№ 127
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.а
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Г.ева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000501057 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 267 037 от 20.12.2021 г., постановено по гр. д. №
13248/2020 г. от Софийски градски съд е признал за установено, на основание
чл. 422 във вр. с чл. 430 от ТЗ, че ответникът М. Д. С., ЕГН **********
дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, сумата от
35 485.88 /тридесет и пет хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и
осемдесет и осем ст./, представляваща непогасена част от главница по
Договор за банков револвиращ кредит № 004/220/06022015 от 06.02.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от 15.09.2016 г., като е отхвърлил иска, за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 38 182.40 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е отхвърлил
предявените от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* против М. Д.
С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 430 от
ТЗ, имащи за предмет да се установи, че последният дължи на банката:
1
- лихва върху просрочената главница от 38 182.40 лева, в размер на
сумата от 808.79 лева;
- наказателна лихва при просрочие, в размер на сумата от 376.52 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил:
- ответника М. Д. С., ЕГН ********** да заплати на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
деловодни разноски, в размер на сумата от 3 006.50 лева;
- ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* да заплати на
М. Д. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни
разноски, в размер на сумата от 250 лева;
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника М. Д.
С., ЕГН ********** в частта, в която е признато за установено, че дължи на
ответника посочената главница, ведно със законната лихва, считано от
15.09.2016 г. и в частта за разноските с доводи за недопустимост, поради
което моли въззивният съд да го обезсили и да прекрати производството по
предявения иск.
При условията на евентуалност излага доводи за неправилност на
решението, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния
закон, като поддържа, че по сключения с банката Договор за банков
револвиращ кредит № 004/220/06022015 от 06.02.2015 г. има качеството на
поръчител, тъй като той не е получил предоставената парична сума.
Моли да се отмени решението в обжалваните части и вместо това да се
отхвърли изцяло предявеният иск за главница.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Насрещната страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* не е
подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГП, но чрез процесуалния си
представител оспорва нейната основателност в съдебното заседание пред
въззивния съд.
2
Моли да се потвърди решението в обжалваните части.
Не претендира присъждане на деловодни разноски за въззивното
производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът - „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* е предявил
против М. Д. С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, както и два иска с правно основание чл. 422 от ГПк
във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
06.02.2015 г. е сключил Договор за банков револвиращ кредит №
004/220/06022015 с „МАЙБЕН ВАРИЕД АКТИВИТИС“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя М. Д. С., ЕГН **********.
Ищецът твърди още, че:
- по банковата сметка на дружеството е преведена сумата от 50 000
лева, като крайният срок за издължаване е 06.02.2016 г.;
- ответникът има качеството на солидарен длъжник по този Договор;
Кредитът е бил частично погасен, поради което на 15.09.2016 г. е
подадено Заявление и образувано ч.гр.д. № 52 193/2016 г. по описа на
3
Районен съд София, по което е била издадена Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист на 19.09.2020 г. срещу солидарните
длъжници, за:
- сумата от 38 182.40 лева, представляваща главница, ведно със
законната лихва, считано от 15.09.2016 г.;
- сумата от 808.79 лева, представляваща лихва за периода от 06.02.2016
г. до 14.09.2016 г.;
- сумата от 376.52 лева, представляваща наказателна лихва, за периода
от 06.02.2016 г. до 14.09.2016 г.;
- сумата от 2 131.97 лева, представляваща разноски в заповедното
производство;
На 19.02.2020 г. е подадено възражение от длъжника М. Д. С., ЕГН
**********.
С предявените искове поискал да се установи, че М. Д. С., ЕГН
********** дължи на банката:
- сумата от 38 182.40 лева, представляваща непогасена част от главница
по Договор за банков револвиращ кредит № 004/220/06022015 от 06.02.2015
г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2016 г.;
- лихва върху просрочената главница от 38 182.40 лева, в размер на
сумата от 808.79 лева, за периода от 06.02.2016 г. до 14.09.2016 г.;
- наказателна лихва при просрочие, в размер на сумата от 376.52 лева,
за периода от 06.02.2016 г. до 14.09.2016 г.;
Поискал да се присъдят деловодни разноски за съдебното производство
и съдът да се произнесе за разноските, направени в заповедното
производство.
Ответникът - М. Д. С., ЕГН ********** подал отговор на исковата
молба /л. 36/, с който оспорил допустимостта предявените искове и поискал
да се прекрати производството по тях, а при условията евентуалност оспорил
тяхната основателност и поискал да се отхвърлят, тъй като кредитополучател
4
е ЕООД, а той има качеството на поръчител.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* и „МАЙБЕН ВАРИЕД АКТИВИТИС“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М. Д. С., ЕГН
********** са сключили на 06.02.2015 г. е сключил Договор за банков
револвиращ кредит № 004/220/06022015 .
М. Д. С., ЕГН ********** има по този Договор качеството на солидарен
длъжник, а не на поръчител.
По банковата сметка на дружеството на три транша е преведена сумата
от 50 000 лева с краен срок за издължаване 06.02.2016 г.
От писменото заключение на вещото лице, извършило в първата
инстанция счетоводна експертиза /л. 73/ се установява, че търговското
дружество е погасило:
- част от главницата, в размер на сумата от 11 817.60 лева;
- сумата от 5 956.14 лева, представляваща договорна лихва;
- сумата от 477.62 лева, представляваща наказателна лихва за
просрочие;
- сумата от 2 218.90 лева, представляваща лихва за просрочена
главница;
Непогасената част от главницата е в размер на сумата от 38 182.40 лева.
Наказателна лихва при просрочие“ по точка 4.2 от Договора е в размер
на сумата от 808.71 лева.
Наказателната лихва при просрочие по точка 4.3 от Договора е в размер
на сумата от 376.52 лева.
5
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* е подало на 15.09.2016
г. Заявление, по което е било образувано ч.гр.д. № 52 193/2016 г. по описа на
Районен съд София и издадена Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист на 19.09.2020 г. срещу солидарните длъжници „МАЙБЕН
ВАРИЕД АКТИВИТИС“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя М. Д. С., ЕГН ********** и М. Д. С., ЕГН ********** като
солидарен длъжник за:
- сумата от 38 182.40 лева, представляваща главница, ведно със
законната лихва, считано от 15.09.2016 г.;
- сумата от 808.79 лева, представляваща лихва за периода от 06.02.2016
г. до 14.09.2016 г.;
- сумата от 376.52 лева, представляваща наказателна лихва, за периода
от 06.02.2016 г. до 14.09.2016 г.;
- сумата от 2 131.97 лева, представляваща разноски в заповедното
производство;
На 19.02.2020 г. е подадено възражение от длъжника М. Д. С., ЕГН
**********.
Заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск в месечен срок от
връчване на съобщението - 11.11.2020 г.
Исковата молба е подадена в канцеларията на Софийски градски съд на
02.12.2020 г.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадена от
ответника жалба и спорът се концентрира само до дължимостта на сумата от
35 485.88 лева, представляваща главница по Договора за банков револвиращ
кредит от 06.02.2015 г. и законната лихва, считано от 15.09.2016 г.
По главния иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430,
6
ал. 1 от ТЗ, с който ищецът е поискал да се признае за установено, че
ответникът му дължи сумата от сумата от 38 182.40 лева, представляваща
главница по Договора за банков револвиращ кредит от 06.02.20158 г., ведно
със законната лихва, считано от 15.09.2016 г.:
Съгласно разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока.
Правнорелевантните факти са:
- сключен Договор за банков револвиращ кредит за сумата от 50 000
лева с краен срок на погасяване – 06.02.2016 г.
- договорът е сключен между търговски дружества и банковия кредит е
предоставен на ЕООД /кредитополучател/ целево във връзка с търговската му
дейност;
- ЕООД е представлявано от управителя М. Д. С., ЕГН **********,
който с този Договор е поел солидарното задължение за връщане на кредита;
- кредитът е предназначен за извършване на търговската дейност на
„МАЙБЕН ВАРИЕД АКТИВИТИС“ ЕООД, поради което ответникът М. Д.
С., ЕГН ********** не може да има качеството на потребител по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗПП/ и се ползват от
защитата на потребителите, предвидена в този закон.
- кредитополучателят /търговец/ се е задължил за ползвания кредит да
заплаща договорна и наказателни лихви, съобразно клаузите на Договора;
7
- кредитът е частично погасен и след изтичането на крайния срок,
установен в закона е проведено заповедно производство, издадена е заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
- длъжникът М. Д. С., ЕГН ********** е възразил и кредиторът
/Банката/ е предявил в едномесечни срок исковете по чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 430 от ТЗ;
Предявените установителни искове са допустими и основателни в
пълните предявени размери.
С Договора за банков револвиращ кредит е предоставен кредит на
ЕООД за осъществяване на търговската дейност.
М. Д. С., ЕГН ********** е бил управител на ЕООД, участвал е в
преговорите, предхождащи сключването на Договора и предоставянето на
кредита, а като управител е нареждал паричните суми на трети лица, поради
което няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона
за защита на потребителите /ЗПП/ и не може да се ползва от защитата на
потребителите, предвидена в този закон.
В този смисъл е съдебната практика на ВКС, дадена в решение № 240 от
29.03.2018 г. по т.д. № 1102/2017 г., Т. К., І т. о. на ВКС „физическо лице -
съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващо кредит, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качество на потребител по закона за
защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за
кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална
дейност. Съдът извършва конкретна преценка, съобразно обстоятелствата и
доказателствата по делото, с оглед установяване качеството "потребител ".
Обезпечаването на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато
последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от
всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални/
функционални връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или
8
мажоритарно участие в същото.“.
Уговорките за наказателни лихви по процесния Договор за кредит не са
нищожни, тъй като разпоредбата на чл. 294 от ТЗ допуска да се начислява
между търговци лихва върху лихва, но само ако е уговорена.
Ето защо жалбата, подадена от ответника е неоснователна, поради което
следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните
части.
Ищецът не е обжалвал решението на първоинстанционния съд в частта,
в която е отхвърлен иска за дължимостта на главницата, за разликата над
сумата от 35 485.88 лева до пълния предявен размер от 38 182.40 лава,
поради което е влязло в сила.
Ищецът не е обжалвал решението на първоинстанционния съд в частта,
в която са отхвърлени исковете, имащи за предмет установяване дължимостта
на наказателните лихви, поради което е влязло в сила.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 267 037 от 20.12.2021 г., постановено по
гр. д. № 13248/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
признал за установено, на основание чл. 422 във вр. с чл. 430 от ТЗ, че
ответникът М. Д. С., ЕГН ********** дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, ЕИК *********, сумата от 35 485.88 /тридесет и пет хиляди
четиристотин осемдесет и пет лева и осемдесет и осем ст./, представляваща
непогасена част от главница по Договор за банков револвиращ кредит №
004/220/06022015 от 06.02.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
15.09.2016 г..
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 267 037 от 20.12.2021 г., постановено по
гр. д. № 13248/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските.
Решение № 267 037 от 20.12.2021 г., постановено по гр. д. № 13248/2020
г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлил иска за
установяване дължимостта на главницата, за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 38 182.40 лева не е обжалвано от ищеца и е влязло
в сила.
Решение № 267 037 от 20.12.2021 г., постановено по гр. д. № 13248/2020
г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлил исковете за
установяване дължимостта на лихва върху просрочената главница от
38 182.40 лева, в размер на сумата от 808.79 лева и на наказателна лихва при
просрочие, в размер на сумата от 376.52 лева не е обжалвано от ищеца и е
влязло в сила.
Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10