Р Е
Ш Е Н
И Е № 72
гр. Силистра, 09.12.2021 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
Административен съд Силистра, в открито съдебно
заседание на десети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИ РАДАНОВ
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА
при участието
на секретаря Анета Тодорова както и
участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр.Силистра–Галина Вълчева,
разгледа докладваното от съдия П. Георгиева-Железова КАНД № 72 / 2021 г по
описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208-228 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Материалното основание, послужило за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на касатора, е чл. 174, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП.
Касационното производство е образувано по жалба на В.В.
чрез адв. А. против Решение № 110 от 11.06.2021 г. постановено по АНД № 205 /
2021 г. на Районен съд – Силистра, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 21-1099-000213 от 04.03.2021 г., издадено от началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра, с което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на касатора с налагане на глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24
месеца, за нарушаване разпоредбите на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата. Изпълнителното деяние е отказ на водача на МПС да му
бъде извършена проверка със съответно техническо средство за употреба на
алкохол в кръвта.
Чрез касационната жалба се въвеждат оплаквания за
допуснати нарушения на закона. Счита се, че изпълнителното деяние не е
осъществено, тъй като касаторът, въпреки че просрочил 45-те минути допустим
период за предоставяне на проба за медицинско изследване, все пак искал да я предостави,
но съответните органи му отказали съдействие. В АУАН обвинението не било
формулирано ясно по начин, който да обезпечи правото на защита на уличения. Не
било ясно по коя хипотеза от чл. 174, ал. 3 от ЗДвП било квалифицирано
нарушението.Моли се за отмяна на потвърдителното решение и за отмяна на
наказателното постановление.
По делото е постъпило писмено становище от ответника,
с което се излагат съображения за неоснователност на оспорването и се моли за
отхвърлянето на касационната жалба. В съдебно заседание юрисконсулт А. поддържа
възражението и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, в качеството на касационна
инстанция, след проверка правилността на атакуваното решение и след служебна
проверка на валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с
материалния закон, приема за установено:
Жалбата е подадена от надлежна страна – участник в
производството по постановяване на оспорения акт, в преклузивния 14-дневен срок.
Следователно е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По силата на чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН касационната инстанция извършва служебна проверка за съответствието на
решението с материалния закон на база на фактическите установявания, извършени
от първата инстанция - чл. 220 от АПК. При това положение проверката се свежда
до подвеждане на фактическата обстановка, установена от районния съд под приложимия закона.
Изпълнителното деяние, по което е повдигнато обвинение
чрез процесния АУАН, съставлява отказ на водач на МПС да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол. Извежда се от разпоредбата на чл. 174,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че е недостоверно
твърдението на касатора, че в АУАН е посочен непълен текст на правната норма, а
именно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като от преписката е видно,че е посочено и
предложение първо. Последното конкретизира житейската хипотеза за отказ за
изпробване с техническо средство за употреба на алкохол. При това положение
губят относимост възраженията на касатора за непълнота на повдигнатото
обвинение и нарушаване правото на защита на уличеното лице поради невъзможност
за съпоставяне на описаното нарушение с дължимата правна квалификация.
Въззивният съд е установил следната фактическа
обстановка:
На 18.02.2021 г. касаторът е управлявал лек
автомобил„Тойота Корола Версо“ на територията на гр. Силистра. Към 13.45 ч. бил
спрян за проверка от полицейски служители при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
- Силистра - св. К. и св. Л.. Контролните органи, при комуникацията усетили, че
лъха на алкохол. Поканен бил да бъде проверен за употребата му с техническо
средство, каквато проверка жалбоподателят отказал. Съставен му бил АУАН №
375764, серия GA/18.02.2021 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДВП. Бил
издаден талон за изследване № 0061878, в който било отразено, че проверяваният
водач отказва посоченият начин на проверка и било вписано, че в рамките на 45
минути от връчването на талона в 14.00 ч. следва да се яви в ЦСМП-Силистра за
даване на кръвна проба.
Не е достоверно твърдението в касационната жалба, че
талонът за изследване не съдържал подпис на длъжностно лице. Видно от
приложения талон /л.13/, същият съдържа подпис на издателя К., младши
автоконтрольор, който е и разпитан по делото в качеството на свидетел. Видно от
талона, касаторът се е подписал на три места като „проверено лице“, което
означава, че е имал възможност да възприеме адекватно текстът на съответните
предписания.
Видно от приложения талон, недостоверно е твърдението
на касатора, че същият бил нечетлив.
Автомобилът на жалбоподателя В.В. останал на мястото
на проверката, а той отишъл да изтегли парични средства за такса за вземане на
проба за медицинско изследване. Преди да изтече указаното време от 45 минути
св. К. и св. Л. отишли до ЦСМП и видели, че жалбоподателят се намира в близост
до ЦСМП, като ту тръгвал в обратната посока - към „Стария стадион“, ту към болницата
и посочения Център. Свидетелите изчакали и след като времето по талона изтекло,
влезли и поискали информация от ЦСМП дали В.В. е предоставил проба за
изследване, за да се изясни как да протече адм.наказателната процедура след
съставяне на акта. Служител на Центъра ги уведомил, че такова лице не е идвало.
Последвало издаване на наказателното постановление, с
което на жалбоподателя са наложени кумулативно наказания - глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца.
При така изяснената фактическа обстановка,
касационната инстанция намира, че районният съд правилно е потвърдил НП,
налагащо предвидената глоба в абсолютен размер от 2000 лева, спрямо водача на
МПС – В. В., който отказал да му бъде извършена проверка за използване на
алкохол или упойващо средство с техническо средство. Попълнена е хипотезата на
приложената административно-наказателна разпоредба на чл. 174, ал. 3, предложение
първо от ЗДвП, поради което оспореното решение е съответно на приложимия закон.
В този смисъл същото следва да се остави в сила.
Неоснователно е възражението на касатора за липса на
изпълнително деяние. Независимо от причините за отказ за изпробване с
техническо средство – в случая поддържана защитна теза, че контролните органи
не били спазвали санитарно-хигиенни изисквания, от данните е видно, че е осъществен
отказ и за медицинско изследване. По делото е установено, че касаторът е изчаквал пред ЦСМП, за да изтече посоченият
срок и едва след това е поискал извършване на изследването. Следва да се
отбележи, че проба, дадена извън определения 45-минутен период по приложимата
наредба № 1 от 19.07.2017 г., не съставлява годно доказателствено средство, при
липса на форсмажорни обстоятелства, каквито по делото не са налице.
Предвид високата степен на обществената опасност на
деянието, отказ за изпробване годността на водача на МПС да управлява превозно
средство и липсата на многобройни и смекчаващи вината обстоятелства, районният
съд правилно не е приложил процедурата за освобождаване от
административно-наказателна отговорност при маловажни случаи на нарушения по
чл. 28 от ЗАНН.
Обобщавайки гореизложеното, следва да се приеме, че
оспореното решение не страда от поддържаните касационни пороци и следва да се
остави в сила.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5,
вр. ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.) на ОД на МВР - Силистра следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, определено съгласно чл.
27 “е“ от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
пр. 1 от АПК вр.с чл. 63 от ЗАНН, административен съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 110 от 11.06.2021 г. по
н.а.х.д. № 205 / 2021 г. на Районен съд гр. Силистра.
ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН:********** *** да заплати на ОД на
МВР – Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1.
ЧЛЕНОВЕ: 2.
3.