РЕШЕНИЕ
Номер 260470 16.12 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, Търговско отделение, ХVIII състав
На седми декември, 2021
Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър
Стойчев
Секретар:
Милена Левашка
като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 24 по описа за
2021 година намери за установено следното:
Правата, които се реализират в настоящия процес имат своето правно
основание в чл.26, ал.2 предложение второ
от ЗЗД и чл.124 от ГПК.
Предявен е иск от „ЦИФРОВА КАБЕЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „И. Гарванов“ № 6, против „ЦИФРОВА КАБЕЛНА КОРПОРАЦИЯ“ ООД, ЕИК *********, и седалище и адрес на
управление гр. Пловдив,
бул. „Марица“ № 154, ет. 3, с който се моли да се прогласи нищожността на Договор за покупко-продажба
на кабелни електронни съобщителни мрежи за пренос на радио и телевизионни
програми (КЕМС) от
11.08.2010 г., сключен между ищеца, като продавач, и „Цифрова кабелна
корпорация“ООД (с предишно
наименование „АТВ
САТ“
ЕООД), като купувач, по силата на който ищецът е продал следните КЕМС, а именно: хибридна влакнесто-оптична и коаксиална далекосъобщителна мрежа
за пренос на данни, радио и телевизионни и мултимедийни сигнали, изпълнена от
оптичен кабел, състоящ се от 24 бр. оптични влакна, както и междуселищна тръбна
канална мрежа, състояща се от два броя тръби на територията на Община Куклен и Община Родопи.
Твърди се от ищеца, че е налице нищожност на тази сделка, поради
обстоятелство, че е налице липса на съгласие на продавача, тъй като подписалият
от името и за сметка на „Цифрова кабелна компания“ ЕООД управител И.Г. вече не
е бил съдружник и не е бил управител в
дружеството, поради което не е могъл да волеизявява от името и за сметка
на това дружество. Ищецът твърди, че на 26.04.2010 год. на Общо събрание на
съдружниците на „Цифрова кабелна компания“ ООД е взето решение за изключване на
съдружника Г.и прекратяване на представителната му власт, като е променена
формата на сдружаване от ООД в ЕООД. Тези обстоятелства са били предмет на
инициирано вписване в Търговския регистър, по което е постановен отказ. С
Решение № 237 от 21.06.2010 г. по т. д. №
384/2010 г. Пловдивският окръжен съд е отменил отказа, но в последствие
производството по това вписване е спряно с
Определение № 1028 от 01.07.2010 г. по т. д. № 419/2010 г.по описа на
Окръжен съд – Пловдив. Междувременно И. Г.е предявил иск с правно основание чл.
74 от Търговския закон за отмяна на взетите решения, като с влязъл в сила
съдебен акт производството по делото е прекратено, поради недопустимост на
предявения иск. Ето защо и промените, които са инициирани с процесното Общо
събрание, са вписани едва на 04.04.2013 г.
През този период с Договор от 11.08.2010 г. с нотариална заверка на
подписите И.Г. е продал на „Цифрова кабелна корпорация“ООД (с предишно наименование
„АТВ САТ“ ЕООД) процесната мрежа. Поради което ищецът счита, че е налице договор сключен
без представителна власт, като се твърди ищцовото ЮЛ да се е противопоставило
незабавно след узнаването на процесната сделка. В исковата молба не е посочено
с какви конкретни действия това е било осъществено, но в допълнителната искова
молба е посочено, че е изпратена нотариална покана.
Предявен е и установителен иск за собственост, погрешка счетен от съда за
евентуално съединен спрямо иска за прогласяване нищожността на договора в
доклада изготвен по делото в първото съдебно заседание. Видно от петитума на
исковата молба се касае за два кумулативно предявени иска. Желае се от ищеца,
както прогласяване нищожността на договора, така и да се признае по отношение
на ответника че ищецът е собственик на
КЕСМ. В унисон с това и ищецът е волеизявил в исковата молба, че заплаща ДТ и
по двата иска. Налице е евентуално наведено от страна на ищеца основание, което
води до наличието на собственически права за него по отношение на процесния
актив във връзка с извършено с исковата молба волеизявление за разваляне на
процесния договор поради незаплащане на цената от купувача.
Ответникът изцяло е оспорил
предявените права от ищеца по подробни съображения, изложени е отговора на
исковата молба и в отговора на
допълнителната такава.
Пловдивски Окръжен Съд, ТО, 18 с., като
обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Между страните е
безспорно обстоятелството, че към 2010 г. съдружници при ищцовото дружество са
били К.К.К.и И. Х.Г., като всеки от тях с участие 50% от капитала.
Също не се спори,
че на 26.04.2010 год. на Общо събрание на съдружниците на „Цифрова кабелна
компания“ ООД е взето решение за изключване на съдружника на Г.и прекратяване
на представителната му власт, като е променена формата на сдружаване от ООД в
ЕООД. Тези обстоятелства са били предмет на инициирано вписване в Търговския
регистър, по което е постановен отказ. С Решение № 237 от 21.06.2010 г. по т.
д. № 384/2010 г. Пловдивският окръжен
съд е отменил отказа, но в последствие производството по това вписване е спряно
с Определение № 1028 от 01.07.2010 г. по
т. д. № 419/2010 г.по описа на Окръжен съд – Пловдив. Междувременно И. Г.е
предявил иск с правно основание чл. 74 от Търговския закон за отмяна на взетите
решения, като с влязъл в сила съдебен акт производството по делото е
прекратено, поради недопустимост на предявения иск. Ето защо и промените, които
са инициирани с процесното Общо събрание, са вписани едва на 04.04.2013 г.
През този период
с Договор от 11.08.2010 г. с нотариална заверка на подписите И.Г. е продал на
„Цифрова кабелна корпорация“ООД (с предишно наименование „АТВ
САТ“ ЕООД) процесната мрежа. Дружеството-купувач също е
представлявано от И.Г. като управител на
купувача. При тези безспорни факти основен момент, за да се приеме тезата на
ищеца за актуална е дали във вътрешните отношения между представител и
представляван е налице липса на представителна власт и обстоятелството с какви
действия се е противопоставило дружеството когато е узнало за процесната
сделка.
В случая очевидно
следва да се приеме, че при договарянето от името и за сметка на ищеца Г. е
нямал представителна власт по отношение на „ЦИФРОВА КАБЕЛНА КОМПАНИЯ“, тъй като
във вътрешните отношения между изключения съдружник и управител и ЮЛ следва да
се счете, че считано от провеждане на ОС същият е загубил членственото и
представителното правоотношение с дружеството. Действително за третите лица
вписването на промяната в ТР има действие от 04.04.2013, когато е момента на
отразяване на настъпилите промени. В отношенията между Г.и ищеца обаче е било
ясно, че от 26.04.2010г. същият е нямал право да волеизявява от името и за
сметка на търговеца.
Съгласно
постоянната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК
решение № 251 от 06.03.2018г. по т.д.№ 593/2017г. на ВКС, решение № 86 от
01.09.2017г. по т.д. № 1068/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 39 от
15.04.2011г. по т.д.№ 526/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 690 от
03.12.2008г. по т.д. № 349/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., която настоящият
състав споделя, взетите от ОС на съдружниците решения, подлежащи
на вписване в търговския регистър, имат незабавно действие във вътрешните
отношения между дружеството, чрез неговите органи, и съдружниците и управителя,
т.е. имат действие от вземане на решението, и това действие не е в зависимост
от вписването им по чл.140 ТЗ, конститутивният ефект на което, включително и в
хипотезата на чл.140, ал.4 ТЗ, е по отношение на трети лица. Поради това и
очевидно е налице сключване на сделката от лице без представителна власт.
Правното положение на третото добросъвестно лице-купувач, което е договаряло
със знанието и убеждението, че купува вещта от собственик е без правно значение
относно предмета на настоящия процес и сключването на договора от лице без
правомощия. Нещо повече, в случая след като управител и волеизявяващ от името и
за сметка на ответника е бил същото лице Г., което е изключения съдружник и
управител на продавача, несъмнено следва да се приеме, че съконтрагента на
продавача е знаел, че действащия от името и за сметка на „ЦИФРОВА КАБЕЛНА
КОМПАНИЯ“ е нямал представителни права. Следва да е ясно, че нормата на чл.140
от ТЗ брани правата и законните интереси на трети добросъвестни лица, като в
конкретния случай очевидно ответникът няма как да бъде възприет за такъв правен
субект.
В този случай приложимата правна норма е
чл.301 от ТЗ постановяваща, че когато едно лице действа от името на търговец
без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването. За разлика от гражданското право
тук потвърждаването не се осъществява, чрез изрично волеизявление, а чрез
бездействие. Т.е. търговецът следва,
след като е узнал за правоотношението да е проявил пасивност, да не се е
противопоставил изрично, т.е. мълчание е въздигнато от закона, като знак за
съгласие. Изричното законодателно изискване изведено в чл.301 от ТЗ относно
противопоставянето от страна на мнимо представлявания е това да се осъществи
веднага след узнаването. Т.е. релевантния момент, който следва да бъде изяснен
е кога ищецът е узнал за договора. Ако в
този момент ищецът не се е противопоставил сделката се е валидирала и
впоследствие търговецът не би могъл да оспори правоотношението.
По делото е
представена от ответника фактура № 50679 от 30.07.2010г. обективираща
счетоводно стопанската операция по повод прехвърляне на актив от патримонуима
на продавача по процесната сделка. Вещото лице С., в представеното по делото
заключение по назначената ССЕ, която съдът изцяло кредитира, установява, че
първичният счетоводен документ е включен в дневника за продажби на ищеца за
месец юли 2010г. Това несъмнено е факт с правно значение обосноваващ извод, че
процесната сделка е стигнала до знанието на управителните органи на продавача.
В унисон с този извод е обстоятелството, че ищецът е възпрепятствал отговора на
въпроса по т.1 от заключението касаещ осчетоводяването на фактурата. Това
несъмнено следва да доведе до приложение на чл.161 от ГПК. На следващо място по
делото са налице събрани гласни доказателства в лицето на свидетеля Д.В.,
установяващи, че фактурата е била налична в счетоводството на ищеца. Това
несъмнено води на извод, че момента по чл.301 от ТЗ, когато търговецът валидно
би могъл да се възпротиви на сключения без представителна власт договор е най –
късно август 2010г. В случая по делото няма никакви доказателства, че
продавачът, след като е узнал за съществуване на правоотношението се е
противопоставил своевременно. Нещо повече, изрично в ДИМ ищецът е очертал
фактическа обстановка във връзка с волеизявление едва декември 20210г. когато е
изпратена и посочената нотариална покана. В аспекта на осчетоводяване на
фактурата юли- август 2010 г. няма как действието на търговеца през декември да
се приеме за правно релевантно. Освен това съдържанието на самата нотариална
покана по никакъв начин не води на позитивен за ищеца извод, че е налице
изрично противопоставяне на продавача по повод конкретната сделка. Предмет на
волеизявлението на продавача са били изрично описани правоотношения и първични
счетоводни документи, по повод на които е налице противопоставяне, като
процесната фактура и договора от 11.08.2010г. не са сред тях. Поради това съдът
не счита, че процесния договор е недействителен, като при липсата на
противопставяне от страна на мнимо представлявания по силата на чл.301 от ТЗ
процесното правоотношение е произвело целения с него правен ефект. Т.е. същото
е валидирано и действително.
Във връзка с така
направения извод следва да се отхвърли и кумулативно заявената установителна
претенция за собственост върху процесния актив. На следващо място не се
установява по делото и наличие на собственически права за ищеца във връзка с
твърдението, че цената не е заплатена и възможността за разваляне на договора
на това основание. Вещото лице по назначената ССЕ изрично обективира в своите
констатации, че с оглед проверката в счетоводството на ответника е налице банков превод на 17.08.2010г. от
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК по фактура № 50679 от купувача към продавача в размер на
30 000 лева. В случая следва да се приеме, с оглед нормата на 182 от ГПК,
че по делото е доказан правно релевантния факт на заплащане на цената. На първо
място няма данни да е налице нередовно водено счетоводство на ответника, като
обективните данни по делото са в унисон с този извод. Това са събраните по
делото свидетелски показания, както и обстоятелството, че ищецът не е
предоставил на вещото лице достъп до счетоводството си, за да отговори на
въпроса относно отразяване плащането при продавача. Несъмнено при това
положение следва да се приложи нормата на чл.161 от ГПК. Т.е. съдът приема за
доказан факта, за който страната е създала пречки за събиране на доказателства,
а именно, че е налице отразено плащане в счетоводството на ищеца. Поради това и
исковете се явяват изцяло недоказани и неоснователни.
При този изход от
повдигнатия спор следва ищецът да понесе сторените от ответника разноски. С
оглед на обстоятелството, че погрешка съдът е счел, че се касае за евентуално
съединяване на искове следва ищецът да бъде осъден да заплати ДТ и по втория
кумулативно предявен установителен иск за собственост.
Ето защо ПОС
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
от „ЦИФРОВА КАБЕЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „И. Гарванов“ № 6, против „ЦИФРОВА
КАБЕЛНА КОРПОРАЦИЯ“ ООД, ЕИК
*********, и седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 154, ет. 3,
с правно основание чл.26, ал.2, предложение второ с който се моли да се
прогласи нищожността на Договор за покупко-продажба на кабелни електронни
съобщителни мрежи за пренос на радио и телевизионни програми (КЕМС)
от
11.08.2010 г., сключен между ищеца, като продавач, и „Цифрова кабелна
корпорация“ООД (с предишно наименование „АТВ
САТ“
ЕООД), като купувач, по силата на който ищецът е продал следните КЕМС, а именно:
хибридна влакнесто-оптична и коаксиална далекосъобщителна мрежа за пренос на
данни, радио и телевизионни и мултимедийни сигнали, изпълнена от оптичен кабел,
състоящ се от 24 бр. оптични влакна, както и междуселищна тръбна канална мрежа,
състояща се от два броя тръби на територията на Община Куклен и Община Родопи, като недоказан
и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от „ЦИФРОВА КАБЕЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „И. Гарванов“ №
6, против „ЦИФРОВА КАБЕЛНА КОРПОРАЦИЯ“
ООД, ЕИК *********, и седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 154, ет. 3,
с
който се моли да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът
е собственик на хибридна
влакнесто-оптична и коаксиална далекосъобщителна мрежа за пренос на данни,
радио и телевизионни и мултимедийни сигнали, изпълнена от оптичен кабел,
състоящ се от 24 бр. оптични влакна, както и междуселищна тръбна канална мрежа,
състояща се от два броя тръби на територията на
Община Куклен и Община Родопи, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА „ЦИФРОВА
КАБЕЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „И. Гарванов“ № 6 да заплати на „ЦИФРОВА
КАБЕЛНА КОРПОРАЦИЯ“ ООД, ЕИК
*********, и седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 154, ет.
3 сумата от 3350 лева направени
деловодни разноски, както и да заплати по сметка на ПОС държавна такса по
втория обективно кумулативно съединен иск за собственост в размер на 1200 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :