О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 13 с-в, в закрито
заседание на …21.02.……две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №…6447..
по описа на СГС за ……2018…..година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
иск с правно основание чл. 422,
във вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуване на парично вземане предявен от
„Б.Д.“ ЕАД срещу М.Е.М., ЕГН ********** и А.Г.К., ЕГН **********, произтичащо
от Договор за жилищен кредит от 21.02.2017 г., за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.09.2017 г. по ч.гр.д. № 63788/2017
г. на СРС, 157 с-в за следните суми: 198 408,90 лв. – главница по договор
за кредт от 21.02.2017 г., сумата от 2317,77 лв. – неплатена редовна лихва за
периода от 11.06.2017 г. до 11.09.2017 г., сумата от 0,67 лв. – лихвена
надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 11.06.2017 г. до
10.09.2017 г., сумата от 55,11 лв. - лихвена надбавка за забава върху цялата
главница за периода от 11.09.2017 г. до 12.09.2017 г., сумата от 120 лв. –
заемни такси, ведно със законна лихва върху главницата считано от 12.09.2017 г.
до окончателно изплащане на задължението, както и за направените разноски в
заповедното производство в размер на 4018,05 лв. – държавна такса и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение и разноските в настоящото производство.
Ответникът А.Г.К., чрез
процесуален представител адв. И.И. оспорва допустимостта на иска с оглед
разпоредбата на чл.410,ал.1,т.1 ГПК, в която е казано,че районния съд се
произнася само по парични притезания в рамките на родовата си
компетентност,т.е. до 25 000 лв.
Съдът намира,че възражението на ответника е основателно.
Районен съд гр.София е издал заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за
парична сума многократно надхвърляща размер от 25 000 лв.,т.е. произнесъл
се е извън границите на своята компетентност и поради това постановения от него
съдебен акт-
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.09.2017 г. е недопустим, което от своя страна води до недопустимост на производството
по чл.422 ГПК.
Ето защо и на основание чл.130 ГПК производството по делото следва да бъде
прекратено.
При гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
прекратява производството
по предявения иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване съществуване на парично
вземане на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********срещу М.Е.М., ЕГН ********** и А.Г.К., ЕГН **********
произтичащо от Договор за жилищен кредит от 21.02.2017 г., за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.09.2017 г. по ч.гр.д. №
63788/2017 г. на СРС, 157 с-в като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок
от съобщаването му на ищеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: