№ 50
гр. Радомир, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100986 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона
за защита на потребителите.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен заем № . г.,
подписан с ответното дружество „Кредит Тайм“ ЕООД, по силата на който е получила в
заем сумата в размер на 1000,00 лева, при ГПР 10.89% и годишен лихвен процент 10.00%. В
т. 3 от договора за кредит „Условия по заема“ била предвидена клауза „Еднократна такса за
експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 641,70 лева,
както и клауза „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 641,80
лева, разпределени на 10 вноски.
Ищцата счита, че така посочените клаузи са нищожни поради противоречие с добрите
нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19,
ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК.
Наред с това сочи, че в договора за кредит бил посочен ГПР в размер на 10,89%, но чрез
включването на възнаграждението, предвидено по допълнителните услуги, действителният
годишен процент на разходите би бил различен от посочения размер, с което потребителят
бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще направи по
обслужването на кредита. Не бил посочен и механизмът, по който е изчислен този процент
и по-конкретно какви други разходи, освен възнаградителна лихва, са включени в него.
Налице било и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се
заплаща възнаграждение по допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с ПМС № 426/2014 г., като по този начин и чрез нарушаване на
добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК се калкулирала
1
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.
На следващо място твърди, че възможността за събиране от потребителя на такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като законът не допускал кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Услугите, предвидени в т. 3 от договора, по своята същност били дейности по
управление на кредита, поради което уговорките за допълнителни услуги противоречали на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК и били нищожни.
На следващо място, сочи, че оспорените клаузи не са уговорени индивидуално, поради
което моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожни клаузите,
съдържащи се в т. 3 „Условия по заема“, наименувани „Еднократна такса за експресно
разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ и „Изготвяне на индивидуално
кредитно предложение“, от договор за паричен заем № . г., сключен между Д. Б. Г. и
„Кредит Тайм“ ЕООД поради противоречие със закона и с добрите нрави.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е
изразено становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че в действителност
между ищцата и ответното дружество е бил сключен договор за паричен заем № . г. за
сумата от 1000,00 лева. Наред с това, обаче, на ищцата била предоставена на хартиен
носител в ясна и разбираема форма на български език информация във формата на
Стандартен европейски формуляр, както и разяснения за начина на формиране на лихвата и
ГПР по договора, като условията по договора били уговорени индивидуално, което
обстоятелство било декларирано от ищцата.
Ответното дружество имало право да начислява и получава такси във връзка с договора
за кредит и това не противоречало на ЗПК, като кредитополучателят дължал заплащане на
посочените такси, само в случай, че изрично е заявил, че желае да се ползва от
предоставените услуги, какъвто бил и настоящият случай.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
С писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да
прогласи за нищожна клаузата, съдържаща се в т. 3 „Условия по заема“, наименувана
„Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ и
клаузата, наименувана „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“, от договор за
паричен заем № . г..
Ответното дружество „Кредит Тайм“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител в съдебно заседание. С писмена молба оспорва предявения иск и моли съда да
постанови решение, с което да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен и приет договор за паричен заем № . г., сключен между „Кредит
2
Тайм“ ЕООД (кредитор) и Д. Б. Г. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1000,00 лева, която кредитополучателят
се е задължил да върне на 10 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
200,99 лева. Падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 14.08.2022 г.,
а на последната – на 14.05.2023 г. Страните са уговорили следните условия по сключения
между тях договор: фиксиран годишен лихвен процент – 10,00%; годишен процент на
разходите – 10,89%; общ размер на всички плащания – 2009,90 лева. В т. 3 от договора за
кредит „Условия по заема“ е предвидена клауза „Еднократна такса за експресно разглеждане
на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 641,70 лева, както и клауза „Изготвяне
на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 641,80 лева.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По делото не е спорно, че страните са в облигационно правоотношение по сключен
договор за паричен заем № . г., съгласно който на ищцата е предоставен кредит в размер на
1000,00 лева. В т. 3 от договора за кредит „Условия по заема“ е предвидена клауза
„Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в
размер на 641,70 лева, както и клауза „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“
в размер на 641,80 лева, като така посочените суми са включени в месечната погасителна
вноска.
Сключеният между страните договор за паричен заем има правната характеристика на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което
действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния
закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Ищцата оспорва действителността на клаузите от договора за паричен заем,
предвиждащи заплащане от заемополучателя на еднократна такса за експресно разглеждане
на заявката за одобрение на паричен заем и изготвяне на индивидуално кредитно
предложение.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за
потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да
породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3
от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора,
както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
Клаузите за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
паричен заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение вменяват в тежест на
заемополучателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата договорна
(възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение
3
за услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на
кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разглеждането на молбата за кредит, било то и
„експресно“, както и изготвянето на кредитно предложение, което на практика винаги е
индивидуално, са присъщи на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които
предоставят заеми по занятие и би следвало да са безплатни за потребителя. В този смисъл
уговорките противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Клаузите също така са формулирани неясно и в противоречие с повелителната
разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. От съдържанието на договора за паричен заем не става ясно как тези
допълнителни услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената за ползването
им и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват във всяка от тези
услуги.
Услугите по експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит и изготвяне на
индивидуално кредитно предложение са пряко свързани с договора за паричен заем,
доколкото касаят оценката на риска за заемодателя и свързаната с нея преценка за
кредитоспособността на заемополучателя. Те са били известни на кредитора към момента на
сключване на договора за паричен заем, тъй като се съдържат в искането за отпускане на
заем и са уговорени в договора за паричен заем. Следователно дължимите за тях
възнаграждения представляват разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на
ГПР. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи,
недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения
в договора за кредит ГПР. По този начин се нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, предвиждаща като част от задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая
посоченият в договора размер на ГПР от 10,89% е неточен и заблуждава потребителя, тъй
като не отразява действителния размер на разходите по кредита. Същевременно
заплащането на тези допълнителни разходи по кредита води до значително, дори драстично
увеличение на тежестта на задължението на потребителя. Така се стига до заобикаляне на
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния
размер на законната лихва.
На следващо място, клаузите за заплащане на еднократна такса за експресно
разглеждане на искането за отпускане на заем и изготвяне на индивидуално кредитно
предложение са сключени в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като
общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За
противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки или отделни клаузи, с които
4
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В случая поемането на
задължение от страна на заемополучателя да заплати възнаграждение за услуги, които са
присъщи на кредитирането и би следвало да са безплатни за него, е уговорено единствено в
интерес на кредитора. То увеличава неимоверно тежестта на задължението на потребителя,
тъй като се кумулира към основното му задължение по договора за заем, внася значително
неравноправие в правоотношението и превръща престациите на страните в явно
нееквивалентни. Касае се за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически от другата и се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК. Уговарянето на
допълнителни възнаграждения по договора за кредит третира неравноправно икономически
по-слабия участник в оборота, като недостигът на материални средства у потребителя се
използва за явно облагодетелстване на кредитора – в случая срещу правата, „предоставени“
на потребителя с посочените клаузи, които по правило той не би следвало да заплаща - при
кредит в размер на 1000 лева потребителят дължи възнаграждение в общ размер на 1283,50
лева, т. е. стойността на тези допълнителни плащания надхвърля размера на заемната сума.
Налице е очевидна нееквивалентност на насрещните престации, накърняваща добрите нрави
до степен на недействителност на уговорките.
По изложените съображения съдът намира, че искът е изцяло основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
В производството по делото ищцата е представлявана от пълномощник, на когото не е
заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие от 20.10.2022 г. е посочено, че ищцата
се представлява безплатно от адв. М. М. от АК - Пловдив, поради затрудненото си
материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за
оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е
предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с
оглед цената на иска (размера на недействителните клаузи – 1283,50 лева), следва да бъде
изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., в редакцията,
действала към момента на сключване на договора, предвиждаща минимален размер на
адвокатското възнаграждение от 319,85 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза
на процесуалния представител, а не на ищцата, с оглед на обстоятелството, че последната не
е реализирала този разход.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на РС – Радомир в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по
предявения иск в размер на 51,34 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите, съдържащи се в т. 3 „Условия по заема“,
наименувани „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на
паричен заем“ и „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“, от договор за
паричен заем № . г., сключен между Д. Б. Г., с ЕГН: **********, с адрес: с. Л., общ. К., обл.
Перник и „Кредит Тайм“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, поради противоречие със закона и с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9 да заплати на адв. М. В. М. от АК –
Пловдив сумата от 319,85 лева (триста и деветнадесет лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9 да заплати по сметка на РС – Радомир в
полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 51,34 лева (петдесет и един лева и
тридесет и четири стотинки), представляваща дължима държавна такса в производството
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6