№ 372
гр. София , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000502987 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се разглежда по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните: 1./ З. Г. Д. и Й. Г. Й. – ответници пред
първата инстанция против решение по гр.д. 4327/2015г. на СГС в частта, в която
жалбоподателите заедно с други ответници са осъдени да заплатят по равно на ищеца
сумите от по 41 415 евра и 1 841 лева на осн. чл. 190 ал.2 ЗЗД. Поддържа се неправилност на
решението в обжалваната му част, в която ответниците –жалбоподатели са осъдени да
заплатят посочените суми на осн. чл.190 ал.2 ЗЗД, поради неправилно приложение на
материалния закон и процесуално нарушение. В тази връзка се изтъква, че съдът въобще не
е обсъдил възражението за погасяване по давност на иска по чл.190 ЗЗД, което разгледано
би било основателно предвид, че дружеството –ищец е имало качество на обикновен другар
и не е подало жалба срещу решението по гр.д. № 12564/2007г. на СРС, 33 състав. Твърди се,
че неправилно съдът е приел, че влизането в сила на съдебния акт се удостоверява
единствено с поставен печат и подпис на съдия, без да съобрази, че след като страните по
делото са в позиция на обикновени другари, то за всеки от тях решението ще влезе в сила в
различен момент. На следващо място съдът неправилно приел, че за ищеца са налице
предпоставките по чл.190 ал.2 ЗЗД да иска редуциране на платените по процесното
споразумение суми, в каквато насока са изложени подробни съображения. И на края се
твърди, че съдът неправилно приел, че именно ответниците-жалбоподатели следвало да
заплатят исковата сума.
1
В срок е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия –ищец „Еко България“ЕАД с
подробно изложени възражения и искане да се потвърди решението в обжалваната му част.
2./ Подадена е въззивна жалба от А.С., С.С., И.В. – ответници пред първата инстанция,
с която обжалват решението в частта, в която са осъдени да заплатят по равно с останалите
на ищеца сумите от по 41 415 евра и 1 841 лева на осн. чл. 190 ал.2 ЗЗД. Твърди се
неправилност на решението в обжалваната му част, поради процесуални нарушения – липса
на доклад по чл.146 ГПК и отхвърлил иска без да даде указания, изследва основния им
довод за погасяване на иска по давност и събере доказателства кога спрямо ищеца е влязло в
сила решение от 04.07.2008г. Твърди се неправилност и поради необсъждане и
съобразяване на всички представени доказателства в каквато насока са изтъкнати подробни
съображения. С посочените доводи за процесуални нарушения се сочи наличието на
предпоставки по чл.266, ал.3 ГПК за събиране на нови доказателства пред въззивната
инстанция – изискване и прилагане на гр.д. № 12 564/2007г., 33 състав.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна „Еко
България“ЕАД, с който се правят подробни възражения против оплакванията и се иска
потвърждаване на решението в обжалваната му част. Твърди се, че в случая няма налице
процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота на доклада, като съдът не е длъжен да
дава указания какви доказателства трябва да се ангажират за установяване на конкретен
факт. А отделно от посоченото по делото било представено заверено копие от процесното
решение с отбелязване на датата на влизане в сила и съдебно удостоверение кога е връчено
на дружеството-ищец.
3./ В срок е постъпила въззивна жалба от „Еко България“ЕАД против решението в
отхвърлителните му части за сумите над присъдените в тежест на ответниците до
претендираните размери и в частта, в която претендираните суми са присъдени разделно,
вместо солидарно. Правят се оплаквания за неправилност на решението с подробно
изложени съображения и се иска отмяна на решението в обжалваните части и вместо това
постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете в пълен размер и се
присъдят сумите в тежест на ответниците в условията на солидарност, вместо разделно.
Подаден е отговор на въззивната жалба от насрещните страни –ответници А.С., С.С. и
И. В. –Р. чрез пълномощник.
Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното решението е валидно и допустимо / чл.269, изр.първо ГПК/.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени осъдителни
искове с правна квалификация чл.190, ал.2 ЗЗД от „Еко България“ЕАД против Д. Г. Г., С. П.
С., А. М. С., И.М. В. -Р., З. Г. Д. и Й. Г. Й. за солидарното им осъждане да заплатят сумите
2
41 415 евра, представляващи продажна цена на 5/16 идеални части от закупените от
дружеството-ищец недвижими имоти, от които е съдебно отстранен; 1 881,52лв,
представляващи 5/16 идеални части от разноските, заплатени от дружеството –ищец във
връзка със същата сделка и 100 000лв /частичен иск при цялостна искова претенция от
226 831,54лв/, представляващи обезщетение за претърпените в следствие на съдебното
отстраняване вреди от посочените идеални части от правото на собственост.
В исковата молба ищецът е поддържал като правопораждащи факти спорните
притезания факти сключването на договор за покупко-продажба през 2003г между ищеца /с
предишно наименование „Еко Елда България“ЕАД/ и посочените ответници, по силата на
който придобил правото на собственост върху два недвижими имота срещу продажна цена
от 132 528 евра, и че към момента на сключване на сделката не били вписани тежести или
искови молби, които да индикират спор върху собствеността. Поддържа се още, че през
2007г трето лице Л. Н. е инициирала дело против ответниците, приключило с позитивно за
нея решение, по силата на което била призната за собственик на 5/16 идеални части от
правото на собственост върху тях, от които ищецът бил съдебно отстранен. Въз основа на
посоченото се твърди, че в негова полза се е осъществил фактическият състав на чл.190, ал.2
ЗЗД да претендира намаляване на продажната цена за съответните идеални части от правото
на собственост, от които е съдебно отстранен, направените разходи в този размер по повод
на сделката и за вреди, изразяващи се в разликата между увеличената пазарна стойност на
имота вследствие на пазарните условия. Обосновава наличието на солидарна отговорност на
ответниците с нормата на чл.128 ал.1 ЗЗД според която неделимост на задължението е
налице, когато то е неделимо по правна същност или по уговорка на договарящите – както
било в случая да прехвърлят правото на собственост.
В хода на делото пред първата инстанция е констатирано, че посоченият ответник Д.
Г. Г. е починал преди завеждане на исковата молба и производството срещу него е
прекратено като процесуално недопустимо.
В срок са постъпили отговори от ответниците с почти идентични възражения против
твърденията на ищеца, че е съдебно отстранен от имота, поради това, че се намира в негово
владение, и защото третото лице Л.Н. е предявила установителен иск, а не ревандикационен
иск. На следващо място се твърди, че ищецът не може да се ползва от тази правна защита,
поради това, че е недобросъвестен – към момента на изповядване на сделката е бил вписан
договора, от който Л.Н. черпи права и освен това тя е фигурирала в удостоверението за
наследници. Твърди се също, че исковете са неоснователни, поради това, че е изтекла
предвидената обща петгодишна давност, погасяваща правото на иск, и че евентуално не се
установява дружеството-ищец да е търпяло вреди, които да са пряка и непосредствена
последица от отнемането на посочените идеални части.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.190 ал.2 ЗЗД,
които обосновават намаляване на продажната цена и възстановяване на разходите по
3
продажбеното правоотношение до размера на идеалните части от правото на собственост, за
които купувачът- ищец е бил съдебно отстранен и въз основа на тези решаващи мотиви е
уважил исковете за намаляване на продажната цена и възстановяване на разходите в
претендираните размери, които присъдил солидарно в тежест на ответниците. Осъдителните
искове за компенсиране на търпени в резултат на съдебното отстраняване вреди по чл.82
ЗЗД са отхвърлени като неоснователни с мотивите, че не се явяват пряка и непосредствена
последица от неизпълнение на задължението.
При служебна проверка по чл.269 ГПК настоящият състав констатира, че решението е
валидно и допустимо.
От фактическа страна не е било спорно пред първата инстанция и се установява от
представените писмени доказателства, че между дружеството ищец от една страна /с
предишно наименование „Еко Елда България“ЕАД/ и ответниците – физически лица е бил
сключен договор за покупко-продажба на 12.09.2003г., оформен с нотариален акт № 84, том
II, рег. № 4356, н.д. № 258/2003г. на нотариус Ан.Г. рег. № *** на НК, по силата на който
ответниците са прехвърлили на дружеството правото на собственост върху два
неурегулирани поземлени имота с пл. № 1343 с площ от 2 901 и с пл. № 1342 с площ от 111
кв.м. по кадастралния план на гр.София, местността „Южна градска територия – първа част“
срещу продажна цена от 132 528 евра, платена изцяло и в брой на продавачи по банков път,
които от своя страна са декларирали, че са единствени собственици на недвижимите имоти.
Не е спорно и се установява от писмените доказателства, че с влязло в сила решение
по гр.д. № 12564/2007г на Софийски районен съд 1-33 с-в е признато за установено по
предявените от Л. В. Н. против ответниците по настоящото дело и ищецът „Еко
България“ЕАД искове по чл.97, ал.1 ГПК /отм/, че последната е собственик 5/16 идеални
части от правото на собственост върху недвижимите имоти, предмет на посочения по-горе
договор за покупко- продажба, от който дружеството -ищец черпи права.
Правилно първостепенният съд е приел наличието на материалните предпоставки по
чл.190 ал.2 ЗЗД. Според чл. 188 ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право на
собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на
купувача, освен ако последният е знаел за това. В чл. 190, ал.1 ЗЗД е уредена отговорността
на продавача, ако част от продадената вещ принадлежи или е обременена с права на трето
лице - купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение
според предходния член, когато според обстоятелствата следва да се приеме, че той не би
сключил договора, ако знаеше това. Съгласно ал.2 на чл. 190 ЗЗД, ако същият не иска или не
може да докаже основанието за разваляне на договора за покупко-продажба, то той може да
претендира намаление на цената и обезщетение за вредите по общите правила на чл.82 ЗЗД.
Продавачът отговаря, когато третото лице има права върху продадената вещ, които може да
противопостави на купувача, независимо дали това трето лице не ги е още предявило и
купувачът все още не е отстранен от купената вещ /предстояща или евентуална евикция/ или
4
то е предявило правата си и купувачът вече е отстранен изцяло или отчасти от вещта
/осъществена евикция/. Неоснователни поради това са оплакванията в жалбите на
ответниците, че ищецът не е съдебно отстранен от 5/16 идеални части от правото на
собственост върху имота, поради това, че в полза на трето лице са признати права по
установителни искове по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ въз основа на които не се осъществява
съдебна евикция и фактически последният е във владение на имота. В практиката на ВКС
/пр. решение № 424 / 24.01.2012г. по гр.д. № 1872 / 2010г. на IV ГО, ВКС; решение № 41 от
05.05.2015г. по т.д.№85/2013г. на ВКС, І т.о./ е възприет разграничителен критерий между
евентуална и осъществена евикция. В първият случай осъществена евикция ще е налице,
когато третото лице по см. на чл.188 ЗЗД е предявило правата си и купувачът е отстранен от
вещта, която е купил, въз основа на съдебно решение по иска на третото лице, а евентуална
евикция - когато правата на третото лице само са предявени по съдебен ред или не са
предявени, но могат да бъдат предявени и противопоставени на купувача. Посочено е, че
законът не прави разлика между реализирана и предстояща евикция, защото и в двата
случая става въпрос за пълно или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли
правото на собственост, за налични права на трето лице, противопоставими на купувача,
вече реализирани или които ще се реализират в бъдеще. И в двата случая е отдадено
значение, че се противопоставят права, а не изпълнение, и че независимо дали лицата,
имащи противопоставими на ищеца права върху имота, са ги предявили, за него съществува
реалната заплаха от предстоящо или евентуално отстранение, което дава основание да
реализира правата си по чл.190 ал.2 ЗЗД.
Неоснователни на следващо място са идентично поддържаните оплаквания в жалбата
на ответниците, че ищецът е бил недобросъвестен към момента на сключване на процесния
договор и не може да се ползва от защитата по чл.190 ал.2 ЗЗД, тъй като е знаел за правата,
които третото лице притежава, респ. е могъл да узнае, ако бе положил дължимата грижа. От
събраните доказателства обаче не произтича извод за знание на купувача за правата на трето
лице към момента на сключване на процесния договор през 2003г. Ответниците са се
легитимирали като изключителни собственици въз основа съставен в тяхна полза
констативен нотариален акт и договор за продажба на наследство от 05.08.1999г в
съответната писмена форма с нотариална заверка на подписите, с който Л.Н. е прехвърлила
в полза на брат си наследството си от общия им наследодател Е. П. като съвкупност от
права и задължения. Видно от приложените справки по партидата на ответниците в
Агенция по вписвания е, че исковата молба на Л.Н. по чл.97, ал.1 ГПК /отм/ е вписана на
19.07.2007г., т.е. години след сключване на процесния договор за продажба през 2003г.
Подобен извод за знание се отхвърля освен от обсъдената справка от АВ, но също от
решаващите мотиви към приложеното решение по чл.97 ал.1 ГПК /отм./, с което е отречено
правното действие на договора за продажба на наследство от 99г по отношение на
процесните имоти, които като реституирани в по-късен момент с решение на ПК /ОСЗГ/ не
са били включени в неговия предмет и съответно оспорената сделка не е породила вещно-
транслативен ефект за притежаваните от третото лице Л.Н. по наследство идеални части.
5
Договорната отговорност на продавача е ограничена по чл.192, ал.1, изр. 1 ЗЗД, когато
купувачът е знаел, че трети лица притежават права върху имота. Знанието трябва да е
налице към момента на сключване на договора и доколкото в разпоредбите на чл. 188-192
ЗЗД няма презумпция за този факт, в доказателствена тежест на продавача по сделката е да
го установи. Такива доказателства не са ангажирани по делото, напротив обсъдените вече
свидетелстват изцяло в подкрепа тезата на ищеца.
Правилни са изводите на първостепенния съд, че не са настъпили последиците на
погасителната давност, погасяваща правото на иск по чл.190 ал.2 ЗЗД. В константната
съдебна практика е застъпено становището, че намаляването на цената по съществото си
има същите последици като частично разваляне на договора, поради което връщането на
цената се приближава до иск за връщане на даденото на отпаднало основание (чл. 55, ал.
1, предл. трето ЗЗД). До приключването на процеса с влязло в сила решение липсва правна
яснота относно наличието на права на трети лица, затова и именно от този ден купувачите
могат да упражнят правата си срещу неизрядни продавачи и от този момент
тече давностния срок за упражняване на правата срещу продавача, продал вещ, обременена
с права на друго лице. Последователно в практиката на ВКС се застъпва становището, че
моментът, от който тече давностния срок, е този, от който е станало ясно, че действието на
договора е отпаднало – от момента на влизане в сила на съдебното решение за признаване
на права на трето лице върху продадената вещ /пр. решение № 167/24.06.2013г. по гр.д.№
1889/2012г на ВКС, I г.о./. Първостепенният съд е съобразил изводите от правна страна с
посоченото разрешение в съдебната практика и фактически правилно е приел, че началният
момент, от който тече давностният срок е 26.07.2010г, на която дата според отбелязването в
него е влязло в сила съдебното решение.
Основателни са доводите в жалбите на ответниците за допуснати процесуални
нарушения от първата инстанция, довели до неизясняване на делото от фактическа страна –
непълен доклад по чл.146 ГПК и липсата на указание за подлежащите на установяване
спорни факти и разпределение на тежестта на доказване. Този процесуален пропуск е
поправен от въззивната инстанция, като е посочен за спорен факт моментът на влизане в
сила на съдебното решение по отношение на ищеца и предоставена възможност за
ангажиране на доказателства. Видно от приложеното към настоящото гр.д. № 12 564/2007г.
на Софийски районен съд 33 състав е, че съобщение за изготвеното съдебно решение е
връчено на ищеца на 17.07.2008г., от който момент е започнал 14-дневния срок за
обжалване. Тези процесуални нарушения, зачетени като предпоставка по чл.266 ал.3 ГПК и
събраните в тази връзка доказателства не променят извода от правна страна относно
началния момент на давността и това е така, защото при предявени положителни
установителни искове за собственост щом искът е от или против повече от едно лице, е
налице хипотезата на необходимо другарство по см. на чл.216, ал.2 ГПК, когато естеството
на спорното правоотношение налага еднакво решение по отношение на всяко от тях. При
условията на пасивна легитимация на страната на ответника, когато исковете за защита
право на собственост са предявени както срещу приобретателя на вещта, така и срещу
6
праводателя му, ищецът има правен интерес и ще си осигури максимална по обем защита,
защото решението ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата
ответници, които са засегнали правото му на собственост. Посоченото налага извод, че при
положителни установителни искове за собственост ответниците /праводатели и
приобретател по сделка със спорната вещ/ имат качеството на необходими другари, тъй като
естеството на спорното правоотношение изисква еднакво за тях решение /посоченото е
застъпено в решение № 134 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 296/2019 г. на ВКС, II г.о/ . В този
смисъл са разясненията на ТР № 4/2014 год. от 14 март 2016г на ОСГК на ВКС, т.ЗБ, че в
хипотезата на предявен иск срещу повече от едно лице на основание чл. 108 ЗС, когато
единият от ответниците се е разпоредил със спорния недвижим имот в полза на втория
ответник, искът срещу лицето, което се е разпоредило с имота има обоснован правен
интерес, доколкото с извършеното разпореждане е нарушено правото на собственост на
ищеца. В тези хипотези правният интерес е обусловен и от необходимостта, позитивното
решение в полза на ищеца /в установителната му част/ да е еднакво по отношение на
двамата ответника - прехвърлител и приобретател. Принципно верни са доводите на
ответниците, че по установителни искове съсобствениците са обикновени другари, като
извършените от един от тях процесуални действия не ползват, нито обвързват останалите. В
конкретния случай, обаче съсобственици по между си са единствено наследниците –
продавачи, но наред с тях на позицията на ответника участва и купувачът - приобретател,
поради това като страни по оспорваната сделка, тези лица като ответници /праводател и
приобретател/ са необходими другари именно защото материалното правоотношение налага
еднакво за тях решение – не би могло на същото основание да се отрече вещно-
транслативния ефект на сделката само по отношение на една от страните по нея. Ето защо с
оглед качеството на необходими другари, които имат ответниците страни по сделката–
физическите лица продавачи и приобретелят купувач „Еко България“ЕАД, извършените
процесуални действия по обжалване на постановеното решение, са породили последици и в
правната сфера на необжалвалия необходим другар, поради наложителността от идентитет
на решението по отношение на всички тях. Затова подаването на въззивна жалба от един от
тях ще доведе до конституиране и на останалите /чл. 206, ал. 2 ГПК/. В случая дружеството
„Еко България“ЕАД е участвало във въззивното и касационно производство и по отношение
на него решението е влязло в сила на посочената и удостоверена дата 26.10.2010г, от който
начален момент до завеждане на иска на 31.03.2015г не е изтекъл давностният срок по
чл.110 ЗЗД.
В съдебната практика е прието също, че когато искът с правно основание чл. 190, ал. 2
ЗЗД е установен по основание, цената и разноските, заплатени от ищеца по договора за
продажба, подлежат на намаляване, което следва да е пропорционално на цената на имота
по договора. По делото не е спорно и се установява от приетата и неоспорена счетоводна
експертиза, че във връзка с придобивната сделка ищецът е извършил и осчетоводил
разноски /местни данъци, нотариални такси и такса вписване/ в общ размер на 5 891,06лв, от
които съответстващите на 5/16 идеални части възлизат на 1840,96лв. Така договорената
7
и платена продажна цена и разноски по договора са в размер на 132 528 евра и 5891,06лв,
които намалени пропорционално за 5/16 идеални части ще възлизат на 41 415 евра и 1841лв.
Категорично се споделят изводите на първостепенния съд, че няма основание да се ангажира
солидарно отговорността на продавачите. Изложените от ищеца обстоятелства не се
включват хипотезите на чл. 121, ал. 1 ЗЗД, съответно липсва законова разпоредба за
солидарна отговорност, както и уговорка между страните, поради това при уважаване на
иска отговорността на ответниците ще бъде в условията на разделност. Неправилно обаче
първостепенният съд е разпределил дължимите суми по равно между ответниците, защото
безспорно те се явяват съсобственици по наследяване на процесните имоти и съответно
отговарят съразмерно на квотата си в съсобствеността. С влязлото в сила решение са
отречени правата на ответниците до размер на 5/16 деални части, в рамките на които ще се
разпредели отговорността им съответно на дяловете им съсобствеността. Видно от
приложеното удостоверение по делото и наличните данни от приобщеното производство по
чл.97 ГПК /отм/ ответниците се установяват като наследници в съсобствеността по следния
начин: Д. Г. Г. на 2/8 ид.части, М. С. на 4/12 ид. части / в чиито наследствени права са
встъпили съпругата и двете му деца С. П. С., А. М. С. и И.М. В. и С. Г. Б. 2/8 идеални части
/в чиито наследствени права встъпват низходящите й Й. Г. Й. и З. Г. Д./, като след
привеждане на дробните числа под общ знаменател и преразпределение съобразно техните
квоти в съсобствеността и квотата на третото лице се получава участието им като следва
10/24 за наследниците на М.Сиромахов, които ще дължат общо сумата 17 256,25 евра –
продажна цена и разноски 767,08лв – разноски или по 5752,08 евра и 255,69лв ; 7/24 ид.
части за Д. Г. или 12 079,37 евра продажна цена и 536,95 лв разноски и 7/24 ид.ч. за
наследниците на С. Б., които ще дължат 12 079,38 евра продажна цена и разноски 536,95лв
или всеки от тях по 6039,69 евра и 268,48лв разноски. Поради това, че производството
против посочения първоначално за ответник Д. Г. е прекратено като процесуално
недопустимо, защото е починал преди завеждане на исковата молба, а видно от приложените
доказателства последният има преки наследници, различни от участващите в
производството съсобственици, то няма основание в тяхна тежест да се присъждат
следващите се на правоприемниците му суми.
Посоченото ще има за правна последица отмяна на обжалваното решение в частта, в
която дължимите суми са присъдени съразмерно /по равно/ и вместо това присъждането им
съобразно посочените размери, над които до пълните претендирани исковете ще се
отхвърлят.
По отношение жалбата на дружеството –ищец против отхвърлителната част на
решението за сумата от 100 000лв –частичен иск при цялостна искова претенция от
226 831,54лв, претендирана като обезщетение за вреди /пропуснати ползи/ по чл.82 ЗЗД,
съставляващи разликата между платената цена и увеличената стойност на имота при
съдебно отстраняване, поради промени в пазарните условия. По този въпрос е формирана
съдебна практика /решение по гр.д. 58/2013г; решение № 6532/13г. на ВКС, IV г.о.,
решение от 06.03.2018г по гр.д. № 1289/2017г на ВКС, III г.о./ към която настоящият състав
8
се придържа и според които разяснения при евикция продавачът дължи на добросъвестния
евинциран купувач обезщетение за вредата, съставляваща разлика между платената цена и
увеличената стойност на имота при промени в пазарните условия, като вредата е пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и може да бъде предвидена при пораждане на
задължението след приспадане на подлежащата на възстановяване цена. Добросъвестността
на продавача има правно значение само за отговорността за непредвидимите преки и
непосредствени вреди. При евикция неизпълнението от страна на продавача на чужда вещ е
в причинна връзка с необходимостта евинцираният купувач да плати пазарната цена, такава
каквато е при съдебното отстранение, за да си купи равностойна вещ, защото
неизпълнението е необходимо и достатъчно условие за извършването на съответния
допълнителен разход на свободния пазар, който е обичайна среда. Цените на пазара се
променят под влиянието на различни икономически фактори, които са установими и
предвидими от кредитора и поради това увеличената стойност на имота в резултат на
промени в пазарните условия към момента на съдебното отстраняване са пряка,
непосредствена вреда и предвидима вреда /решение по гр.д. № 48/2013г. на ВКС, III г.о./.
Във връзка с цитираните разрешения на ВКС и формираната практика по идентичен въпрос,
към която настоящият състав се придържа, като резултат не се споделят от правна страна
изводите на първостепенния съд, че настъпилите промени в пазарните условия, причинени
от обективни фактори не могат да бъдат окачествени като предвидими вреди, за да се
реализира отговорността на продавачите за пропуснати ползи. Като краен резултат, обаче
решението ще следва да се потвърди в обжалваната му /отхвърлителна/ част. Ищецът
следваше, но не установи по категоричен начин, че е търпял вреди, изразяващи се в
пропусната полза от увеличената цена на имота. По делото пред първата инстанция са
приети три оценителни експертизи, които са достигнали до диаметрално противоположни
изводи относно стойността на имота към момента на съдебното отстраняване /съвпадащ с
влизане в сила на решението по исковете по чл.97 ал.1 ГПК /отм./.
Първата от тях на в.л. К. определя пазарната цена на имотите по техни пазарни аналози
с оглед на тяхното местоположение и данни за цени на урегулирани поземлени имоти в
размер на 202 220лв за 5/16 ид.части или 941,25 кв.м., а повторната експертиза на в.л. Р. на
156 249лв. Тези експертизи не се кредитират от настоящия състав, тъй като са изготвени на
база пазарни аналози за урегулирани поземлени имоти, какъвто статут нямат процесните
към датата на съдебното отстраняване през 2010г. Предмет на прехвърлителната сделка през
2003г са неурегулирани поземлени имоти, чиито характеристики в най-пълна степен са
съобразени от допълнителната експертиза на в.л. Р.. Именно допълнителната експертиза е
взела предвид конкретната инфраструктура – липсата на достъп до улична мрежа, на
водопровод, канализация и ел. снабдяване, така също е направила сравнителен анализ на
база реално извършени в този период сделки с аналогични по характеристики и
местоположение имоти, за каквито са представени писмени доказателства от ответниците.
Изводите на допълнителната експертиза освен, че са съобразени с конкретните особености
на процесните имоти, реалната им оценка на пазара с оглед на изпълнени конкретни сделки
9
със сходни по характеристики парцели, вместо с обобщаващи аналози на търсене и
предлагането на недвижими имоти. Допълнителната експертиза на следващо място
кореспондира и със събраните гласни доказателствени средства – показанията на св. Б.,
който притежава имот в съседство на процесните и има непосредствени впечатления за
конкретното им състояние- пустеещи имоти, разположени в местност /“Герена“ на ул.Цв.Л.
и ул.Обиколна/, където като цяло не са предприемани действия във връзка с регулация и
изграждане на инфраструктура. Според изводите на допълнителната експертиза към дата
26.07.2010г. цената на ПИ № 1343 /2901 кв.м./ е в размер на 135 758лв, а на ПИ № 1342 в
размер на 5192лв или общата им пазарна стойност възлиза на 140 952лв, която е значително
по-ниска от продажната им цена от 132 528 евра през 2003г. Поради това не се установяват
настъпили реално вреди за купувача, изразяващи се в увеличена стойност на имота към
момента на съдебно отстраняване, затова и исковете по чл.82 ЗЗД за пропуснати ползи се
явява неоснователни, до какъвто извод е достигнал и първостепенният съд макар и с
различни съображения.
В обобщение решението ще подлежи на отмяна в частта, в която сумите са присъдени
по равно на ответниците и вместо това се възложат съразмерно на участието им в
съсобствеността до посочените размери, над които до присъдените им по равно исковете ще
се отхвърлят. В останалата обжалвана осъдителна и отхвърлителна част решението ще
подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора разноски пред въззивната инстанция ще се следват и на двете
страни- ищец и ответници съразмерно на уважената, респ.отхвърлена част на жалбите при
обжалваем интерес от 182 882,20лв /100 000лв + 82 882,22лв/ общо или съразмерно от
36 576,44лв за всеки от ответниците. От жалбоподателите ответници разноски са доказали
А.С., С.С. и И. В. в общ размер на 16 284лв, включващи адв. възнаграждение в размер на
15 960лв и д.т. в размер на 972лв, при който изход на спора /потвърждаване в отхв. част по
иска по чл.82 ЗЗД за 60 000лв за тримата ответници и отмяна в осъдителна за сумата от
15 213 лв за тримата/ ще им се следват разноски в общ размер на 11 161,74лв. Ответницата
З.Д. е доказала разноски в размер на 324лв д.т. и 5200лв адв. хонорар или общо 5524лв, от
които ще й се следват за отхв. част от 24 071,23лв разноски в размер на 3635,48лв.
Ответникът Й.Й. е доказал разноски в общ размер на 5624лв за адв. хонорар и д.т., от които
ще му се следват в размер на 3701,24лв. На ищеца ще се следват разноски за отхвърлената
част на жалбите съразмерно на уважената част на исковете при доказани разноски от общо
8 224,40лв до размер от общо 5303,65лв, от които дължими от С. П. С., А. М. С., И.М. В. са
в размер общо на 2587,16лв, а дължимите от З. Г. Д. и Й. Г. Й. са в размер общо на
2716,49лв.
Ръководен от гореизложеното, САС
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ решение от 04.11.2019г по гр.д. 4327/2015г. по описа на Софийски градски
съд 1-12 състав, в обжалваната осъдителна част, в която С. П. С., А. М. С., И.М. В.- Р., З.
Г. Д. и Й. Г. Й. са осъдени да заплатят на „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ЕАД ЕИК ********* по равно
сумите от 41 415 евра и 1 841 лева на осн. чл. 190 ал.2 ЗЗД, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА С. П. С. ЕГН **********, А. М. С., ЕГН **********, И.М. В.- Р. ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.София, бул.Цар Освободител, № 8, чрез адв. Цв.М. САК
да заплатят на „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ЕАД ЕИК ********* сумите от по 5 752,08 евра и
255,69лева всеки от тях, представляващи намалена продажната цена и възстановени
разходи на осн. чл. 190 ал.2 ЗЗД по договор за покупко продажба от 12.09.2003г, оформен с
нот. акт № 84, том II, рег. № 4356, н.д. № 258/2003г. на нотариус Ан.Г. рег. № *** на НК до
размера на идеалните части от правото на собственост, за които купувачът „Еко
България“ЕАД е бил съдебно отстранен с влязло в сила решение по гр.д. № 12 564/2007г на
Софийски районен съд, 33 гр.с-в, ведно със законната лихва върху тези суми считано от
31.03.2015г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З. Г. Д. ЕГН ********** и Й. Г. Й. ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр.София, ул.Княз Борис I, № 96, ет.1, ап.3 чрез адв. Св.Б. САК да заплатят на „ЕКО
БЪЛГАРИЯ“ЕАД ЕИК ********* сумите от по 6039,69 евра и 268,48лева всеки от тях,
представляващи намалена продажната цена и възстановени разходи на осн. чл. 190 ал.2 ЗЗД
по договор за покупко продажба от 12.09.2003г, оформен с нот. акт № 84, том II, рег. №
4356, н.д. № 258/2003г. на нотариус Ан.Г. рег. № *** на НК до размера на идеалните части
от правото на собственост, за които купувачът „Еко България“ЕАД е бил съдебно отстранен
с влязло в сила решение по гр.д. № 12 564/2007г на Софийски районен съд, 33 гр.с-в, ведно
със законната лихва върху тези суми считано от 31.03.2015г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Еко България“ЕАД ЕИК ********* против С. П. С., А.
М. С., И.М. В.- Р., З. Г. Д. и Й. Г. Й. искове по чл.190, ал.2 ЗЗД за разликата над присъдените
размери на всеки от тях и общо за всички 29 335,62 евра и 1304,03лева до присъдените
общо от първата инстанция 41 415 евра и 1841лв, представляващи намалената продажна
цена и възстановени разноски, поради съдебното отстраняване на купувача „Еко България“
ЕАД с влязло в сила решение по гр.д. № 12 564/2007г на Софийски районен съд, 33 гр.с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.11.2019г по гр.д. 4327/2015г. по описа на Софийски
градски съд 1-12 състав в останалите обжалвани части - осъдителна част, в която в тежест на
ответниците са присъдени общо сумите от 29 335,62 евра и 1304,03лева на осн. чл.190 ал.2
ЗЗД/ и в отхвърлителната част, в която са отхвърлени исковете за вреди по чл.82 ЗЗД
/пропуснати ползи/, изразяващи се в разликата между платената цена и увеличената
стойност на имота при съдебно отстраняване в размер на 100 000лв – частичен иск при
цялостна искова претенция от 226 831,54лева, и в частта, която е отхвърлено искането за
солидарно присъждане на претендираните суми.
11
ОСЪЖДА „Еко България“ЕАД ЕИК ********* да заплати на С. П. С., А. М. С., И.М.
В.- Р. от общо сумата от 11 161, 73лв, представляващи разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Еко България“ЕАД ЕИК ********* да заплати на З. Г. Д. сумата от
3635,48лв и на Й. Г. Й. сумата от 3701,24лв.
ОСЪЖДА С. П. С., А. М. С., И.М. В.- Р. да заплатят на „Еко България“ЕАД сумата от
общо 2587,16лв, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА З. Г. Д. и Й. Г. Й. да заплатят на „Еко България“ЕАД сумата от общо
2716,49лв, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд
на РБ в едномесечен срок от връчването на преписи на страните при наличие на
предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12