Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София,
02.05.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на шести март две хиляди и осемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 5396 по описа за 2015 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са от “З.К.Л.И.”
АД, ЕИК *******, против ответника “П.Л.Б.” ЕООД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. второ вр. с чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от
85 590,39 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби) от неизпълнението от страна на ответника на
задължението за прехвърляне на ищеца на собствеността върху Лек автомобил марка “ФОЛКСВАГЕН”, модел “Туарег 3.0 V6 TDI”, с рег. № ******,
рама WVGZZZ7LZ8D029020,
съгласно чл. 16, ал. 3 от Рамков
застрахователен договор № 000-9-286/0011076 от 28.03.2006 г., сключен между
ищеца като застраховател и ответника като застрахован, във връзка с
ликвидационна преписка по щета №
0000-1661-10-800019 за лизингополучателя “Т.” ЕООД, за сумата от 29 441,37 лева – мораторна лихва
върху претендираната главница за периода от 30.03.2012 г. до 13.08.2015 г., и
законната лихва върху претендираната главница от датата на
подаване на исковата молба (21.08.2015 г.) до окончателното й плащане.
Ищецът твърди, че въз основа на Рамковия договор от 28.03.2006 г. е издадена полица по застраховка “Разни финансови загуби” № 170-8-144/U1/06-01864, валидна от 09.01.2008 г. до 08.01.2013 г., обезпечаваща вземането на ответника по лизингов договор № 02210, сключен между ответника като лизингодател и “Т.” ЕООД като лизингополучател относно гореописаното МПС. Твърди, че на 05.02.2010 г. ответникът го е уведомил, че лизингополучателят “Т.” ЕООД е изпаднал в просрочие, като не е издължил четири поредни вноски за периода м. септември 2009 г.– м. януари 2010 г. и е образувана горепосочената преписка по щета по описа на ищцовото дружество. Ответникът бил предоставил счетоводна справка от 29.09.2010 г., включваща пълния размер на неплатените лизингови вноски до датата на издаването й относно лизинговия договор.
Твърди, че с оглед уреждане на отношенията между застрахователя и ответника по образуваната ликвидационна преписка по щета, както и за други щети, образувани в периода 2008 г. - 2010 г., е подписано между страните допълнително споразумение към Рамков договор – Анекс № 6 от 22.07.2011 г. и конкретната преписка е посочена в т.1.8 от анекса. С Анекс № 6 страните са се съгласили, че пълният и окончателен размер на дължимите застрахователни обезщетения, представляващи покрит риск по сключените застрахователни полици, в съответствие с Рамковия договор и анексите към него, възлиза на 1 387 877,05 лева. Посочената сума се формирала на база на определените застрахователни обезщетения по образувани при ищеца преписки по щети с номера, описани в преамбюла на споразумението, сред които е и щета № 0000-1661-10-800019.
Ищецът твърди, че е платил изцяло сумата по анекс № 6. Твърди, че с
оглед на извършеното плащане ответникът е следвало да му прехвърли собствеността
върху гореописаното МПС – обект на застраховано вземане по лизинговия договор,
съгласно чл. 16, ал. 3 от Рамковия договор, за което е бил поканен и с писмо
изх. № 1500/30.03.2012 г. Това задължение не е изпълнено, а след справка от МВР
- Русе се установило, че автомобилът е прехвърлен на трето лице – Н.В.Х..
Ищецът твърди, че след като ответникът се е разпоредил с автомобила, сам се е
поставил в невъзможност да предостави изпълнение на така поетото задължение по
Рамковия застрахователен договор, поради което ищецът има право да иска
обезщетение за неизпълнението. В уточнителна молба ищецът сочи, че
обезщетението следва да се изчисли въз основа на пълния размер на неплатените
лизингови вноски до края на лизинговия период, които са изплатени на ответника
по застрахователната полица. Ищецът претендира разноски по
делото.
Ответникът “П.Л.Б.” ЕООД оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Сочи, че с влязло в сила решение по търговско дело № 5889/2012 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав, е прието, че сключеният между страните Анекс № 6 към Рамковия договор представлява спогодба по отношение на цитираните застрахователни договори, които включват и процесната полица. Прави възражение за изтекла погасителна давност по предявения иск, която твърди, че е започнала да тече от настъпване на застрахователното събитие – 05.02.2010 г. Посочва, че към датата на продажбата на автомобила не е имал задължение да го прехвърли на ищеца, тъй като последният не е бил заплатил застрахователно обезщетение. Посочва, че с получената цена от продажбата на автомобила е намалил счетоводно размера на непогасеното задължение на застрахователя за плащане по тази полица. Посочва, че не дължи плащане на посочените от ищеца основания и че всички отношения между страните са окончателно уредени със спогодбата, обективирана в Анекс № 6, и това задължение е отпаднало. Ответникът претендира разноски по делото.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва възражението
на ответника за изтекла погасителна давност, доколкото твърди, че правата му са
възникнали след изплащане на паричните суми – на 28.08.2014 г. Твърди, че по
търговско дело № 5889/2012 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав, съдът не е приемал за
съвместно разглеждане възражението от застрахователя за дължимостта на
насрещното обезщетение, поради което е налице правен интерес за ищеца от
предявения иск в настоящото производство. Твърди, че ответникът не е уведомил
застрахователя за извършеното разпореждане с гореописаното МПС, поради което
определеното в Анекс № 6 и изплатено застрахователно обезщетение е съобразено с
данните за валиден договор за Л.и до края на лизинговия период.
С допълнителния отговор ответникът оспорва възраженията на
ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че между ищеца като застраховател и ответника като застрахован е сключен Рамков застрахователен договор № 000-9-286/0011076 от 28.03.2006 г. и Анекс № 6 от 25.07.2011 г. към него.
Не се спори, че е сключен договор за застраховка между ищеца като застраховател и ответника като застрахован, съгласно З.полица по застраховка “Разни финансови загуби” № 170-8-144/U1/06-01864 във връзка с Рамковия договор, със лизингополучател “Т.” ЕООД, договор за лизинг/разсрочено плащане на дог. № 2210, WVGZZZ7LZ8D029020, за срок от 60 месеца, считано от 0:00 часа на 09.01.2008 г. до 24:00 часа на 08.01.2013 г. Представени са от ищеца и общите условия по застраховка “Разни финансови загуби”.
Представен е договора за Л.№ 02210, сключен на 22.12.2007 г. между “П.Л.Б.” ЕООД като
лизингодател и “Т.” ЕООД като лизингополучател,
както и плана за плащанията към лизинговия договор.
Страните не спорят, че в срока на действие на застрахователния договор, на 05.02.2010 г. е настъпило застрахователно събитие и е образувана при застрахователя ищец на преписка по щета № 0000-1661-10-800019, като и че е изплатена от ищеца на ответника на сумата от общо 1 387 877,05 лева съгласно Анекс № 6.
Не се спори между страните също, че е прехвърлено от ответника на трето
лице правото на собственост върху гореописаното МПС - лек автомобил марка
“ФОЛКСВАГЕН”, модел “Туарег 3.0 V6 TDI”, с рег. № ******.
Представено е удостоверение с рег. № 160/Р от 27.02.2013 г., издадено
от МВР, Областна дирекция на МВР – гр. Русе, Сектор “Пътна полиция”, в което под № 2 е
посочено, че лек автомобил “ФОЛКСВАГЕН ТУАРЕГ” с рег. № ****** и посочена рама е зачислен
на 21.10.2010 г. в отдел ПП гр. София с рег. № ****** на името на Н.В.Х. и
същият е собственик на превозното средство до момента на издаване на удостоверението.
Представени са от ищеца писмо до ответника с изх. № 1500/30.03.2012 г., с което го е поканил да му прехвърли собствеността върху гореописания автомобил, както и отговор от ответника с изх. № 0043/11.04.2012 г., че ответното дружество няма задължение да прехвърли автомобила към застрахователя.
Представено е също решение № 1589/24.07.2014 г. по гр.д. № 385/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 1668/10.10.2013 г. по гр.д. № 5889/2012 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-14 състав, с което “З.к.Л.И.” АД е осъдено да заплати на “П.Л.Б.” ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 365 от ЗЗД сумата от 938 469,37 лева, представляваща дължима главница по Анекс № 6/25.07.2011 г. към Рамков застрахователен договор № 000-9-286/0011076, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 41 683,03 лева и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 49 004,30 лева.
По делото е изслушано, неоспорено от
страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С.,
в което се установява в резултат на извършена проверка на предоставените
счетоводни справки от ответника, че няма осчетоводено плащане по договор за Л.№
02210 от 22.12.2007 г., получено от ищеца. От представено извлечение с
транзакции при ответника от ЗК “Л.И.” АД, в същото не се
установява получено плащане/плащания на сумите, претендирани с исковата молба и
справката по чл. 366 от ГПК – 21 545,27 лева и 63 728,78 лева, с
основание – процесния рамков договор между страните.
Вещото лице С. дава заключение, че на 21.10.2010 г. автомобилът е отписан при ответника, с основание: “продажба МПС договор 02210” чрез кредитиране на сметката със стойност 47 969,52 лева без ДДС. На същата дата е дебитирана счетоводна сметка 2292 – “Вземания от клиенти по финансов лизинг” със стойност 47969,52 лeва без ДДС, като по кредита на сметката е отразена сумата от 40 169,00 лeва без ДДС, за която сума се посочва, че е била продажната цена на автомобила, на която ответникът го е продал на трето лице. Констатирано е от вещото лице, че остатъчната стойност по договора към 21.10.2010 г. е била 47 969,52 лева без ДДС и е отчетена загуба от 7 800,52 лева.
Вещото лице С. дава заключение, че по предоставени данни от ответника, неизплатените суми по цитираните в Анекс № 6 полици към момента преди сключването му са в общ размер на 2 169 267,07 лева. От анализ на транзакции за получени суми от ЗК “Л.И.” АД в “П.Л.Б.” ЕООД експертизата констатира, че няма получено плащане с основание З.полица 170- 8144/U1/06-01864, или с основание преписка 0000-1661-10-800019. По предоставените платежни нареждания от “П.Л.Б.” ЕООД, се установи, че основанието и за петте плащания, посочени на страница 2 от исковата молба, е: “по споразумение”.
Вещото лице С. дава заключение, че изчисленият размер на неизплатените лизингови вноски по лизингов договор № 02210 е 29 437,95 евро, включващи 12 броя изцяло неплатени месечни вноски и една частично неплатена вноска с остатък 665,99 евро с падеж 15.10.2009 г., за периода от 15.10.2009 г. до 25.07.2011 г. Сумата от 29437,95 евро/57 575,63 лева включва следното: неплатена главница - 18 672,31 евро/36519,86 лева; неплатена лихва - 2 963,67 евро/5 796,47 лева; неплатена такса за обслужване - 1 088,56 евро/2 129,04 лева; неплатени застраховки - 2 357,86,84 евро/4611,57 лева; неплатена такса разсрочване - 117,32 евро/229,46 лева; неплатен ДДС - 4 238,23 евро/8 289,26 лева. Констатира, че се формира остатъчен размер на вноските към датата на анекс № 6.
Вещото лице С. дава заключение, че изчисленият остатъчен размер на лизинговите вноски по договор за Л.№ 02210, за периода от 05.02.2010 г. до края на срока на договора е в размер на 50 878,16 евро, равняващи се на 99 509,02 лева, които включват: главница - 34 776,86 евро/68 017,63 лева; лихва - 3 884,79 евро/7597,99 лева; такса обслужване - 1 929,72 евро/3 774,20 лева; застраховки - 2 357,86 евро/ 4611,57 лева; такса разсрочване - 117,32 евро/229,46 лева; ДДС - 7 811,61 евро/ 15278,17 лева.
Вещото лице С. дава заключение, че изчисленият остатъчен размер на лизинговите вноски по договор за Л.№ 02210, за периода от 05.02.2010 г. до датата на прекратяване на договора е общо 16 253,46 евро/31 789,00 лева, които включват: главница - 9 965,84 евро/19 491,49 лева; лихва - 1 655,04 евро/3 236,98 лева; такса обслужване - 593,76 евро/1 161,29 лева; застраховки - 1 814,61 евро/3 549,07 лева; такса разсрочване - 87,99 евро/172,09 лева; ДДС - 2 136,22 евро/4 178,08 лева.
По делото е изслушано, неоспорено от
страните и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице Д.К.,
в което е посочено, че след извършена проверка на място на 04.12.2017 г. в
централния офис на ищеца, на вещото лице е осигурен достъп до архивното копие
на е-мейла на ищцовото дружество. Вещото лице дава заключение, че е видно, че
съществува и-мейл на Б.К.и е водена кореспонденция с него.
Вещото лице К. дава заключение, че
съществува кореспонденция между Б.К.и С.С., като същата е започнала по
инициатива на К..
Вещото лице К. сочи, че е посетил централния
офис на ответното дружество, разговарял е с техни служители, но нямал достъп до
компютъра, от който е поддържан и-мейла, тъй като той бил бракуван, както и до
пощенския сървър, тъй като сървърите на ответното дружество не пазели архив за
период по-дълъг от един месец, за което на вещото лице му е издадена и служебна
бележка.
Останалите доказателства съдът намира за
неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Прeдявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ вр. с чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
чл. 79, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, при неизпълнение на задължението от страна
на длъжника, кредиторът може да иска обезщетение за неизпълнението.
Съгласно
чл. 82 от ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението, но ако длъжникът
е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Съдът приема, че за да е основателна заявената от ищеца претенция, следва кумулативно да са налице следните предпоставки от фактическия състав: 1. да има валидно уговорено договорно правоотношение, като ищецът е изправна страна по договора; 2. длъжникът да не е изпълнил свое задължение, произтичащо или свързано с това правоотношение; 3. от неизпълнението на длъжника да са настъпили вреди, включително и претърпени загуби, т.е. причинно-следствена връзка между вредите и неизпълнението; 4. установяване на размера на вредите.
Не се спори
между страните относно сключването на
Рамков застрахователен договор № 000-9-286/0011076 от 28.03.2006 г. между ищеца
като застраховател и ответника като застрахован и на Анекс № 6 от 25.07.2011
г.; възникването на застрахователното правоотношение по полица за застраховка “Разни финансови загуби” № 170-8-144/U1/06-01864 във връзка с Рамковия договор; настъпилото на 05.02.2010 г.
застрахователно събитие.
Не се спори относно изплащането от ищеца на
ответника на сумата от общо 1 387 877,05 лева съгласно Анекс № 6, както и
че ответникът е прехвърлил на трето лице правото на собственост върху гореописаното
МПС – предмет на договора за Л.№ 02210.
Спорен е въпросът относно приложението на чл. 16, ал. 3 от Рамковия договор, касаещ задължението на ответника да прехвърли на застрахователя правото на собственост върху гореописаното МПС – обект на застраховано вземане по лизинговия договор, поради извършеното плащане от застрахователя по анекс № 6.
Цитираната разпоредба на Рамковия договор предвижда, че застрахованият, след като получи застрахователно обезщетение, с което вноските по лизинговия договор се изплащат изцяло, е длъжен да прехвърли собствеността върху вещта на застрахователя. Тълкувайки волята на страните в контекта на възникналото между тях застрахователно правоотношение, съдът намира, че задължението за прехвърлянето на правото на собственост върху лизинговия обект възниква за застрахования тогава, когато същият е получил пълния размер на дължимите лизингови вноски до края на срока на лизинговия договор. Това е предвидено с цел да не се стигне до неоснователно обогатяване на застрахования, т.е. същият да е получил изцяло лизинговите вноски и да остане собственик на лизинговия обект.
От изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че лизинговите вноски по договора за Л.№ 02210 за периода от
05.02.2010 г. (датата на настъпилото застрахователно събитие) до края на срока
на договора са в размер на 50 878,16 евро или 99 509,02 лева. Изчислени са
и лизинговите вноски от 05.02.2010 г. до датата на прекратяване на лизинговия
договор в размер на 16 253,46 евро или 31 789,00 лева.
От заключението се установява също, че процесният автомобил е продаден от ответника, като с получената продажна цена е намалена сумата по дължимите вноски по финансовия лизинг, като ответникът е отчел загуба от 7 800,52 лева.
С оглед на горното съдът приема, че при изплащане на застрахователно обезщетение не в пълен размер, а само част от лизинговите вноски до момента на връщане на лизинговия обект на застрахователя, респ. до прекратяването на лизинговия договор, застрахователят няма право да придобие правото на собственост върху лизинговия обект, поради което не се е породило за ответника задължение да му го прехвърли. Поради това не се дължи на ищеца обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението на ответника по чл. 16, ал. 3 от Рамковия договор.
Не се доказа от ищеца и размера на претендираното обезщетение за вреди от неизпълнението на договорното задължение на ответника по чл. 16, ал. 3 от Рамковия договор. Не се установява пазарната стойност на лизинговия обект, която в случая е едИ.твено меродавна за определяне на евентуално претърпени от ищеца вреди.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че е неоснователно възражението на ответника, че е налице сила на присъдено нещо по настоящия спор предвид влязлото в сила решение по търговско дело № 5889/2012 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав, доколкото задължението на ответника за прехвърляне на собствеността и обезщетението за неизпълнение на това задължение не са обхванати от силата на присъдено нещо по воденото между страните предходно дело за заплащане на застрахователното обезщетение.
По изложените съображения настоящият състав
намира, че предявеният иск
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Поради отхвърлянето на главния иск, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и акцесорните искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба (21.08.2015 г.) до окончателното й плащане, и за сумата от 29 441,37 лева, представляваща лихва върху главницата за периода от 30.03.2012 г. до 13.08.2015 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК. С представения списък по чл. 80 от ГПК ответникът претендира
разноски в общ размер на 9 952 лева, от които 400 лева – депозит на вещо
лице и 9 552 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са
представени доказателства съгласно
задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът е направил възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ответника, което следва да се обсъди от
съда. Съдът съобразява минималното
адвокатско възнаграждение, определено по чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, действаща към
датата на сключване на представения договор за правна защита и съдействие – 17.09.2015
г., и Решение № 9273/27.07.2016 г. по
адм. дело № 3002/2015 г. на ВАС, ІІІ Отделение, обн. ДВ, бр. 41 от 2017
г., в сила от 23.05.2017 г., с което
се отменя разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., приета с Наредба за изменение
и допълнение на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение (ДВ, бр.
28 от 28.03.2014 г.).
С оглед на това при преценка на размера на адвокатското възнаграждение на
ищеца, следва да се вземе предвид редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. – изм. ДВ, бр. 2/09.01.2009
г., съгласно която за защита по дела при интерес над 10 000 лева
минималното адвокатско възнаграждение се определя на 650 лева + 2 % за
горницата над 10 000 лева. В
случая минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 2 750,64 лева без
ДДС или 3 300,77 лева с ДДС, тъй като е представена фактура за
адвокатското възнаграждение с начислен ДДС. С оглед на изложеното и при съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото, съдът
намира, че възражението на
ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника е основателно. Претендираното от ответника възнаграждение за адвокат
следва да бъде намалено до минималния размер по наредбата от 3 300,77 лева
с включен ДДС, а горницата над 3 300,77 лева до 9 552 лева не следва
да се присъжда на ответника.
С оглед на горното и изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 3 700,77 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от “З.К.Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, против ответника “П.Л.Б.” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, комплекс БПС,
Бизнес парк ******, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
второ вр. с чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 85 590,39 лева (осемдесет
и пет хиляди петстотин и деветдесет лева и тридесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението от страна
на ответника на задължението за прехвърляне на “З.К.Л.И.” АД на правото на собственост върху МПС - Лек автомобил марка
“ФОЛКСВАГЕН”, модел “Туарег 3.0 V6 TDI”, с рег. № ******,
рама WVGZZZ7LZ8D029020,
съгласно чл. 16, ал. 3 от Рамков
застрахователен договор № 000-9-286/0011076 от 28.03.2006 г., сключен между “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К.Л.И.” АД като застраховател и “П.Л.Б.” ЕООД като
застрахован, във връзка с ликвидационна преписка по щета № 0000-1661-10-800019 за
лизингополучателя “Т.” ЕООД, ведно със законната
лихва върху главницата от 21.08.2015 г. до окончателното й плащане, и за сумата
от 29 441,37 лева (двадесет и девет хиляди четиристотин
четиридесет и един лева и тридесет и седем стотинки), представляваща лихва
върху главницата от 85 590,39 лева за периода от 30.03.2012 г. до
13.08.2015 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К.Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “П.Л.Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, комплекс БПС, Бизнес парк ******, сумата от 3 700,77 лева (три хиляди и седемстотин лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: