Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
……………2014г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря А.Л.
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д № 3506
по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.266 ЗЗД вр.чл.79 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД от „П.И С. “ ЕАД, ***
срещу „А. -***“ ЕООД ЕИК *********, гр.С..
Претендира се заплащане цената на
извършени СМР и услуги с конкретни машини по изграждане на асфалтови настилки,
като вземанията са индивидуализирани по седем договора сключени между страните
/от 12.04.2011г., №22 от 22.04.2011г., от 05.08.2011г.,№ 75 от 27.09.2011г., №
63 от 03.10.2011г., № 62 от 13.10.2011г., № 74 от 27.09.2011г. и осем издадени
фактури във връзка с тях. Твърди се извръшване на услугите на обект складоа
база гр.Б. с машини
Валяк и мини Челен товарач. Претендира се заплащане общо на сумата от
главниците по всички договори в размер на 217 910.30 лева и мораторна
лихва в размер на 15 068.32 лева за периодът от 01.10.2012г. до
04.06.2012г. Твърди се, че ищецът като изпълнител е изпълнил изцяло
задълженията си по договорите, но ответникът не е изплатил задълженията си по
нито един от договорите. Между страните са сключвани две спогодби във връзка с
тези вземания, едната от 10.04.2012г., а другата от 01.10.2012г. с които
ответникът е признал задълженията си, но въпреки уговаряните начини на плащане
не е извършвал такива. Претендира се присъждане на исковите претенции.
Ответникът с допълнителния
отговор оспорва претенциите, като твърди че не ги дължи.
Съдът, като взе в предвид становищата на страните и събраните доказателства
в хода на производството намира за
установено следното:
Видно от представените по делото
седем договора, така както са посочени в исковата молба, както и протоколите за
приемане на извършената работата – СМР, възложени с тези договори, както и
фактурите издадени за тях възложената с договорите работа – полагане на
асфалтови настилки на определените места
в гр. Д., гр.С., кв.К., Ф.България, гр.Банско, с.Б., е била изпълнена и приета от
страна на ответникът.
Видно от приетата по делото
съдебно - счетоводна експертиза, както и
от представения по делото подписан на 10.04.2012г. споразумителен протокол от
10.04.2012г. се установява, че са изплатени само авансовите суми по следните
фактури № 02650/18.04.2011г. в размер на 5000 лв. с ДДС платена по банков път
на 15.04.2011г. и фактура № 02831/ 10.08.2011г. в размер на 3 000 лв. или общо ответникът е заплатил на ищецът за
така договорените СМР сумата от 8 000 лева, като останалите шест фактури,
издадени във връзка с изпълненението и приемането на СМР, както следва : фра № 02654/ 29.04.2011г., на стойност
8 692 лв. с ДДС/ към договор от 12.04.2011г./, фра № 02698/ 05.05.2011г.
на стойност 7 752 лв. с ДДС / към договор от 27.04.2011г./, фра № 02897/
19.08.2011г. на стойност 22 660 .80 лв. с ДДС/ към договор от
05.08.2011г./, фра № 03093 от 28.11.2011г.
в размер на 146 178 лв. с ДДС/ към договор 27.09.2011г./, фра №03094/28.11.2011г.
в размер на 12 235.06 лв. с ДДС / към договор от 12 235.06 лв./ и фра
№ 03095/28.11.2011г. на стойност 20 392.44 лв. с ДДС/ към договор от
13.10.2011г./ не са заплатени. Общата незаплатена сума възлиза в размер на 217 910
. 30 лева.
Със споразумителния протокол от
10.04.2012г. ответникът е признал пълния оставащ неиздължен размер по
процесните шест фактури издадени във връзка със седемте договора и е поел
задълженията да извърши плащания на шест вноски , като последната, с който ще
издължи цялата сума от 217 910. 30 лева е следвало да се заплати на през
м.септември 2012г. Ищецът твърди, че плащания не са извършвани и съответно
ответникът не е ангажирал доказателства да е извършвал плащания по начина по
който са договорени със споразумението или по друг начин и в други размери.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
Между страните е сключен договор
за изработка, като ответникът е възложил, а ищецът е приел да изработи СМР на
пет обекта – доставка и полагане на асфалтово бетонова смес, както и да
предоставя услуги с конкретно посочени по вид машини. Работата е извършена и приета , издадени са и
необходимите фактури, като след приемането в едноседмичен срок извършеното е следвало да бъде разплатено.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи изпълнение
на задълженията на ищецът за конкретните СМР.
В тежест на ответникът е да
представи доказателства, че е заплатил оставащата дължима сума за така приетите
от него като извършени работи. Тъй като същият не е сторил това и не е
ангажирал никакви доказателства за заплащане на сумите, то съдът приема, че
същите са дължими. На осн.чл.266 от ЗЗД ответникът дължи заплащане на
възложената, изпълнена и приета работа и следва да бъде осъден да заплати на
ответникът изцяло исковата сума, тъй като по делото се установи нейната
дължимост в размер на 217 910. 30 лева.
На осн.чл.86 от ЗЗД върху тази
сума се дължи и законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата.
По отношение на претенцията за
мораторна лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД, съдът намира, че същата е
основателна. Доколкото със споразумението от 10.04.2012г. страните са разсрочили
изплащането само на главницата и лихва не е предвидена, то до момента на
плащане на последната вноска страните са приели, че лихва не се следва. С
исковата молба се претендира лихва след този момент – 1.10.2012г. до
04.06.2013г. съдът намира, че покана за да стане вземането изискуемо не е била
необходима, тъй като то е изискуемо от предходен момент, а със споразумението
само е отсрочено и разсрочено плащането на сумите, но тъй като ответникът не е
заплатил нито една от сумите, то той е в забава още с неплащането на първата
вноска. Независимо от това ответникът претендира сумата от 01.10.2012г., към
този момент ответникът е в забава и дължи обезщетение за тази забава в размер
на законната лихва, до момента в който се иска от ищецът 04.06.2013г., който е
преди фактическото предявяване на исковата молба -18.06.2013г. Видно от заключението на вещото
лице размерът на законната лихва за периодът 1.10.2012г. до 04.06.2013г.
възлиза на 15 068.32 лв.и тази сума ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищецът като обезщетение.
При този изход на спорът
ответникът следва да заплати на ищецът направените по делото разноски за ДТ –
9320 лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 600 лева и адв.възнаграждение
– 4910 лв. или общо сумата от 14 830 лева .
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „А. – ** „ ЕООД ЕИК *********, гр. С., ул. Р. №** да заплати на „П.И С. “ ЕАД ***
ЕИК ********* сумата от 217 910.30 лева / двеста и седемнадесет хиляди
деветстотин и десет лева и тридесет стотинки / със ДДС , представляваща
незаплатената част от цената по седем договора, за извършени СМР – доставка и
полагане на асфалтовобетонова смес на осн.чл.266 вр.чл.79 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 18.06.2013г. до
окончателното заплащане на сумата на осн.чл.86 от ЗЗД, както и да му заплати
сумата от 15 068.32 лева / петнадесет хиляди и шестдесет и осем лева и тридесет
и две стотинки / мораторна лихва на осн.чл.86
от ЗЗД като обезщетение за забава за периодът 1.10.2012г. – 04.06.2013г., ,
както и да му заплати сумата от 14 830 лева / четиринадесет хиляди осемстотин
и тридесет лева / разноски на осн.чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :