№ 126
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001000286 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Черноморски
инвестиции“ ЕООД, с която обжалва решение № 260 423 от 23.11.2020 г., постановено по
т.д. № 2 214/18 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав, с
което са обявени за недействителни на основание чл. 647, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ТЗ по
отношение на кредиторите на „Сиконко Билдинг“ АД (н) договор за продажба на недвижим
имот, сключен с нотариален акт № 136/27.04.2012 г. на нотариус per. № 133-РС-Бургас,
между „Сиконко Билдинг“ АД (н), като продавач и „Черноморски инвестиции“ ЕООД, като
купувач и договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №
142/17.11.2015 г., т. 45, № дв.вх.рег. № 15 304/17.11.2015 г., сключен между „Черноморски
инвестиции“ ЕООД, като продавач и „Блек сий естейт мениджмънт“ ЕООД, като купувач,
като е осъден на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 „Блек сий естейт
мениджмънт“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността на „Сиконко Билдинг“ АД (н)
държането на недвижимия имот, предмет на продажба съгласно нотариален акт №
142/17.11.2015 г., т. 45, № дв.вх.рег. № 15 304/17.11.2015 г., а именно: поземлен имот с
идентификатор 67800.6.719, находящ се в гр. Созопол, област Бургас по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-60/04.10.2007 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-02-
374/10.03.2010 г. на Началника на СГКК - гр. Бургас, с адрес на поземления имот: гр.
Созопол, м. Буджака, с площ на имота от 4 497 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с номер на
имота по предходен план 6 116, парцел XIV, при съседи: ПИ 67800.6.133,
67800.6.85,67800.6.158 и е осъдил на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „Черноморски инвестиции“
ЕООД да заплати по сметка на СГС държавна такса по иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ в
размер на 562,32 лв., а „Блек сий естейт мениджмънт“ ЕООД да заплати по сметка на СГС -
1
държавна такса по иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и по чл. 649, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД в
размер на 1 686.97 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, като постановено
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на
материалния закон и необоснованост. По отношение на неправилността на решението по
предявения иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ твърди, че спорно между страните
е въпросът за пазарната оценка на недвижимия имот, като тежестта за установяване на
несъответствие между пазарната цена и тази посочена в нотариалния акт е на ищеца.
Твърди, че по делото са допуснати и изслушани две съдебно-оценителски експертизи, които
при определяне на цената са изходили не от реалните сделки, а от абсолютно произволно и
необосновано разбиране, че всички сделки са сключени на цена, много по-ниска от
действителната такава, като този извод е направен въз основа на „експертен опит“. Твърди,
че възприемането на тези заключения, при които действителните цени са коригирани
(завишени) със стойност, установена по други методи, представлява съществено нарушение
на съдопроизводствените правила. Оспорва и изводите на съда по отношение на
занижаването на договорената и заплатена цена при сключването на сделката. Твърди, че
подхода на съда при определянето на пазарната цена при едновременно прилагане на два
подхода (реално сключените сделки през 2012 г. и офертните цени към 2020 г.,
дисконтирани към 2012 г.) е неправилен. Твърди, че съгласно българските стандарти за
оценяване при определянето на пазарната стойност на недвижим имот по метода на
пазарните аналози се допуска да се извърши сравнение на базата на съществуваща
информация за цени (оферти) само при липса на достоверни данни за достатъчен брой
сделки с имоти в района на оценяването. Твърди, че съществуващите данни за 24 имота
отговарят на критерия „достатъчност“ по смисъла на българските стандарти и на критерия
„достоверност“, поради което цената следва да се определи само върху тях. Твърди, че по
делото не са изложени твърдения от ищеца, че цените на тези сделки не са достоверни. От
това прави извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърди, че съдът не е обсъдил наведения довод за определяне на пазарната стойност,
основан на разпоредбата на §1а от ДР на ЗДС. Оспорва възприетото от съда, че при
определяне на цената следва да се използва метода на пазарните оферти, като твърди, че
вещото лице в обясненията си не е сигурно дали са реални офертите, както и че сайта може
да се манипулира. Твърди, че дори да се приеме за допустимо, че използването на метода за
пазарните оферти е допустимо за коригиране на установената пазарна цена, то в случая
определеното тегловно съотношение на коригиращия допълнителен метод, разно на
тегловното съотношение на основния метод не съответства на установените по делото
факти. В тази връзка се позовава на дадените в съдебно заседание обяснения от вещите
лица, според които този метод влия малко, защото при условие, че има достатъчно сделки,
следва да се ползват те. Развива доводи за необоснованост на заключенията, при определяне
на такъв голям тегловен коефициент. Оспорва изводите на съда по отношение на
възприетото за значително по-ниска цена от пазарната, като в тази връзка цитира практика
на Върховен касационен съд, съобразно което не е възможно да се определи единен
критерии относно това кое е значително, нито като абсолютна стойност, нито като процент
от обикновена дроб. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да
се отхвърлят предявените от синдика на „Сиконко билдинг“ АД (н) искове като
неоснователни и недоказани, като претендира и разноски.
С въззивна жалба „Блек сий естейт мениджмънт“ ЕООД оспорва същото
решение № 260 423 от 23.11.2020 г., постановено по т.д. № 2 214/18 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 20 състав, като твърди че същото е недопустимо,
неправилно и необосновано. По отношение на недопустимостта на решението твърди че
синдикът е предявил срещу дружеството искове с правно основание чл.135 от ЗЗД и
2
обусловения от него иск по чл.108 от ЗС, като в драстично противоречие с правилата на
процеса съдът преквалифицира предявените искове, дори е приел за изложени в исковата
молба други, различни твърдения, а именно за недобросъвестност по смисъла на чл.647, ал.3
от ТЗ. С оглед на това твърди, че съдът се е произнесъл с решението си по непредявени
искове, а от друга страна е постановил неправилно решение, като е приел за доказани
твърденията за недобросъвестност на дружеството. Твърди, че съдът неправилно е направил
извод за приложимост на новата уредба на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като към момента на
влизане в сила на изменението правоотношението е приключило и е недопустимо
преуреждането му от новото правило. В тази връзка твърди, че сделката е реализирана
повече от две години от откриване на производството по несъстоятелност. Оспорва изводите
на съда по отношение на метода и начина на определяне на пазарната стойност на имота,
като излага сходни доводи за необосноваността на възприетото от съда както по отношение
на включването на други методи за оценка, извън пазарните аналози, така и по отношение
на определянето на корекцията, извършена по втория метод. Твърди, че изводите за
свързаност са необосновани и е без значение, че втория и третия ответник, страни по
втората сделка са свързани лица, при липса на данни и твърдения, че страните по първата
сделка не са такива. Твърди, че в този случай недобросъвестността би се изразила в знание
за увреждащия характер на сделката спрямо кредиторите на продавача. По отношение на
втория иск твърди, че съдът е дал грешна квалификация, тъй като иска може да бъде насочен
само срещу първия ответник, но не и срещу втория. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се отхвърлят
предявените срещу него искове, като претендира и съдебни разноски.
Въззиваемата страна „Сиконко билдинг” АД (н) редовно уведомен оспорва
подадените въззивни жалби. Твърди, че изготвените експертизи са обосновани и почиват на
събраните по делото доказателства, изготвени са при отчитане на всички обстоятелства и
относими фактори. Оспорва и наведените твърдения за неправилност на изводите на съда
по отношение на недобросъвестността на втория ответник. Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 260
423 от 23.11.2020 г., постановено по т.д. № 2 214/18 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 20 състав, че съдът е обявил за недействителни на основание чл. 647,
ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ТЗ по отношение на кредиторите на „Сиконко Билдинг“ АД (н) договор
за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 136/27.04.2012 г. на нотариус
per. № 133-РС-Бургас, между „Сиконко Билдинг“ АД (н), като продавач и „Черноморски
инвестиции“ ЕООД, като купувач и договор за продажба на недвижим имот, сключен с
нотариален акт № 142/17.11.2015 г., т. 45, № дв.вх.рег. № 15 304/17.11.2015 г., сключен
между „Черноморски инвестиции“ ЕООД, като продавач и „Блек сий естейт мениджмънт“
ЕООД, като купувач, и е осъдил на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 „Блек
сий естейт мениджмънт“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността на „Сиконко
Билдинг“ АД (н) държането на недвижимия имот, предмет на продажба съгласно
нотариален акт № 142/17.11.2015 г., т. 45, № дв.вх.рег. № 15 304/17.11.2015 г., а именно:
поземлен имот с идентификатор 67800.6.719, находящ се в гр. Созопол, област Бургас по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-
60/04.10.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед №
КД-14-02-374/10.03.2010 г. на Началника на СГКК - гр. Бургас, с адрес на поземления имот:
гр. Созопол, м. Буджака, с площ на имота от 4 497 кв.м., с трайно предназначение на
3
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с номер на
имота по предходен план 6 116, парцел XIV, при съседи: ПИ 67800.6.133,
67800.6.85,67800.6.158 и е осъдил на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „Черноморски инвестиции“
ЕООД да заплати по сметка на СГС държавна такса по иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ в
размер на 562,32 лв., а „Блек сий естейт мениджмънт“ ЕООД да заплати по сметка на СГС -
държавна такса по иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и по чл. 649, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД в
размер на 1 686.97 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от представените по делото
писмени доказателства, че на 27.04.2012 г. „Сиконко Билдинг“ АД (н.) е прехвърлило на
„Черноморски инвестиции“ ЕООД чрез договор за продажба правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор 67800.6.719., находящ се в гр. Созопол, м. „Буджака“, с
площ от 4 497 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, и начин за
трайно ползване: за друг вид застрояване. Имотът е разположен в защитена зона
„Бакърлъка“ по Натура 2000 за опазване на местообитания на птици, в защитена местност
„Колкита“, в която действа план за управление, предвиждащ специални норми на
застрояване, и в охранителна зона на археологическа недвижима културна ценност
„Могилен некропол на Аполония“. Поземленият имот е незастроен и уговорената за него
продажна цена възлиза на 120 000 евро.
Не се спори между страните, а първоинстанционния съд е приел за
общоизвестно (като вписано в Търговския регистър), че с решение от 19.10.2017 г.,
постановено по т.д. № 7 126/13 г. по описа на Софийски градски съд, е открито
производство по несъстоятелност по отношение на „Сиконко Билдинг“ АД, като за начална
дата на неплатежоспособността е определена датата 31.03.2012 г. Не се спори, а и
първоинстанционния съд е приел за служебно известно, че производството по
несъстоятелност е открито по молба, подадена на 11.11.2013 г.
От основното заключение на съдебно-оценителната експертиза, изготвено
при използване на метода на пазарните аналози (сравнителен метод), базиран на данни от
реализирани сделки и от предложения за продажба на недвижими имоти при отчитане на
съществуващите разлики между процесния имот и аналозите относно местоположение,
площ, състояние, колебание на пазара според датата на оценката и датите на
сделките/офертите, ползвани като аналог се установява, че определената от вещото лице
средна претеглена стойност на кв.м. 91,10 лв., като тя е резултат от сравнението на
пазарните стойности на база предоставени от единия ответник нотариални актове (с тежест
0,40), предложения за продажба (тежест 0,40), данни за сделки от агенции за недвижими
имоти (с тежест 0,10) и стойността на сделка с част от същия имот през 2004 г. (с тежест
0,10). В обясненията си дадени в о.с.з. на 10.07.2020 г. вещото лице уточнява, че на данните
от предложенията за продажба е направена корекция с оглед обичайната практика за
офериране на по- висока цена, а по отношение на данните относно реално сключените
сделки не е правена корекция, тъй като няма данни те да са сключени на цена, по-ниска от
реалната. Вещото лице твърди, че последното обстоятелство следва да се отчете като
възможност, поради което именно е използвало и двата подхода в метода - на офертните
цени и на цените по реални сделки. Тежестта на данните относно сделки, събрани от
агенции за недвижими имоти, е определена от вещото лице като ниска, тъй като данните не
са били с конкретни параметри за самата сделка и за обекта. Корекциите за време са
изчислени на база данни от НСИ, като корекцията относно ръста на пазара е извършена
съобразно данните за този ръст в района на гр. Бургас и гр. Созопол. С оглед на тези
обяснения вещото лице е определило пазарна цена на имота към процесната дата в размер
на около 409 800 лв. Твърди, че ако аналози се използват само предоставените от ответника
4
четири броя нотариални актове, то средната стойност би била 294 310 лв.
От заключението на повторната съдебно-оценителска експертиза,
изготвена въз основа на разширен обем на изследваните данни, при отчитане на всички
сключени в местността сделки съгласно справка от Агенция по вписванията и при
използване на методът на пазарните аналози с два подхода (имотът се съпоставя с имоти,
предмет на реализирани сделки, и с имоти, които се предлагат на пазара), както и при
прилагане на корекционен коефициент само за площ се установява, че цена за квадратен
метър е 62.47 лв. В обясненията си дадени в о.с.з. на 04.11.2020 г. вещото лице уточнява, че
една от сделките - апорт - не следва да бъде включвана в изследването, тъй като според
представените от първия ответник писмени доказателства е видно, че апортираният имот е
застроен и това влияе върху цената на земята. Твърди, че корекционният коефициент за
площ, използван при първия аналог от зелената зона, следва да е 1.06, а не 1.02. Използвайки
втори подход - чрез анализ на офертните цени, съобразно който актуална пазарна цена е
коригирана с четири коефициента - за пазарна среда, за офертност, за площ и инфлационен
индекс. При този подход стойността на цената за квадратен метър е определена на 128 лв.
(или 139.61 лв. преди прилагане на инфлационния индекс). В обясненията си вещото лице
отрича необходимостта от допълнителна корекция или премахване на тези офертни аналози,
които датират от по-дълго време, в случая - аналог № 5, тъй като данните в интернет
оферирането могат да бъдат манипулирани относно датата на отправяне на офертата. Видно
от заключението двата подхода са възприети от вещото лице с еднаква тежест. С оглед на
това вещото лице определя пазарна цена в размер от 396 968,15 лв. или 388 646,52 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
на 17.11.2015 г. приобретателят „Черноморски инвестиции“ ЕООД е сключил с ответника
„Блек сий естейт мениджмънт“ ЕООД договор за продажба на правото на собственост върху
процесния имот.
Не се спори, а се установява от справката в търговския регистър, че към
момента на сключване на втората сделка управител на купувача „Блек сий естейт
мениджмътн“ ЕООД е П. И. И., който към същата дата е бил управител и едноличен
собственик и на прехвърлителя „Черноморски инвестиции“ ЕООД (лицето е било и
едноличен собственик на приобретателя до 2010 г.).
От заключението на назначената и изслушана в съдебно заседание съдебно-
оценителска експертиза пред настоящата инстанция се установява, че индикативната оценка
на процесния имот по метода на пазарните аналози към м.04.2012 г. е 190 133 лв. без ДДС, а
индикативната оценка на недвижимия имот по метода на арх. Н. е 262 880 лв. без ДДС. Въз
основа на тази два метода, при тежест на отделните методи 60% за пазарните аналози и 40%
за метода на арх. Н., вещото лице дава заключение, че моментната справедлива пазарна
стойност на имота е 259 232 лв. без ДДС. В обясненията си дадени в съдебно заседание
вещото лице уточнява, че е използвало само четири сделки, предвид това, че само четири са
съпоставими с оценявания имот. Твърди, че с оглед извършените в периода сделки е приела,
че следва да се използва метода на арх. Н., който оценява земята въз основа на това какво
може да се построи (реализира) върху нея. Твърди, че от гледна точка на бъдещото
застрояване различната квадратура е без значение, а плътността е относителната стойност,
изразена в абсолютни стойности.
От допълнителното заключение на съдебно-оценителската експертиза,
изготвена в два варианта – работа въз основа на представените по делото доказателства и
анализ извадка на вписаните сделки през периода и във вариант, при които вещото лице е
използвало сравнителен материал, изследван от повторната експертиза пред
първоинстанционния съд се установява, че моментната справедлива пазарна стойност на
имота при тежест 60% към 40% при използването на материална от първата инстанция
представлява сумата от 204 236 лв. без ДДС. В обясненията си дадени в о.с.з. на 04.02.2022
г. вещото лице твърди, че при изготвяне на заключението си е използвала както изпратените
от АВ файлове с 4 500 сделки, от които е взело предвид само тези, съпоставими с процесния
имот, така и описаните и използваните пред първоинстанционния съд сделки, около 15 на
5
брой, като от същите е изключила само тази, представляваща апорт на недвижим имот, тъй
като същият не е съпоставим с пазарна сделки.. Твърди, че ако се включи и тази сделка
цената ще се вдигне с около 5 лв. на кв.м.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
уточнение са предявени субективно и обективно съединени, при условията на
кумулативното обективно съединяване искове, с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 и ал. 3
ТЗ и чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
С атакуваното решение № 260 423 от 23.11.2020 г., постановено по т.д. № 2
214/18 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав, че съдът е
обявил за недействителни на основание чл. 647, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ТЗ по отношение на
кредиторите на „Сиконко Билдинг“ АД (н) договор за продажба на недвижим имот, сключен
с нотариален акт № 136/27.04.2012 г. на нотариус per. № 133-РС-Бургас, между „Сиконко
Билдинг“ АД (н), като продавач и „Черноморски инвестиции“ ЕООД, като купувач и
договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 142/17.11.2015 г., т.
45, № дв.вх.рег. № 15 304/17.11.2015 г., сключен между „Черноморски инвестиции“ ЕООД,
като продавач и „Блек сий естейт мениджмънт“ ЕООД, като купувач, и е осъдил на
основание чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 „Блек сий естейт мениджмънт“ ЕООД да
върне в масата на несъстоятелността на „Сиконко Билдинг“ АД (н) държането на
недвижимия имот, предмет на продажба съгласно нотариален акт № 142/17.11.2015 г., т. 45,
№ дв.вх.рег. № 15 304/17.11.2015 г., а именно: поземлен имот с идентификатор 67800.6.719,
находящ се в гр. Созопол, област Бургас по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД- 18-60/04.10.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № КД-14-02-374/10.03.2010 г. на Началника на СГКК - гр.
Бургас, с адрес на поземления имот: гр. Созопол, м. Буджака, с площ на имота от 4 497 кв.м.,
с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг
вид застрояване, с номер на имота по предходен план 6 116, парцел XIV, при съседи: ПИ
67800.6.133, 67800.6.85,67800.6.158 и е осъдил на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „Черноморски
инвестиции“ ЕООД да заплати по сметка на СГС държавна такса по иска по чл. 647, ал. 1, т.
3 ТЗ в размер на 562,32 лв., а „Блек сий естейт мениджмънт“ ЕООД да заплати по сметка на
СГС - държавна такса по иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и по чл. 649, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 3
ЗЗД в размер на 1 686.97 лв.
По отношение на допустимостта и основателността на подадените въззивни
жалби:
По отношение на допустимостта на подадените въззивни жалби съдът намира,
че същите са процесуално допустими, като подадени в установените от закона срокове и от
оправомощено лице. Видо от подадените жалби, в същите са наведени твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с изводите на съда по отношение на
начина на определяне на справедливата пазарна цена на процесния имот, вкл. и
определянето на коефициентите на тежест на отделните методи за оценка. В жалбата на
ответника „Блек сий естейт мениджмънт“ ЕООД са наведени твърдения за недопустимост
на атакуваното решение. В тази връзка се оспорват изводите на съда по отношение на
приложимостта на разпоредбата на чл.647, ал.3 от ТЗ, както и се твърди, че съдът е
преквалифицирал предявените искове, като е дал правна квалификация, която не
съответства на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба. С оглед на тези
твърдения следва да се направи извод, че са инвокирани твърдения за недопустимост,
изразяващи се в произнасяне по непредявен иск от страна на съда.
По основателността на подадената от „Черноморски инвестиции“ ЕООД
6
въззивна жалба:
По отношение на основателността на подадената от въззивника „Черноморски
инвестиции“ ЕООД въззивна жалба и въведените с нея основания за незаконосъобразност на
атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира, че същите са основателни по
следните съображения:
Отменителните искове по чл. 647 ТЗ са средство за обявяване за относително
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелни длъжници на определени
правни действия и сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които
увреждат тези кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически
състави елементи. Като обща своя характеристика предвидените от законодателя хипотези
включват имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността,
изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като пряка последица от
разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество или създаване
на опасност от такова увреждане. Предпоставките за успешното провеждане на предявеният
иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, предявен от синдика на несъстоятелния
длъжник, действащ в качеството си на процесуален субституент на кредиторите на масата
на несъстоятелността са изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата на закона.
Основателността на предявения иск, с които се атакува първата сделка се предпоставя от
установяването при условията на пълното и главно доказване на фактите, уредени в
действащата към момента на сключването на сделката редакция на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ -
сделката да е извършена от неплатежоспособния длъжник, да е възмездна, даденото по нея
значително да надхвърля по стойност полученото и да е извършена в двугодишен срок
преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, но не по-рано от датата на
неплатежоспособността. С оглед на така посочените предпоставки и предвид изявленията на
страните в производството, настоящият състав намира, че същите не спорят по отношение
на съществуването на предпоставките за основателност на така предявеният иск, с
изключение на съществуването и установяването в процеса на факта, че даденото по
процесната сделка значително надхвърля полученото. За установяването на това пред
първоинстанционния съд са изслушани основно и допълнително заключение на съдебно-
оценителски експертизи, а пред настоящата инстанция е изслушано основно и допълнително
заключение на нова съдебно-оценителска експертиза. За да постанови атакуваното решение
първоинстанционния съд е възприел заключението на повторната съдебно-оценителска
експертиза, като е приел, че същото е изготвено след обстоен анализ на данните относно
сключваните и оферираните сделки, както и посочените при разпита от вещото лице
аргументи и причините, поради които са използвани и двата подхода - от оценителската
практика може да се заключи, че не при всички сделки се обявява действително
договорената цена, а това е видно според експерта и от различията в самите цени на
сделките. Така наведените доводи не се споделят от настоящия състав.
В решение № 107 от 14.11.2011 г., постановено по т.д. № 742/10 г. по описа на
ТК, І т.о. на ВКС и решение № 106 ОТ 31.05.2013 г., постановено по т.д. № 388/12 г., по
описа на Т.К., ІІ Т.О. на ВКС е обективирана трайната практика по отношение на дължимата
преценка, която следва да се извърши от съда по отношение
равностойността/неравностойността на предстациите. Съобразно така цитираната практика
равностойността на престациите се преценява към момента на сключването на сделката.
Критерият "равностойност" не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет
между цената на даденото и цената на полученото по сделката (в случай на замяна или
продажба на актив от масата несъстоятелния). Те следва да са съпоставими и съответстващи
на цените на конкретните стоки (имущество) през релевантния период. Наличието на
неравностойност т.е. несъответствие на платената цена с действителната стойност на
придобитото/отчужденото имущество, вкл. и на цените на разменените престации (в случай
на замяна) не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна
недействителност. За да е налице такава, несъответствието следва да бъде значително. При
определянето на използвания от законодателя термин „значително“ не може да бъде въведен
единен критерии относно това, кое е "значително" - нито като абсолютна стойност (напр.:
разлика от 5 000 лв.), нито като процент или обикновена дроб. Дали неравностойността на
престациите е значителна и оттук - дали тя обуславя недействителност на сделката, се
7
преценява във всеки конкретен случай, като съдът е длъжен да мотивира изводите си
относно наличието или липсата на така неравностойност.
При изготвените в първата инстанция и пред настоящата съдебно-оценителски
експертизи вещите лица са използвали сравнителния метод за да определят пазарната
стойност на процесния имот. Сравнителният метод извежда стойност, като сравнява
обекта/актива, предмет на оценка, с идентични или сходни/подобни обекти/активи, за които
е налична ценова информация. Идентични или сходни/подобни са недвижимите имоти,
които съответстват в най-голяма степен на оценявания обект/ актив по отношение на
факторите, оказващи влияние върху стойността – правата върху обекта/актива,
местоположението, устройствените показатели на УПИ, техническите характеристики и
възрастта на сградите условията на пазара към момента на сделките и условията към датата
на оценката и други. Дори, ако земята и сградите имат физически характеристики,
идентични с тези на други предлагани на пазара земи или сгради, тяхното точно
местоположение ще е различно. Дори при различия, сравнителният подход е често
използван за оценка на обекти/активи ведно с техните права. При използването на този
метод за оценка е допустимо, в случаите когато не се разполага с достоверни данни за
извършени достатъчно на брой сделки в района на оценявания обект/актив, да се използват
цени по сделки на сравними обекти/активи в други райони, близки до оценявания
обект/актив. Едва при липса на достатъчно достоверна публична информация за цени по
сделки с аналогични обекти/активи в района на оценявания е допустимо да се извърши
сравнение на база съществуващата информация за цени от пазарно предлагане (цени
„продава”), респ. пазарно търсене (цени „купува”), като оценителят е длъжен да приложи
допълнителен анализ и корекции за осъвременяване на офертните цени и привеждането им
към настоящи. С оглед на това, настоящият състав намира, че при изготвянето на
заключенията на вещите лица пред първоинстанционния съд същите са използвали един и
същ метод за изготвяне на действителната пазарна цена на имотите, като втората оценка е
изготвена по обратен ред – използвани са офертни цени към момента на изготвянето на
заключението, които са намалени с произволно избрани от вещите лица коефициенти, при
липса на нормативна уредба за това. Видно от дадените обяснения от вещите лица, както и
от възприетото от първоинстанционния съд това е извършено, не предвид липсата на
достатъчно данни за други, сключени сделки, а предвид опита на самите вещи лица, по
отношение на обявяването в нотариалните актове на действителната стойност на сделките.
В изготвеното пред настоящата инстанция заключение на съдебно-
оценителската експертиза вещото лице, освен сравнителния метод е използвало като метод
за оценка метода на арх. Н.. Настоящият състав споделя изложеното в обясненията от
вещото лице основание за използването на този метод за оценка, които се налага с оглед
извършените в периода сделки и предвид същността на метода, който оценява земята въз
основа на това какво може да се построи (реализира) върху нея, т.е. при изготвянето на
заключенията пред настоящата инстанция вещото лице е определило пазарната оценка на
процесния имот по два различни метода, като определила тежестта на същите. Не на
последно място следва да се посочи, че при изготвянето на експертизата пред настоящата
инстанция вещото лице е използвало предоставени от Агенцията по вписванията данни за
извършени около 4 500 сделки, селектирани от вещото лице по зададените от съда критерии,
като сходни с процесния райони, предоставени от компетентните органи. При определянето
на тежестта на използваните два различни метода за оценка на недвижимия имот, вещото
лице е приело по-голяма тежест от 60% на основния метод – сравнителния такъв. За да се
възприемат изводите на експертизите пред първата инстанция, настоящият състав намира,
че същите следва да са изготвени въз основа на достоверна публична информация за цени по
сделки с аналогични обекти/активи в района на оценявания, не само съществуващата
информация за цени от пазарно предлагане, както на цени „продава”, така и е необходимо
да се извърши оценка на пазарно търсене (цени „купува”). От друга страна, използването на
този метод, представляващ част от сравнителния метод е допустимо само при липса на
достатъчно данни за реално осъществени сделки, както в непосредствена близост до
процесния имот, но и на такива, отнасящи се за сравними обекти. Данните по делото, вкл. и
събраните по делото писмени доказателства не могат да обосноват извод за законосъобразно
използване на този критерии, тъй като същото е основано само на твърдението за
оценителската практика на вещите лица, съобразно която не при всички сделки се обявява
8
действителната цена. Не на последно място следва да се посочи, че самите вещи лица, в
обясненията си пред първоинстанционния съд са категорични, че използваните данни от
интернет могат да бъдат манипулирани, а от друга страна не дават конкретни и обосновани
обяснения по отношение на използваните от тях корекционни коефициенти на цените от
2020 г., за определяне на справедливата цена през 2012 г. По изложените съображения
настоящият състав намира, че за моментна справедлива стойност на процесния имот към
м.04.2012 г. следва да се приеме сумата от 204 236 лв. без ДДС, посочена от вещото лице
по изслушаната пред настоящата инстанция. Не се спори между страните, а се установява и
от доказателствата по делото имота е отчужден от неплатежоспособния длъжник за сумата
от 120 000 евро, поради което съдът в настоящия си състав намира, че не е налице последния
елемент от хипотезата на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ обосноваващ основателността на
предявеният иск, а именно даденото значително да надхвърля по стойност полученото.
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното
решение в частта относно уважаването на предявеният конститутивен иск за обявяване на
недействителността на извършената от неплатежоспособния длъжник сделка, обективирана
в договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 136/27.04.2012 г. на
нотариус per. № 133-РС-Бургас, между „Сиконко Билдинг“ АД (н), като продавач и
„Черноморски инвестиции“ ЕООД, като купувач е незаконосъобразно и като такова следва
да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което така предявеният иск да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По основателността на подадената от „Блек сий естейт мениджмънт“
ЕООД въззивна жалба, съдът намира, че същата е основателна по следните
съображения:
Видно от обстоятелствената част и отправеното искане в жалбата са наведени
две основания – за недопустимост на атакуваното решение, в частта в която съдът е обявил
за недействителни на основание чл. 647, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ТЗ по отношение на кредиторите
на „Сиконко Билдинг“ АД (н) на договор за продажба на недвижим имот, сключен с
нотариален акт № 142/17.11.2015 г., т. 45, № дв.вх.рег. № 15 304/17.11.2015 г., сключен
между „Черноморски инвестиции“ ЕООД, като продавач и „Блек сий естейт мениджмънт“
ЕООД, като купувач, и е осъдил на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 „Блек
сий естейт мениджмънт“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността на „Сиконко
Билдинг“ АД (н) държането на недвижимия имот, предмет на продажба съгласно
нотариален акт № 142/17.11.2015 г., т. 45, № дв.вх.рег. № 15 304/17.11.2015 г., а именно:
поземлен имот с идентификатор 67800.6.719, находящ се в гр. Созопол, област Бургас по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-
60/04.10.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед №
КД-14-02-374/10.03.2010 г. на Началника на СГКК - гр. Бургас, с адрес на поземления имот:
гр. Созопол, м. Буджака, с площ на имота от 4 497 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с номер на
имота по предходен план 6 116, парцел XIV, при съседи: ПИ 67800.6.133,
67800.6.85,67800.6.158, поради произнасяне по непредявен иск както и за
незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с начина на определяне на
действителната пазарна стойност на процесния имот.
По отношение на наведените доводи за недопустимост на решението, с оглед
произнасянето от първоинстанционния съд по непредявени искове, съдът в настоящия си
състав намира за неоснователни по следните съображения:
С оглед на изложеното по-горе по отношение на същността на отменителните
искове по чл. 647 ТЗ, представляващи средство за обявяване за относително недействителни
по отношение на кредиторите на несъстоятелни длъжници на определени правни действия и
сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори
при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави елементи, както и
9
предвид уеднаквената съдебна практика по тях, е безспорно, че предвидените от
законодателя специални искове имат за обща характеристика имуществено увреждане на
кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното
съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на
длъжника с негово имущество или създаване на опасност от такова увреждане. С
изменението на чл. 649, ал. 1 (ред. ДВ бр. 20/2013 г.) законодателят отчитайки сходството
между исковете по чл. 647 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД, е уеднаквил процесуалният режим на
същите, по отношение на действия и сделки, извършени от длъжник с открито производство
по несъстоятелност. С оглед на това уеднаквяване на практиката при определянето на
сделка като “увреждаща“ Върховния касационен съд приема, че следва да се съобразят
разрешенията по приложението на чл. 135 ЗЗД от съдебна практика по приложението на
ЗЗД. В същата, обективирана в решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г. на ВКС, IV
г.о., решение № 407/29.12.2014 г. по гр. д. № 2 301/14 г. на ВКС, IV г.о., решение №
18/04.02.2015 г. по гр. д. № 3 396/14 г. на ВКС, IV г.о., решение № 261/25.06.2015 г. по гр. д.
№ 5 981/14 г. на ВКС, IV г.о, решение № 50/12.05.2017 г. по т.д. № 731/16 г. на ВКС, т.о.,
решение № 93/28.07.2017 г. по т.д. № 638/16 г. на ВКС, II т.о. последователно се приема, че
в хипотезата на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки
правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг,
обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. В конкретния
случай, макар и кумулативно предявен с иска за обявяване на недействителността на
сделката, обективирана в договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт
№ 136/27.04.2012 г. на нотариус per. № 133-РС-Бургас, между „Сиконко Билдинг“ АД (н),
като продавач и „Черноморски инвестиции“ ЕООД, като купувач, предявеният от синдика
на неплатежоспособния иск имащ за предмет втората извършена от купувача по първата
сделка по своя характер е обусловен такъв.
По отношение на наведеното твърдение за недопустимост на атакуваното
решение, в частта, в която съдът е разгледал и се е произнесъл по втория обусловен иск и
обоснована като произнасяне на съда по непредявен иск, съдът намира, че същото е
неоснователно. В редица решения, ВКС приема, че разглеждането на иск, който не е
предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от
диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното
недопустимо решение. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на
иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата
молба материално субективно право. В решение № 13 от 02.08.2018 г. по т.д. № 1014/2017 г.
на ВКС, ТК, І т.о., която настоящият състав изцяло споделя се посочва, че основанията за
недопустимост на съдебното решение са изброени в т. 9 на ППВС № 1/85 г. Посочената
задължителна практика очертава хипотезите, при които решението е недопустимо, поради
липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне и отказ от иска, липса на
искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие, по устно предявен
иск.
В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на исковата молба
ищецът е изложил твърдения, че след началната дата на неплатежоспособността (31.03.2012
10
г.) и в двугодишния срок преди подаването на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност неплатежоспособния длъжник се е разпоредил с процесния имот, като по
отношение на тази сделки се твърди, че даденото значително надхвърля по стойност
полученото, поради което сделката следва да се обяви за относително недействително
спрямо кредиторите на неплатежоспособния длъжник. По отношение на втората сделка са
инвокирани твърдения за нейната недействителност, предвид наличието на свързаност
между лицата, представляващи страните по сделката. Допустимостта на така предявеният
иск е обоснована с трайната практика на Върховен касационен съд, съобразно която в
случаите на няколко увреждащи сделки кредиторът може да иска обявяването за
недействителни на цялата поредица от действия и сделки, които го увреждат в това му
качество. Въз основа на тези релевирани основания, първоинстанционния съд е
квалифицирал предявеният иск като такъв с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ. Приел
е, че синдикът съобразно процесуалната си легитимация, дадена с чл. 649, ал. 1 ТЗ, като
субституент на кредиторите на несъстоятелния длъжник (прехвърлител по първата сделка) е
предявил иск за обявяване на относителна недействителност на сключената от
несъстоятелния длъжник сделка, като същевременно е заявил и искане тази последица да се
установи и спрямо последващия приобретател при твърдение, че същият не е добросъвестен
по смисъла на чл. 694, ал. 3 ТЗ. С оглед на така изложените от ищеца твърдения съдът
позовавайки се на практика на Софийски апелативен съд, обективирана в решение № 2 281
от 18.10.2019 г., постановено по т.д. № 2 495/19 г. по описа на съда е квалифицирал така
предявеният иск като такъв с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, с които се иска
обявяването на недействителността на втората сделка. В цитираното решение Софийски
апелативен съд се е позовал на т.3 от ТР по тълк. дело № 2/17 г. на ВКС - ОСГТК; решение
№ 122/13.09.2016 г. по гр. д. № 5533/2015 г. на ВКС, ІV г.о. и др., в които е прието, че по
аргумент от чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД (в която е предвидено, че недействителността не засяга
правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на
исковата молба за обявяване на недействителността), че е възможно предявяването на
отменителен иск не само срещу действието, извършено пряко от длъжника, но и срещу
цялата поредица от сделки, с които длъжникът и следващи приобретатели са се разпоредили
с предмета на първоначалната сделка на длъжника, ако цялата поредица сделки уврежда
кредитора и те са извършени преди вписване на исковата молба (ако тя подлежи на
вписване) или преди предявяване на иска (ако исковата молба не подлежи на вписване).
Интерес от атакуване на последващите сделки не съществува ако те са извършени след
вписване на исковата молба (ако тя подлежи на вписване) или след предявяване на иска (ако
исковата молба не подлежи на вписване), тъй като в този случай и съгласно чл. 226, ал. 3
ГПК обявената недействителност на сключената от длъжника сделка може да бъде
противопоставена на последващите приобретатели, които са длъжни да търпят
принудително изпълнение върху придобитите от тях права, като не могат да
противопоставят на кредитора техните придобивни сделки. Спрямо последващи сделки,
извършени преди вписване на исковата молба (ако тя подлежи на вписване) или преди
предявяване на иска (ако исковата молба не подлежи на вписване) тълкуването на
11
върховните съдии е, че може да бъде проведен успешно отменителен иск при условията на
чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД - ако последващите приобретатели, придобили права върху
имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, са недобросъвестни или са се
облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде
уважен. Прието е, че в подобна хипотеза се касае до един отменителен иск срещу всички
сделки, а не до множество искове. Искът се уважава: 1) в случай, че и първоначалната и
последващите сделки са безвъзмездни - без необходимост от доказване на други условия, 2)
в случай, че всички сделки са възмездни - при доказана недобросъвестност на последния
приобретател на имуществото, и 3) в случай, че част от сделките са възмездни, а други
безвъзмездни - при доказана недобросъвестност на последния приобретател, който е
придобил имуществото възмездно. Софийски апелативен съд е приел, че доколкото
правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД е възпроизведено и в чл. 647, ал. 3 ТЗ, то горните
положения следва да се прилагат и в хипотезите на чл. 647, ал. 1 ТЗ. Така изложените
доводи относно правната квалификация не могат да бъдат споделени по следните
съображения:
Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска.
Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата
молба материално субективно право. Изхождайки от наведените твърдения в исковата
молба, настоящият състав намира, че съдът не е дал действителната правна квалификация на
предявеният иск. С § 10 на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 20/28.02.2013 г., е изменена разпоредбата
на чл. 649, ал. 1 ТЗ като е уредена изрично активна легитимация за синдика да предяви иск
по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, в едногодишен срок от
откриване на производството по несъстоятелност, съответно от момента на обявяване на
решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Заглавието на чл. 649 ТЗ "Предявяване на отменителен иск",
употребеният в текста на чл. 649, ал. 1 ТЗ израз "свързан с производството по
несъстоятелност" и началният момент на срока за предявяване на иска указват, че в
приложното поле на иска по чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ попадат разпоредителни
действия и сделки на длъжник, по отношение на когото е откритопроизводство по
несъстоятелност. Предявяването на иска от синдика предпоставя действията/сделките да са
извършени в някоя от хипотезите на чл. 135 ЗЗД и да накърняват масата на
несъстоятелността, увреждайки по този начин всички кредитори в производството по
несъстоятелност. При упражняване на правомощието по чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135 ЗЗД
синдикът действа като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността, а
целта на водения от него иск е признаване на извършените от длъжника действия/сделки за
недействителни по отношение на кредиторите. От друга страна безспорно законодателят с
разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от ТЗ е уредил отделни хипотези на относителна
недействителност на сделки, извършени от длъжника и увреждащи кредиторите на
несъстоятелността, но които са извършени от самия длъжник. Съответно сделките/
действията, по които страна не е длъжникът, са извън приложното поле на разпоредбите на
специалния закон, поради което иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ за сделка или действие, по
което страна не е длъжникът, а предявеният иск на това основание би бил недопустим.
12
Въвеждането на твърдения за наличие на елементите от фактическия състав на иска по чл.
647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, които в своята съвкупност пораждат потестативното право за обявяване
на извършено от длъжника действие на разпореждане за относително недействително, е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска с правно основание чл.647,
ал.1, т.3 от ТЗ, т.е. необходимо за допустимостта на производството е ищецът да заяви
твърдение, че в релевантния период от длъжника е извършена възмездна сделка с
имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително
надхвърля по стойност полученото. Основателността на предявения иск е обусловена от
доказването на тези фактически твърдения от ищеца при условията на пълно и главно
доказване. Видно от доказателствата по делото по така предявеният иск (заявено спорно
право) синдикът не е заявил твърдения обхванати от хипотезата на чл.647, ал.1 от ТЗ,
включващи факти от специалните хипотези, а е заявил твърдения, неоспорени от
ответниците, че към момента на извършване на втората сделка страните по нея са свързани
лица, като тази свързаност произтича от представителството на двете дружества от едно и
също лице. С оглед на тези твърдения, както и предвид задължителните указания дадени с
т.3 от ТР по тълк. дело № 2/17 г. на ВКС – ОСГТК, настоящият състав намира, че
действителната правна квалификация на предявеният иск е чл.135 от ЗЗД. С него синдикът
на несъстоятелния, действащ в качеството си на процесуален субституент на кредиторите на
масата на несъстоятелността атакува последваща сделка, извършена не от длъжника, но
която уврежда именно интересите на тези кредитори. Още повече, че сделките/ действията,
по които страна не е длъжникът, са извън приложното поле на разпоредбата, поради което
иск по чл. 647, ал. 1 от ТЗ. В този см. решение № 43 от 20.09.2021 г., постановено по т.д. №
610/20 т., по описа на Т.К., І Т.О. на ВКС. Липсва обаче основание при приложение на
задължителните указания на Върховния касационен съд по приложението на разпоредбата
на чл.135 от ЗЗД да се отрече допустимостта на иск, предявен от синдика, с които се атакува
последваща сделка.
С оглед на изложеното и предвид погрешната правна квалификация дадена от
първоинстанционния съд, която не може да обоснове произнасяне по непредявен иск,
настоящият състав намира, че атакуваното решение е допустимо. По отношение на
основателността на предявеният иск съдът в настоящия си състав намира, че същият е
неоснователен по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД урежда потестативното право на кредитора да
обяви за недействителни по отношение на него сделките или други правни действия, с които
длъжникът го уврежда, като се лишава от свое имущество или по какъвто и да е начин
затруднява принудителното удовлетворяване на кредитора. Целеният с предявяване на иска
по чл. 135, ал. 1 ЗЗД ефект е увреждащите сделки на длъжника да бъдат
непротивопоставими на кредитора, като за него се считат неизвършени. Правилото на чл.
135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД дава защита на кредитора и спрямо последващите приобретатели,
придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, ако са
недобросъвестни или са се облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на
13
когото искът може да бъде уважен. Ако прехвърлянето на правата е извършено след
вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК обявената
недействителност на сключената от длъжника сделка може да бъде противопоставена на
последващите приобретатели, които са длъжни да търпят принудително изпълнение върху
придобитите от тях права. Това правило се отнася и до прехвърлянето на други видове
имущество след завеждане на делото, когато исковата молба не подлежи на вписване.
Ако приобретателят, с когото длъжникът е договарял, се е разпоредил с имота
преди вписването на исковата молба по иска по чл. 135 ЗЗД, постановеното по този иск
решение ще бъде непротивопоставимо на последващия приобретател, чийто акт е вписан
преди вписване на исковата молба. И в този случай обаче по аргумент за противното от чл.
135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД извършеното прехвърляне ще бъде непротивопоставимо /относително
недействително/ спрямо кредитора, ако приобретателят е недобросъвестен или е придобил
безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. Това
разрешение следва да намери приложение и при прехвърляне на имуществото от лицето, в
чиято полза се е разпоредил длъжникът, извършено преди предявяване на иска по чл. 135
ЗЗД, когато исковата молба не подлежи на вписване.
Обстоятелството дали приобретателят по определена сделка при сключването й е
бил добросъвестен или не, е факт с правно значение, за чието установяване чл. 135, ал. 1,
изр. 3 ЗЗД не предвижда самостоятелен иск. Тази разпоредба урежда единствено
предпоставките, при които последващата сделка с имуществото на длъжника би била
противопоставима на кредитора. С оглед на това кредиторът може да се защити срещу
увреждането му поради извършеното последващо прехвърляне от съконтрахента на
длъжника с иск по чл. 135 ЗЗД не само по отношение на увреждащата сделка, сключена
между длъжника и неговия съконтрахент, но и по отношение на последващите сделки,
сключени с приобретатели, за които кредиторът твърди, че са недобросъвестни - знаели са за
неговото увреждане, или са придобили правата безвъзмездно от праводател, по отношение
на когото са налице предпоставките на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ГПК за уважаване на иска. В
този смисъл са задължителните указания дадени от Върховния касационен съд в т.3 на ТР
№2/19 г. по тълк. дело № 2/17 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на тази задължителни указания,
настоящият състав намира, че за да е основателен така предявеният иск е необходимо да е
налице увреждане на кредитори на неплатежоспособния. В конкретния случай, видно от
изводите на настоящия състав по отношение на първата сделка не е налице увреждащо
действие, извършено от неплатежоспособния при сключването на първата разпоредителна
сделка с процесния имот, т.е. не е налице увреждане на кредиторите, чиито процесуален
субституент е ищеца по делото. Дори да се приемат за основателни изложените в исковата
молба доводи, че е налице увреждане, тъй като купувача по първата сделка и продавач по
втората и третото лице (втория ответник по делото) са свързани лица, поради което е налице
увреждане, то такова би могло да бъде налице по отношение на кредиторите на продавача
по втората сделка, а не на тези на неплатежоспособния. С оглед на това настоящия състав
намира, че така предявеният иск от синдика на неплатежоспособния, с които се атакува
14
извършената сделка, обективирана в договор за продажба на недвижим имот, сключен с
нотариален акт № 142/17.11.2015 г., т. 45, № дв.вх.рег. № 15 304/17.11.2015 г., сключен
между „Черноморски инвестиции“ ЕООД, като продавач и „Блек сий естейт мениджмънт“
ЕООД, като купувач е неоснователен. Атакуваното решение, в тази част е
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с
което предявеният иск се отхвърли като неоснователен.
По отношение на основателността на обусловения иск с правно основание
чл.649, ал.2 от ТЗ, съдът в настоящия си състав намира, че същият е неоснователен.
Безспорно, обявяването на относителната недействителност по отношение на кредиторите
на неплатежоспособния на извършени от него сделки води до възникване на реституционни
задължения преобретателя. За същият възниква задължението да върне в масата на
несъстоятелността недвижимия имот, щом е в негово държане, т.е. основателността на така
предявеният иск се предпоставя от обявени за относително недействителни по отношение на
кредиторите на неплатежоспособния на извършени сделки. С оглед изхода на спора по
първите два иска, настоящият състав намира, че така предявеният иск е неоснователен,
поради което атакуваното решение следва да се отмени и вместо него се постанови ново, с
което да се отхвърли предявеният иск с правно основание чл.649, ал.2 от ТЗ.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски, съдът в
настоящия си състав намира, че такива се дължат на въззивниците. Дължимите, съобразно
правилото на чл.649, ал.6, изр.2 от ТЗ и чл.620, ал.7 от ТЗ разноски, вкл. и тези за дължимата
държавна такса следва да бъдат възложени в тежест на неплатежоспособния длъжник. С
оглед на това, същият следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд
сумата от 2 249.29 лв., представляваща дължимата държавна такса по предявените искове.
Неплатежоспособния длъжник следва да бъде осъден да заплати на „Черноморски
инвестиции“ ЕООД сумата от 7 000 лв., разноски пред първата инстанция, както и сумата от
562.32 лв., заплатена държавна такса пред настоящата инстанция и сумата от 5 000 лв.,
разноски за един адвокат. Неплатежоспособния следва да бъде осъден да заплати на „Блек
сий естейт мениджмънт“ ЕООД сумата от 2 500 лв., представляваща разноски пред
първоинстанционния съд, както и сумата от 843.48 лв., държавна такса по жалбата и сумата
от 6 400 лв., разноски за един адвокат пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 423 от 23.11.2020 г., постановено по т.д. № 2 214/18 г. по описа
на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав, като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдика на „Сиконко билдинг“ АД (н), ЕИК
********* искове срещу „Черноморски инвестиции“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно
15
основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ за обявяване за недействителен на по отношение на
кредиторите на „Сиконко Билдинг“ АД (н.) на договор за продажба на недвижим имот,
сключен с Нотариален акт № 136/27.04.2012 г. на нотариус per. № 133-РС-Бургас, между
„Сиконко Билдинг“ АД (н.), ЕИК *********, като продавач и „Черноморски инвестиции“
ЕООД, ЕИК *********, като купувач и за обявяване за недействителен по отношение на
кредиторите на „Сиконко билдинг“ АД (н) на договор за продажба на недвижим имот,
сключен с Нотариален акт № 142/17.11.2015 г., т. 45, № дв.вх.рег. № 15304/17.11.2015 г„
сключен между „Черноморски инвестиции“ ЕООД, като продавач и „Блек сий естейт
мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, като купувач, като неоснователни и недоказани,
както и предявеният синдика на „Сиконко билдинг“ АД (н), ЕИК ********* срещу „Блек
сий естейт мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.649, ал.2 от ТЗ
за връщане в масата на несъстоятелността на „Сиконко Билдинг“ АД (н.), ЕИК *********,
държането на недвижимия имот, предмет на продажба съгласно Нотариален акт №
142/17.11.2015 г., т. 45, № дв.вх.рег. № 15304/17.11.2015 г., а именно: поземлен имот с
идентификатор 67800.6.719, находящ се в гр. Созопол, област Бургас по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-60/04.10.2007 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-02-
374/10.03.2010 г. на Началника на СГКК - гр. Бургас, с адрес на поземления имот: гр.
Созопол, м. Буджака, с площ на имота от 4 497 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с номер на
имота по предходен план 6116, парцел XIV, при съседи: ПИ 67800.6.133,
67800.6.85,67800.6.158, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на „Сиконко билдинг“ АД (н), ЕИК ********* да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 2 249.29 (две хиляди и двеста четиридесет и
девет лв. и двадесет и девет ст.) лв., представляваща размера на дължимата държавна такса
по предявените искове.
ОСЪЖДА на „Сиконко билдинг“ АД (н), ЕИК ********* да заплати на
„Черноморски инвестиции“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 7 000 (седем хиляди) лв.,
разноски пред първата инстанция, както и сумата от 562.32 (петстотин шестдесет и два лв. и
тридесет и две ст.) лв., заплатена държавна такса пред настоящата инстанция и сумата от
5 000 (пет хиляди) лв., разноски за един адвокат, на основание чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА на „Сиконко билдинг“ АД (н), ЕИК ********* да заплати на „Блек
сий естейт мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин)
лв., представляваща разноски пред първоинстанционния съд, както и сумата от 843.48
(осемстотин четиридесет и три лв. и четиридесет и осем ст.) лв., държавна такса по жалбата
и сумата от 6 400 (шест хиляди и четиристотин) лв., разноски за един адвокат пред
настоящата инстанция, на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16