Мотиви
по н.о.х.д. № 264/2018 г. по описа на СГС, НО, 16 състав:
Обвинението
е против Ц.В.К. за престъпление по чл.
249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това че на 04.02.2016г. в гр.
София, в условията на продължавано престъпление с три деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление извършени през
непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото - използвал на три пъти
платежен инструмент - банкова карта с № **********, издадена от банка „ДСК” ЕАД
с титуляр А.Б.Х., ЕГН **********, без съгласието на титуляра А.Б.Х., както
следва:
1. Ha 04.02.2016 г. в 10:13:59 часа в гр.
София от ATM № 755 собственост н банка „ОББ” АД с адрес: гр. София, ул. „**********използвал
платежен инструмент - банкова карта с № **********, издадена от банка „ДСК” ЕАД
с титуляр А.Б.Х., ЕГН **********, като изтеглил парична сума в размер на 400,00
/четиристотин/ лева, без съгласието на титуляра А.Б.Х. и деянието не
представлява по - тежко престъпление.
2. На 04.02.2016 г. в 10:21:43 часа в гр.
София, бул. **********, „МОЛ Б.” в търговски обект на дружество „А.В.” ЕООД гр.
София - магазин „А.К.” , използвал платежен инструмент - банкова карта с № **********,
издадена от банка „ДСК” ЕАД с титуляр А.Б.Х., ЕГН **********, като заплатил на
ПОС - терминал № 93993342 стойността на мобилен телефон марка „IPHONE”, модел
„6S, 64 Gb, Space grey” ( ИМЕЙ № ***** - парична сума в размер на 1729,00
/хиляда седемстотин двадесет и девет/ лева, без съгласието на титуляра А.Б.Х. и
деянието не представлява по - тежко престъпление.
3. На 04.02.2016г. в 10:26:12 часа в гр.
София, бул. **********, „МОЛ Б.” в търговски обект на дружество „М.Т.” ООД гр.
София - щанд „М.Т.”, използвал платежен инструмент - банкова карта с № **********,
издадена от банка „ДСК” ЕАД с титуляр А.Б.Х., ЕГН **********, като заплатил на
ПОС - терминал № F205902 стойността на мобилен телефон марка „HUAWEY”, модел
„Р8 LITE DUAL SIM BLACK” c ИМЕЙ № 869140026151864 - парична сума в размер на
483,00 /четиристотин осемдесет и три/лева, без съгласието на титуляра Х. и
деянието не представлява по - тежко престъпление.
Обвинението
е против Ц.В.К. и за престъпление по чл.
211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, за това
че на 04.02.2016 г. около 10 часа в гр.
София, ж.к. „*********“, кв. „*********с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил у И.Л.Х. заблуждение, като й казал, че е от Общината и е изпратен от
сина й Л. да получи парична сума в размер на 100,00 лв. , която впоследствие ще
върне, но след като установл, че И.Х. има още банкноти, поискал и получил от
нея още 300 лв. и 40 евро, и с това й причинил имотна вреда в размер общо на 478,
23 лв., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – К. е извършил
престъплението, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от 1 г., изпълнението на което не е било отложено по
реда на чл. 66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, както следва:
1.
По НОХД 10553/2012 г., Споразумение от
26.06.2012 г. на СРС, в сила от 26.06.2012г., признат за виновен за пресъпление
по чл. 211, пр. 33, вр. чл.209,ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК,
като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 г. при
първоначален строг режим.
2.
По НОХД 6228/2012 г., Споразумение от
16.04.2013 г. на СРС, в сила от 16.04.20133 г., признат за виновен за
престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „А“
и б. „Б“ от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 11
месеца при първоначален строг режим.
3.
По НОХД 18054/2013 г., Споразумение от
21.10.2013 г. на СРС, в сила от 21.10.2013 г., признат за виновен за
престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“
от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 г. при
първоначален строг режим.
В
хода на съдебното производство пострадалата И.Л.Х., ЕГН **********, е била
конституирана като страна в процеса – граждански ищец, тъй като е бил приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от нея срещу
подсъдимия граждански иск за сумата от 478,23 лв /четиристотин седемдесет и
осем лв. и двадесет и три ст./, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.„А” и б.„Б” от НК.
Като
страна в процеса – граждански ищец, е конституиран и пострадалият А.Б.Х., ЕГН **********,
който предявил за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 2612 / две
хиляди шестстотин и дванадесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
И.Х.
и А.Х. са конституирани на осн.чл.76 от НПК и като частни обвинители.
Представителят
на Софийска градска прокуратура поддържа повдигнатото обвинение изцяло. Счита,
че фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, е доказана не само от
самопризнанието, направено от подсъдимата по реда на чл.371, т.2 от НПК, но и
от събраните в ДП гласни и писмени доказателства. Предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен в извършването на престъпленията, по които му е
повдигнато обвинение и да му наложи, предвид многобройните му осъждания и
създадените у него престъпни навици, наказание над средния размер за всяко от
тях, като приложи чл.58А от НК и така определените наказания намали с 1/3, а
впоследствие да определи едно общо най-тежко на осн.чл.23, ал.1 от НК.
Повереникът
на частните обвинители и граждански ищци А.Б.Х. и И.Л.Х., пледира да се наложи
справедливо наказание и да се уважат, предявените в производството гарждански
искове.
Защитникът
на подсъдимия пледира да му се определят наказания за извършителине
престъпления в минималния размер.
В последната
си дума подсъдимият изразява съжаление за извършеното от него.
На
основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК делото е разгледано от съда
по реда на съкратеното съдебно следствие.
На
основание чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК съдът приема в настоящите
мотиви за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, с оглед
направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят. С оглед на това и като взе
предвид становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Подсъдимият Ц.В.К. е роден на *** ***,
български гражднин, неженен, с основно образование, не работи, осъждан, ЕГН **********.
В периода 2002 г. – 2018
г. подсъдимият Ц.В.К. е осъждан многократно за умишлени престъпления от общ
характeр – за кражби по чл. 194 от НК, измами по чл. 209, чл. 211 от НК и изплозване
на платежен инструмент без съгласието на собственика – по чл. 249 от НК. В
момента изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 4 г., наложено за
следните престъпления, групирани с протокол на СГС № 4430 от 10.10.2017 г. – по
НОХД № 10589/2016 г. на СРС за измама по чл. 211 от НК; по НОХД № 3486/2016 г.
на СГС за грабеж по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК; по НОХД № 7527/2016 г. на РС-
Пловдив за кражба по чл. 196 от НК; по НОХД № 1053/2017 г. на РС-Пловдив за кражба
по чл. 196 от НК и измама по чл. 211 от НК; по НОХД № 76/2017 г. на РС-Монтана за
кражба по чл. 196 от НК и измама по чл. 211 от НК; по НОХД № 2576/2017 г. на СГС за престъпление по чл.
249, ал. 1 от НК.
На 04.02.2016 г.
около 9.30 часа св. А.Б.Х., ЕГН **********,***, кв. „******“, бл. ********,
излезнал да пазарува. Съпругата му – св. И.Л.Х., ЕГН ********** била в
апартамента им, когато около 10.00 ч. се позвънило на входната дата. Св. Х.
погледнала през прозореца на терасата и видяла на входнат аврата на входа млад
мъж, когото тя оприличила на внука си. Подсъдимият Ц.В.К. я предразположил да
слезне и отвори входната врата. Заблудил я, че е приятел на сина й, и че същият
го изпраща да му даде 100 лв. за поправка на колата на сина й. Св. Х. го
пуснала да влезе в апартамента и докато търсела пари в спалнята, намерила
кутийката, в която съпругът й – св. А.Б.Х., съхранявал банковата си карта с № **********,
издадена от банка „ДСК“ ЕАД и листче с ПИН код на същата. Докато св. Х. му
давала още 300 лв. и 40 евра за „поправка на колата на сина й“, подсъдимият Ц.В.К.
успял да вземе банковата карта и листчето с ПИН кода за същата. След това
напуснал апартамента. У св. Х. се породило съмнение и тя се обадила на сина си.
Последният й обяснил, че не е изпращал никого и, че подсъдимият Ц.В. Кирилом я
е измамил. Св. А.Б.Х. се прибрал и установил, че банковата му карта и листчето
с ПИН кода за същата липсват.
Сдобивайки се с парите, с банковата карта и листчето с
ПИН кода, подсъдимият К. в 10:13 ч. на
04.02.2016 г., от АТМ № 755, собственост на банка „ОББ“ АД, находящ се на ул. „******изтеглил
сумата от 400 лв.
В 10:21 часа на същата дата в гр.
София, бул. „Б.“ №69, „МОЛ Б.“ в търговски обект на дружеството „А.В.“ ЕООД –
магазин „А.К.“, пред св. Д.К.Б., подсъдимият Ц.В.К. използвал банковата карта с
№ **********, като заплатил на ПОС- терминал № 93993342 стойността на мобилен
телефон марка “IPHONE“, модел „6S, 64 Gb, Space grey“, с ИМЕЙ №********* – парична сума в размер на
1729 лв., без съгласието на титулара на банковата карта, А.Б.Х..
В същия „МОЛ Б.“, на същата дата в
10:26 часа подсъдимият Ц.В.К. в търговски обект на
дружество „М.Т.“ ООД – щанд „М.Т.“, пред свидетелката С.Д.Т., използвал банковата
карта с № **********, като заплатил на ПОС- терминал № F205902 стойността на мобилен телефон марка
“HUAWEY”, модел „P8 LITE DUAL SIM BLACK“ с ИМЕЙ №*********** – парична сума в
размер на 483,00 лв. без съгласието на титуляра на картата, А.Б.Х..
Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът възприема и кредитира
изцяло на основание чл. 373, ал. 3, вр.
чл. 372, ал. 4 от НПК направеното самопризнание от подсъдимия в съдебната фаза
и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят: показанията
на свидетелите А.Б.Х./ л. 17-18, 24-26, 81, 122-127 – разпит пред съдия/, И.Л.Х./
л. 19, 23, 96, 118-121 – разпит пред съдия/, С.Д.Т./ л. 28, 91/, Д.К.Б./ л. 31,
35-36, 86/; Д.Б.,Ц.М., Д.Я., Р.И., Т.В.и Р.С., обясненията на обвиняемия Ц.В.К./
л. 204/; протоколите от извършените разпознавания по снимки/ като подсъдимият Ц.В.К.
е декларирал, че не желае да участва в разпознаване – л. 80/ - л. 82-85, 87-90,
96-100; представените официални отговори, писма, фискални бонове и фактури – л.
106-107, 27, 29, 32-34, 37-38; заключенията на назначените съдебно-оценителн
аекспертива/ л. 129-132/ и комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза/ л. 134-139/, както и останалите писмени доказателства, които приз
взаимната им обвързаност и съпоставка, се характеризират с непротиворечивост и
вътрешна логичност.
Горепосочените
доказателства са напълно непротиворечиви, логични и подробни, поради което не
се налага подробния им анализ на осн.чл.305, ал.3, изречение 2-ро от НПК.
Съдът намира, че при така установената
фактическа обстановка от правна страна
подсъдимият К. с деянията си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 211,
вр. чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК и състава на престъплението по
чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за които му е било повдигнато обвинение с обвинителния акт.
Престъплението по чл. 211, вр. чл. 209,ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, извършено от подсъдимия Ц.В.К., се е
изразило в следното от обективна и субетивна страна:
Непосредствен
обект на извършеното от подс. К. деяние са обществените отношения, които
осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху
движими вещи.
От
обективна страна са налице всички признаци на престъпния състав. Осъщественото
от подсъдимия престъпно деяние има два предмета: от една страна той е
въздействал пряко върху свидетелката И.Л.Х., в чиято фактическа власт се е
намирала сумата от общо 478, 23 лв., от
друга страна е самият имуществен предмет - сумата от 478, 23 лв., намираща се
във фактическата власт на свидетелката И.Х.. Изпълнителното деяние, с което
подсъдимият е осъществил престъплението се изразява в противоправно мотивиране
на пострадалата, която е имала власт върху имуществения предмет - сумата от 478,23
лв. Подсъдимият е възбудил у пострадалата заблуждение, въздействал е върху
съзнанието й, с което е формирал у нея неверни представи – че синът й е пратил
подсъдимия да вземе пари от нея за поправка на автомобила му. Престъпният
резултат се изразява в причинената имотна вреда на свидетелката И.Л. Х. в размер на 478, 23 лв.
Налице
е и квалифициращият признак на престъпния състав: деянието е извършено при
условията на опасен рецидив (чл.29, ал.1, б. „А” и б.„Б” от НК) - лицето е
извършило престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
От
субективна страна подсъдимият е осъществил престъпния състав при форма на
вината - пряк умисъл и користна цел. Той е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването
им. Той е предвиждал, че в следствие на неговото въздействие върху измамената, у последната ще възникнат неправилни
представи и е предвиждал, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено
разпореждане и че в резултат на този акт едно чуждо имущество ще бъде увредено.
Престъплението по
чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК извършено от подс. К., се е изразило в следното от обективна и
субективна страна:
От
обективна страна са налице всички признаци на престъпния състав. Изпълнителното
деяние на престъплението се изразява в използването на платежен инструмент или
данни от него без съгласието на титуляра, като деянието не трябва да съставлява
по-тежко престъпление – на 04.02.2016 г. в 10:13:59 часа в гр. София от АТМ №
755, собственост на банка „ОББ“ АД, находящ се на ул. „******използвал платежен
инстрмент – банкова карта с № **********, издадена от банка „ДСК“ ЕАД с титуляр
А.Б.Х., ЕГН: **********, като изтеглил парична сума в размер на 400, 00 лв. без
съгласието на титуляра. На същата дата в 10:21:43 часа в гр. София, бул. „Б.“
№69, „МОЛ Б.“ в търговски обект на дружеството „А.В.“ ЕООД – магазин „А.К.“,
използвал същия платежен инструмент – банкова карта с № **********, като
заплатил на ПОС- терминал № 93993342 стойността на мобилен телефон марка
“IPHONE“, модел „6S, 64 Gb, Space grey“, с
ИМЕЙ №********* – парична сума в размер на 1729 лв., без съгласието на
титуляра на банковата карта, А.Б.Х.. На същата дата в 10:26:12 часа в гр.
София, бул. „Б.“, № 69, „МОЛ Б.“ в търговски обект на дружество „М.Т.“ ООД –
щанд „М.Т.“, използвал същия платежен инструмент – банкова карта с № **********,
като заплатил на ПОС-терминал № F205902
стойността на мобилен телефон марка “HUAWEY”, модел „P8 LITE DUAL SIM BLACK“ с
ИМЕЙ № 869140026151864 – парична сума в размер на 483,00 лв. без съгласието на
титуляра на картата, А.Б.Х..
От
субективна страна подсъдимият е осъществил престъпния състав при форма на
вината - пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Той е осъзнавал,
че банковата карта, която използва, не е негова и, че няма разрешението на
титуляра й да я ползва, но въпреки това извършва гореописаните действия.
Подсъдимият
е действал в условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК –
гореописаните изпълнителни деяния осъществяват поотделно един и същи състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време/ в
рамките на около час/, при една и съща обстановка и при еднородност на вината/
пряк умисъл/, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
Относно
определянето и индивидуализацията на наказанието на подс. К. съдът взе предвид следното:
На основание чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК наказанието на
подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 58а от НК.
За
извършеното от подсъдимия престъпление
по чл.211, вр. чл.209, ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б. „А” и б.„Б” от НК се предвижда наказание
„Лишаване от свобода” от три до десет години, като съдът може да постанови и конфискация до ½ от
имуществото на дееца.
Налице
е сравнително ниска обществена опасност на деянието и подсъдимия.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства са предходните осъждания на подсъдимия Ц.В.К., с влезли
в сила присъди преди извършване на настоящото престъпление, невключени в
правната квалификация на деянието.
Смекчаващи вината обстоятелства са
самопризнанието на подсъдимия за извършените от него престъпления в хода на
досъдебното производство, проявената самокритичност за извършеното деяние, а
също и фактът, че подсъдимият
е с нисък социален статус - безработен,
без доходи.
Като
съобрази горните обстоятелства и като прецени, че смекчаващите обстоятелства
имат превес над отегчаващите, съдът индивидуализира наказанието по реда на чл.
54 от НК и счете, че следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в
размер на три години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено
с една трета, поради което на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в
размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът прие, че това наказание изцяло съответства на степента на
обществената опасност на деянието и на дееца и ще изпълни целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС съдът постанови подсъдимият да изтърпи така наложеното му наказание
лишаване от свобода при първоначален строг режим.
За извършеното от подсъдимя престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем
години и глоба до двойния размер на получената сума.
Налице е сравнително невисока обществена
опасност на деянието и подсъдимия.
По отношение на това престъпление съдът
съобрази цитираните по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
като счете, че следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер
на четири години за извършеното деяние и на основание чл. 58а, ал.1 от НК
същото следва да бъде намалено с една трета, поради което на подсъдимия следва
да бъде наложено наказание в размер на ДВЕ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, а също и ГЛОБА В РАЗМЕР НА 5224/ пет хиляди двеста двадесет и четири/
лева.
Съдът прие, че това
наказание изцяло съответства на степента на обществената опасност на деянието и
на дееца и ще изпълни целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.
На основание чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС съдът постанови подсъдимият да изтърпи така
наложеното му наказание лишаване от свобода при първоначален строг режим.
На основание чл. 23,
ал.1 от НК следва да се определи ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ измежду
наложените по-горе в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг
режим в затвор на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС. На основание чл.
23, ал. 3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към общото
най-тежко наказание и наказанието ГЛОБА в рзамер на 5224/ пет хиляди двеста
двадесет и четири/ лева.
На основание чл. 24
от НК УВЕЛИЧАВА размера на общото най-тежко
наказание две години и осем месеца лишаване от свобода с още ЧЕТИРИ
МЕДЕЦА при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС.
По предявените граждански
искове:
С оглед признаването
на подсъдимия Ц.В.К. за виновен в извършване на вмененото му във вина
престъпление по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„А” и б.„Б” от НК,
с пострадал И.Л.Х. и с причинена вреда в размер на 478,23 лева и предвид
акцесорния характер на гражданския иск по чл.45 от ЗЗД в наказателния процес,
съдът счита, че предявеният от И.Л.Х., ЕГН, **********, против подсъдимия граждански иск
за имуществени вреди се явява основателен и доказан в претендирания размер.
Поради това и ОСЪЖДА подсъдимия да заплати на И.Л.Х., ЕГН, **********, сумата
от 488, 23 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението
по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„А” и б.„Б” от НК, ведно със
законна лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на
главницата.
С оглед признаването
на подсъдимия Ц.В.К. за виновен в извършване на вмененото му във вина
престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, с пострадал А.Б.Х.,
ЕГН **********, и с причинена вреда в размер на 2612/ две хиляди шестстотин и
дванадесет/ лева и предвид акцесорния характер на гражданския иск по чл.45 от ЗЗД в наказателния процес, съдът счита, че предявеният от А.Б.Х., ЕГН **********,
против подсъдимия граждански иск за имуществени вреди се явява основателен и
доказан в претендирания размер. Поради това и ОСЪЖДА продсъдимия да заплати на А.Б.Х.,
ЕГН **********, сумата от 2612/ две хиляди шестстотин и дванадесет/ лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по
чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законна лихв, считано от
датата на деянието до окончателното изплашане на главницата.
С оглед уважения
размер на гражданските искове, подсъдимият Ц.В.К. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 50,00 /петдесет/ лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск на пострадалата от
престъплението по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„А” и б.„Б” от НК, както и сумата от 104/ сто и четири/ лева, педставляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск на пострадалия от престъплението по
чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимият К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР
направените по делото разноски в размер на 198,69лв./ сто деведесет и осев лева
и шестдесет и девет ст./, както и да заплати на А.Б.Х. и на И.Л.Х. направените
от тях разходи за повереник на всеки от двамата в размер на 250 лв.
Предвид изложените
съображения съдът постанови присъдата.
Председател: