РЕШЕНИЕ
№ 4359
гр. София, 30.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110202033 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. П. Ч., ЕГН ********** чрез адв. М. В., против
Наказателно постановление № 22- 4332-028186/06.01.2023 г., издадено от Началник сектор
към СДВР, ОПП, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 предл. 1 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление, въззивникът го атакува с подадената
жалба чрез упълномощения си представител – адв. В., с доводи за нарушения на
процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Изтъква се, че нарушението не е доказано. В подкрепа излагат доводи за несъставомерност
на деянието на вмененото с обжалваното НП нарушение. Твърди се, че към датата на
издаване на процесния АУАН, жалбоподателят не е съзнавал, че извършва вмененото му
нарушение, тъй като не е спазена нормативно установената процедура за уведомяване на
водачите, собственици на МПС, за приложена принудителна административна мярка
„временно спиране от движение на пътно превозно средство“. По тези съображения се
претендира отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Г. Ч. - редовно уведомен, не се явява.
1
Упълномощеният повереник – адв. М. В. – родовно уведомена, не се явява.
Представя молба, с която моли съда да отмени НП.
Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР - редовно уведомена, се
представляв от юрк. П, като оспорва жалбата, прави искане за потвърждаване на НП и
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът след като съобрази изложените от страните доводи и възражения, служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят Г. П. Ч. е собственик на лек автомобил марка "БМВ", модел "318 И"
с рег. № СА 2342 МК.
Във вечерните часове на 27.12.2022г. жалбоподателят Г. П. Ч. управлявал лек
автомобил марка "БМВ", модел "318 И" с рег. № на територията на град София“, по бул.
"Гоце Делчев" с посока на движение от бул. "България" към бул. "Цар Борис III". По това
време полицейските служители - свидетелите Р. Г. и Д. И., извършвали проверки в
изпълнение на служебните си задължения, при което на кръстовището с ул. „Царево село“,
спрели за проверка жалбоподателят Ч.. Свидетелите Г. и И. направили справка в ОДИ –
СДВР, при което установили, че управлявания от жалбоподателя Ч. лек автомобил марка
„БМВ 318 И“, рег. № е спрян от движение. Свидетелят Г. съставил АУАН №
475376/21.12.2022г. на жалбоподателят Г. Ч. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от
ЗДвП, с който иззел и АУАН № 849966/29.11.2022г.
Въз основа на АУАН, Началник сектор в СДВР – ОПП – Д Д, издавал НП № 22-4332-
028186/06.01.2023г., с което на основание чл.177, ал. 1, т 4 от ЗДвП, на жалбоподателя Ч. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева, за извършено нарушени
на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените
по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля Р. Г. и Д.
И., писмените доказателства - АУАН № 475376/21.12.2022г., справка – картон на водача,
заповед № 8121к-13180/29.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване
в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 8121з-1632/02.09.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, справка от СДВР – ОПП относно наложени ЗППАМ.
Съдът изцяло кредитира изброените доказателства и доказателствени средства, които
прецени като последователни и безпротиворечиви. Съдът се довери на показанията на
свидетелите Г. и И.. Съдът се довери и на писмените доказателства, които също прецени
като еднопосочни, последователни и съответни на гласните доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 1
2
от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на
процесуалните правила и материалния закон.
Процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона. По делото е приложена заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с която на автоконтрольора
е възложено да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, а
началник сектор ОПП –СДВР да издава НП.
В компетентността на наказващия орган е да прецени дали се доказват всички
описани в акта нарушения и следва ли лицето да бъде наказвано за всяко от тях и съответно
каква е правилната правна квалификация на нарушението, на основание чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН.
НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл. 34 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението
и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика.
По отношение на изпълнително деяние по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП съдът намира, че
макар същото да е съставомерно от обективна страна, същото е несъставомерно от
субективна страна. Основателни са оплакванията на защитника на жалбоподателя, че към
момента на извършената проверка от 27.12.2022 г. водачът не е знаел, че управлява МПС,
което е било спряно от движение. Ангажираните писмени доказателства установяват, че
спрямо лицето е била издадена ЗППАМ № 22–4332– 005449/18.10.2022 г., за която АНО не е
депозирал доказателства, от които да е видно, на коя дата е връчена лично на жалбоподателя
Ч.. МПС – то било спряно от движение на със същата заповед на 18.10.2022 г. без да е
доказано, че това обстоятелство е било сведено до знанието на водача към този момент.
Тежестта на доказване на нарушението е върху административнонаказващия орган, който е
следвало да представи надлежни доказателства, че преди датата съставяне на процесния
АУАН, ведно със съпроводителното писмо същият е знаел, че автомобила му е бил спрян от
движение.
Конкретното административно нарушение е умишлено и за неговата съставомерност
следва да бъде безспорно доказано, че деецът е съзнавал, че към момента на деянието е
управлявал МПС, което е било спряно от движение.
3
С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателното постановление
се явява необосновано откъм субективна страна и следва да бъде отменено.
Предвид резултата от обжалването отмяната на наказателното постановление следва
да бъдат присъдени претендираните от защитника на жалбоподателя разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, а доколкото се прави възражение за прекомерност от
процесуалния представител на наказващия орган и като съобрази, че делото не представлява
фактическа и правна сложност, съдът намира, че същият следва да бъде редуциран в
минималния размер по Наредба 01/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 400 лева, а претенцията на въззиваемата страна оставена без
уважение.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление 22- 4332-028186/06.01.2023 г., издадено от
Началник сектор към СДВР, ОПП, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 предл. 1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
НЕПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на Г. П. Ч. с
ЕГН **********, сумата от 400 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
в производството пред СРС, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК,
като оставя без уважение искането за присъждане на разноски до претендирания размер от
800лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на наказващия
орган за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – София град, по реда на глава 12 от АПК, на
касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4