РЕШЕНИЕ

Гр.Кърджали, 22.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                              Председател:Дарина Байданова

 

при секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 148 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Предявени са искове с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба, с която  ищецът И.С.Т. претендира неимуществени вреди, причинени от Д.С.Г., като твърди, че съпругата му В.Т. е собственик на лек автомобил марка "Шевролет", модел „Матиз", с peг. № К 2010 АХ, регистриран като "таксиметров" и с който ищецът работел. На 12.07.2013 г. около 04,00 часа сутринта допуснал ПТП със същия автомобил, след което го паркирал до контейнерите за смет в близост до бл.2 в кв."Възрожденци",поради повредата му и същата вечер, около 21,30-22.00 часа, автомобилът бил запален от ответника Д.С.Г. ***. Твърди, че преди това, през целия ден и вечерта на 12.07.2013 г. ответникът многократно се обаждал на ищеца по телефона и му се заканвал, че ще му ебе майката, ще му отреже краката и главата, ще го убие, ще запали апартамента и ще изгори семейството му, които обиди и закани казал пред много хора, които предупредили ищеца да се пази. Твърди, че от заканите за убийството на ищеца, на семейството му и за палеж на апартамента, ищецът се уплашил и се притеснил много, станал затворен и предпазлив, не излизал от апартамента и забранил на семейството си да излиза. Впоследствие на извършените две престъпления срещу него, изпаднал в силен стрес и се наложило да употребява антидепресантни лекарства. Твърди се, че ответникът Г. употребявал алкохол, имал сприхав характер и бил способен да извърши престъпление срещу ищеца, семейството му и имуществото му, като опасенията му били мотивирани от обстоятелството, че ответникът запалил лекият автомобил на съпругата на ищеца и той изгорял напълно, за което по случая било проведено досъдебно производство № 443/2013год. на РУ-Кърджали, като Районна прокуратура-Кърджали изготвила обвинителен акт срещу ответника за извършени три престъпления, а именно по чл.330, ал.1 от НК за палеж на лекия автомобил, собственост на съпругата на ищеца; по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК за закана с убийство срещу ищеца и семейството му и по чл.320а от НК за закана с палеж на семейството и апартамента на ищеца в гр.Кърджали, по който било образувано НОХД № 668/2018 год. на КРС, като ответникът в качеството на подсъдим бил признат за виновен и осъден за трите престъпления на наказание „6 месеца лишаване от свобода" с 3-годишен изпитателен срок. Претендира обезщетение в размер на 3 000, 00 лв. за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.07.2013 год., както и направените деловодни разноски. В съдебно заседание лично и с упълномощен адвокат поддържа исковете и моли съда да ги уважи. 

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, в който същият намира иска за изцяло неоснователен и недоказан по основание и по размер, като оспорва всички твърдения от ищеца за характера, интензитета, и продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди, като намира, че същите са предявени в завишен размер и не отговарят на действително претърпените вреди. Излага аргументи в тази насока, а именно, че описаната от ищеца в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на обективната истината, тъй като било налице несъответствие между твърдените факти и действителността, а изложеното било неясно и непоследователно. Сочи, че видно от фактическата страна на приключилото наказателното производство по НОХД № 668/2018г. по описа на РС-Кърджали, ищецът бил със съпругата на ответника на 11.07.2013г. около 24,00 часа и същите претърпели автомобилна катастрофа на път за КК „Белите брези", като били транспортирани до МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски"-Кърджали, където бил извършен медицински преглед и съпругата на ответника не се прибрала вкъщи. Излага аргументи, че около обяд на 12.07.2013г., ответникът, притеснен от отсъствието на съпругата си, споделил това пред приятел в квартално заведение и от него разбрал, че И.Т. катастрофирал вечерта. Присъстващата на разговора жена пояснила, че участници в катастрофата били ищецът и съпругата на ответника, които около 01:00 часа посетили „Спешна медицинска помощ", били прегледани и освободени, в резултат на което ответникът се раздразнил силно, веднага позвънил на жена си, не успял да се свърже с нея, след това позвънил на ищеца, запитвайки го, къде се намира съпругата му и дали е бил с нея предишната вечер, когато катастрофирал, като отговорът бил, че не знаел къде е и че е бил сам в автомобила предишната вечер. В резултат на това, ответникът много се ядосал, бил провокиран, като се почувствал излъган и предаден от ищеца, който познавал от по-рано и били приятели, заради накърненото мъжко его, тъй като научил, какво всъщност се е случило предишната вечер, още повече, че това станало достояние и на други хора. Започнала разправа по телефона с ищеца, след което от ярост, ответникът си поръчал алкохол и започнал да го консумира. Последвали и други разговори помежду им през целия ден и вечерта на 12.07.2013 г., ответникът се е обаждал на ищеца и му отправял заплахи свързани с него, жилището му и семейството му. Никъде обаче, не било отбелязано, да е споменавал, че ще запали автомобила му, като се твърди, че обидите и заканите били изричани пред много хора, т.е., на публично място. В отговора се заема позиция, че ищецът  бил предупреждаван от тях „да се пази", тъй като тези хора били негови близки познати, съответно могъл да предупреди органите на реда да вземат мерки за отправените заплахи, но същият бездействал, и го направил едва след като автомобила му бил запален на 13.04.2013г. около 00:04 часа, без да се конкретизирало в исковата молба какво било съобщено на органите на реда, което говорело, че ищецът не се чувствал застрашен, а гузен, въпреки че по негови думи му било известно, че ответникът употребявал алкохол  и имал сприхав характер и бил способен да извърши престъпление. На следващо място се излагат аргументи, че не кореспондират с истината и твърденията на ищеца, че от заплахите се изплашил и притеснил, станал затворен и предпазлив, не излизал от апартамента, забранил на семейството си да излиза, като не ставало ясно от кога започнал страхът и притесненията му и до кой момент продължили. Видно от приключилото наказателното производство, съпругата му го изгонила от апартамента, като разбрала, че в колата му през късния час на денонощието имало жена и заедно пътували към КК „Бели брези". Счита, че станал предпазлив и бил забранил на семейството си да излизат от жилището, без обаче да става известно, той къде се намирал, след като бил изгонен от дома си и какви мерки взел впоследствие и въобще дали говорил с жена си след скандала и изгонването му. По отношение на твърдението, че изпаднал в стрес, който продължил дълго време и наложило да се употребяват антидепресанти, без да се пояснява периода на приемането им и състоянието на стреса, счита, че било възможно стресът да е вследствие на претърпяното ПТП от предходната вечер, тъй като автомобилът се ударил в дърво и ищецът бил пострадал, а в автомобила била и М.Г., също пострадала от ПТП-то. Освен това, на място пристигнали екипи на „Пътна полиция" и „Спешна медицинска помощ" и били транспортирани до МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски"-Кърджали. По този начин двамата със сигурност се изплашили от преживяното, още повече, че се криели и се притеснявали от факта, че ще се разчуе за тях. В тази връзка, счита, че уплахата от случилото се, безсънната нощ и притеснението за личния живота на спътника си, който ищецът преживял, както и страха от факта, че съпругата му го гони от семейното жилище, били тясно свързани с причината за отключилите се негативни преживявания, а не както било посочено в исковата молба, от заканите и заплахите към него. Не било уточнено и какви медикаментите ищецът приемал, кога започнал да ги приема, дали същите изисквали медицинска рецепта или не. В случай, че не изискват медицинска рецепта, счита, че ставало въпрос за леки или слаби медикаменти, приравнени на билкови такива. Излага съображения, че антидепресанти се използват не само за потискане на стрес, а и за състояния на усещане на вина, самокритичност, апатия, липса на желание за действие, както и за отслабена психомоторика, умора, намалено либидо, анорексия, отклонения от рода на безсъние и запек, като се наблюдавало, т.н. депресивна триада - потиснатост и лошо настроение, психична и двигателна затормозеност. Счита, че присъдата на ответника по НОХД № 668/2018г. по описа на РС-Кърджали нямала отношение към претендираните неимуществени вреди, а по-скоро причинените неудобства, описани в исковата молба, били в следствие на стреса и притеснението, че съпругата на ищеца узнала за паралелната му връзка. Моли да бъде отхвърлена предявената искова претенция заедно с лихвата. При условията на алтернативност, претендира исковата претенция да не бъде уважавана в пълен размер, като счита, че е налице състояние на афект, тъй като поведението на ищеца станало причина и повлияло на действията на причинителя на вредата, поради което обезщетението не кореспондира с установената трайна съдебна практика по сходни съдебни казуси. Претендира за разноски. В съдебно заседание особеният представител оспорва исковете и поддържа отговора и моли същите да бъдат отхвърлени.

 Съдът, като обсъди представените по делото доказателства – писмени и гласни поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

С доклада по чл.146, ал.1 от ГПК съдът на основание чл.300 от ГПК е указал на страните, че не носят доказателствена тежест относно следните обстоятелства: извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца по образуваното НОХД №668/2018г. на КРС, с което е признат подсъдимият Д.С.Г. за виновен в това,  че в периода от 12.07.2013г. до 13.07.2013г. в гр.Кърджали при условията на продължавано престъпление се заканил на И.С. *** с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването, поради което и на основание чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години, както и, че на 13.07.2013г. в гр.Кърджали се заканил на И.С.Т., че ще извърши престъпление по чл.330, ал.1 от НК като му казал, че отивал да запали семейството му в апартамента и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, поради което и на основание чл.320а вр. с чл.54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. На основание чл.23, ал.1 от НК било определено едно общо наказание на подсъдимия Д.С.Г., а именно най- тежкото от тях „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години.

Установява се, че със същата присъда подсъдимият Д.С.Г. е признат за невинен в това, че на 12.07.2013г. в гр.Кърджали запалил имущество със значителна стойност- лек автомобил марка „Шевролет“ модел „Матиз“ с ДК № К2010АХ със значителна стойност, собственост на В.Г.Т. от гр.Кърджали- престъпление по чл.330 ал.1 от НК като на основание чл.304 от НПК, съдът го оправдавал по така повдигнатото обвинение. Видно от мотивите към присъдата и приложеното досъдебно производство № 443/2013г. на РУ-Кърджали предаденият на съд Д.Г. е оправдан по повдигнатото обвинение единствено поради липсата на елемент от състава на повдигнатото обвинение  - значителна стойност на запалената вещ, но не и поради неосъществяване на деянието - палеж на лек автомобил марка "Шевролет", модел „Матиз", с peг. № К 2010 АХ.        

От приложеното към същото НОХ дело ДП № №443/2013г. на РУ-Кърджали се установява, че за времето 12.07.2013г. от 17,48ч – до 13.07.2013г. – 00,23 ч. ответникът 20 пъти е позвънил на ищеца. 

В настоящото производство е представен амбулаторен лист от дата 07.06.2019г., издаден на ищеца по основна диагноза : Смесено тревожно-депресивно разстройство при оплаквания,датиращи от 2013г. за напрегнатост, тревожност, намалена работоспособност, променливо настроение,нарушен сън и проведено през годините амбулаторно лечение с антидепресанти, анксиолитици, като били назначени изследвания и изписана медикаментозна терапия с три вида антидепресанти. 

От показанията на разпитания свидетел - В.Т.- съпруга на ищеца се установява,че той постоянно получавал телефонни обаждания от началото на м.юли 2013г., на които и тя отговаряла, поради това, че Д.Г. си бил въобразил, че ищецът имал връзка с неговата съпруга и постоянно го заплашвал, че ще го убие. Страните живеели в един квартал и двамата се познавали. Ответникът се заканвал, че ще убие ищеца и че ще го запали. От съпруга си свидетелката разбрала защо получавали тези закани от  Д. за запалване на колата, апартамента, семейството на ищеца. И. обяснил на съпругата си,че обвиненията на ответника били безумици и че никога не е имало подобно нещо. На 12.07.2013г. заплахи се получавали през целия ден, и автомобилът на свидетелката бил запален, като предполагали ,че извършителят е ответникът. След палежа телефонни разговори с Д. продължили, поради което ищецът продължително време не излизал от къщи и не работел. Започнал да ходи на лекар и да приема антидепресанти, като обяснението било ,че това са паник-атаки. Ищецът ходел при психиатър ,също и на иглотерапия, както и при невролог. След разговорите се променило поведението му в негативен смисъл -  не се хранел, не излизал, видимо много отслабнал. Притеснявал се за съпругата си и децата, казвал ѝ да не говори с непознати хора и ако тя види Д., да отива на другата страна, предупреждавал и двете им деца – син на 11 години, който много се стреснал от палежа на колата и друго дете на 8 години. Свидетелката също приемала слаби успокоителни, не можела да излезе спокойно, тъй като не знаела ответникът какво може да направи. Ищецът споделял, че реално се притеснява от осъществяване на заканите на ответника, който според него можел да осъществи всичките си закани. За вечерта на катастрофата свидетелката заявява, че не знае дали съпругата на ответника е била в автомобила на ищеца,но в деня преди запалването на автомобила,била на работа и ответникът ѝ звънял на служебните ѝ телефони и казал, че съпругата му била с съпруга на свидетелката, но свидетелката нямала доверие на ответника. Твърди,че се скарали с мъжа ѝ, но не гонила от къщи,тъй като тогава не знаела с кого пътува, а  се скарали заради състоянието на колата, която се водела на името на свидетелката и на другия ден през деня ответникът ѝ звънял в службата, за да каже, че съпругата му била вечерта със съпруга на свидетелката и да напуска този град, както че щял да го убие. В деня след катастрофата и преди палежа, изгоних мъжа си, но не защото заради друга жена.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове по чл. 45 от ЗЗД за основателни по следните съображения:

Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил. В случая вината на ответника е била доказана с влязлата в сила присъда, която съгласно чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданско-правните последици от деянието, неговата противоправност и виновността на дейците. Установено бе,че ответникът в периода 12.07.2013г. от 17,48ч до 13.07.2013г. – 00,23 ч. -  многократно  - 20 пъти е звънил на ищеца по телефона, като му се заканвал с убийство и с палеж на семейството му в апартамента му, след което и действително запалил автомобила, ползван от ищеца за изкарване на прехрана. Установеното противоправно поведение от страна на ответника при осъществяването на деянията  - заплаха с убийство на ищеца и закана с палеж на семейството му в апартамента му, предвид типичната обществена опасност на това поведение, но с оглед многократността на позвъняванията в рамките на два дни, вида и характера на заплахите, а именно многократни заплахи с убийство на ищеца и палеж на семейството и апартамента, предвид състоянието на ответника – след употреба на алкохол, факта, че извършителят и пострадалият живеели в един квартал и се познавали от години, както  и поради обстоятелство, че ответникът без притеснение изричал заканите в присъствието на много хора, както и с оглед на това, че предишната вечер съпругата на същия била в автомобила на ищеца, когато двамата  катастрофирали и на последно място, предвид поведението на самия ищец, а именно, познавайки добре ответника, считал, че той реално може да осъществи заплахите си, поради което се обадил на съпругата си – св.В.Т. и предупредил нея и децата, ако видят ответника, да продължат движението си в друга посока, за да избегнат срещата с него, както и да не разговарят с непознати хора. Т.е., съдът намира, че в случая е налице причинно-следствена връзка между увреждащото от страна на ответника поведение и претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживян страх за себе си, семейството и имуществото си и психически страдания, тъй като лично многократно е възприел заканите на ответника, предвид факта, че именно в резултат на действията на ответника, бе установено, че ищецът продължително време не излизал от къщи, преустановил работата си като таксиметров шофьор, започнал да посещава  доктори – психиатър, невролог и акупунктура, да приема антидепресанти по рецепта, вкл. срещу паник-атаките, които получавал след случилото се на 12-13.07.2013г., като оплакванията му продължавали и понастоящем – 6 години по-късно, за което съдът намира,че значение има и фактът, че едва на 10.10.2018г. е постановена присъдата по образуваното НОХД № 668/2018г. по описа на КРС и същата е влязла в сила на 26.10.2018г. Т.е., изминалият значителен период от време от извършването до окончателното произнасяне относно осъществяване на деянията, тяхната противоправност и виновността на дееца – ответник в настоящото производство, според настоящия състав са предпоставка за поддържане на страх и несигурност в ищеца. Освен това, бе установено,че същият след извършеното от ответника е  променил поведението си, като не се хранел, не излизал, видимо отслабнал, бил притеснен за съпругата си и малолетните си деца, предупреждавайки ги да не разговарят с непознати и да избягват срещата с Г..

С оглед ангажираните от ищеца гласни доказателства, които съдът кредитира въпреки евентуалната заинтересованост на св.Танчева от изхода на делото като съпруга на ищеца, тъй като същите не са надлежно оборени от други приобщени в производството доказателства и са във връзка с приобщените по делото писмени доказателства относно състоянието на ищеца Т. след отправените му от ответника многократни закани с убийство и палеж на семейството му в апартамента му,  следва да се приеме за доказано, че той действително е възприел сериозно тази закани и в резултат на същите е изпитал основателно притеснение и страх от осъществяването им. Съгласно чл. 51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Причиняването на ищеца Т. на посочените психически вреди неминуемо води до извод, че същият е търпял силен страх за живота си и този на своите близки и имуществото си и същите следва да бъдат възмездени. Описаните негативни усещания и преживявания следва да се квалифицират като неимуществени вреди, при което дължимото обезщетение по силата на чл.52 от ЗЗД следва да се определи по справедливост. Ето защо, предвид степента и тежестта на причиненото увреждане, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца Т. сумата от 3000,00 лв. за обезщетяване на причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 13.07.2013г. съгласно чл.84,ал.3 от ЗЗД , до окончателното ѝ изплащане. Съдът не споделя възраженията на особения представител, че ищецът бил гузен, а не притеснен и че допринесъл с поведението си за настъпване на вредите, тъй като същите не са доказателствено подкрепени.   

При този изход на делото, в тежест на ответника и на осн. чл.78,ал.1 от ГПК следва да се възложат съразмерно уважената част от иска направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.

На осн. чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на КРС държавна такса за присъдените суми по двата обективно съединени иска, определена по правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани по реда на ГПК, в общ размер на 120,00 лв., както и направените бюджетни разноски за възнаграждение за особен представител в размер на 300,00 лв.

Водим от изложеното, съдът

                                                      Р  Е  Ш  И  :

 

 ОСЪЖДА Д.С.Г., с ЕГН **********,***, да заплати на И.С.Т., с ЕГН **********,***, по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, сумата 3000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на престъпления по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26,ал.1 от НК и чл.320а от НК, ведно със законната лихва върху нея, считано от деня на увреждането – 13.07.2013г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 300,00 лв. за направените по делото разноски.  

 

ОСЪЖДА Д.С.Г., с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на КРС държавна такса в размер на 120,00 лв. и направените по делото бюджетни разноски в размер на 300,00 лв. 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  

 

 

                                                                      Съдия: