О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 15.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
като разгледа докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 5231/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК с искане съдът да осъди ответника Е.Р., роден
на *** г., гражданин на Република Италия с паспорт №*****, издаден на *****г.,
валиден до *****г. и местожителство *** да заплати на „У.Б.” АД сумата от 200
000 лева, представляваща просрочена главница по Договор за банков кредит -
овърдрафт № 101/08.07.2016г., Анекс № 1/08.07.2017г. и Анекс № 2/07.08.2017 г.
и ОБЩИ УСЛОВИЯ, при които У.Б. АД предоставя кредити на лица, осъществяващи
стопанска дейност, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
(10.01.2018 г.) до окончателното изплащане за което е издадена заповед за
изпълнение от 02.03.2018 г. по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 541/2018
г. на Пловдивски районен съд.
ИЩЕЦЪТ- „У.Б.” АД, със седалище и адрес
на управление:***, пл. „*****, с ЕИК № *****,
чрез юрисконсулт К.А. твърди, че по силата на Договор за банков кредит -
овърдрафт № 101/08.07.2016г., Анекс № 1/08.07.2017г. и Анекс № 2/07.08.2017 г.
/“Договора за кредит“/ и ОБЩИ УСЛОВИЯ, при които У.Б. АД предоставя кредити на
лица, осъществяващи стопанска дейност /“Общите условия“/, „У.Б.“ АД е
предоставило банков кредит на „Д.Ф.“ ООД, ЕИК *******, в качеството му на
„Кредитополучател“. На основание чл. 121-127 от ЗЗД, в изпълнение на
задълженията на Кредитополучателя, по Договора за кредит отговаря солидарно и
длъжника Е.Р., италиански гражданин с паспорт № *****. Съгласно т.2 от Договора
за кредит овърдрафтът, който се предоставя е в размер до 200 000 лева /двеста
хиляди лева/ за оборотни средства. Излага, че падежът на кредита е настъпил на
08.09.2017 г. съобразно т.7 от Анекс № 2 от 07.08.2017 г., а длъжникът не изпълнявал и към момента не е изпълнил
задължението си да върне заетата сума. С оглед горното банката подала заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу двамата
длъжници. Искането било уважено срещу кредитополучателя, но спрямо настоящият
ответник е постановен отказ за издаване на заповедта. Предвид изложеното
намира, че за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск.
ОТВЕТНИКЪТ- Е.Р., роден на *** г., гражданин
на Република Италия с паспорт №*****, издаден на *****г., валиден до *****г. и
местожителство ***, чрез назначения му особен представител, оспорва иска като
недопустим. Твърди, че има качеството на поръчител по договора за кредит и че
на основание чл. 147, ал.1 ЗЗД срокът за предявяване на иск срещу него е
изтекъл. В тази връзка навежда, че спрямо него релевантен е само първоначално
уговорения падеж на задължението, тъй като не е подписвал анексите, с които
срокът е продължен. Евентуално твърди, че искът е неоснователен, тъй като
банката е удовлетворила вземанията си, предвид дадените и други обезпечения.
Съдът,
след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди
направените доводи, намира за установено следното:
По делото е представен договор за банков кредит-
овърдрафт № 101/08.07.2016 г. сключен между УНИКРЕДИТ БЪЛБАНК АД и Д.Ф. ООД, в
качеството на кредитополучател и Е.Р., в качеството на „солидарен длъжник“, с
който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя овърдрафт
кредит в размер на 200 000 лева за оборотни средства във връзка с неговата
стопанка дейност ( чл.1, 2 и 3 от договора), при определен в договора лихвен
процент и с краен падеж на 08.07.2017 г.
Представени по делото са два броя анекси от
08.07.2017 г. и от 07.08.2017 г., подписани от банката и Д.Ф. ООД, с оглед на
които крайният падеж за връщане на предоставената в заем сума е удължен до 08.09.2017 г. Анексите не са подписани от Е.Р., в
качеството му на физическо лице и „солидарен длъжник“, макар и същият да е
посочен като страна по тях в началната част на текста на споразуменията.( Поставен
е само печат на дружеството длъжник и един подпис върху печата, като така по
правило се разписва представляващия на дружество в качеството му именно на
такъв).
Няма спор между страните, а е видно и от представените писмени
доказателства, че на 10.01.2018 г. банката
е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК
срещу Д.Ф. ООД и Е.Р.. Заявлението е уважено за сумата от
200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на същото,
изцяло срещу Д.Ф. ООД като е издадена заповед
за изпълнение от 02.03.2018 г. по г.д. № 541/2018 г. по описа на Пловдивски
районен съд. В същата е обективирано разпореждане за отказ за издаване на
заповед за изпълнение срещу Е.Р., доколкото е установено, че същият няма
постоянен адрес и обичано местопребиваване на територията на Република
България.
По делото не е спорно, а се установява и от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвено, че предоставената сума като главница е усвоена по
сметка на Д.Ф. ООД, както и че
към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК срещу Д.Ф. ООД и
Е.Р. нито един от двамата не е върнал
на банката сумата от 200 000 лв. главница.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Видно от представения пред съда
договор за кредит, в него е посочено, че ответникът има качеството на солидарен
длъжник, без да е конкретизирано на какво точно основание възниква солидарната
отговорност. Съобразно приетото с решение № 67/30.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№ 1843/2013 г. на II т.о., решение № 105/30.06.211 г. на II т.о. на ВКС по
г.д. № 944/2010 г., решение
№ 202/13.07.2012 г. по гр.д.
№ 680/2011 г. на I г.о. на ВКС, решение № 220/31.07.2014
г. на ВКС по гр.д. № 6126/2013 г. на IV г.о. съдът, който следва да
се произнесе за съществуването, съответно правата и задълженията на страни по договор,
трябва да установи и вида на същия. Той
се определя от действителното му съдържание -действителната обща воля на страните.
Във всички случаи на спор
относно точния смисъл и действителното съдържание на постигнатото
общо съгласие и целените с договора правни последици, съдът е длъжен да отговори аргументирано
каква е действителната воля на страните.
Когато уговорките са неясни, непълни
и неточни и щом пораждат съмнение, тълкуването се извършва по критериите
на чл. 20 ЗЗД. Отделните уговорки се ценят с оглед
систематичното им място в договора и във връзка едни
с други, като всяка една се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта му, обичаите и практиката и добросъвестността. Съдът, ведно с това, преценява обстоятелствата, при които е сключен договорът,
както и поведението на страните преди
и след сключването му.
Като съобрази горното и
представените писмени доказателства, съдът намира, че ответникът по настоящето
дело има качеството на поръчител по смисъла на чл. 138 и следващите от ЗЗД. В
тази връзка още с исковата молба ищецът заявява, че е предоставил процесните
финансови средства на Д.Ф. ООД за осъществяване на стопанска дейност в
качеството му на кредитополучател.
Заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
потвърждава това твърдение, като сочи, че цялата сума е предоставена по банкова
сметка ***. С мотивите към решение
№ 24/03.04.2013 г. по т.д.
№ 998/2011 г. на I т.о. на ВКС е изяснено, че съгласно чл.121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата
на закона или ако е уговорена
между страните. Посочено е, че такава може да
възникне, когато длъжниците са съдлъжници,
а също и при договор за поръчителство,
но двете хипотези са различни.
Даден е пример с договор за заем.
Солидарно съзадължени са лицата, които
са получили паричната сума общо, без разграничение
каква част поема всяко едно
от тях и независимо от това
на кое от
тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира
пълния размер на предоставения заем от всеки
един от длъжниците.
Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство
– чл.141, ал.1 ЗЗД, когато едно
лице отговоря пред кредитора за изпълнение на
задължението на длъжника, или в случая на договор
за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на
паричната сума, без да е получил
същата в собственост.
Като се съобрази горното и
установената пред съда фактическа обстановка, съдът намира, че ответникът не е
получил сумата по кредита и неговото участие в договора има за цел единствено и
само да обезпечи изпълнението на задълженията на главния длъжник- дружеството,
чийто управител е.
Горното води до извода, че по
отношение на ответника намират приложение не правилата по чл. 101 ЗЗД, а тези
по чл. 138 и следващите от ЗЗД и в частност това на чл. 147, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
Съобразно чл. 147 ГПК поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца.
Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното
задължение. Предвиденият
срок е преклузивен и с него се прекратява самото
поръчителство, а не само възможността за принудително събиране на вземането.( решение № 81 от
08.07.2014 г. по т. д. № 1705/2013 г., Т. К., І Т. О.
на ВКС). Съгласно ал.2 на същия член продължението на срока, дадено от кредитора
на длъжника, няма действие спрямо
поръчителя, ако той не е дал
съгласието си за това.
От събраните по делото
доказателства се установи, че първоначално договорения между банката и
кредитополучателя и поръчителя краен срок за връщане на предоставената в заем
сума е определен на 08.07.2017 г. Впоследствие са налице две допълни
споразумения, с които този срок е удължен, но тези анекси не са подписани от
ответника, в личното му качество, а единствено в качеството на представляващ и
управляващ дружеството кредитополучател. В тази връзка съдът взема предвид, че
подписът е положен върху печата на дружеството, което говори, че лицето
подписва не в лично качество, а като изразяващ волята на юридическо лице, както
и факта, че е положен само един подпис. Предвид приетото продължаването на
срока за изпълнение на задължението не обвързва поръчителя по изричното правило
на чл. 147, ал.2 ЗЗД и за начало на преклузивния
срок, предвиден в чл. 147, ал.1 ЗЗД, следва да се приеме първоначално
уговорения падеж, а именно – 08.07.2017 г.
Видно е от представените
материали по гр.д. № № 541/2018 г. по описа на Пловдивски районен съд, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 10.01.2018 г., а крайният срок за това, съобразно чл. 147, ал.1 ЗЗД,
е бил до 08.01.2018 г. Доколкото ищецът е пропуснал да предяви вземането
си срещу длъжника в преклузивния срок, то претенцията
му срещу поръчителя е преклудирана, а настоящият иск
се явява недопустим и производството по делото следва да се прекрати.
По разноските:
Ответникът не е
реализирал разноски в производството, предвид което такива не следва да се
присъждат. Направените разноски от ищцовата страна остават в нейна тежест с
оглед изхода на правния спор.
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 147, ал.1 ЗЗД, производството
по гр.д. № 5231/2018 г. по описа на СГС поради недопустимост на предявения от „У.Б.”
АД, със седалище и адрес на управление:***,
пл. „*****, с ЕИК № ***** срещу Е.Р., роден на *** г., гражданин на
Република Италия с паспорт №*****, издаден на *****г., валиден до *****г. и
местожителство ***, чрез назначения му особен представител – адвокат В.Г. от
САК, със съдебен адрес: *** иск с правно основание чл. чл.415, ал.1, т.3 ГПК за
присъждане на сумата от 200 000 лева, представляваща просрочена главница по
Договор за банков кредит - овърдрафт № 101/08.07.2016г., Анекс № 1/08.07.2017г.
и Анекс № 2/07.08.2017 г. и ОБЩИ УСЛОВИЯ, при които У.Б. АД предоставя кредити
на лица, осъществяващи стопанска дейност, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението (10.01.2018 г.) до окончателното изплащане за което е
издадена заповед за изпълнение от 02.03.2018 г. по реда на чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 541/2018 г. на Пловдивски
районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в едноседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :