Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 03.10.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, втори състав, в публичното
съдебно заседание на първи септември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: Андрей Чекунов
при секретаря Ирена
Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов нак.адм.хар.дело № 49/2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена от Б.Б.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Наказателно постановление № 19-0353-000780
от 13.11.2019 г., издадено от началник
група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи. С него на жалбоподателя за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца. В жалбата си А.
излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде
отменено, като се оспорват и фактическите констатации, отразени в акта за
установяване на административното нарушение (АУАН) и в наказателното
постановление (НП). В открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа
жалбата.
Административнонаказващият орган (АНО) не изразява
становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се
явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.
Към делото са приобщени административната преписка по обжалваното НП и са разпитани двама свидетели
– К.М.Д. – актосъставител, на длъжност „мл.автоконтрольор“ към ОДМВР София, РУ
– Своге и П.Д.И.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 13.10.2019 г, около 19,10 часа, в гр. Своге, на ул. „Дунав”, срещу кафе-аперитив „Спирката“, разпитаните от
съда свидетели - очевидци: К.М.Д. и П.Д.И. – …, при изпълнение на служебните си
задължения, спрели за проверка, движещия се по ул. „Дунав” с посока на движение
от гр. София към гр. Мездра лек автомобил „Опел Вектра“, сив на цвят, без
регистрационни номера, поставени на определените за това места, управляван от
жалбоподателя. Свидетелят Д. се свързал с ОДЧ и била извършена проверка по
номер на рама на лекия автомобил, в резултат на която проверяващите установили,
че същият изобщо не е регистриран по надлежния ред, като не се касае за случай
на прекратена регистрация на автомобила. Водачът е съдействал на полицейските
служители във връзка с проверката и пред тях е заявил, че е взел лекия
автомобил от намиращия се непосредствено до мястото на проверката паркинг,
където се продават много коли, за да го пробва, защото възнамерявал да го
закупи (последното е видно от заявеното от актосъставителя – св. Д., в каквато
насока са и твърденията на жалбоподателя по делото). Въз основа на тази
фактология полицейските служители приели, че моторното превозно средство не е
регистрирано по надлежния ред, съответно е налице административно нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На място бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) Серия GA № 3544/13.10.2019 г. от св. Д. на
жалбоподателя в присъствието на св. И., който бил предявен за запознаване със
съдържанието на А. и същият го подписал без възражения. Последният се е
запознал със съдържанието на акта и е бил уведомен за правото в 3-дневен срок
да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа
му. По случая била извършена проверка с оглед данни за извършено престъпление
по чл. 345, ал. 2 от НК, като с постановление от 28.10.2019 г. по пр.пр. № 638/2019
г. на РП Своге прокурор при РП Своге отказал да образува досъдебно
производство, предвид наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК, а
именно, че поради малозначителност на деянието неговата обществената опасност е
явно незначителна, като прокурорът е приел, че въпреки обстоятелството, че се
касае за формално деяние, не може да се пренебрегнат и другите обстоятелства,
касаещи обществената опасност на деянието и дееца (времетраенето на управление
на моторното превозно средство и причината за това, чистото съдебно минало, като
не е установено с поведението си в конкретния участък А. да е създал опасност
на пътното платно) и изпратил материалите за преценка дали същото представлява
административно нарушение на началника на РУ Своге. Въз основа на горецитираното постановление на РП
Своге е издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, обжалваното Наказателно
постановление № 19-0353-000780 от 13.11.2019 г., връчено редовно на А. на 18.02.2020 г. Жалбата е
постъпила в РУ Своге също на 18.02.2020 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на горепосочените
свидетели, както и от писмените доказателства по делото, които са
безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели, като намира същите за логични и
конкретни. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия
относно релевантни за делото обстоятелства, които да следва да бъдат обсъждани.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е
издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и
пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – началник група към ОДМВР София,
РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – „мл.автоконтрольор“
към ОДМВР София, РУ Своге, оправомощен
съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Заповедта на министъра на вътрешните работи, който е
компетентно лице да издава такава заповед, съгласно ЗДвП, е подписана от същия
и приложена към делото. С оглед на това и съдът намира, че НП е издадено от
компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо
длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и
3 от ЗАНН.
Същевременно
съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя – нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН.
Между
фактическата обстановка посочена в АУАН и тази в НП е налице сериозно
несъответствие. В АУАН е посочено, че жалбоподателя е управлявал лекия
автомобил с посока на движение от гр. София към гр. Мездра, а в НП – че
посоката на движение е била от гр. Мездра към гр. София, които посоки са
различни и несъпоставими, а отразеното в НП е невярно, с оглед изрично
заявеното по този въпрос от св. Д..
Разликата
в описанието на нарушението представлява съществено процесуално нарушение и
ограничение на правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият не може да
разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Това, от своя страна, е съществено нарушение на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото води до нарушаване правото на защита на
нарушителя.
Наред
с горното, както в АУАН от страна на актосъставителя, така и в издаденото въз
основа на него НП от страна на АНО не са посочени всички обстоятелства касаещи
нарушението, а именно не е индивидуализиран в необходимата степен автомобилът,
управляван от жалбоподателя. Същият е посочен като лек автомобил „Опел Вектра“,
сив на цвят, без регистрационни номера, поставени на определените за това места.
Не е посочен обаче номерът на рамата (шасито) на автомобила, по който се
идентифицират превозните средства. След като към момента на твърдяното
нарушение от страна на актосъставителя е извършена проверка именно по номер на
рамата на лекия автомобил, в резултат на която проверяващите са установили, че същият
не е регистриран по надлежния ред, то както за актосъставителя при съставянето
на АУАН, така и за АНО при издаване на обжалваното НП не е съществувала никаква
пречка да посочат този номер и по този начин да индивидуализират в достатъчна
степен лекия автомобил. При положение, че последният няма регистрационни
табели, АНО е бил длъжен да го идентифицира, с оглед разпоредбата на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН, която му позволява да издаде НП при допусната нередовност в АУАН,
тъй като извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, са били безспорно установени. Като не е извършил това, АНО е допуснал
съществено процесуално нарушение, тъй като липсата на идентификация на лекия
автомобил води до невъзможност за проверка дали това всъщност е автомобилът, за
който се твърди, че не е регистриран по надлежния ред, а оттук води и до
невъзможност да се установи по несъмнен начин, че управляваният от
жалбоподателя лек автомобил не е бил регистриран по надлежния ред, т.е. че
същият е извършил административното нарушение, за което е наказан. Именно
поради непосочването на номера на рамата (шасито) на автомобила от съда не е
изискана справка за установяване наличието или липса на регистрация на същия. В
НП не са посочени и доказателствата, които потвърждават нарушението.
Гореизложеното,
освен, че само по себе си представлява съществено нарушение на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, налагащо отмяна на НП, води и до извод, че от
страна на АНО, върху когото лежи доказателствената тежест за доказване на
изложеното от него в НП, не са ангажирани доказателства относно обстоятелствата
кой точно лек автомобил е управляван от жалбоподателя и за това, че същият не е
регистриран по надлежния ред. Нарушението, за което е ангажирана отговорността
на въззивника с издаденото процесно наказателно постановление, е свързано с
императивното задължение, предвидено в чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, съгласно
която разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая
административнонаказателната отгворност на А. е ангажирана за това, че
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Съдът намира, че в
материалите по АНП не се съдържат доказателства за осъществен състав на
административно нарушение по посочения текст, като такива не са събрани и в
хода на съдебното производство. Обвинението не може да почива на недоказани
предположения. Всяко едно нарушение има обективна и субективна страна, като при
липса на която и да е от тях няма и нарушение, а по настоящото дело съдът
намира, че не се установиха и двете. Фактът, че в АУАН не са изложени
възражения по установеното административно нарушение от страна на лицето, не
означава, че изложеното в самия акт се приема за безспорно установено. От
установеното в производството обстоятелство, че жалбоподателят е управлявал лек
автомобил, който е бил без регистрационни номера, което е самостоятелно нарушение,
различно от това, за което е санкциониран А., не може да се направи несъмнен
извод, че лекият автомобил не е бил регистриран по надлежния ред, за каквото
деяние е наказан жалбоподателят, извършването на което, с оглед изложеното, не
може да бъде установено по несъмнен начин. Следователно, не е изпълнен
фактическият състав на чл. 140, ал. 1, изр. 1, пр. 1 от ЗДвП, за каквото деяние
е ангажирана административнонаказателната отговорност на А.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения
на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност на
НП, поради което и НП следва да бъде отменено.
Предвид
крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл. 28 от ЗАНН в
конкретния случай.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0353-000780 от
13.11.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на
Б.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :