Решение по дело №1247/2022 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 8
Дата: 18 януари 2023 г.
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20221510201247
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Дупница, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510201247 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Настоящото въззивно съдебно производство е второ по ред след отмяна с Решение №
233/01.11.2022 г. по КАНД № 251/2022 г., по описа на КАС на постановеното по-рано
Решение № 193/08.07.2022 г. по АНД № 391/2022 г., по описа на РС-Дупница и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Обжалвано е Наказателно постановление № 37/14.03.2022 г., издадено от Директор на
РИОСВ-София, с което на „ТЕЦ-Бобов дол“ АД, с ЕИК ********* и адрес на управление
с. Големо село, обл. Кюстендил, представлявано от изпълнителния директор инж. Любомир
Спасов, на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е
наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 140 000 лв. (сто
и четиридесет хиляди лева), за нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно.
Поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение
на материалния закон при съставяне на АУАН и обжалваното НП. Отрича се да е извършено
нарушението. Моли за пълна отмяна на обжалваното НП, а алтернативно за редуциране
размера на наложената имуществена санкция.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи в подкрепа на същата.
Поддържа исканията си направени с жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от редовно упълномощен
1
процесуален представител, който изразява становище за законосъобразност на НП и
доказаност на нарушението, като моли за неговото цялостно потвърждаване.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
За експлоатацията на инсталации и съоръжения от ТЕЦ ,,Бобов дол" АД на
дружеството е издадено комплексно разрешително /КР/ № 45-Н4/2019 г., ведно с
приложение №1 от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда и
водите, в което са поставени условия, които дружеството следва да изпълнява. Конкретно е
възложено на дружеството да изпълнява условие 9.6.1.2.1 след писмено потвърждение от
РИОСВ на изпълнението на Условие 2.1.
В условие 9.6.1.2.1 е установено: „Притежателят на настоящото комплексно
разрешително да извършва собствени периодични измервания /СПИ/ на емисиите на
вредни вещества в отпадъчните газове, изпускани от всички изпускащи устройства
/ИУ/ на площадката, съгласно изискванията на Глава осма от Наредба № 4 от 05.04.2013
г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за
изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци и Глава 5 от Наредба №
6/26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускане в
атмосферния въздух на обекти с неподвижни източници и при спазване на
регламентираните срокове.
Горепосоченото Условие 2.1. изискващо предварително писмено потвърждение за
изпълнението му от РИОСВ предвижда предварително извършване на различни
инвестиционни и други дейности, като разширяване на системите за СНИ на ИУ № 2 и ИУ
№ 4 с показатЕ.те по Таблица 9.6.1.; съгласуване с РИОСВ и ИАОС на обхвата , методите и
средствата за измерване при СНИ и действаща система за автоматично преустановяване на
подаването на отпадъци за горене.
В таблица 9.6.1. от КР е посочено, че за ИУ № 2 и ИУ № 4 след писмено
потвърждение от РИОСВ на изпълнението на Условие 2.1. честотата на изпитване до
17.08.2021 г. е веднъж годишно.
След писмена кореспонденция на дружеството-жалбоподател с ИАОС и РИОСВ-
София, във връзка с предстоящи на 30.12.2020 г. СПИ на показатЕ.те в таблица 9.6.1. от КР
от наета от дружеството-жалбоподател акредитирана лаборатория горецитираното условие
2.1. и начина на изпълнението му е било потвърдено писмено от Директора на РИОСВ с
писмо от 20.03.2020 г., като е потвърдено задължението на дружеството да изпълни условие
2.1. от КР, като извърши СПИ на емисиите на вредни вещества в отпадъчните газове
отвеждани чрез ИУ № 2 и ИУ № 4 поотделно, сред които задължения е и провеждането на
СПИ веднъж годишно по показател „Амоняк“, съгласно ред № 5 от Таблица 9.6.1., след
писмено потвърждение от РИОСВ на изпълнението на Условие 2.1.
Във връзка с изпълнение на тези задължения по спазване на условие 9.6.1.2.1 след
изпълнението на условие 2.1 от комплексно разрешително /КР/ № 45-Н4/2019 г.
2
дружеството ТЕЦ ,,Бобов дол" АД е представило с вх. № 4318/01.03.2021 г. в РИОСВ-София
единствено доклад с приложени протоколи от проведени СПИ през календарната 2020
година по показателя, който се измерва веднъж годишно – амоняк в отпадъчните газове
формирани от дейността на енергиен котел № 1 и изпускани в атмосферния въздух
посредством ИУ № 2. По този начин дружеството не е спазило изцяло задължението си
относно честотата на извършване на СПИ по този показател на всички изпускателни
устройства, като не е представило данни за проведени СПИ на газовете формирани от
дейността на другите енергийни котли, които се изпускат в атмосферния въздух
посредством ИУ № 4.
С писмо изх. № 5351/15.06.2021 г. на РИОСВ-София от дружеството-жалбоподател е
изискан изрично доклад за собствен мониторинг на емисиите на останалите вредни
вещества изпускани в атмосферния въздух от ИУ № 4. С писмо вх. № 12595/28.06.2021 г.,
дружеството е информирало, че не е извършило СПИ на ИУ №4, като се е позовало на
протоколи от извършени други контролни измервания в същия период.
С оглед констатациите от проверката по документи, изпълнителният директор на
дружеството-нарушител бил поканен, чрез изпращане на покана с изх. № 7473/16.08.2021 г.
до него да се яви в инспекцията на 20.09.2021 г. в 15:00 ч. в РИОСВ – София, офис Перник,
за съставяне на АУАН. На посочената дата представител на дружеството не се явил, поради
което и АУАН № 184/2020 г. е съставен от актосъставителя С. Г. в присъствието на
свидетеля Г.В. и друг служител С.А.. Актът е редовно връчен по-късно, чрез Община Бобов
дол и е подписан на 16.12.2021 г. от упълномощен представител на "ТЕЦ-Бобов дол" ЕАД.
В акта била посочена за дата на нарушението – 01.01.2021 г.
Въз основа на съставения АУАН, е издадено и обжалваното НП № 37/14.03.2022 г.,
издадено от Директор на РИОСВ-София, с което на „ТЕЦ-Бобов дол“ АД, с ЕИК
********* и адрес на управление с. Големо село, обл. Кюстендил, представлявано от
изпълнителния директор инж. Любомир Спасов, на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за
опазване на околната среда (ЗООС) е наложено административно наказание „имуществена
санкция“, в размер на 140 000 лв. (сто и четиридесет хиляди лева), за нарушение по чл.
123в, т. 2 от ЗООС
Горната фактическа обстановка се установи по безспорен и несъмнен начин въз основа
на събраните и приложените по делото гласни и писмени доказателства. Налице е
еднопосочност на събрания доказателствен материал анализиран поотделно и в съвкупност.
Показанията на разпитания свидетел Г. са последователни, достатъчно подробни, логични и
изцяло непротиворечиви. Липсват индикации за някаква заинтересованост или
предубеденост на същата спрямо дружеството-жалбоподател. В същото време казаното от
свидетеля намира пълна подкрепа и в информацията съдържаща се в прочетените по реда на
чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН множество протоколи, писма, КР, ведно с приложения
и др. писмени доказателства, които съдът приема за достоверни.
Анализът на така установените факти и обстоятелства, налага следните правни
изводи:
3
Съобразно гореизложеното, съдът намира, че жалбата е допустима. Същата е подадена
в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество се явява и основателна по
следните съображения:
АУАН е съставен от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия със
заповед № РД-71 от 17.06.2020 г. на директора на РИОСВ - София, а НП е издадено от
директора на РИОСВ - София, съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗООС.
Относно задължителните реквизити на АУАН и НП съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
следва да се отбележи следното:
АУАН и НП съдържат почти всички предвидени в закона реквизити. Издадени са в
предвидения в закона ред и срокове.
Въпреки това, нито в АУАН, нито в НП не е посочена, съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл.
57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, точно и коректно датата на нарушението, като неправилно се твърди,
че същото е било извършено на 01.01.2021 г., т.е. след изтичане на календарната 2020-та
година, а не в срок от 12 месеца след писменото потвърждение на Условие 2.1. от РИОСВ, в
случая с Писмо от 20.03.2020 г.
Както беше цитирано и по-горе в издаденото КР е изрично посочено, че СПИ по
показател „амоняк“ до 17.08.2021 г. са с честота на изпитване „веднъж годишно“, но това
задължение възниква едва след писмено потвърждение от РИОСВ на изпълнението на
Условие 2.1., както е изрично отбелязано в цитираната таблица № 9.6.1. от КР. Същата е
разделена в две части преди и след потвърждение от РИОСВ на изпълнението на Условие
2.1. В самото условие също е посочено на л. 34 от АНД 391/2022 г., че на притежателя на КР
се разрешава да извършва дейностите по т.5.2. „а“ от Приложение № 4 към ЗООС едва след
писмено потвърждение от РИОСВ за изпълнение на посочените в условието изисквания.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложеното от касационния съд по друго дело с
идентична фактология в Решение № 158/11.07.2022 г., по КАНД № 126/2022 г., на АС-
Кюстендил. И в това решение на КАС и в настоящия случай по повод на едно и също
писмено потвърждение и кореспонденция от 20.03.2020 г. е посочено, че датата на
нарушението следва да бъде на 21.03.2021 г., а не посочената в АУАН и НП неправилно –
01.01.2021 г., т.е. деянието е осъществено на първата дата след изтичане на периода от една
година от датата на потвърждаването от РИОСВ с писмо, а именно на 21.03.2021г.
Бездействието на дружеството за извършване на безспорно дължимите СПИ по показател
амоняк на ИУ № 4 е станало съставомерно като нарушение на Условието по КР и по
смисъла на чл.123в, т.2 от ЗООС именно към онзи момент, а не по-рано. Изложеното налага
извод за неправилно опредена дата на противоправното деяние, противно на приетото от
актосъставителя и АНО, респ. за допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла
на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Това нарушение препятства нарушителя да
разбере кога точно е извършено нарушението и се явява абсолютна предпоставка за отмяна
в цялост на обжалваното НП.
Не е приложима в случая разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, която гласи:
4
Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига
да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина“, тъй като в случая датата на нарушението е възпроизведена
идентично неправилно и в текста на самото НП, на стр. 2-ра от него.
Извън гореизложеното и на база събраните доказателства е безспорно установено от
обективна страна, че дори и след датата на нарушението към 01.06.2021 г. дружеството-
жалбоподател не е изпълнило условие 9.6.1.2.1 след писмено потвърждение от РИОСВ на
изпълнението на Условие 2.1., тъй като изобщо не са извършени СПИ по показател амоняк
до 21.03.2021 г., което ако не беше допуснатото и посочено по-горе съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН би
означавало, че на същото следва да се наложи справедливо по размер административно
наказание. Нарушението само по себе си не разкрива белезите на маловажен случай, тъй
като се характеризира с висока степен на обществена опасност за здравето на хората и
околната среда.
По разноските:
С оглед изхода на делото основателни се явяват и претенциите за присъждане на
разноски пред всички съдебни инстанции - по настоящото дело; по АНД № 391/2022 г., на
РС-Дупница и по КАНД № 251/2022 г., по описа на АС-Кюстендил, направени своевременно
от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател – юрк. Д., който е бил
надлежно упълномощен и е представлявал страната по делото във всичките му фази. Поради
това и съдът приема, че в полза на „ТЕЦ-Бобов дол“ АД, с ЕИК ********* и адрес на
управление с. Големо село, обл. Кюстендил, представлявано от изпълнителния директор
инж. Любомир Спасов, на основание чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ следва да се присъдят общо три
юрисконсултски възнаграждения в минимален размер за всяко от по 80,00 лева или общо
сумата от 240,00 лева, тъй като делото не е с голяма фактическа и правна сложност и е
приключило във всяка от различните му фази в едно съдебно заседание.
Водим от горното съдът приема, че следва да осъди РИОСВ-гр. София,
представлявана от Директора, да заплати в полза на „ТЕЦ-Бобов дол“ АД, с ЕИК
********* сумата от общо 240,00 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на страната по настоящото дело; по АНД № 391/2022 г., на
РС-Дупница и по КАНД № 251/2022 г., по описа на АС-Кюстендил,
Така мотивиран и на основание член 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 37/14.03.2022 г., издадено от Директор на
РИОСВ-София, с което на „ТЕЦ-Бобов дол“ АД, с ЕИК ********* и адрес на управление
с. Големо село, обл. Кюстендил, представлявано от изпълнителния директор инж. Любомир
Спасов, на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е
5
наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 140 000 лв.,
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/, със седалище
в гр. София, представлявана от Директора, да заплати в полза на „ТЕЦ-Бобов дол“ АД, с
ЕИК *********, сумата от общо 240,00 лева – три минимални юрисконсултски
възнаграждения за процесуално представителство на страната по настоящото дело; по АНД
№ 391/2022 г., на РС-Дупница и по КАНД № 251/2022 г., по описа на АС-Кюстендил.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6