№ 830
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110166781 по описа за 2021 година
Ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил срещу ответника Л. Е. Д.-М. осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1842,82 лева - главница за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в г..., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 24.11.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането, 296,43 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г.
до 28.10.2021 г., 20,93 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.
10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 24.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 4,49 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г.
до 28.10.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответникът имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик
на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно
– не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към
процесния период, изпада в забава след публикуван на сметките на интернет страницата на
1
продавача и изтичане на срока за плащане. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на
услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на
плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника Л. Е. Д., със съдебен адрес адв. В. М., в който оспорва предявените искове, като
оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба на топлинна енергия.
Оспорва исковете по основание и размер. Възразява за изтекла погасителна давност.
Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Не претендира разноски. Не представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание,
че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена
топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на
потребител на ТЕ на ответника, е да установи, че имотът е собствен на ответника или същия
има качеството на потребител на ТЕ на друго предвидено в закона основание.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
От представения и приет по делото (лист 11) нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 193, том V, рег. № 885/1993 г., чието легитимиращото действие по отношение на
принадлежността на правото на собственост не е оборено в процеса, се установява, че
ответницата е придобила 1/2 ид. част от правото на собственост върху имота, както по
делото не се установява имотът впоследствие да е отчужден или трето лице да е придобило
2
собствеността върху посочената идеална част. Ето защо, в качеството си на съсобственик на
процесния имот, ответницата има качеството и на потребител на топлинна енергия за
исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което са легитимирани да
отговарят по предявените искове и за половината от стойността на топлинната енергия.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата; изготвяне
на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, както и че имотът е
топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, кореспондиращо с
останалите събрани по делото писмени доказателства, в това число и от представените от
третото лице помагач на страната на ищеца главни отчети, автентичността на които не е
оборена в процеса, се установява, че в топоснабдения имот е имало 3 броя отоплителни тела,
щранг-лира в банята и водомер за топла вода, като на отоплителните тела са поставени
индивидуални разпределители с електронно отчитане. Начислявана е топлинна енергия за
отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и доставка на
битова гореща вода. Стойността на фактурираната енергия от 01.05.2018 г. до м. 04.2020 г.
вкл. е в размер на 3552,56 лева, от които 3253,53 лева по фактури и 299,13 лева за
доплащане след изравняване. В СТЕ е посочено, че измерването на доставеното в
абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски
тип, който е преминал метрологична проверка и е проведен контрол от лицензирани
лаборатории за процесния период, като е установено, че същият съответства на одобрения
тип и отчита вярно. Ето защо, съдът приема, че вземане за заплащане на топлинна енергия за
сочения период е възникнало в описания в СТЕ размер от 3552,56 лева, за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., от които ответницата дължи половината равна на 1776,28
лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 1842,82 лева искът е
неоснователен.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.” ЕАД на клиенти в гр. София, дяловото разпределение на топлинна енергия
се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да
получи цената на услугата „дялово разпределение“, което според заключението на СТЕ е
извършвано за процесния период.
Сумата, дължима за дяловото разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020
г., е в размер на 37,36 лева, както се установява от представените писмени доказателства, от
които ответницата дължи половината равна на 18,68 лева, като за разликата до
3
пълния претендиран размер от 20,93 лева искът е неоснователен.
Тъй като съдът приема, че вземания за главница за процесните периоди са
възникнали, дължи произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). На
основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията
настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване,
поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, от който момент и на
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече погасителната давност. Ищецът е заявил
претенция за заплащане на сума за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., като е подал исковата молба в съда на 24.11.2021 г., поради което вземанията,
чиято изискуемост е възникнала в периода преди 24.11.2021 г. са погасени по давност, на
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД.
В настоящия случай това са вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 30.10.2018 г.,
тъй като вземането за октомври 2018 г. е станало изискуемо на 15.11.2018 г. След изваждане
на погасената по давност сума от общото задължение, без сумите по изравнителните сметки,
които са положителни и давността за които тече от изравняването, размерът на дължимата
от ответницата главница възлиза на 1444,85 лева. Ето защо искът за главницата следва да се
уважи за сумата от 1444,85 лева и за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., като за
разликата над 1444,85 лева до дължимия размер от 1776,28 лева и за периода от 01.05.2018 г.
до 30.10.2018 г., искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, изискуемостта на вземането за дялово
разпределение настъпва с неговото възникване, фактурирано по реда на чл. 22, във вр, с
чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което вземането за м.
10.2018 г. в размер на 2,15 лева е станало изискуемо на 01.11.2018 г. – преди подаване на
исковата молба, поради което е погасено по давност. Ето защо искът за дяловото
разпределение следва да се уважи за сумата от 17,61 лева и за периода от м. 11.2018 г. до м.
04.2020 г., като за разликата над 17,61 лева до дължимия размер от 18,68 лева и за м. 10.2018
г., искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, както на основание
чл. 33, ал. 4, във вр. с ал. 2 и с чл. 32, ал. 3 от ОУ обезщетение за забава се дължи върху
реалната стойност на потребената топлинна енергия след отчитане на средствата за
търговско измерване, така както е заявено от ищеца – от 15.09.2019 г. Дължимото от
ответницата обезщетение върху стойността на дължимите от нея главници за топлинната
енергия за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., след изравняването, изчислено по реда на чл. 162 от
4
ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор, е в общ размер на 296,43 лева за периода от
15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., до който размер искът следва да се уважи.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
във вр, с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, в какъвто смисъл са
и указанията на съда в доклада поделото, поради което претенцията за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за посочения
период върху главницата за дяловото разпределение в размер на 4,49 лева е неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските в производството.
В настоящото производство ищецът е платил 173,17 лева за държавна такса (лист 48),
от които само 86,58 лева са по исковете срещу ответницата и 250 лева. Страната е заявила и
претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена
сумата от 537,30 лева – разноски в исковото производство.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Е. Д.-М., ЕГН **********, с адрес в ..., да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
5
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр.
с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 1444,85 лева,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., за топлоснабден имот находящ се в г..., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 296,43 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г. , както и сумата в размер на 17,61
лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от м. 11.2018
г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда - 24.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането , като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница сумата над уважения размер от 1444,85 лева до дължимия
размер от 1776,28 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 30.10.2018 г. като погасен по давност
и за сумата над 1776,28 лева до пълния предявен размер от 1842,82 лева, като
неоснователен, иска за дяловото разпределение за сумата над 17,61 лева до дължимия
размер от 18,68 лева и за м. 10.2018 г. като погасен по давност, а за разликата над 18,68 лева
до пълния претендиран размер от 20,93 лева, като неоснователен, както и иска по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за сумата от 4,49 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Л. Е. Д.-М., ЕГН **********, с адрес в ..., да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в
размер на 537,30 лева – разноски в производството.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ..., като трето лице
помагач на страната на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6