№ …………......
гр. Варна, ..............................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
С участието на прокурора при Окръжна прокуратура - Варна АЛЕКСАНЪДР АТАНАСОВ и при секретаря
ДЕНИЦА КРЪСТЕВА, разгледа докладваното от съдия Т.Димитрова
кас. адм. нак. д. № 718 от 2020 г. на АдмС-Варна, като за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
Областен отдел "Автомобилна администрация" Варна (ОО "АА"),
подадена чрез процесуалния представител ст. експерт И.Г., против Решение № 158
от 29.01.2020 г. по АНД № 4475/2019 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № 23-0000420/01.08.2019 г. на Началника
на ОО "АА" Варна. С отмененото НП на основание чл. 104, ал. 7 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтПр), на "ДЖИ ТИ АЙ СПЕД" ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: с. Царевци, община Аврен, ул. „Седма № 6, представлявано
от Ж.К.С., е наложена "имуществена санкция" в размер на 5 000 лева,
за нарушение на чл. 91в, т. 1 от ЗАвтПр.
С жалбата се твърди, че обжалваното
решение е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е отразил фактическата
обстановка и неправилно е приложил материалният закон. Сочи се, че в акта и в НП
по недвусмислен начин е описано нарушението, а именно, че не са представени за
комплексна проверка всички тахографски листа. Твърди се, че ако не бе спазен
срокът за представяне, а са били представени листите със закъснение, то
нарушението би било на чл. 12, ал. 5 от Наредба № Н-14/27.08.2009 г. на МТ, във
връзка с чл. 91в, т. 1 от ЗАвтПр, което деяние се санкционира по чл. 105, ал. 1
от ЗАвтПр. Изтъква се, че нормата на чл 91 от ЗАвтПр съдържа две изпълнителни
деяния – „съхрани“ и „предостави за проверка“, и доколкото повдигнатото в
настоящия случай обвинение е за непредоставяне на изисканите тахографски листа,
не е налице неяснота относно факта, за какво точно бездействие е повдигнато
срещу дружеството обвинение – за непредставяне, а не за несъхранение на
регистрационните документи. Позовавайки се на обстоятелството, че юридическото
лице не може да изяви субективно и целенасочено намерение за отказ, ответникът
твърди, че правилно отказът не е включен в състава на нарушението. Настоява се,
че дружеството не следва да се ползва от несполучливата законодателна редакция
на разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАвтПр, а и управляващият дружеството не е
дал обяснение поради каква причина не са съхранени листовете като същевременно
е подписал акта за установяване на административното нарушение (АУАН) без
възражения. Поддържа се, че повдигнатото обвинение е непротиворечиво и
недвусмислено. Позовавайки се и на конкретна практика на АдмС-Варна, касаторът
прави искане за отмяна на решението на ВРС и за потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът – "ДЖИ ТИ АЙ СПЕД" ЕООД, ЕИК *******,
чрез процесуалния си представител – адв. С.Ч., в хода на делото поддържа
становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на
решението на ВРС, чието потвърждаване иска. Изтъква се, че формулираното
описание на нарушението не означава нито, че превозвачът не е съхранил
тахографските листове, нито че е отказал да ги предостави на проверяващите,
поради което не е налице нито едно от основанията, предвидени в чл. 104, ал. 7
от ЗАвтПр, като в тази насока се сочи съдебна практика на АдмС-Варна,
включително по идентичен спор, във връзка с НП на същото наказано лице. Прави
се искане за присъждане на направените разноски пред въззивната и пред
касационната инстанция.
Участващият по делото прокурор дава заключение за
неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС
като правилно и законосъобразно.
Административният съд, като
взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, които се извеждат от
събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и
заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка,
очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице, участвало във
въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради
което е процесуално допустима.
С обжалваното решение ВРС е отменил
Наказателно постановление № 23-0000420/01.08.2019 г. на Началника на ОО
"АА" Варна, с което на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвтПр, на "ДЖИ ТИ АЙ
СПЕД" ЕООД, ЕИК ******* е наложена "имуществена санкция" в
размер на 5 000 лева, за нарушение на чл. 91в, т. 1 от ЗАвтПр.
Нарушението, визирано в НП, се изразява в
следното: На 30.03.2019 г. дружеството-превозвач не предоставя за проверка от
контролните органи всички тахографски листа, в 7-дневния срок, изтичащ на
29.03.2019 г., изискани с покана с рег. № 80-00-10-127/20.03.2019 г. по т. І-5,
за извършените превози на товари, използвани в монтирания в МПС, кат. N3, марка „ДАФ“, с рег. № В9885РС, аналогов тахограф,
като от изминатите 20 426 км не са предоставени тахографски листа за 3 697 км, предвид
представените тахографски листа от 02.07.2018 г. до 25.10.2018 година.
Въззивният съд приема, че НП е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел на
установяването на нарушението, като доказателствата по делото сочат, че в хода
на проверката наказаното дружество не е предоставило всички тахографски листа
за посочения в НП период за изминатите километри от т.а. „Даф“ с рег. № В9885РС.
ВРС посочва, че правилно е прието, че е
допуснато нарушение на чл. 91в, т. 1 от ЗАвтПр, според която разпоредба
превозвачите следва да съхраняват най-малко една година след тяхното
приключване и да предоставят за проверка от контролните органи тахографските
листове от аналогови тахографи.
За да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно, ВРС се основава на допуснато нарушение на чл. 42, т. 4
и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаване на акта и постановлението, доколкото
нарушението не е описано с необходимата конкретика и пълнота, като не са
посочени обстоятелствата, при които е извършено. Въззивният съд намира, че нито
в акта, нито в постановлението е посочена формата на изпълнителното деяние,
което се явява съставомерен признак на нарушението – сред възможните форми на
изпълнително деяние според разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАвтПр отсъства
формата „не е спазил законоустановения срок да предостави за проверка всички
тахографски листа, изискани с покана“, както е посочено в акта и в наказателното
постановление. Направен е извод, че формулираното в случая обвинение за
непредставяне на процесната информация не е предвидено като наказуема форма на
изпълнителното деяние от законодателя, а обстоятелства, сочещи на несъхраняване
на горната информация от превозвача, не са описани от контролните органи и няма
формулирано обвинение за това. Посочено е, че за да е налице отказ от предоставяне
на информация, то информацията следва да съществува и да се съхранява от
превозвача, като отново няма изложени факти и обстоятелства за това, както и
формулирано надлежно обвинение.
Решението е правилно.
При надлежно установяване на фактите по
делото, ВРС е достигнал до правилния извод за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
Безспорно за превозвачите е въведено
задължение да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка от контролните органи тахографските листове от
аналогови тахографи – чл. 91в, т. 1 от ЗАвтПр.
С посочената обаче административнонаказателна
норма като основание за налагане на процесната имуществена санкция – чл. 104, ал. 7 от ЗАвтПр, е предвидена
имуществена санкция в размер на 5 000 лв., за превозвач, който не съхранява
разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача
за период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка от контролните
органи. Правилно въззивният съд приема, че в обжалваното пред него наказателно
постановление не се съдържа описание на деянието "не съхранява
тахографските листа" или на деянието "отказва да ги предостави за
проверка от контролните органи“
Съгласно чл. 57, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, НП трябва да съдържа
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В случая
правилен е изводът в мотивите на въззивното решение, че както в АУАН, така и в
НП не са изложени факти и обстоятелства, релевантни за форма на изпълнителното
деяние, която да е сред посочените в чл. 104, ал. 7 от ЗАвтПр, като на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК касационната инстанция препраща към
мотивите на въззивния съд.
При това положение следва да се приеме, че
са допуснати съществени нарушения на императивните изисквания на ЗАНН, които са
довели до опорочаване на производството. Същите не могат да бъдат изправени,
поради което правилно и законосъобразно районният съд е отменил наказателното
постановление.
Нормите, на които се позовава касаторът в
подкрепа на тезата, че са диференцирани нарушенията за неспазване на срока за
представяне на документи и за пълно непредставяне на документи са неприложими
към фактите по делото. В случая според описанието на деянието в наказателното
постановление става въпрос за непредоставяне на конкретно изискана информация –
всички тахографски листа. Административнонаказващият орган е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото словесното описание на
деянието не кореспондира с визираната санкционна норма, въз основа на която е
наложена имуществената санкция на дружеството-превозвач и това води до неяснота
на вмененото нарушение.
Именно защото деянията "не
съхранява" и "отказва да предостави" са различни (и не са
идентични) от деянието "не предоставя" за проверка на свързаните с
превозната дейност документи, е необходимо при ангажиране на отговорността за
всяко едно от тях да се изяснява дали въобще не са налице въпросните документи
или превозвачът ги има, но отказва да ги предостави. Освен това за деянието на
превозвача „непредставяне за проверка на свързани с превозната дейност
документи“ е предвиден специален състав на нарушение - чл. 97, ал. 1, предл. последно от
ЗАвтПр. Административнонаказателната отговорност не следва да се основава на регламентацията
на подобни случаи, предвид основните начала на правото на Република България –
чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове. В този смисъл неоснователно
касаторът поддържа, че наказаното дружество не следва да се ползва от
„несполучливата законодателна редакция на разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от Закона
за автомобилните превози“.
Действително част от съдебните състави на
АдмС-Варна застъпват становище, че непредоставянето на тахографските листа за
проверка от контролните органи представлява отказ, което становище настоящият
състав на съда не споделя. Налице са и съдебни актове, които са с мотиви като
изложените в настоящото решение - Решение № 254 от 18.02.2020 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 3480/2019 г., Решение
№ 2390 от 10.12.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2960/2019 г., Решение
№ 2067 от 31.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1822/2019 г., Решение
№ 1316 от 28.06.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1192/2019 г. и други. Съдът съобрази и че по отношение на
друго НП, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството за същото нарушение, установено при същата проверка, НП е отменено
с мотиви, идентични с мотивите на настоящия състав на съда и на ВРС.
Обжалваното решение на ВРС е постановено
при правилно приложение на материалния закон и при липсата на останалите
касационни основания по чл. 348 от НПК за отмяната му. Същото
е валидно и допустимо – постановено е от законен състав на съда при надлежно
упражнено право на жалба.
С оглед изложеното касационната жалба се
явява неоснователна и следва решението на въззивния съд да се остави в сила.
С оглед изхода на делото, ответникът има право да му
бъдат присъдени, сторените в касационното производство съдебни разноски на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, според приложения договор за
правна защита и съдействие № 37/29.01.2020 г. в размер на 600 лева, който е
двоен в сравнение с посочения минимален по чл. 18, ал. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не е бил оспорен
като прекомерен от касатора. Възстановяването на разноските трябва да бъде
сторено от бюджета на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" съгласно чл. 2, ал. 1 от нейния устройствен правилник.
Към момента на даване на ход на делото по същество
пред въззивната инстанция, разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН не е била част
от действащото право, поради което не е било налице правно основание за
присъждането от ВРС на разноски, а и не е направено такова искане пред
въззивната инстанция. С настоящото решение на касационната инстанция съдът
оставя в сила съдебния акт на ВРС, т.е. не променя резултата от оспорването,
поради което не е налице основание за присъждане на направените пред ВРС
разноски от наказаното лице. Недопустимо е придаването на обратно действие на
процесуалната норма и произнасяне от касационната инстанция по разноските,
направени пред въззивния съд, в случаите, когато ВРС не се е произнесъл по
разноските и се оставя в сила на решението на ВРС.
Така мотивиран и на основание на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 158 от 29.01.2019 г. по АНД № 4475/2019 г. на Районен съд –
Варна.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" да заплати на "Джи Ти Ай Спед"
ЕООД с ЕИК *******, направените през касационната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.........................
2........................