№ 16289
гр. София, 30.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110111990 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. М. А., чрез адв. Н. К., с която
срещу „Топлофикация София“ ЕАД са предявени отрицателни установителни искове за
признаване недължимостта на суми, както следва: сумата от 1961,98 лева, представляваща
главница за топлинна енергия, начислена от ответника за периода от 01.04.2009 г. до
10.02.2021 г., както и сумата от 1317,74 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.06.2009 г. до 10.02.2021 г.-
Главница за ТЕ и за ДР за периода м.01.2008г. до м.07.2012г. в размер на 2323,21 лв., лихва
за ТЕ и за ДР за същия период в размер на 2935,51 лв. или общо сумата в размер на 5 258,72
лв.
Ищецът поддържа, че по партида с аб. № 157463, открита за имот с адрес: гр. София, ж.к.
„........“, бл. 313-Б, вх. Б, ап. 29, фигурират задължения за неплатена цена на доставена
топлинна енергия за процесния период, за които ответникът претендира плащане. Оспорва
съществуването на процесните вземания за периода от 01.02.2019 г. до 10.02.2021 г. поради
липса на облигационно правоотношение с ответника по договор за доставка на топлинна
енергия, съставляващо източник на това вземане. Отделно заявява, че вземанията за периода
от 01.04.2009 г. до 30.11.2018 г. са погасени по давност, в която връзка излага подробни
съображения от правна страна. Претендира за уважаване на претенцията и за присъждане на
разноски за производството.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК изразява становище за недопустимост при твърдения, че
за част от исковия период - от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. е образувано гр. д. № 32622/2021 г.
по описа на СРС, а за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. е образувано гр. д. №
67632/2023 г. по описа на СРС. В този смисъл прави искане по чл. 126, ал. 1 ГПК за
прекратяване на настоящия процес в посочените части. Отделно ответникът оспорва
твърденията на ищеца за липса на облигационна връзка между страните. Поддържа, че
ищецът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед на което и има качеството на
потребител на услугите на ищеца, поради което и дължи цената за доставяната през
процесния период за имота топлинна енергия. Ответникът твърди, че ищецът не е се е
1
обръщал към него с искане за прилагане института на погасителната давност, което
дружеството е могло да направи със споразумение съобразно решение № 331 на СОС от
27.06.2013 г. Моли отговорността за разноски между страните да се разпредели в
приложение правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД изразява становище за неоснователност на
така предявения иск. Поддържа, че дяловото разпределение за абонатен № 157463 е
извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от фактическа страна:
Видно от представената по делото Заявление – декларация, адресирана до „Топлофикация
София“ ЕАД, се установява, че ищецът С. М. А. е открил партида за топлоснабден имот на
адрес ж.к. „........“, бл. 313 Б, вх. Б, ет. 2, ап. 29, абонатен № 157463.
По делото е представено Удостоверение за наследници от дата 18.06.2019 г., от което се
установява, че М.А.Ц. е починал на дата 22.11.2007 г. и е оставил като единствен наследник
– С. М. А. (дъщеря – ищец по делото).
От представения по делото Договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на
чл. 117 от ЗТСУ и чл. 9 – а от Указа за жилищния фонд на МНО, се установява, че на дата
15.03.1980 г. наследодателя на ищцата – М.А.Ц. придобива процесното жилище № 29,
находящо се в жилищната сграда – блок № 313-2, вход Б, на 3 етаж.
Видно от представения Протокол, ЕС от ж.к. „........“, бл. 313-Б, вх. Б, ет. 2, ап. 29 е взела
решение за сключване на договор с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
По силата на Договор при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, по чл. 139в от ЗЕ „Топлофикация София“ ЕАД е възложила на „Техем
Сървисис“ ЕООД извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради ЕС или в сграда с повече от един клиент в гр. София.
Съгласно изготвеното заключение от компетентно вещо лице по СТЕ, което съдът кредитира
като обективно и безпротиворечиво се установява, че изчисленията извършени от ФДР са в
съответствие с действащата Наредба № 16-334, включително изменения и допълнения от
01.06.2014 г. и от 09.06.2015 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за
топлоснабдяването. Констатира се, че за периода от 01.05.2010 г. до 10.02.2021 г. има сума за
връщане в размер на 58,83 лева. Вещото лице твърди, че общата сума за процесния период е
в размер на 7569,78 лева. Установява се, че за процесния период от 01.04.2009 г. до
30.04.2021 г. начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление, като в края на
отоплителния сезон ФДР изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване
между начислената дължима сума. Вещото лице посочва, че са били спазени действащите
нормативни документи. Установява се още, че технологичните разходи в абонатната станция
са приспаднати от топлопреносното предприятие, като същите са изчислявани за всеки
месец по реда на чл. 58, ал. 2 от Наредба № 16-334, одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ
бр. 34/24.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването.
Посочва, че изчисленията са извършени съгласно методика и формули в приложение към чл.
61, ал. 1, т.4.1. приложени в Наредба № 16-334. Вещото лице констатира, че монтираният в
абонатната станция общ топломер е преминал първоначална и последващи метрологични
проверки съобразно изискванията на Закона за измервания, като за процесния период са
съставени Свидетелства за метрологични проверки. Установява се, че посочената проверка
има валидност извън процесния период, а именно до дата 23.04.2023 г. От експертизата се
установява още, че топломерите за процесния период са преминали на метрологични
проверки и при проверките не са били констатирани отклонения извън допустимите
стойности.
2
По делото са представени и ежемесечни отчети на топломера на процесния адрес – гр.
София, ж.к. „........“, бл. 315, вх. А-Б-В.
Съгласно изготвеното заключение от компетентно вещо лице по ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и безпротиворечиво се установява, че на основание издадени от
ответника данъчни фактури – съобщения към фактури за периода от м.01.04.2009 г. –
м.10.02.2021 г. прогнозно изчислените ФДР суми за ТЕ, изчислени по партидата на абонатен
№ 157463 са на обща стойност – 7628,62 лева с ДДС, като през процесния период са били
платени, прихванати и извършено служебно сторно по фактурите от м.04.2009 г. до
м.04.2017 г. на обща стойност 5152.12 лева. Вещото лице посочва, че задължението на
ищцата към „Топлофикация София“ ЕАД за периода по общите фактури от месец 05.2017 г.
до м.04.2020 г. е равно на 2340,83 лева, заедно със сумата за дялово разпределение в размер
на 26,79 лева, заедно с непогасени задължения от изравнителните сметки в размер на 79,61
лева, равно на 2447,23 лева. Вещото лице сочи, че периода от м.05.2020 г. до 10.02.2021 г. не
е отразен в заключението, тъй като е предмет на друго дело заведено от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу ищцата. Констатира се, че за периода от 01.04.2009 г. до 10.02.2021 г.
резултата от въведените изравнителни сметки за абонатен № 157463 е сума за доплащане в
размер на 79,61 лева. Установява се, че от въведените изравнителни сметки за
възстановяване на суми за ТЕ по партидата на абоната не са приспаднати сметки преди
процесния период. Констатира се, че е налице сума за доплащане от абоната в размер на
79,61 лева, като сумата е добавена към общото задължение на абоната. От заключението се
установява още, че дължимата сума за ТЕ от ищцата за периода от м.04.2009 г. до м.04.2020
г. – главница и по отделни пера по общите фактури са общо в размер на 2340,83 лева, заедно
със сумите за дялово разпределение в размер на 26,79 лева, заедно със сумите от непогасени
изравнителни сметки в размер на 79,61 лева, равно на 2447,23 лева. Сочи се, че размера на
законната лихва върху сумите на месечните главници по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД по ОЛП на
БНБ увеличен с 10 % за периода, считано от датата на изпадане на ответника в забава – от 1-
во число на втория месец, следващ месеца на доставката от 14.09.2018 г. до 22.02.2021 г. е в
размер на 400,37 лева. Установява се, че след извършена проверка в счетоводството на
„Топлофикация София“ ЕАД се установява, че по искова молба на „Топлофикация София“
ЕАД е образувано гр.д. № 32622/2021 г. за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г. за сумата
от 2420,44 лева, като с Решение № 4877 от 17.12.2021 г. на СРС 165 състав по гр.д. №
32622/2021 г. съдът е отхвърлил иска до пълния му размер като погасен по давност.
Установява още, че с въззивна жалба делото е било изпратено в СГС и все още крайния
съдебен акт не е влязъл в сила. Сочи, че задълженията на ищцата по настоящото
производство е за същия период от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. и за същата сума, за която се
претендира погасителна давност от ищеца. Вещото лице сочи, че не може да посочи
конкретния период на погасителна давност, тъй като ищцата има и други дела със същия
период.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл. 124 ГПК.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при разпределение на
доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е разпределено да
докаже, че разполага с вземане във визирания размер, т.е. следва да докаже, че ищеца дължи
доставена остойностена в съответния размер топлинна енергия в процесния период, както и
че ищецът има качеството потребител за битови нужди, съответно наследник на потребител
в сграда в режим на етажна собственост.
При предявен отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
3
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти
– такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното
право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се
намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи установяване на
основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото
проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от
правилата, разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита
недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на
твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в
положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен
установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи,
правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и
доказателствената тежест да установи своите възражения.
По предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да установи наличието на
правен интерес от предявяване на иск, т.е., че ответното дружество е начислило на ищеца
претендираните суми.
В конкретната хипотеза съдът намира, че ищеца С. М. А. е титуляр на партида за абонатен
номер № 157463, открита за процесния имот в гр. София, ж.к. „........“, вх. 2, бл. 313- Б,
апартамент 29. Доколкото ответникът извънсъдебно претендира процесната сума, видно от
представената по делото Фактура № 001700662961 за абонатен № 157463, за ищеца е налице
правен интерес от водене на настоящия отрицателен установителен иск.
Предмет на установяване по предявените искове е възражението за изтекла погасителна
давност, както и наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди
По отношение наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия,
като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи
конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от
ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна
енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени - собственикът или титулярът на вещното право на
ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по
облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с
доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
4
В случая от представения Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.
117 от ЗТСУ и чл. 9-а от Указа за жилищния фонд на МНО, се установява, че на дата
15.03.1980 г. наследодателя на ищцата М.А.Ц. е придобил собствеността върху процесния
имот. От представеното удостоверение за наследници, се установява, че ищцата С. М. А.
(дъщеря на наследодателя), се явява негов единствен наследник, като по делото не са налице
данни последната да се е отказала от наследството. Отделно от това съдът намира, че по
силата на подадената молба за откриване на партида за заплащане на топлинна енергия
ищецът е заявил волята си да влезе в договорно правоотношение с ответника. Следователно
задължено лице – страна по облигационното правоотношение, в процесния случай е ищецът
за доставка на топлинна енергия за обект в гр. София, ж.к. „........“, бл. 313 – Б, вх. Б, ап. 29,
абонатен № 157463. От събраната доказателствена съвкупност се установява по безспорен
начин, че в рамките на процесния период ищцата С. М. А. е била единствен собственик и
ползвател на процесния топлоснабден имот, поради което се явява потребител на
доставената в имота топлинна енергия за битови нужди въз основа на неформалното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно – техническа експертиза се
установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно –
в нея е въведена система за дялово разпределение.
По отношение на погасителната давност съдът намира следното.
В тази насока съдът намира, че е частично основателно възражението за изтекла
погасителна давност, тъй като давността за периодичните плащания е тригодишна, според
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, което означава, че за вземанията за период от три
години преди датата на исковата молба – 07.03.2022 г., т.е. преди 07.03.2019 г. вземането е
погасено по давност. С оглед на гореизложеното, съобразявайки изготвената от вещото лице
таблица по ССчЕ, съдът намира иска за заплащане на главница за ТЕ за частично
основателен, като ответникът се явява задължен за сумата в размер на 963,83 лева,
представляваща главница за незаплатена ТЕ за периода от м.04.2019 г. до 10.02.2021 г., като
за разликата до пълния предявен размер от 1961,98 лева и за периода от м.04.2009 г. до
м.03.2019 г., включително искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава - изтичането на срока за плащане на задълженията по
договора за предоставяне на топлинни услуги.
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Както е посочено в исковата молба, съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от
приложимите общи условия на ищеца, лихва за забава се начислява само върху сумата по
общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово разпределение, като
същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на всяка от
общите фактури на интернет страницата на „Топлофикация София“ ЕАД. При тази уредба,
5
за да изпадне длъжникът в забава, доставчикът на топлинна енергия следва да докаже, че е
публикувал фактурите на своята интернет страница. В тази насока, ищецът не е ангажирал
никакви доказателства за публикуване на общите фактури на интернет страницата си, като
от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза изрично се
установява, че ищецът не е публикувал на интернет страницата си издадените съобщения
към фактури, в т.ч. и съобщения към общи фактури.
От изложеното следва, че претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва е неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза и на двете страни.
Ищецът доказва, че е направил разноски в общ размер от 500,00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. Адвокатът на ищеца претендира на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
ответникът да бъде осъден да заплати в полза на адвокат Н. К.. - САК адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева за оказана безплатна адвокатска помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, видно от представения договор за правна защита и съдействие от
12.03.2022 г., определен от съда по чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ. Съобразно уважената част
следва да се присъди сумата от 146,94 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски.
Ответникът е сторил разноски в размер на 600,00 лева за СТЕ и 300 лева за ССчЕ, като
съобразно отхвърлената част следва да му се присъдят разноски в размер на 635,51 лева.
Съдът намира, че по отношение на направеното искане на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, поради кратката продължителност на делото и ниската
правна сложност на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ./ Съобразно отхвърлената част на ответното
дружество следва да се присъди сумата в размер на 70,61 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на С. М. А., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. „........“, бл. 313 – Б, вх. Б, ап. 29 против „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155
от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че С. М. А., ЕГН **********, гр. София, ж.к.
„........“, бл. 313 – Б, вх. Б, ап. 29 не дължи в полза на Топлофикация София ЕАД, ЕИК
6
*********, сумата от 963,83 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 29, находящ се в гр.
София, ж.к. „........“, бл. 313 - Б, с абонатен № 157463 за периода м.04.2019 г. – 10.02.2021 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 07.03.2022 г. до
окончателното □ изплащане, , КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. чл.
124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79
ЗЗД за разликата над уважения размер от 963,83 лева до пълния предявен размер от
1961,98лв. и за периода м.04.2009 г. — м.03.2019 г., както и иска с правно чл.124, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 1317,74 лева -
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2009 г. до 10.02.2021 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, СО, район Красно село, ул. „Ястребец“ № 23 Б да заплати на адвокат
Н. К. от САК, гр. София, ул. „Три уши“ № 1, ет. 1, офис 2, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 146,94 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. М. А., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „........“, бл. 313 – Б, вх. Б, ап.
29 да заплати на Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, СО, район Красно село, ул. „Ястребец“ № 23 Б на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 635,51 лева – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7