен извод не може да доведе и анализа на направения във въззивната жалба ,довод на жалбодателя-работодател,че мотивите на обжалваната заповед с изискуемите се от закона реквизити се съдържат в приложения по делото и цитиран в нея само като наименование , рапорт на зав.отд. “ОФД- 2” , д-р Карагяурова. Това е така защото по своя характер същият,доколкото не изхожда от работодателя, а от негов подчинен, може и следва да изиграе ролята само на сигнал ,с който първият да бъде информиран,или казано с езика,използван в рапорта да бъде докладвано на работодателя,че в повереното му предприятие има повод да започване дисциплинарно производство. Сам по себе си обаче този рапорт не може и не следва да замести изискуемата се мотивирана писмена заповед по смисъла на чл.195,ал.1 от КТ. Издаването на такава е право и задължение на работодателя,и при това след като същият е осъществи предписаната от закона процедура, и съобразил поставените пред него изисквания съобразно разпоредбата на чл.190, ал.2 от КТ. С оглед изложеното следва решението в тази му част,с която искът с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ е уважен, като правилно,да бъде оставено в сила. Що се касае обаче до постановеното решение,с което решаващият съд е уважил предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.4 от КТ,следва изрично да бъде посочено,че то в тази му част като постановено по недопустим иск, е недопустимо. И това е така защото с иск с това правно основание не може да се установява правилност на уволнението, а само фактическо несъответствие между действителното основание за прекратяване на трудови правоотношения и онова, което е вписано в трудовата книжка, и при това когато между страните вече няма спор за правилността на самото основание за прекратяване на трудовите правоотношения. Искането да се постанови от съда вписване на промени, които ще настъпят от решението му в трудовата книжка на ищцата не представлява отделна искова претенция, а и законът не предвижда възможност за предявяване на такъв иск. Съгласно разпоредбата на чл. 346 от КТ, работодателят е задължен да извърши вписването на посочените промени, а в случай на отказ от негова страна да стори това, вписването се извършва от Инспекцията по труда. Предвид гореизложеното, атакуваното решението както беше посочено,в тази му част, следва да бъде обезсилено,а производството по делото в същата тази част следва да бъде прекратено. И при този изход на делото,разноски не се следват,доколкото такива не се търсят и доказват от имащия право на тях,ответник по жалбата. С оглед изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 51/25.04.2008 г.,постановено по гр.д. № 78/08 г. по описа на Кърджалийският районен съд,В ЧАСТТА МУ с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.4 от КТ, и е задължен Директорът на “Дом за медико-социални грижи за деца”,гр. Кърджали,да отрази отмяната на Заповедта № 1/07.12.2007 г. за налагане на дисциплинарното наказание “дисциплинарно уволнение” в трудовата книжка на Стефка Цветанова Стефанова,като ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 51/25.04.2008 г.,постановено по гр.д. № 78/08 г. по описа на Кърджалийският районен съд,в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |