Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Бяла Слатина, 27.11.2012 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Втори граждански състав, в публичното съдебно заседание на 13
ноември, Две хиляди и дванадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
К. ГЕРДОВА
при секретаря С.Т., като разгледа
докладвано от съдия ГЕРДОВА гр.дело № 906 по описа за 2012 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от В.К.М. с ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника си адв.К.Д. *** против ЦДГ „Т.П.” с.Б. с филиал ЦДГ”М.П.” с.Н.,
общ.Б., с правно основание чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ и чл.225 от КТ вр.чл.310,ал.1,т.1 от ГПК, с която е поискала
съдът да признае уволнението й за незаконно и отмени Заповед № 179/17.07.2012г.
на Директора на ЦДГ „Т.П.” с.Б. с филиал ЦДГ ”М.П.” с.Н., общ.Б. като
незаконосъобразна, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
„готвач” във филиала ЦДГ”М.П.” с.Н., общ.Б. и да се осъди ответника да й
заплати сумата от 2026,20 лв. представляваща размера на обезщетението за
времето през което е останала без работа, но за не повече от 6 месеца, ведно
със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на предявяване на
исковата молба-14.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и да й се
присъдят направените по делото разноски.
ИСКОВЕ
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.
344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ и чл.225 от КТ
вр.чл.310,ал.1,т.1 от ГПК.
Ответника в
едномесечния срок по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор по предявената
искова молба, видно от полученият отрязък от съобщението. Оспорил е исковите
претенции като недопустими, респ.като неоснователни и е изложил подробни
мотиви.
Поискал е да се прекрати производството по настоящето
дело поради недопустимост на исковите претенции по изложените мотиви.
Съдът с определение постановено по реда на чл.140 от ГПК в з.з. от 25.10.2012г. е оставил без уважение искането на
ответника чрез процесуалният му представител адв.М.С. *** за прекратяване
настоящето производство поради недопустимост на исковите претенции на
основанията изложени в писменият отговор.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства,
назначена е и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните и е прието по делото. Приложено ЛТД на ищцата с писменият
отговор на ответника.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и
се съобрази с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени
доказателства и ЛТД на ищцата безспорно се установява, че същата била назначена
на длъжността “готвач” в ЦДГ „М.П.” с.Н. на срочен трудов договор № 38/06.02.2009г.
по чл.70,ал.1,т.2 от КТ със срок на изпитване в полза на работодателя, на пълно
работно време, считано от 06.02.2009г.(л.41 от делото).
Със заповед № 64/06.08.2009г. Директора
на ЦДГ „М.П.” с.Н.е прекратил трудовият договор с ищцата поради изтичане на
уговореният срок на основание чл.325,т.3 от КТ, считано от 06.08.2009г. (л.36
от делото).
С нов ТД № 65/06.08.2009г. ищцата е
назначена на длъжността „готвач” в ЦДГ „М.П.” с.Н.н за определен срок до
06.08.2010г. на основание чл.68,ал.1,т.1 от КТ.(л.35 от делото). Последвала
е заповед № 52/06.08.2010г. за
прекратяване на ТПО поради изтичане на уговореният срок на основание чл.325,т.3
от КТ, считано от 06.08.2010г. (л.33 от делото).
Въз основа на писмена молба на ищцата за
назначаване е издаден ТД № 2/15.09.2010г. ищцата е назначена на същата длъжност „готвач” в същото детско заведение
за срок до 15.09.2011г.(л.31 от делото). Има представено експертно решение от
ТЕЛК № 1966/16.05.2011г. изд.от МБАЛ АД-Враца с което на ищцата е определен 64%
трудова неработоспособност за срок от две години (до 01.05.2013г.) с диагноза
„хипертонична болест на сърцето”. Със
заповед № 42/15.03.2011г. отново й е прекратено ТПО поради изтичане на уговореният срок на
основание чл.325,т.3 от КТ.(л.29 от делото).
С ТД № 44/15.03.2011г. В.М. е назначена
на основание чл.67,ал.1,т.1 от КТ на длъжността „готвач” в ЦДГ с.Н. за
неопределено време, считано от 15.03.2011г.
С допълнително споразумение(л.25 от
делото) на основание чл.119 от КТ е актуализирано основното й месечно
възнаграждение към ТД № 44/15.03.2011г.
С решение № 52/20.03.2012г. обективирано
в протокол № 7/20.03.2012г. Общинският
съвет (ОбС) в с.Б. на основание чл.15,ал.1 от Правилника за приложение на
Закона за народната просвета(ППЗНП) е преобразувал общинска целодневна детска
градина „М. П.” с. Н. като филиал на ЦДГ „Т.П.” с.Б., запазвайки своята
равнопоставеност.(л.69 от делото).
Въз основа на това решение и на
основание чл.44,ал.2 от ЗМСМА Кмета на Община Б. Десислава Т. е издала заповед
№ 251/26.06.2012г. за преобразуване на общинска ЦДГ„М.П.” с. Н. като филиал на
ЦДГ „Т.П.” с.Б., запазвайки своята равнопоставеност, както и за преобразуване
на общинско обединено детско заведение „Иван Н.” с.Добролево като филиал на обединено
детско заведение „Ю.Г.” с.М., запазвайки своята равнопоставеност.(л.68 от
делото).
С молба вх.№ 306/17.07.2012г. адресирана
до Директора на ЦДГ”Т.П.” с.Б. с филиал ЦДТ”М.П.” с.Н. ищцата е поискала да
бъде освободена от длъжността „старши учител” в повереното й детско заведение,
считано от 17.07.2012г.(л.22 от делото).
Върху същата има поставена резолюция на
директора „Да” считано от 18.07.2012г. по чл.325,ал.1 от КТ”.
С последваща молба вх.№ 311/17.07.2012г.
адресирана до Директора на ЦДГ”Т.П.” с.Б. с филиал ЦДТ”М.Палаузов” с.Н. ищцата
е поискала да бъде назначена на работа като „старши учител” в повереното й
детско заведение, считано от 17.07.2012г.(л.23 от делото).
Върху същата има поставена резолюция на
директора „Не” и подпис.
Въз основа на подадена писмена молба на
ищцата за освобождаване от длъжност, Директора на ответното детско заведение
издал Заповед № 179/17.07.2012г. с която на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ и
писмената й молба вх.№ 308/17.07.2012г. е прекратил трудовото правоотношение с
нея, считано от 18.07.2012г.(л.21 от делото).
Със същата заповед на основание
чл.224,ал.1 от КТ работодателят е наредил на ищцата да бъде изплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни за 2012г.
Ищцата подписала заповедта за прекратяване
на ТПО с особено мнение, защото била излъгана от ръководството на детското
заведение.
В исковата молба В.М. навежда доводи, че
волята й за напускане на ЦДГ по собствено желание е опорочена, формирана в
резултат на въвеждането й в заблуждение от новата директорка Цв.Г. в
присъствието на гл.специалист от отдел „Образование” към Община Б. Е.А..
Твърди, че заповедта за прекратяване на ТД е подписана от нея с възражение в деня
на връчването й, поради което не е налице валидно формирана обща воля между
работодател и работник. Нарушена е процедурата по прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие. Не е сключвала допълнително споразумение за
преминаването й на длъжност към нов работодател. В молбата за прекратяване на
трудовия договор не е посочила изрично да бъде освободена по взаимно съгласие,
тъй като въобще не й била предоставена времева възможност да формулира правилно
волята си, а освен това едновременно с тази молба подала и молба за
назначаване.
Ищцата е представила служебна бележка изх.№
251/21.08.2012г. изд. от Д”БТ”-Б.Слатина удостоверяваща, че същата е регистрирана
като безработна от 20.07.2012г.
Предвид гореизложените доводи за нея се породил правен
интерес от търсената съдебна защита.
В с.з. от 13.11.2012г. съдът е приел за
констатация в оригинал трудова книжка ТК № 6267 на В.К.М. издадена от ЦДГ „М.П.” с.Н.
на 06.02.2009г. серия В № 678456, от която констатирал, че на стр. 14-15 е записано: Всичко прослужено
време в ЦДГ Н., като готвач една година,
четири месеца и три дни” с подпис и печат на гл.счетоводител и печат на
детското заведение. На стр. 16-17 е посочено, че лицето е безработно от
18.07.12г. посочено от РУСО гр.Враца, филиал Б.Слатина.
До настоящият момент няма вписани други
данни за наименование на друг работодател, размер на ТВ, след което върнал
трудовата книжка на ищцата.
В подкрепа доводите на ищцата за
опорочаване на волята й за освобождаване от заеманата длъжност по собствено
желание са разпитаните свидетелите Й.С. и П.Н.Г.(без родство) които установиха,
че познават ищцата, тъй като първата работила като „старши учител” , а втората
като „Директор” в ЦДГ „М.П.” с.Н. .
Свидетелката Й.С. заяви, че на
17.07.2012г. св.А. и Г. пристигали в ЦДГ „М.Палаузов” с.Н. и обявили, че
детската градина в с.Н. става филиал към ЦДГ „Т.П.” с.Б. по решение на
Общинския съвет Б.. Новата директорка Г. им заявила, че в този ден
(17.07.2012г.) следва да попадат едновременно молби за напускане и за
назначаване на същата длъжност към ЦДГ „Т.П.” с.Б., тъй като тя била в отпуск
към настоящият момент, който прекратила заради тях и трябвало да отиде в НОИ да
им завери заповедите.
С.
посочи, че всички работещи в ЦДГ с.Н. колективно подали молби напускане
и за назначаване, включително и ищцата. Не знаели какъв е закона, но след като
научили вече било късно.
В деня когато написали молбите, на част
от персонала(домакина и охраната) им били връчени заповедите за назначаване, с изключение на
ищцата, свидетелката и още едно лице.
Г. обяснила, че на тях ще им връчи
заповедите за назначаването на следващият ден, като на 18.07.2012г. следвало да
бъдат на работните си места в установеното работно време, както и направили.
На следващият ден(18.07.2012г.) към
08.30 часа св.Г. и А. пристигнали в детското заведение, извикали трите
служителки в учителската стая и Г. им заявила, че молбите им за освобождаване
са приети, но не и за назначаване.
Причината била, че „Кметовете на Б. и Н. не могат да работят с Вас”.
Подписали заповедите за прекратяване на ТПО с особено мнение, че са излъгани от
ръководството, включително и ищцата В..
На длъжността „готвач” няма назначено
лице, а тя се изпълнява от домакина.
Другата свидетелка П.Г., която била
„Директор” на ЦДГ с.Н. от 20 години,
заяви, че детската градина в с.Н. е общинска и никога не е била държавна.
Работодател винаги й бил Кмета на община Б.. Към настоящият момент е
безработна(считано от 17.07.2012г.)
На 16.07.2012г. свидетелката и директора
на ОДЗ с.Добролево били извикани от
Кмета на община Б., който ги уведомил за преобразуването на двете детски
градини като филиали. Обяснил й, че длъжността „Директор” на ЦДГ с.Н. няма да
има и Гецковска следва да подаде молба за освобождаване от тази длъжност, а
след това да подаде молба за назначаване на друга длъжност. На 23.07.2012г. й е връчена заповедта за
прекратяване на ТПО, считано от
17.07.12г. Свидетелката заяви, че тя като Директор на ЦДГ с.Н. знаела за преобразуването,
респ.закриването на детските градини, което става с решение на общински съвет
на община Б. и такова решение видяла на 16.07.2012г. , както и обнародването
заповедта на Кмета в Д.В.
В подкрепа защитната теза на ответната
страна бяха разпитани свидетелите Ц. Г.а и Е. Н.(без родство) които заявиха, че
е взето решение за преобразуване на детските градини на сесия от общинския
съвет на Община Б. през м.март 2012г., въз основа на което Кмета на общината
издал заповед, която била обнародвана в Д.В. за преобразуването на детските
градини.
Свидетелката Г. посочи, че тя е Директор
на ЦДГ „Т.П.” с.Б. от 02.02.2012г., но
на филиала в ЦДГ с. Н. е назначена от
м.юли 2012г. На практика е Директор на две детски градини при сливането им.
Изготвила е щатно разписание за наличния персонал в ЦДГ с.Н. и ЦДГ с.Б., което
е общо и за двете детски градини. Първото щатно е с численост на персонала 27
души, а последното щатно разписание е с 21 души. След всяка промяна на
персонала изготвя ново щатно разписание, предвид напуснали или новоназначени
работници и служители.
Детската градина е общинска, а не
държавна и са на издръжка на общината.Сподели, че финансовото положение на
община Б. не е в завидно състояние и според нея причината за преобразуването на
детските градини е с цел икономии.
Свидетелката заяви, че ищцата, св.С. и
помощник-възпитателя подали молби за напускане и в същото време за назначаване,
които собственоръчно написали пред нея. Тя никого не принуждавала със заплаха,
със сила, нито е действала чрез заблуди да напускат работа, а след това да си
подават молба за назначаване.
Обяснила им, че ще разгледа молбите и ще
вземе решение, но обещания за назначаване не им дала.
Директорката взела решение да освободи
ищцата от заеманата длъжност, като мотивите й били, че има право на подбор на
персонал. Не била принудена да прави съкращения в щата на персонала, тъй като е
имало молби за напускане и те били уважени. Те й дали възможност да направи подбор и изготви
съответното щатно разписание. Лично Г. връчила заповедта за прекратяване на
ищцата В.М., която подписала с особено мнение.
В случая след като има подадена молба за
напускане, свидетелката поясни, че това не налагало обсъждане на друг вариант
за прекратяване на ТПО. Ищцата не е отказала пред директорката да подпише
заповедта за прекратяване на ТПО, а е положила подпис. Директорката оформила
трудовите книжки на персонала с помощта на счетоводителката.
Свидетелката категорично заяви, че не е
вярно посоченото в исковата молба, че кметовете на с.Н. и с.Б. не могат да
работят с ищцата, поради, което молбата й за назначаване не е одобрена.
В тази връзка по искане на процесуалният
представител на ищцата е допусната очна ставка по реда на чл.174 от ГПК между
ищцата, свидетелката Ц. Г. и свидетелката Й.С..
Другата свидетелка Е.Н. заяви, че към
настоящият момент работи като учител в ОДЗ с.М. от два месеца,а преди това
изпълнявала длъжността началник отдел „Образование и култура” към община Б..
Като длъжностно лице тя представила Ц.Г. на персонала на ЦДГ с. Н., като новият
директор (работодател) на този колектив. За преобразуването на ЦДГ с.Н. като
филиал на ЦДГ с.Б. Н. съобщила на персонала. За съкращаване в щата не е ставало
на въпрос.
Тя обяснила на персонала каква е
процедурата при смяната на нов работодател. Всички работещи в ЦДГ с.Н.
доброволно подали молби за освобождаване, с изключение на охраната. Не е имало
заплахи от нейна страна и от страна на новата директорка Г., че ако не подадат
молби ще има други последствия.
Присъствала когато били връчени заповедите за
прекратяване.
Доколкото си спомня при връчването на
заповедта за прекратяване на ТД с В.М. тя приела същата.
Свидетелката не е изказвала мнение
относно прекратяване на ТД на ищцата с мотив, че кметовете на с.Н. и с.Б. не
могат да работят с нея, а за Г. не си спомня.
От допуснатата и изслушана ССЕ, чието
заключение не се оспори от страните по делото и се възприе от съда като вярно и
обективно изготвено вещото лице установило, че след проверка в счетоводството
на ответната страна констатирала следното: по поставената задача от ищцата
обезщетението й по чл. 225,ал.1 от КТ възлиза на 2015,22 лв. за периода
20.07.12г. до 20.01.13г. По задачата на съда от 20.07.12г. до 20.01.13г.
възлиза на 1246,57 лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
І.ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ПРИЗНАВАНЕ
УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЯНА НА ЗАПОВЕД № 179/17.07.2012г. на Директора на
ЦДГ „Т.П.” с.Б. с филиал ЦДГ”М.П.” с.Н., общ.Б..
Безспорно се установи, че ищцата преди
уволнението е заемала длъжността “готвач” в ЦДГ „М.П.” с.Н. по безсрочен трудов договор съгласно нормата
на чл.67,ал.1,т.1 от КТ на пълно работно време до 17.07.2012г.
При сезиране на ответника от страна на
ищцата с молба за освобождаване от заеманата длъжност „готвач” е издадена
процесната заповед № 179/17.07.2012г. на Директора на ЦДГ „Т.П.” с.Б. с филиал
ЦДГ”М.П.” с.Н., общ.Б., с която на основание чл.325,т.1 от КТ е прекратил ТПО с
ищцата по взаимно съгласие на страните, което е изписано и с думи в самата
заповед за уволнение.
Заповедта за прекратяване на ТПО е
връчена лично на ищцата на 18.07.2012г., което не се оспорва от страните по
делото.
В настоящият казус прекратяването на
трудовото правоотношение е извършено при условията на чл. 325,ал.1 от КТ-по
взаимно съгласие на страните, като законодателно е установено, че в тази
хипотеза страните не си дължат предизвестие. Прекратяването на правоотношение
по взаимно съгласие предпоставя обща воля на страните за приключване на
трудовоправната връзка. Касае се до единен юридически факт,който изразява
еднаквата воля на двата субекта в трудовото правоотношение. От характеристиката
на това основание за прекратяване на правната връзка, което обективира обща
воля на двете страни произтича и установената процедура по чл. 325,ал.1 от КТ,която изисква изрично писмена форма за отправяне на предложението и неговото
приемане. В разпоредбата на чл. 325,ал.1,пр.второ от КТ е постановено, че
страната до която е отправено предложението е длъжна да вземе отношение по него
и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Взаимното
съгласие е постигнато, когато съвпаднат двете писмени волеизявления за
прекратяване на трудовия договор.
В случая ищцата е отправила предложение
за прекратяване на трудовото правоотношение с писмена молба от 17.07.2012г.,
същото е получено от работодателя на 17.07.2012г., който е демонстрирал воля за
приемане на предложението с поставянето на резолюция „ДА” и го е обективирал в
писмената заповед, връчена на ищцата. В момента на съвпадането на двете волеизявления,
което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а
издаването на последващ акт(заповед) за прекратяване на трудовия договор има
само констативно действие.
Трудовото правоотношение се е прекратило
при спазване на предпоставките на чл.325, ал.1,т.1 от КТ.
Ищцата твърди, че подписала
заповедта за прекратяване на ТД с особено мнение, защото била излъгана от
ръководството на детското заведение и по този начин няма валидно формирана обща
воля между нея и работодателя. Това твърдение е неоснователно, тъй като подписът върху заповедта за
прекратяване на трудовия договор удостоверява само връчването, а не съгласие с прекратяването му.(Р.
№ 1333/19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 704/2005 г., III г. о. ГК).
От събраните пред настоящата инстанция
доказателства не се доказа по несъмнен и категоричен начин, че волята на М. е
опорочена, след като същата е отправила до работодателя си предложение, по
което последният е взел становище в 7-дневен срок, вследствие на което издал
заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение и е връчена в срока по
чл. 325, т. 1 от КТ.
Съгласно константната практика на ВКС не
е необходимо страната по едно правоотношение да цитира текста на дадена
законова разпоредба, защото волята на страните се извежда от самия текст на
съответния документ, а не от цифровото изражение на съответният текст на
закона, както правилно е посочил пълномощника на ответника в писмената си
защита.
Не се доказа твърдението на ищцата, че
била въведена в заблуждение от страна на новата директорката(г-жа Г.), тъй като
от свидетелските показания на С. и А. не се установи да е имало заплахи,
упражняване на натиск и др. При проведения разпит на св. Ц.Г. и направената
между нея, ищцата и свидетелката Й.С. не се установи Г. да е уведомявала
ищцата, че: „Кметовете на с. Н. и Община Б. не могат да работят с нея",
поради което не е одобрена и молбата й за назначаване.
В тази връзка съдът не кредитира
показанията на св.Й.С., тъй като същата е заинтересована от изхода на спора,
поради факта, че тя на собствено основание атакува заповедта на Директора на
ЦДГ”Т.П.” с.Б. с филиал ЦДГ”М.П.” с.Нивявин за прекратяването на трудовото й
правоотношение за длъжността „старши учител” и въз основа на което е образувано
гр.д.№ 905/2012г. по описа на БСлРС разглеждано от настоящият съдебен състав.
Назначаването на работник(служител) на
дадена длъжност зависи единствено и само от работодателя, тъй като това е негово
субективно потестативно право. Не се доказа от ищцата и направени обещания от
страна на директорката, че ще я назначи на работа. Неуважаването на
последващата молба на М. за назначаване от същата дата /17.07.2012г./ не е
основание да се счита волята й за опорочена.
Пълномощника на ищцата
в писмената си защита се позовава на Директива №
2001/23/ЕО от 21.03.2001г. относно сближаването на законодателствата на
държавите-членки във връзка с гарантирането на правата на работниците при
прехвърляне на собствеността на предприятия или обособени части от тях.
За прехвърляне на дейност по смисъла на чл. 123 от КТ
се касае във всички случаи, при които стопански субекти, запазващи своята
идентичност, договарят организирано групиране на ресурси с цел извършване на
стопанска дейност, независимо от това дали дейността е основна или
спомагателна, но също и независимо от това, дали прехвърлянето се осъществява временно
или постоянно. Съдържанието на това определение, изведено в Директива №
2001/23/ЕО от 21.03.2001г, съдът приема да е вложено в нормата на чл. 123, т. 1 от КТ, но настоящата
директива не ограничава националното законодателство във връзка с определянето
на трудовите договори или трудовоправните
отношения(чл.2).
Запазването на трудовото правоотношение
не е неотменимо предписано в Кодекса на труда. Не временният или траен характер
на прехвърлянето на дейност, а правната природа на договора между стопанските
субекти предопределя запазване на трудовото правоотношение със стария
работодател в изчерпателните хипотези
на чл. 123 от КТ.
Именно за икономическите причини държи сметка
и цитираната от защитата на ищцата
европейска директива. Наред с предписанието фактът на прехвърляне на
предприятие, стопанската дейност или обособена част, да не представлява само по
себе си основание за уволнения от прехвърлителя или приобретателя се уточнява,
че разпоредбата не засяга уволненията по икономически, технически или
организационни причини, които налагат промени в работната сила. (виж чл. 4.1 от
Директива №
2001/23/ЕО от 21.03.2001г.)
Тези възражения не могат да ползват
защитата на ищеца в тезата, че уволнението е незаконно.
В случая преобразуването на ЦДГ „М. П.”
с. Н. като филиал на ЦДГ „Т.П.” с.Б., е станало по силата на решение №
52/20.03.2012г. обективирано в протокол № 7/20.03.2012г. Общинският съвет (ОбС) в с.Б., въз основа на което и на основание чл.44,ал.2
от ЗМСМА Кмета на Община Б. издал заповед № 251/26.06.2012г. за преобразуване
й. В самото решение на ОбС-Б. не е посочено, как ще бъдат уредени трудовите
правоотношения на работещите в преобразуваните детски градини(л.69-70 от
делото).
Всички заседания на Общинския съвет са
открити, като датите и дневния ред се
публикуват на официалния сайт на Община Б., включително и взетите решения, които
се обнародват в ДВ.
При това положение неоснователно е
твърдението на пълномощника на ищцата, че работещите в ЦДГ „М.П." с. Н. не са знаели предварително за бъдещите
промени.
От уредбата на чл.123 от КТ не може да
се изведе правило, според което при последващи в темпорален аспект
преструктуриране и др.промени, следва да се контролира от съда
законосъобразността на извършеното при преобразуването разпределение на трудовите
правоотношения между двамата работодатели.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
уволнението на ищцата В.М. е ЗАКОННО и издадената заповед 179/17.07.2012г. на
Директора на ЦДГ”Т.П.” с.Б. с филиал за ЦДГ”М.П.” с.Н., общ.Б., за
прекратяване на ТПО с нея е законосъобразна и предявеният иск от ищцата с
правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ е неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
ІІ. ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПРЕДИШНАТА РАБОТА.
След като съдът е приел, че уволнението
е законно, то не следва да се отменя заповедта за прекратяване на трудовия
договор. Поради това, че са спазени законовите изисквания при прекратяване на
ТПО по взаимно съгласие на страните, то е неоснователна претенцията на ищцата
да иска възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”готвач” в
ответното детско заведение. Следователно и този иск се явява неоснователен и
недоказан.
ІІІ. ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО чл.344,ал.1,т.3 от КТ вр. чл.225,ал.1 от КТ.
От заключението на вещото лице се
установява, че размерът на дължимото обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за
периода от 20.07.2012г. до 20.01.2013г. представляващо брутното трудово възнаграждение на ищцата
възлиза на 2015,22 лв.
По задачата на съда от 20.07.2012г. до
13.11.12г. размера на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ е в размер на 1246,57 лв.
Поради наличието на обусловеност от
главния иск, неоснователен се явява и
акцесорната претенция по чл.344, ал.1, и т. 3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ –за
заплащане на обезщетение в размер на 2026,20 лева, за времето през което ищцата
е останала без работа.
ІV.РАЗНОСКИ.
Производството по трудови дела е
безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално
качество - ищци или ответници по трудов спор /чл. 359 КТ/.
Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по
производството /за свидетели, вещи лица и пр./и обхваща всички видове
производства, както редовните, така и извънредните, но касае задължението на
работника или служителя към съда. Тя обаче не го освобождава от отговорността
за заплащане на разноските, направени от другата страна по делото, когато тя го
е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на
тези разноски при загубване на делото работникът или служителя дължи на
работодателя на общо основание(чл. 78, ал. 3 ГПК- Определение № 58 от 8.02.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 496/2010
г., III г. о., ГК). Към тях не следва да се включват разноските за държавни
такси и за възнаграждение за вещо лице, заплатени от работодателя, тъй като
такива не се дължат от работника или служителя по силата на специалния
закон(Определение № 101 от 24.02.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 555/2010 г., IV
г. о., ГК).
Следва да се осъди ищцата да заплати на
ответника сумата от 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Воден от горните съображения и на
основание чл.344,ал.1,т.1-3 КТ вр. чл.225 от КТ съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.К.М. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника
си адв.К.Д. ***, при условията на обективно кумулативно съединяване на искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, да бъде признато за незаконно уволнението на В.К.М.
извършено със Заповед № 179/17.07.2012г. на Директора на ЦДГ „Т.П.” с.Б. с
филиал ЦДГ”М.П.” с.Н., общ.Б., на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, да бъде
възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „готвач” на
основание чл.334, ал.1, т. 2 от КТ и да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата сумата от 2026,20 лв. представляваща размера на обезщетението за времето
през което е останала без работа, но за не повече от 6 месеца, ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от датата на предявяване на исковата
молба-14.09.2012г. до окончателното й изплащане на основание чл. 334, ал.1,
т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ, както и направените по делото разноски, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
В.К.М. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника си адв.К.Д. *** ДА ЗАПЛАТИ на ЦДГ „Т.П.” с.Б. с филиал
ЦДГ”М.П.” с.Н., общ.Б., сумата от 300,00
лв./Триста лева/ представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.78,
ал.3 от ГПК за тази инстанция.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: