Решение по дело №70/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 193                                            13.06.2018г.                  град С.В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, IV състав,

на тридесет и първи май 2018 година

в публичното заседание, в следния състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар Стойка Стоилова

като разгледа докладваното от съдията– докладчик ЗЛАТЕВ 

Гражданско дело № 70 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производството е на основание чл.432 от КЗ и във вр. с чл.45- 49 и чл.82- 86 от ЗЗД.

 

Постъпила е Искова молба от двамата ищци- вече пълнолетния С.А.Т. и малолетната М.    А.    Т., действаща чрез законния си представител и майка Р.П.П./и тримата от гр.С./, като деца и законни наследници на починалия следствие на ПТП аА. С. Т. на 42г., които заявяват, че от тях двамата С.Т. е и лично пострадал вследствие на същото ПТП. Твърди се, че на 11.08.2016г. около 21:30ч. между селата Бъдеще и Петрово в посока от с.Б. към с.П., общ.С.на около 1100 м. след указателна табела за с.Петрово настъпи ПТП между лек автомобил марка „Фолксваген Голф" с ДКН СТ 3640 СС, собственост и управляван от П.Д.В./в пияно състояние/ и стоящите на пътя аА. С. Т. и сина му С.А.Т., установени в покой за ремонт на мотопед „Симсон" с рег.№ СЗ-Н 0227 ПС, както и с паркиран лек автомобил „Пежо"- 206 с рег.№ СТ 8346 ВА, като вследствие настъпилото ПТП Ангел Т. почива на място, а С.Т. изпада в кома, продължила 48 ч., както и получава множество травматични увреждания изразяващи се в контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, сътресение, контузия на мозъка и оток на мозъка. Твърдят, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на водача на лек автомобил марка „Фолксваген- Голф" с ДКН СТ 3640 СС П.Д.В., който нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.20 и чл.77 от ЗДвП, следствие на което е причинил смъртта на Ангел Т. и средна телесна повреда на С.Т.. Заявяват, че за увреждащия л.а. марка „Фолксваген Голф" с ДКН СТ 3640 СС, управляван от водача В. имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност"/ГО/ със ЗАД,, БУЛСТР АД ВИЕНА ИНШУРАНС ГРУП"- АД, гр.С., обективирана в полица № ВС/03/116000210960 със срок на валидност от 12:00ч. на 06.01.2016г. до 23:59 ч. на 05.01.2017г.- т.е., че към момента на настъпване на ПТП на 11.08.2016г. същият е имал валидно сключена застраховка ГО, като по силата на този договор застрахователят- ответник следвало да покрие отговорността на застрахованите лица за причинениете от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., която сума представлявала максималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност"/ГО/ на автомобилистите за 2016г. при повече от едно увредено лице, какъвто бил настоящия случай. Заявяват, че в  ОД  на  МВР-  С.по  повод  настъпилото  ПТП  е  било образувано  ДП №- ЗМ 285/2016г. по описа на СКАТ"ПП"- Стара Загора, като е било повдигнато обвинение на виновния водач П.В.. Безспорно било установено, че както настъпилата смърт на аА. С. Т., така и телесните увреждания, получени от С.А.Т. са в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на водача П.Д.В., и че към настоящия момент имало влязъл в законна сила осъдителен съдебен акт по НОХД № 313/2017г. по описа на НО на ОС- С.. Цитират задължителна   съдебна   практика,   определяща   кръга   на   легитимирани   лица  да претендират неимуществени вреди, според която право на обезщетение имат съпругът, лицата, живеещи на съпружески начала с пострадалия, както и най- близките му роднини/изходящи и възходящи от първа степен и взетите за осиновяване, но неосиновени деца/. В тази връзка двете деца на починалия аА. С. Т. следствие на настъпилото ПТП имали право на обезщетение за неимуществени вреди, а и С.Т. е бил и пряко пострадал от процесното ПТП, като е получил посочените по- горе телесни увреждания. Заявяват, че те двамата/М.Т. и С.Т./, като деца на Ангел Т. щели да търпят до края на живота си загубата на своя баща, двамата прекарвали по- голямата част от времето си с баща си, С.Т. не предприемал никакво действие без одобрението и подкрепата на баща си. Дори във фаталната нощ той е бил с него, като двамата са поправяли мотора, с който баща му е бил закъсал. Двете деца щели да се наложи да продължат жизнения си път без подкрепата на мъжкото рамо на техния баща и в момента, в който и двамата имали изключителна нужда от него, той си заминал. След смъртта му и двамата станали затворени, избягвали да контактуват с приятели, като малката М. непрестанно плачела и търсела своя татко. Единствено подкрепата на тяхната майка им помагала да преодоляват трудните моменти, в които изключително тежко преживявали загубата на своя баща. В тази връзка претендираната с настоящата искова претенция сума за обезщетение за неимуществените вреди от една страна била съобразена с принципа за справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от загубата на баща им, а от друга с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Отделно от горното следствие на ПТП С.Т. изпаднал в кома, продължила 48 ч., както и получава множество травматични увреждания изразяващи се в контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, сътресение и контузия на мозъка, оток на мозъка. 3а кратко младото момче успяло да се срещне очи в очи със смъртта. Вследствие на получените травми в областта на главата Т. изпитвал непрекъснати болки, световъртеж, безсънние, както и замъгляване на зрението. Към настоящия момент болките от травмите все още не били отшумяли. Налагало се непрекъснато използване на болкоуспокояващи и щяло да е необходим изключително дълъг срок за възстановяване на младото момче, като част от травмите нямало да отшумят напълно до края на живота му. Поради което претендираната сума за обезщетение за неимуществените вреди следствие нанесените телесни увреждания на С.Т. била съобразена с принципа за справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от получените травматични увреждания, а и с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от той вид. В конкретния случай съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ със застрахователна претенция с вх.№ 6/09.01.2017г.  С.Т. и М.Т. са предявили претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред ЗАД„Б.“- АД представили били и всички налични у тях документи, в това число и протокол от ПТП от 15.05.2017г., и с молба вх.№ 77/15.05.2017г. С.Т. и М.Т. са представили пред застрахователя и тройна автотехническа експертиза, Протокол за оглед на местопроизшествие и схема към протокол за оглед. Въпреки представянето на всички изброени документи, доказващи по един безспорен според тях начин вината на водача на лек автомобил марка „Фолксваген" с ДКН СТ 3640 СС П.Д.В., ответникът ЗАД„Б.“- АД не бил определил и изплатил обезщетение, а съгласно чл.496 от КЗ застрахователят следвало да определи или мотивирано да откаже изплащане на обезщетени в срок до 3 месеца от предявване на претенцията по чл.380 от КЗ. Поради което считат, че срока по настоящата претенция е изтекъл на 09.04.2017г. и от тази дата застрахователя- ответник бил изпаднал в забава, и за тях- ищците възникнал правен интерес да предявят осъдителен иск против ЗАД„Б.Г.“- АД гр.С., въз основа на който той следвало да бъде осъден да заплати на ищците след увеличението на исковете съответно сумите в размер на 170 000 лв., представляваш частичен иск от общо предявени 220 000 лв.- за С.Т., представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща му аА. С. Т., настъпила следствие на ПТП на 11.08.2016г., сумата 170 000 лв., представляващ частичен иск от общо предявени 220 000 лв.-за М.Т., представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди изразяващи се в болки  и  страдания  от  смъртта на баща й аА. С.  Т., настьпила следствие на ПТП на 11.08.2016г., и сумата 50 000 лв., представляваща частичен иск от общо предявени 60 000 лв.- за С.Т., представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания следствие получените телесни увреждания изразяващи се в изпадане в кома, продължила 48 часа, както и множество травматични увреждания изразяващи се в контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, сътресение и контузия на мозъка, оток на мозъка. Претендират и законна лихва върху горните суми, считано от 09.04.2017г.- датата, на която е изтекъл срока за произнасяне на ответника-  ЗАД„БУЛСТРАЛ ВИЕНА ИНШУРАНС ГРУП"- АД, гр.С.,
по заведената на 09.01.2017г. застрахователна претенция по чл.380 от КЗ, до окончателно изплащане на сумата, както и разноските им по делото- за съдебни експертизи и за адвокатски хонорари на основание чл.38 от ЗАдв. В този смисъл е пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат, както и общата им писмена Защита по делото.

 

         Ответникът ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"- АД, гр.С. в законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК е представил писмен Отговор на ИМ, в който сочи, че оспорва исковете срещу него изцяло- както по основание, така и по размер. Счита, че исковете не садоказани по основание- той не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, тъй като ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс груп" е сключило застрахователна полица по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с № ВС/03/116000210960, към ИМ е бил приложен Констативен протокол за ПТП от 12.08.2016г. за събитие, настъпило на 11.08.2016 г.- т.е. Протокола бил съставен ден по -късно и от лице, което не е било на мястото на ПТП и не е имало възможност лично да възприеме обстоятелства, пряко свързани с причините за настъпване на ПТП, механизма и мястото на самото ПТП, поведение на участниците в ПТП, а оттук и наличие на вина на за настъпването на ПТП от всеки един от участниците. Във връзка с изложеното оспорва изцяло приложения в копие като доказателство Констативен протокол за ПТП от 12.08.2016г. Счита, че съгласно Наредбата за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства при ПТП с убит или ранен човек се съставя констативен протокол за ПТП от органите на полицията, посетили местопроизшествието. В него се отразяват формални обстоятелства, като например имената на участниците в ПТП, обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, резултатите от задължителната проверка за алкохол на водача (ите), данни за пострадалите и други подобни. Този констативен протокол бил констативен административен акт, с който се удостоверявал факт с правно значение и по никакъв начин не се доказвала вина или виновно поведение, или нарушение на правилата за движение по пътищата, а още по-малко и доказване нарушение на правилата за движение по пътищата. В тази връзка изцяло оспорва твърдението и еднозначният извод, направен от процесуалния представител на ищците в ИМ, че вина за ПТП има водачът П.Д.В.. В констативния протокол нямало изписано в обстоятелствената част, че загиналият на пътя аА. С. Танев е пресичал на изрично обозначено за това място с нужното внимание на пешеходец по пътното платно, нещо повече- самото ПТП е станало на път, извън населено място и в тъмната част на денонощието при заслепяване на водача от паркиран в лентата за насрещно движение автомобил. В ИМ молба се твърдяло, че аА. С. Танев е ремонтирал на пътя мотоциклет „Симеон"- т.е. той не е пресичал, а е стоял на пътя и е извършвал ремонт на нерегламентирано и неразрешено за подобни дейности място- по средата на пътното платно, на отворен за движение път, в тъмната част от денонощието. В допълнение С.Т., на 16 г. към датата на ПТП, също се е намирал на пътното платно, в тъмната част от денонощието, на нерегламентирано и не обезопасено място. Във връзка с изложеното твърди, че е налице възможност поведението и мястото на движение/стоене на пътното платно от страна както на аА. С. Танев, така и на С.Т./, да е причина за настъпилото ПТП и вредоносните последици за тях. Съществувала обоснована възможност и двамата да са се намирали на самото пътно платно в тъмната част на денонощието извън населено място, където липсва осветление видимост. С голяма степен на вероятност мястото на ПТП не е означено или отбелязано като пешеходна пътека или няма обозначено място за пресичане, или обозначено място за ремонт на мотор в тъмното. Нито в ИМ, нито в документите, приложени към нея са налице данни паркираният мотор да е бил обозначен със светлоотразителен триъгълник на пътя, поставен на място, достатъчно да предупреди водачите за наличие на аварирало ППС на пътя. Нямало също данни мотопедът марка „Симеон" да е бил оборудван със светлоотразители, които при осветяване да дават индикация на другите водачи на пътя. Дори срещу него е било паркирано друго МПС, л.а. марка „Пежо- 206", с рег. № СТ 8346 ВА, което е било паркирано и с включени фарове, заслепяващи насрещно движещите се автомобили, като така е била ограничена възможността на водача на застрахованото МПС да забележи наличието на мотор и хора на пътя, които го ремонтират в този момент. Във връзка с изложеното оставали напълно неясни причините за ПТП и механизма на настъпилите наранявания на лицата, намиращи се на пътя. Към ИМ нямало представени налични доказателства за удостоверяване на безспорно виновно поведение или нарушение на правилата за движение на водачът на МПС „Фолксваген- Голф", с рег. № СТ 3640 СС, ангажиращо от своя страна отговорността на застрахователя. Нещо повече, при предявяване на доброволната претенция подобни документи са били изискани и не били представени от страна на процесуалния представител на ищците, не се представяли и сега пред съда, като се искало допускането на експертиза, която да работи само по данни от Протокол за ПТП, правен ден след събитието и се представяло избирателно единствено и само тройна експретиза от наказателното производство, която в известна степен била в интерес като изводи за ищцовата страна. По наказателното дело имало правени и други експертизи, които давали отговор на поставените от тях по- горе въпроси, изложени аргументи и теза по отношение на механизма на ПТП и поведение на участниците в него. Не било вярно твърдението в ИМ, че след завеждане на доброволната претенция и до настоящия момент застрахователното дружество не се БИЛО произнесло. С писмо изх.№ П 00433/01.06.2017г., изпратено като препоръчано с обратна разписка на адреса, представен от адв К. с претенцията и върнало се с отбелязване „непотърсено", както и с второ изпратено писмо с техен изх.№ П 000664/29-08.2017г., разписана при получаването от пълномощника адв. К. на 31.08.2017г., бил уведомил ищците, че след преглед на представените документи и с оглед изясняване на обстоятелствата, свързани с настъпилото произшествие, било необходимо да представят резултат от досъдебното производство (Постановление) или Присъда с мотиви. Поради което оспорвал и правел възражение за наличието на данни за доказано по безспорен начин виновно поведение от страна на водача на застрахованото МПС. Оспорвал и формалното право на ищцовата страна да претендира застрахователно обезщетение поради липса на доказателства, че попада в кръга на имащите подобно право.

Алтернативно- Видно от представеното от ищците копие на Протокол за ПТП, съществувала реална и обективна възможност аА. С. Т. и сам да е създал предпоставки и да се е поставил в опасност, както и с поведението си в значителна степен е и бил допринесъл за случилото се. И видно от представеното от ищцовата страна копие на Протокол за ПТП, съществува реална и обективна възможност С.Т. също да е създал предпоставки и се е поставил в опасност, както и с поведението си в значителна степен е и допринесъл за нанесените му вреди вследствие на ПТП. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на аА. С. Т. и на С.А.Т., които вероятно неочаквано за водача са се появили на пътното платно в тъмната част на денонощието. Счита, че съгласно чл.113, ал.1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила- преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията
до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират
без необходимост на платното за движение, и да не преминават през ограждания от парапети или вериги. Цитира и чл.114 от ЗДвП, забраняващ на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение, както и да пресичат платното за движение при ограничена видимост. Твърди, че ремонтираният на пътя мотопед не е отговарял на изискванията, предвидени в ЗДпП за ППС, за които е разрешено да се движат по републиканските пътища, тъй като съгласно ЗДвП по републиканските пътища могат да се движат единствено ППС, които отговарят на изискванията на този закон и са регистрирани по съответния ред и с регистрационен номер, поставен на определените за това места. Не били представени данни относно факта, дали това пътно-превозно средство/ППС/ е имало регистрационни табели и отговаряло ли е въобще на изискванията за движение по републикански пътища, извън обстоятелството, че не е било оборудвано със светлоотразители за безопасно движение в нощни условия, както и при извършвания нерегламентиран ремонт от страна на загиналия на пътното платно не бил поставен на подходящо отстояние светлоотразителен триъгълник. Твърди, че било налице неразрешено ремонтирането на ППС на пътното платно, както и оставането на пътното платно от лица в активна лента и в тъмната част на денонощието. От друга страна, съгласно чл. 8, ал. 8 от Закона за защита на детето/ЗЗДет/, родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, били длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие. Твърди, че в случай, че се докаже, че представляващата ищците по настоящото дело Р.П.П., като родител или евентуално грижещо се трето лице за пострадалото дете, е допуснала 16- годишния си син сам на пътното платно в тъмното с възможност да бъде блъснат от друг автомоби, то това трябва да се вземе предвид при постановяването на съдебното решение и определяне на застрахователно обезщетение. С поведението си родителите на детето сами са допуснали и създали опасност за физическото и психическото оцеляване на 16- годишното дете, оставяйки го без наблюдение, защита и надзор на пътното платно, на улицата, като резултатът от тяхното неправомерно поведение е налице ПТП, при което е пострадало това дете. Счита, че от представените с ИМ писмени доказателства не ставал ясен точния механизъм на настъпване на произшествието, не се разкривали в достатъчна степен обстоятелствата, при които е настъпило същото и действията на участниците в него. Заявява, че предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл.45, ал.1 от ЗЗД трябвало да бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на делото по иска на увреденото лице, съобразно принципите за непосредственост и равенство на страните. Още повече, съществували редица противоречия по отношение на съществени обстоятелства- къде и как точно пострадалите са се намирали на платното за движение, загиналият по средата или отстрани на платното, къде точно се е намирало детето С.Т., доколко е било възможно да бъде избегнат удара, в кой момент са били забелязани от водача на застрахованото МПС, налично ли било обозначено място за пресичане на пешеходци или престой на други автомобили в зоната на ПТП и пр. Във връзка с изложеното, и позовавайки се на един от основните принципи в правото, според който никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, счита, че при определянето на размера на обезщетенията следва да се отчете факта на съпричиняване, тъй като съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. По размера на иска- освен че не била доказана основателността на предявения срещу ответника- застраховател, счита, че той е недоказан по размер и е силно завишен, което се потвърждавало от тР.та съдебната практика. Счита, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост, като самото понятие "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче не било абстрактно понятие, а то било свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Безспорно било, че нараняванията на човек не може да бъдат изцяло оценена в пари, предвид което при определянето на размера на обезщетението се следват принципа на справедливостта, законовите разпоредби и съдебната практика при определяне на обезщетения от подобен вид и с подобна степен. А относно претендираната лихва- оспорва претендираната от ищеца в исковата молба лихва върху исковите претенции против него от датата на събитието, тъй като пред него, като застраховател не била представяна с доброволната претенция банкова сметка ***, поради което счита, че единствения задължен по отношение на лихвите за забава следва да се счита деликвента- застрахования. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- юрисконсулт. Няма постъпила по делото писмена Защита въпреки дадената му за това възможност.

 

         Контролиращата страна ДСП- ОЗД- гр.С.не е взела становище по спора, не е изпратила процесуален представител и не е пледирала пред настоящата първа съдебна инстанция, както и не е представила писмена Защита.

 

         След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-С.счита за изяснено и доказано следното :

 

         Видно от събраните по делото множество писмени доказателства- Присъда № 37/11.07.2017г. по НОХД № 313/2017г. по описа на ОС- С., подсъдимият П.Д.В.- ЕГН **********,  роден на ***г***, общ.Ст.Загора, със средно образование, пенсионер, вдовец, неосъждан,  е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 11.08.2016г., около 21:30ч., по път между с. Бъдеще и с. Петрово, общ.Стара Загора, около 1100 м. след указателна табела за с.Петрово, при управление на МПС- лек автомобил марка „Фолксваген голф“ с регистрационен номер СТ 3640 СС, нарушил правилата за движение визирани в Закона за движение по пътищата- по чл.20, ал.2, изр.посл. от ЗДвП, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и като не направил това и не намалил своевременно скоростта, и по чл. 77 от ЗДвП, че при заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре- като не намалил скоростта и не спрял при възникналата необходимост за това, в резултат на което по непредпазливост причинил смърт на едно лице- на аА. С. Т. и средна телесна повреда на друго лице- на С.А.Т., изразяваща се в контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, сътресение и контузия на мозъка, отток на мозъка, представляващи разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние, и от него са настъпили смърт на едно лице и телесна повреда на друго лице, поради което и на основание  чл.343, ал.4, във вр. ал.3, б.“б“, пр.1 във вр. с ал.1, б.“в“ и във вр. с чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК, го е осъдил на 3 г. “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, като на основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 5 г., считано от влизане на присъдата в законна сила. Наред с това е ОСЪДИЛ подсъдимия П.Д.В.- ЕГН **********, и посочена по- горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ  на частния обвинител С.А.Т.- ЕГН **********, от гр.Ст.Загора, и на частния обвинител М.А.Т.- ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Р.П.П.- ЕГН **********, от гр.Ст.Загора, направените по делото и заплатени разноски за адвокатско възнаграждение на повереника им в размер на по 1000 лв. за всеки един от тях, като присъдата е влязла в сила на 26.07.2017г. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в законна сила присъда на онзи наказателен съд е задължителна за настоящия граждански съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.С влязлата в сила присъда е признато със сила на присъдено нещо виновността на деликвента, а и ответника- застрахователя не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и деликвента. Поради което в конкретния случай е налице правен интерес от страна на ищците да заведат пряк иск срещу застрахователя- ответник на деликвента.

         Наред с това- видно от представените писмени доказателства по делото: молба от ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”- гр. С. и представените в съдебно заседание с молба вх. № 1087/22.01.2018г. доказателства- заверени копия от искова молба, удостоверение за наследници на Ангел Т.. 2.Застрахователна претенция с вх. № 6/09.01.2017г.; Молба вх.№ 77/15.05.2017г.; Протокол за ПТП; 3астрахователна полица № ВС/03/116000210960, Справка извлечение от сайта на Гаранционен фонд, Актуално състояние, Протокол за оглед на местопроизшестве от 11.08.2016г., Тройна автотехническа експертиза № 285/16г. и Схема към нея, Съдебно-медицинска експертиза на труп № 220/2016г., Съдебно-медицинска експертиза № 352/2016г., Обвинителен акт, Разпореждане на ОС- С.за внасяне и насрочване на НОХД, Препис- извлечение от акт за смърт на Ангел Т., Адвокатско пълномощно и Присъда № 37/11.07.2017г. по НОХД № 313/2017г. по описа на ОС- С., влязла в законна сила на 26.07.2017г., Молбата от 25.01.2018г. на ответника, т.д.№ 162/2017г. по описа на ТО на ОС- С., и приключилото НОХД № 313/2017г., по описа на НО на ОС- С., се установи, че на 11.08.2016г. около 21, 30 ч. между с.Бъдеще и с.Петрово, в посока от с.Б. към с.П., общ.С.на около 1100 м. след указателната табела за с.Петрово е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Фолксваген- Голф" с ДКН СТ 3640 СС, собственост и управляван от П.Д.В./който бил с доказан алкохол в кръвта/ и стоящите на пътя аА. С. Т. и сина му С.А.Т., установени в покой за ремонт на мотопед „Симсон" с рег.№ СЗ-Н 0227 ПС, както и с паркиран лек автомобил „Пежо"- 206 с рег.№ СТ 8346 ВА, като вследствие настъпилото ПТП аА. С. Т. почива на място, а синът му С.А.Т. изпаднал в кома, продължила 48 ч., и получил множество травматични увреждания изразяващи се в контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, сътресение, контузия на мозъка и оток на мозъка. Една от очевидните причини за настъпилото ПТП е виновното поведение на водача на л.а. марка „Фолксваген- Голф" с ДКН СТ 3640 СС П.Д.В., който нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.20 и чл.77 от ЗДвП, следствие на което е причинил смъртта на аА. С. Т. и средна телесна повреда на С.А.Т.. Безспорно е по делото, че за увреждащия л.а. марка „Фолксваген Голф" с ДКН СТ 3640 СС П.В. е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" с ответника- застраховател, видно от полица № ВС/03/116000210960 със срок на валидност от 12: 00 ч. на 06.01.2016г. до 23: 59  ч. на 05.01.2017г. включително- т.е. към момента на настъпване на ПТП на 11.08.2016г. същият е имал валидно сключена застраховка ГО, като по силата на този договор застрахователят- ответник по принцип следва да покрие отговорността на застрахованото лице/П.Д.В./ за причинените от него имуществени и неимуществени вреди на трети лица/двамата пострадали- бащата аА. С. Т. и сина му С.А.Т./, свързани с притежаването и използването на неговото МПС- л.а. марка „Фолксваген Голф" с ДКН СТ 3640 СС.

 

         От събраните по делото гласни доказателства- показанията на разпитаните по делото общо 4 бр. свидетели, се установи следното :

Свидетелката ПАМЕЛА ЮРИЕВА ЖЕЛЯЗКОВА/приятелка на пострадалия ищец С.А., без родство с ищците и особени отношения с ответника/ заявява, че същата вечер на ПТП- то са били заедно със С.А., той й се обадил и й казал, че мотора му се е развалил, и че се намира на пътя към с.Бъдеще. Те веднага тръгнали с колата на баща й- марка «Пежо- 206» към това място и като стигнали до селото видели, че мотора е бил на пътя, и тя спряла в аварийната лента. Бащата на С. бил от другата страна на мотора, към тревата, а С. се намирал към пътя. Тя била в колата, с която пристигнали преди да стане ПТП, като през това време преминали 5 броя леки автомобили, които ги заобиколили. След това се задала друга кола, там на това място пътят бил тесен, междуселски, и тази кола ги блъснала в един момент. Тя слязла от колата, била зашеметена и започнала да вика и да крещи. Не могла да намери С. къде е. Другата кола го осветила и тя видяла, че той е в храстите. Баща му не се виждал никакъв и него не можали да го намерят.  Шофьорът на другата ударила ги кола бил много пиян, тя го помолила да повика линейка, но той отказвал. Опитала се да се свържа с телефон 112, но те не отговаряли . Тогава се обадила на майка си и й обяснила какво е станало, и я помолила тя да повика линейка. Дошли и установили, че е починал бащата на С. на място. С. го закарали в болницата, там той бил 3 дни в кома, като тя била с него в болницата. След като излязъл от това състояние, след 2- 3 дни, той имал силни болки и непрекъснато викал от болката в главата, поради което лекарите му давали успокоителни. След удара С. не давал признаци на живот, имал рана на главата, не мърдал, не говорел, направо бил като умрял. Много кръв течала от раната на главата и около 3 дни бил в кома. След като се съвзел след престоя в болницата 8 дни, С. не помнел нищо. След изписването му много му се виел свят, постоянно се оплаквал от болки в главата, които и досега продължавали. Непрекъснато приемал лекарства всеки ден, защото много го боляла главата, много пъти бил на прегледи и лекарите все му казвали, че се възстановява, но нямало подобрение. Преди катастрофата С. повече помнел, бързо отговарял, а след това действията му били много забавени. С. и баща му имали много силна връзка, като баща и син и отношенията между тях бяха много добри. С. пътувал в града за училище, но били с баща му заедно винаги в къщи, на риба. След това, като загубил баща си, С. ходил на психолог, дори си направил татуировка, на която пишело «никога няма да се забравя татко». Много тъгувал за баща си, много пъти били говорили и той й споделял, че много му липсва баща му, и плачел на сън. Баща му много му помагал и се грижел за него, давал му е средства, като има нужда. Много добри били отношенията между бащата и сина, както и между бащата и дъщерята. Всички се разбирали и си помагали. Знае, че С. е ходил на невролог и имал предписани лекарства. Сестрата на С. постоянно носила снимка на баща им в себе си, гледа го, целува го, плаче за баща си, стаята й била цялата в снимки. По време на инцидента тя била в колата, навън било тъмно, от фаровете на другата кола видяла, че били встрани С. и баща му. Мопопедът бил до С. и той бил клекнал, бащата на С. бил прав до мотопеда, но от страна на пътното платно. Мотопедът бил на тревата, С. бил на асфалта ,а баща му бил от другата страна на мотопеда, на тревата. Това било преди удара, като колата първо се ударила в тях, след това в тяхната кола.

Свидетелят ИВАН ПЕТКОВ ТОДОРОВ/вуйчо на С. и М. Ангелови, без особени отношения с ответника/ заявява, че С. и М. са негови племенници, като те двамата са брат и сестра и били деца на Ангел Т.. Той бил брат на майка им Райна, и е техен вуйчо. Същият дава показания, че в семейството на ответниците винаги е имало добри отношения и децата на Ангел били много привързани към него, като бащата възпитавал и отглеждал децата си много добре. След инцидента ужасът бил много голям за децата и за роднините също. Племенникът му С. не можал да преодолее станалото от ПТП, той лично бил пострадал и бил настанен за лечение в болницата- там няколко дни лежал в така наречената «будна кома». След като излязъл от кома, първото нещо за което попитал, било за баща му. Много трудно му било да му каже, че  с баща му се е случило най-лошото. Племенницата му М. и баща й приживе имали също много силна връзка- тя много силно обичала баща си и била много привързана към него. Постоянно с брат си идвали при баща им и заедно посещавали жилището му в с.Памукчии- в почивните дни и през ваканциите, и баща им се грижел много добре за децата си. След инцидента М. много тежко изживяла случилото се с баща й и брат й, двамата изпитали голям ужас. По-близък от него/техния вуйчо/, сега тези деца нямали. Племенникът му дори си направил татуировка заради баща си. В едно домакинство живеели С. и баща му, когато С. учел в града, тогава бил при майка си. Много тъгували децата за техния баща, виждал е племенницата му как сама се усамотява и плаче за баща си, дори изпадала в деликатни ситуации. Бащата много добре се грижел за децата си, помагал им както може, издържал ги, осигурявал им средства за облекло, прехрана, учебници и джобни, като всеки загрижен баща полагаше грижи за децата си. След като бил настанен след ПТП в болницата, С. лежал на легло, тъй като бил в кома, целият бил охлузен, не говорел, не се движел, бил в критично състояние- стоял, лежел и не мърдал. Това продължило много време, като приятелката на С. била в болницата непрекъснато до него. След това, след няколко дни взел да се съвзема С. и след това бил изписан. След изписването лечението му продължило, но непрекъснато се оплаквал от главоболие. Знае, че приема лекарства. Много пъти се е налагало С. да помага на сестра му или на него, но след инцидента започнал понякога да не идва, просто защото е забравил, което преди това не се е случвало, тогава той бил много жизнено момче. С. понякога на моменти изпадал в такова състояние, че нямал съзнание къде се намира. Според него, това е промяна от случката след ПТП, защото преди това не е имало такива неща при него. С. взел да забравя, да губи ориентация. Бащата Ангел Т. ***, със съпругата си/майката на децата му/ според него са се разделили около 1 г. преди ПТП- майката живеела в града, С. живеел при майка си като учел, но много често посещавал и баща си на село. С. ходил на лекар и е бил диагностициран от къде има проблеми, изписвали му и вземал лекарства, но не знае подробности.

Свидетелят СТАНИСЛАВ МИНЧЕВ СТАЛЕВ/без родство и особени отношения със страните по делото/ заявява, че с пострадалия Ангел Т. били приятели от деца, след това станали и семейни приятели. Ангел Т. бил много добър човек, много добре се отнасял към всички и към децата си също. През последните години Ангел Т. се разделил със съпругата си, но децата им идвали редовно при него на село през седмица, по празниците, в събота и неделя, и те поддържали постоянно контакт с баща си, като имали много силна взаимна връзка с него. Ангел издържал децата си, грижел се за тях, давал им средства, още повече, че децата му били ученици, правил е каквото е необходимо за тях. Децата на Ангел били момче и момиче- синът му имал хоби към моторите. Децата на Ангел имали качени снимки на баща си на мобилните си телефони, С. дори си направил татуировка на баща му. Децата страдали за баща си и той много им липсвал, след смъртта на бащата абсолютно се променили нещата сега, след като нямали вече баща, който да се грижи за тях и да им помага- всичко ставало по-трудно, защото децата още учели. Знае, че след ПТП С. е бил ударен в главата и досега имал оплаквания и  болки от травмата. Сега С. вече не споделял, както преди, и не спазвал уговорки, както преди. Свидетелят живеел постоянно в гр.Ст.Загора, но през повечето време през деня бил в с. Памукчии.  С децата на Ангел се виждал основно в с.Памукчии, като идвали при баба си- момичето идвало през две седмици при баба си на село, иначе живеело постоянно при майка си в града. Децата имали много силна връзка с баща си и той към тях, като двете деца винаги били идвали заедно при баща си и той им помагал.

Свидетелят П.Д.В./без родство и особени отношения със страните/, заявява, че си спомня ПТП и всичко което станало след това- инцивентът се случил към в 9:30 ч. вечерта, било тъмно. Него го заслепила лека кола, завил на дясно и това се случило. Карала колата насреща му на дълги светлини, той се движел със скорост около 65-70 км/час. Избягал плътно в дясно, набил спирачка, след което колата се завъртяла и станало ПТП. Той се опитал да избегна удара, но не успял. Ударил МПС – мотор,  който след това видял. Завъртяла го и го ударила кола, преди това не бил видял мотора, защото карал на къси светлини. Не бил видял нито мотор, нито кола, нито дявол. Не бил видял да има поставен светлинен триъгълник пред мотора, през цялото време било тъмно и не се виждало нищо. На 300 м. отстрани той излизал от завоя и навлизал в прав участък, тъй като след завоя е бил прав участък и на това право място станато ПТП- доста след завоя станало ПТП. Като светнали фаровете му се сторило много близо, избягал в дясно, но не успял да предотврати удара. Впоследствие видял фаровете, карал със скорост от 65-70 км/час, и в далечината не бил видял никакви фарове. Още не можел да се отърси от злополуката. Същият ден през деня бил изпил 2 бири. След като видял светлините, той се опитал да завия в дясно, но не успял, като искал да избяга настрани.  След като станало ПТП, след колата видял човек – едно младо момче. По- късно разбрал, че има пострадал още един човек. Опитвал се да избегна колата, която биола срещу него и не бил предполагал, че тази кола е спряла. Според него мотопедът го завъртял, тъй като бил на пътя и той го закачил с лявата си страна. След завоя не бил видял светлини, а по-късно се появили светлините, защото като се движел след завоя изминало доста време. След като светнали светлините, се опитал да избегна настрани, но не успял. Имал книжка за правоспособен водач от 1965 г., лекия автомобил, с който станало ПТП го имал от 7-8 г. Той бил шофьор, тежал над 100 кг/някъде към 108-110 кг/, не носел очила при шофиране, защото не имала и нямал нужда от корекция, за да носи очила. Този ден към 16 ч. след обяд пил 100 гр. ракия- обядвал и вечерял едновременно, след това пил и една бира. Оправил си животните и изпил втора бира и след това си легнал да спи. Събудили го вечерта, защото следвало да кара дете на контролен преглед, като на това дете щял да става кръстник. Преди да стане ПТП видял бяла светлина от фарове пред него, но не е видял светлоотразителни елементи пред другата кола или мотора. Не се е разминавал преди да стане ПТП с друга кола. Заради състоянието на пътя на това място бил карал тогава с 65-70 км/ч. От 40 г. пътувал по този път и го познавал много добре- имало дупки, кърпили го, пак се отваряли дупките.

 

Съдът кредитира показанията на всеки един от тези общо 4 бр. свидетели, макар че двама от тях са във фактически и правни родствени отношения със страните по делото, тъй като те са подробни, пълни, обективни, вътрешно непротиворечиви, в пълно съответствие са и с всички събрани по делото писмени доказателства, и липсват по делото каквито и да са преки или косвени данни, че тези свидетели са по какъвто и да е начин пряко или косвено заинтересовани от изхода на това конкретно гражданско дело.

 

Видно от заключенията на съдебните експертизи по делото се установява следното :

Видно от заключенията на първоначалната и на допълнителната съдебни авто- технически експертизи, механизма на настъпване на ПТП е бил следния- на 11.08.2016г. около 21,30 ч. между с.Петрово и с.Бъдеще, на около 1100 м. след разклона за с.Петрово между лек автомобил „Фолксваген Голф" с рег.№ СТ 3640 СС, шофиран от свидетеля П.Д.В., движещ се със скорост 53 км/ч на фарове, се осъществил сблъсък с намиращите се на пътя и около него в южната му лента двама пострадали аА. С. Т. и синът му С.А.Т.,   ремонтиращи в този момент и на това място
авариралия мотопед „Симеон" с рег.№ СЗ-Н 0227 ПС, както и със
спрелия   в   непосредствена   близост   до   мотопеда   лек   автомобил „Пежо"- 206 с рег.№ СТ 8346 с водач свидетелеката Памела Юриева Желязкова, като същия е бил с включени светлини на фаровете. При приближаване към мястото на авариралия мотопед, водачът на „Фолксваген Голф“ е бил с неясна представа за пътната обстановка поради изкуственото осветление от фаровете и от факта, че е употребил алкохол, като определена роля имат и включените насрещните светлини от фаровете на „Пежо"- 206, което е било спряло в насрещната лента за движение с леви колела върху южния банкет. Въпреки отклоняването на л.а.“Фолксваген- Голф“ на дясно по посоката си на движение, водачът на „Фолксваген- Голфа“ блъснал последователно мотопеда „Симеон", аА. С. Т. и сина му С.А.Т./ремонтиращи авариралия мотопед/ и след това блъснал спрелия л.а.„Пежо"- 206 . След удара на мотопеда и аА. С. Т., същите се озовали извън пътното платно/южно от него/, както са фиксирани в Протокола за оглед на местопроизшествието, като л.а.“Пежо- 206“ след удара се насочва на североизток и спира върху пътното платно с предна част насочена на югозапад. В резултат на настъпилото ПТП е починал пълнолетния баща аА. С. Т., а тогава непълнолетния/сега вече пълнолетен/ негов син С.А.Т. е получил средна телесна повреди. Мястото на ударите подробно е подробно е било описано на базата огледния протокол от местопроизшествието, приложената окомерна скица, находките на местопроизшествието и др. Произшествието е настъпило на четвъртокласен път между с. Петрово и с. Бъдеще- общ.Ст.Загора. Пътният участък в зоната на произшествието е прав, без наличие на вертикални криви, двупосочен, мястото на удара с мотопед „Симеон" се намира в южната лента за движение на около 15,6 м. западно и на около 4, 30 м. южно от Ориентира, като мотопеда се е намирал на около 1 м. северно от южния край на асфалтовото покритие на пътя. Мястото на удара на л.а.„Фолксваген Голф“ с пострадалите аА. С. Т. и С.А.Т. е около 14, 50 м. западно от Ориентира, като те са били ударени почти едновременно. Мястото на удара на л.а.„Фолксваген Голф“ с л.а.“Пежо- 206“ е на около 11, 80 м. западно и на 4, 90 м. южно от Ориентира. Поради липсата на данни за разположението на аА. С. Т. и С.А.Т. по време на удара, експертизата е приела, че те са се намирали в непосредствена близост до авариралия мотопед „Симеон", отстояние от банкета е било от 0 м. до 1, 50 м. от южния банкет, в зависимост от това от коя страна на мотопеда са се намирали по време на удара. В материалите по делото няма данни и доказателства да са се движили аА. С. Т. и С.А.Т. на пътното платно непосредствено преди ПТП. В района на ПТП няма налични пешеходни пътеки и обозначено за пресичане място от пешеходци. аА. С. Т. и С.А.Т. извършвали ремонтни операции по авариралия мотопед „Симеон" биха могли да забележат идващото по пътя МПС към момента на навлизането му в правия участък от пътя непосредствено преди мястото на произшествието. Разстоянието, от което биха могли да го забележат е около 200-250 м. максимум, но предвид ангажирането на вниманието им по отношение на ремонта на мотопеда, това разстояние е било и по- малко. Степента на въздействие на светлините от насрещните фарове върху водача зависи от конструкцията и на оптичния елемент на фара, от яркостта на източника, регулировката на фаровете, фоновата осветеност и други, като за всеки водач то е строго индивидуално . Най- често в степента на това въздействие се определя/измерва чрез границата на комфортна и дискомфортна яркост, като скалата която се е утвърдила при провеждане на експериментални проучвания разработена от Де Боер и Шрьодер. Тя съдържа девет степени на субективно възприятие, като нечетните са непоносимо заслепяване, обезпокояващо заслепяване, приемливо заслепяване, задоволително заслепяване и слабо забележимо заслепяване. Тази скала е статистическа базирана на тестове при далечина 45 м. от хората до източника на светлина, от които за конкретния случай са от значение лампи с нажежаема волфрамова жичка на къси светлини и лампи с нажежаема волфрамова жичка на дълги светлини. По тази скала средния резултата за възрастта на водача на Фолксваген Голф /71 г./ при включени дълги светлини на насрещния автомобил е коефициент- 2,5, което е под обезпокоително заслепяване, а при къси светлини е коефициент- 4,0 което се квалифицира като приемливо заслепяване. Техническият извод е, че включените насрещни светлини от фаровете на л.а.“Пежо- 206“ биха затруднили в известна степен водача на л.а.“Фолксваген- Голф“ да възприеме, както мотопеда, така също и хората около него, както и л.а.“Пежо- 206“ относно местоположението му спрямо пътното платно. Всичко това се отнася при отстояние от източника на светлина около 45 м., при което е необходима зрителна адаптация от около 0,05 секунди. В конкретния случай обаче водачът на л.а.“Фолксваген- Голф“ е имал техническа възможност да забележи наличието на насрещните светлини на л.а.„Пежо- 206" от около 250 м., които към този момент не са го заслепявали в степен, както е посочено в тази методика, като експертизата счита, че в случая е некоректно да се позовава на тази методика. Включените къси или дълги светлини от фаровете на л.а.“Пежо- 206“ са започнали да въздестват  върху  зрението  на  водача   на  л.а.“Фолксваген- Голф“ от значително по-голямо разстояние/250 м./ от тези 45 м., при които са правени изследванията. Водачът на л.а.“Фолксваген- Голф“ е имал реална техническа възможност да възприеме мотопеда, хората около него и спрелия л.а.“Пежо- 206“ от отстояние от тях не по-малко от 75 м./колкото е зоната на осветеност пред десния фар на автомобила му/, което отстояние е по-голямо и от опасната му зона на спиране - 61, 91 м. По отношение на реалната му ориентация за пътната обстановка е възможно той да е имал невярна такава, като не малка роля е изиграло обстоятелството, че водача на л.а.“Фолксваген- Голф“/свидетеля Пътър В./ е бил употребил алкохол/наличие на алкохол в кръвта над 1 промил, при допустими 0,5 промила/. От техническа гледна точка водачът на мотопед „Симеон" не е сигнализирал мотопеда, непоставяки отразителен елемент/триъгълник, светлоотразителна лента/ и няма данни същия да е носил светлоотразителна жилетка. Водачката на л.а.„Пежо- 206" свидетелката Памела Юриева Желязкова от техническа гледна точка е паркирала/спряла автомобила си в насрещната лента за движение, като е оставила фаровете на автомобила да светят, което е технически неправилно. Правилното действие от нейна страна е било да спре зад мотопеда в лентата, по което се движи и по този начин да го осветява с фаровете си. Водачът на л.а.„Фолксваген Голф" е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, тъй като мястото на удара не попада в опасната му за спиране зона. То е имал възможност да забележи на пътното платно и непосредствено край него намиращите се пострадали аА. С. Т. и С.А.Т.. Няма данни за действия от страна на аА. С. Т., С.А.Т. и Памела Желязкова, които да попречат на водача на л.а. „Фолксваген- Голф" да спре или да избегне удара. ПТП е настъпило в праволиненен равнинен участък на пътя, свързващ селата Петрово и Бъдеще с дължина около 200 м.- 250 м. от завоя, предхождащ мястото на ПТП, където са били спрели л.а.“Пежо- 206“, мотопед „Симеон“, както и лицата аА. С. Т. и С.А.Т.. От тук можело да се приеме, че светлините в процесния участък, в който е настъпило ПТП е можело да бъдат възприети от участниците в ПТП от около 200 м.- 250 м. Скоростта на л.а.„Фолксваген- Голф“ преди удара и по време на удара е била една и съща, тъй като няма доказателства и данни за употреба на спирачната система на лекия автомобил преди удара. В своята същност при протичането на ПТП има наличие на няколко удара между л.а.“Фолксваген- Голф“ с мотопед „Симеон“, с л.а.“Пежо- 206“ и лицата аА. С. Т. и С.А.Т., при което е била погасявана кинетичната му енергия. С оглед на голямата разлика в масите на участниците в ПТП експертизата счита, че при удара на л.а.“Фолксваген- Голф“ с мотопед „Симеон“ и с аА. С. Т. и С.А.Т., загубата на кинетичната му енергия е незначителна и предвид липсата на достатъчно данни за определянето и скоростта на лекия автомобил по време на удара и преди него, ще се определи с помощта на енергийния метод „Теория на удара", при който скоростта на „Фолксваген Голф“ преди удара и по време на удара е около 53 км/ч, скоростта на „Пежо- 206“ преди удара и по време на удара е 0 км/ч, като опасната за спиране зона на Фолксваген Голф при фактическата му скорост на движение е 61, 91 м. Сравнявайки опасната за спиране зона на л.а.“Фолксваген- Голф“- 61, 91 м. с дължината на правия участък, в който е протекло това ПТП след завоя/200- 250 м./ е видно, че водачет на „Фолксваген- Голф“ е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара, тъй като л.а.“Пежа- 206“ и намиращите се непосредствено до него потопед „Симсон“ и участващите в ремонта му лица- пострадалите аА. С. Т. и С.А.Т. не попадали в опасната му зона за спиране. Стандартно мотопед „Симсон" са оборудвани със светлоотразител, интегриран в стопа му, и друг светлоотразител освен този стандартно няма. В материалите по делото липсва информация за наличие на някакъв допълнително поставен светлоотразителен елемент върху мотопед „Симсон“. Степента на въздействие на светлините от насрещните фарове върху водача зависи от конструкцията и на оптичния елемент на фара, от яркостта на източника, регулировката на фаровете, фоновата осветеност и др., като за всеки водач то е строго индивидуално. Най- често в степента на това въздействие се определя/измерва чрез границата на комфортна и дискомфортна яркост, като скалата която се е утвърдила при провеждане на експериментални проучвания разработена от Де Боер и Шрьодер. Водачът на л.а.“Фолксваген- Голф“ е бил на възраст 71 г. и е имал реална техническа възможност да възприеме мотопеда, хората около него и спрелия автомобил „Пежо- 206“ от отстояние от тях не по-малко от 75 м./колкото е зоната на осветеност пред десния фар на автомобила му/, което отстояние е по-голямо и от опасната му зона на спиране- 61,91 м. При варианта в който лекия автомобил „Пежо 206" е бил спрял пред мотоциклета с изгасени светлини към момента на приближаване на „Фолксваген Голф" към местопроизшествието или осветената зона пред автомобила в първоначалния момент е била 0 м. В последствие при задействане на лостчето за смяната на светлините къси/дълги фаровете се ключ ват на дълги светлини , като късите светлини не са включени. В този случай осветената зона пред автомобила става над 150 м. При водача на „Фолксваген- Голф“ има елемент на известна изненада от внезапното светване на фаровете на „Пежо- 206“ на дълги светлини, като неправилното спиране на последния автомобил/в насрещната лента за движение / за едно с изненадата у водача от техническа гледна точка би могло да дезориентира водача на „Фолксваген Голф" по отношение на местонахождението на „Пежо- 206“ спрямо елементите на пътното платно/мислената осова линия/ и той да е възприел спрелия автомобил, като движещ се в неговата лента за движение и да е завил на дясно, за да избегне евентуален челен удар. Съществува при този вариант вероятност водача на л.а.“Фолксваген- Голф“ да е бил заслепен непосредствено преди настъпвенето на ПТП. Немалка роля за дезориентацията било обстоятелството, че водачът на л.а.“Фолксваген- Голф“ е бил употребил алкохол- наличие на алкохол в кръвта над 1 промил, при допустими 0,5 промила.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че мотопеда „Симсон“ се е намирал на пътното платно, пътят е бил ориентиран почти изток-запад. Имал е предвид часа на настъпване на ПТП/21, 30 ч./, което е в тъмната част на денонощието. Нормално било, тъй като ставало дума за аварирал мотопед, който няма светлини, затова и  автомобила, с който са отишли при мотоциклетиста, да е бил с включени светлини, за да освети мотопеда. По отношение на твърденията на водачката, че е била без включени светлини, възможен е и този вариант, като при едно евентуално пресветване/зависи с каква продължителност е то/, но не е било установено категорично продължителността на пресветването. Това създава условие за рязко свиване зеницата на водача на насрещно движещия се автомобил. Това зависи и от отстоянието от л.а. “Фолксваген- Голф”, като мотопеда „Симсон“ е бил непосредствено пред него. Пресветването зависи също, дали е извършено с дърпане на лостчето или на къси светлини е извършено, това е строго индивидуално. Нямало данни по делото някой от пострадалите да е носел такава светло-отразителна жилетка при станалото ПТП. Вещото лице заявява, че познава този участък много добре и такава отбивка за черен път тям нямало- наоколо имало само черни пътища, които се ползвали за селскостопанските машини. Съгласно техническите изисквания, при които се регулират фаровете и е съгласувано с европейските стандарти, преден десен фар осветява на къси светлини пред себе си на 75 м., а ляв фар - 50 м. на къси светлини. Ако действително не е имало светлинна сигнализация от този л.а.“Пежо- 206“ и не са били включени светлините, може да е карал на дълги светлини водача на л.а.“Фолксваген- Голф”. При положение, че кара на дълги светлини, тогава опасната зона е 62 м. И в двата случая може да спре водача при управление на лек автомобил на дълги и къси светлини. При 75 м. осветяване при липса на осветеност от спрелите МПС, тогава автомобилът следва да се движи на дълги светлини и от 150 м. би следвало да забележи дали има нещо на пътя. При 75 м. на дълги светлини, всичко е осветено на пътя. Тогава те попадат в снопа пред десния фар на автомобила, ако става дума за технически изправен автомобил, като се приема, че това е технически изправен автомобила. При заслепяване от техническа гледна точка би следвало/както в случая участника от пътя е прав/, водача би следвало незабавно да реагира със спирачната система на автомобила- имал е техническа възможност да спре, съобразявайки се с пътните и метеорологичните условия. Относно осветителните уредби на автомобилите - стандартно се използват нажежаеми електрически крушки, съдържащи съответните електрически елементи, които палят, като се приема, че са стандартни в случая. Вещото лице заявява, че той има техническо образование, направил е преценка и е посочил, че немалка роля за станалото ПТП е обстоятелството, че водачът на л.а.“Фолксваген Голф” е бил употребил алкохол, при което има законови изисквания за това.  Заявява, че той имал опит като вещо лице от повече от 20 г., включително имал опит от изготвените за този период от време комплексните авто-технически и съдебно-медицински експертизи и може да прецени въз основа на този свой опит, че в единият и в другият случай на дълги и къси светлини, както е посочено в предходната експертиза, при къси светлини при л.а.“Фолксваген Голф”, когато един предмет е виден, а авариралият мотоциклет е от дясно, в полосата на движение на л.а.“Фолксваген Голф”, той осветява около 75 м. напред пред предната част на автомобила и има възможност водача му да възприеме авариралия мотоциклет. С фаровете е бил мотопеда „Симсон“ срещу л.а.“Фолксваген Голф”, иначе е щял да го възприеме от 150 м. Ако са светили някакви светлини- следвало е да ги възприеме, което означава, че има някакво препятствие на пътя и на много по-голямо разстояние от 250 м. до 300 м.

 

         Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза, пострадалият тогава непълнолетен/сега пълнолетен/ С.А.Т.- ЕГН ********** от гр.С.при ПТП на 11.08.2016г. е получил контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, сътресение на мозъка съпроводено с пълна загуба на съзнание,
контузия и оток на мозъка. Описаните травматични увреждания са били от действието на твърди тъпи
предмети и отговаряли да са получени при ПТП- блъскане на пешеходец от лек автомобил и последващо падане на пострадалия върху терена. Гореописаната черепномозъчна травма, изразяваща се в контузия на
главата, сътресение на мозъка, съпроводено с пълна загуба на съзнание и контузията   на   мозъка, осъществявали медикобиологичния   квалифициращ признак „РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА“. Останалите травматични увреждания били от характер да причинят „ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА“. Налице била пряка причинно-следствена връзка между възникналото
ПТП и получените от страна на С.Т. травматични увреждания. При   правилно протичане на оздравителния процес, срокът за
възстановяване от травматичните увреждания, и по- конкретно от черепномозъчната травма, е бил в рамките на около 5-6 месеца, като през възстановителния период е било напълно възможно да е налице церебрастенна симптоматика. В наличната и допълнително представената медицинска документация не били налице данни за настъпили усложнения в следствие на претърпяната черепномозъчна травма, което означавало, че пострадалия след изтичане оздравителния период, би следвало да се е възстановил напълно от травматичните увреждания.

 

Видно от заключението на съдебната психолого- психиатрична експертиза, емоционалното състояние на пострадалия С.А.Т. и неговата сестра М.А.Т. след смъртта на баща им показвало високо ниво на
невротизъм, депресия, тревожност, раздразнителност и емоционална лабилност. Освидетелстваните С.А.Т. и М.А.Т. преживяват
изключително тежко и болезнено внезапната загуба на баща си. Емоционалната връзка между осв. С.А.Т. и М.А.Т. и техния баща приживе е била много силна и е довела до психична травма, тъй като децата не са били подготвени за такова събитие. Крехката възраст на 11 годишно момиче и 16 годишно момче е била предпоставка за усещането им за загубата на сигурност и подкрепа от липсващия баща. Освидетелствания пълнолетен вече ищец С.А.Т. страдал от Постконтузионен синдром МКБ- Г07.2, а освидетелстваната малолетна ищца М.А.Т. страдала от Смесена тревожно- депресивна реакция- Г 43.22. Част от симптомите, свързани с Постконтузионния синдром при Т. са били отзвучали в рамките на няколко месеца след нараняването, а физическите, емоционалните и когнитивните симптоми продължавали по-дьлго /понякога с години/. След провеждане на професионална психотерапевтична помощ и подкрепа на малолетната М.А.Т. се очаквало отзвучаване на тревожно-депресивната симптоматика за период от 6 м. до 1 г.

В съдебно заседание двете вещи лица допълват, че би могло да се усложни състоянието на дадено лице в дългосрочен план, ако не се лекува и не потърси психологическа помощ, като психотерапията при психолог се заплащала. Тези психоинтервенции в Р. България не се заплащали от Здравната каса. Емоционалното състояние на пострадалия С.А.Т. и неговата сестра М.А.Т. след смъртта на баща им показвали високо ниво на невротизъм, депресия, тревожност, раздразнителност и емоционална лабилност. Освидетелстваният С.А.Т. и М.А.Т. преживявали изключително тежко и болезнено внезапната загуба на баща си. Емоционалната връзка между С.А.Т. и М.А.Т. и техния покоен баща приживе е била много силна и е довела до психична травма, тъй като децата не са били подготвени за такова събитие. Крехката възраст на 11 г. момиче и 16 г. момче е била предпоставка за усещането им за загубата на сигурност и подкрепа от липсващия баща. С.А.Т. страдал от Постконтузионен синдром МКБ Г 07.2, а М.А.Т. страдала от Смесена тревожно- депресивна реакция- Г 43.22. Част от симптомите, свързани с Постконтузионния синдром при Т. вече са били отзвучали в рамките на няколко месеца след нараняването, а физическите, емоционалните и когнитивните симптоми продължавали по-дьлго /понякога с години/. След провеждане на професионална психотерапевтична помощ и подкрепа на М.А.Т. се очаквало отзвучаване на тревожно-депресивната симптоматика за период от 6 м. до 1 г. Те двамата/ищците С.Т. и М.Т./ до момента не били търсили помощта на психотерапевт. Когато било налице такова преживяване, както при С.Т. и М.  Т., техните  близки обикновено започвали да лекуват първо тялото, но не и лекуват душата и да не търсят професиалната помощ на психолог. Наблюдавали са посттравматични синдроми и са препоръчвали извършването на консултации и  назначаване на медикаментозно лечение от лекар- психиатър. Налагало се е и терапия в такъв случай и са били предписва антидепресанти, като хората имали свобода на избор при кой и какъв специалист ще отидат за помощ.

 

         Поради което съдът счита, че по несъмнен и безспорен начин е установено и доказано по делото, че с Присъда № 37/11.07.2017г. постановена по НОХД № 313/2017г. по описа на ОС- С.деликвентьт П.В. и бил признат за виновен в това, че на 11.08.2016 година, около 21:30ч. по пътя между с. Бъдеще и с. Петрово, община Стара Загора, около 1100 м. след указателна табела за с. Петрово при управление на МПС- лек автомобил марка „Фолксваген- Голф" с регистрационен номер СТ 3640 СС, е нарушил правилата за движение визирани в чл.20, ал.2, изр.посл. и чл.77 от ЗДвП, в следствие на което по непредпазливост е причинил смърт на едно лице/аА. С. Т./ и средна телесна повреда на друго лице /С.А.Т./, изразяваща се в контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, сътресение и контузия на мозъка, оток на мозъка, представляващи разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние и от него са настъпили смърт на едно лице и телесна повреда на друго лице, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, б. "б", предл. 1-во, вр. ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Осъдителната Присъда на наказателния съд е влязла в законна сила на 26.07.2017г., и съгласно императивната норма на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно с влязлата в сила осъдителна присъда е признато със сила на присъдено нещо виновността на деликвента- застрахован при ответника/застраховател/. Застрахователят- ответник от друга страна не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и деликвента, поради което и предвид гореизложеното в конкретния случай е налице правен интерес от страна на ищеца да заведе пряк иск направо срещу застрахователя на деликвента, а не срещу самия деликвент.

По отношение на размера на предявените ОСИ, разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква обезщетението за неимуществени вреди да бъде определено по справедливост от съда. Съгласно константната практиката на ВКС справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, която преценка относно наличието на претърпени неимуществени вреди, както и относно техния размер, следва да се направи след анализ на всички факти и обстоятелства, които имат значение по делото. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът винаги държи сметка за обществения критерий за справедливост, като при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и чрез отчитане на тяхното значение за размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт наред с обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат/в това число поведението на самия деликвент по време както на ПТП,така и непосредствено след него/, от значение са и възрастта на увредените, общественото им положение, отношенията между пострадалите и близките му, претендиращи обезщетението. Тази задължителна за съдилищата практика е доразвита в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, според които, при произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да се съобрази и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. С оглед гореизложеното при прилагане на принципа за справедливо обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, установен в чл.52 от ЗЗД, следва да бъде отчетено емоционалното състояние на всеки един от ищците след настъпване на процесното ПТП на 11.08.2016г., в следствие на което същите са загубили баща си, както и факта по какъв начин се е променил живота на всеки един от тях след инцидента/непосредствено и по- късно/. По делото са налице множество и непротиворечиви гласни доказателства за интензитета на негативните емоции, преживени от децата на пострадалия Ангел Т.- двамата ищци по делото.

Ищецът С.Т. към датата на настъпване на процесното ПТП е бил непълнолетен, на 16-г. Първоначално, след като научил, че баща му е починал, е изпитал силен гняв, яд и мъка, не можел да спи, имал е световъртежи, бил е потиснат, нямал е желание да общува и се е изолирал от околните. Не можел да повярва, че повече няма да види баща си и че вече няма да могат да правят обичайните за тях неща. Не искал да излиза, което е било нетипично поведение за едно младо момче, не можел да понася шум, висок говор и силна музика. Все още ходи всяка седмица на гробищата на гроба на баща си. Инцидентът е дал и други отражения върху ищеца- непълноценен сън, главоболие, пристъпи на гняв, гадене. Всичко това е в резултат от претърпения стрес, като преживяната психотравма е нарушила усещането му за сигурност и го е накарала да се чувства уязвим. Загубата на баща му го е направила безсилен и му е създала усещане за липса на контрол върху живота му. От събраните гласни доказателствени средства по делото се установява, че С.Т. понася много тежко случилото се- плаче на сън, не споделя чувствата си, направил си е татуировка в памет на баща си, ходил е на психолог и невролог и приема успокоителни лекарства, а преди инцидента е бил много жизнено момче. А ищцата М.Т. е била едва на 11-годишна възраст към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие, преживяла е силен шок, когато е разбрала, че баща й е починал, изпитала е ужас при загубата на най-близкия си човек и е почувствала, че й е отнето усещането за сигурност и подкрепа и нищо не можело да запълни липсата на баща й. От заключението на назначената по делото съдебно психолого-психиатрична експертиза се вижда, че и към настоящия момент непълнолетната М.Т. продължава да търпи болки и страдания от смъртта на нейния баща, че често мисли за баща си, че плаче, всяка седмица посещава гроба му и си припомня всичко, което са правили заедно и разглежда негови снимки. Според свидетелските показания по делото тя постоянно носи негова снимка в себе си, като тя самата определя състоянието си преди инцидента като много добро, а след него- като възможно най- лошо. Без баща си до себе си очевидно тя продължава да се чувства сама, несигурна, тревожна и уязвима. Изпада в депресивни състояния, непрекъснато изпитва безпокойство и страх. Инцидентът се е отразил и на успеха й в училище- преди тя е била с отличен успех, а към настоящия момент - с добър успех в училище. Отражение има и в социалния й живот- след случилото се е склонна към плачливост и себеизолация, затруднени са социалните й контакти, тъй като е станала изключително затворена. Продължителността на болките и страданията също оказва влияние върху определяне на размера на обезщетението и е един от критериите за неговата справедливост. Според заключението на посочената експертиза, 1,6 г. след инцидента емоционалното състояние и на двамата ищците все още е рехко и нестабилно, характеризира се с високи нива на невротизъм, депресия, тревожност, раздразнителност и емоционална лабилност.

Доказа се, че малолетната ищца М.Т. страда от смесена тревожно-депресивна реакция, а пълнолетният вече ищец С.Т. - от постконтузионен синдром, чиито емоционални и когнитивни симптоми понякога продължават години наред, който се характеризира с главоболие, световъртеж, раздразнителност, трудна концентрация, уморяемост, разсеяност. Установени са нарушения   в   паметта,   намалена   поносимост  към   стрес,   тревожност,   депресия, свръхчувствителност към шум. В следствие на инцидента ищците са лишени от емоционалната, духовна, морална и материална подкрепа на най-важния човек в живота им - техния баща, и тези вреди те ще търпят до края на живота си, тъй като загубата на баща им/най- важната фигура и пример в живота на едно дете/ е източник на силен стрес и е нарушила баланса, социалното функциониране и качеството на живот на ищците. Баща им приживе им е помагал изключително много- както морално, така и финансово, той е бил тяхната опора, закрила, подкрепа и сигурност. А вече пълнолетния ищец С.Т. се занимава с ремонтиране на двигатели на коли и моторчета, тъй като баща му го е научил на това, двамата са били много близки, ходили са заедно на лов, на екскурзии, поправяли двигатели заедно и се забавлявали, баща му го научил да работи. Сега всяко посещение на къщата, в която е живял баща им, отключва спомени за съвместния им живот и води до задълбочаване на мъката им.

Отношенията между ищците и баща им също би следвало да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за претърпените от тях неимуществени вреди, тъй като същите са имали помежду си изключително силна емоционална връзка, прекъсването на която според заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза е довела до психична травма и у двамата. Въпреки че родителите на ищците са били разведени, те се срещали много често с баща си, заедно с М.Т. измисляли песнички и стихчета, разхождали се в гората, грижили се за кучетата, разговаряли, забавлявали се заедно. Следва да се вземе предвид крехката възраст на ищците при загубата на баща им, както и да се прецени внезапността на събитието, причинило смъртта на баща им Ангел Т.- към момента на загубата им и двамата са били на възрнаст под 18 г.- М.Т. е била едва на 11 г., а С.Т.- на 16 г. и в тази възраст при такова стечение на обстоятелствата емоционалното им състояние е силно разклатено. Изключително травмиращо е за момиче на 11 г. да загуби баща си и то изненадващо, като на тази възраст за нея е трудно да осмисли преживяното, и такова събитие я кара да живее в постоянен страх, че отново може да се случи нещо лошо. За момче на 16 г. бащата е най- важната фигура, тъй като той е бил примерът му за поведение, и инцидентът е намерил отражение в един от най-важните моменти за С./абитуриентския му бал/, който той е трябвало да прекара без присъствието на баща си. В тази връзка, когато едно събитие се случва изненадващо, е по-вероятно да доведе до психотравма, тъй като човекът не е бил подготвен и чувства, че не е могъл да контролира живота си. Поради което психичната травма върху децата на Ангел Т./двамата ищци/ е изключително тежка, тъй като те не са били подготвени и в най- малка степен за такова изненадващо трагично събитие. Наред с това следва да се отчете и сравнително младата възраст на самия пострадал баща Ангел Т., тъй като датата на настъпване на инцидента/ПТП/ той е бил едва на 42 г., баща на 2 деца на възраст под 18 г. всяко, намирал се е в трудоспособна възраст, в разцвета на силите си, работил е и оказвал е финансова и материална помощ на семейството си. Всички са можели да разчитат на него, като от свидетелските показания по делото става ясно, че пострадалият е бил много добър човек, помагал е и се е грижил за семейството и децата си по всички възможни начини.

Извън преживените болки и страдания от загубата на своя баща, С.Т. е преживял и значителни болки и страдания от личната си физическа травма от процесното ПТП, вследствие на което С.Т. изпада в кома, продължила 48 ч. и получава множество травматични увреждания, изразяващи се в контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, имал е и сътресение, контузия и оток на мозъка. От заключението на приетата по делото съдебно- медицинска експертиза е видно, че причината за описаните травматични увреждания е именно процесното ПТП, тъй като описаните увреждания отговарят да са получени при блъскане на пешеходец от лек автомобил. В следствие на получените травми в областта на главата ищецът изпитва болки, световъртеж, безсъние, както и замъгляване на зрението, а непоследствено след излизане от комата е бил неадекватен, въпреки че е бил в съзнание. От приложените по делото и към съдебно-медицинската експертиза официални медицински документи е видно, че състоянието му се характеризирало със залитане, унесеност и неволни движения на очите. Към настоящия момент, почти 2 г. след случилото се ПТП, болките от травмите все още не са отшумели изцяло, поради което се налага често да приема обезболяващи лекарства заради главоболието. Самият той споделя, че при силно напрежение получава болки в главата, гадене, учестено дишане, и понякога има пристъпи на гняв. Според изготвената по делото психолого-психиатрична експертиза 1,6 г. след инцидента все още са налице данни за нарушения в паметта на С.Т., след случилото се е започнал да забравя, имал нужда от напомняне, което се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателствени средства. След получените увреждания ищецът Т. е започнал да не спазва уговорки, действията му са станали забавени, а преди инцидента това никога не се е случвало, бил е по-концентриран, не забравял. В ежедневието си след ПТП С.Т. имал моменти, в които губи ориентация и забравя къде се намира- всички тези последствия от процесното ПТП са довели до посещения при невролог и приемане на успокоителни лекарства. Посочените физически наранявания, които С.Т. е получил, също са травмирали неговата психика, заедно със смъртта на неговия баща и са увеличили болките и страданията, които той изпитва. Поради което претендираната в настоящото производство сума за обезщетение за неимуществени вреди в следствие на нанесените телесни увреждания на С.Т. в размер на 50 000 лв., представляващи частичен иск от общо 60 000 лв. отговаря на всички критерии за справедливост при парично компенсиране на вреди от този вид, размер и тежест.

Възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на починалия Ангел Т. и неговия син С.Т. е процесуално допустимо за разглеждане в настоящото гражданско производство, макар че не е било изложено, обсъждано и присъждано в предхождащото го наказателно производство, но съгласно многобройната, константна и непротиворечива съдебна практика, това няма пречка да стане в рамките на настоящото гражданско производство, стига да е предявено своевременно с Отговора на ИМ под формата на възражение/както е в процесния слечай/ или евентуално с насрещен иск. То намира частина опора в доказателствената съвкупност по делото, същото е частично доказано в хода на настоящото производство, което е било в тежест на предявилия го с възражение в Отговора на ИМ ответника, тъй като видно от представеното от ищците копие на Протокол за ПТП, обективно пострадалия аА. С. Т. сам да е създал предпоставки и сам се е поставил в опасност, като с поведението си в значителна степен е бил допринесъл за случилото се впоследствие, и за вредоносните последици от това. Безспоно установено е било, че пострадалите аА. С. Т. и на С.А.Т. съвсем неочаквано за водача, причинил ПТП са се появили на пътното платно в тъмната част на денонощието, без наличие на светлоотразителни елементи по авариралия мотопед „Симсон“ и по себе си/пълна липса на светлоотразителни жилетки и други/. Действително съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците/каквито в този момент и на това място се явяват двамата пострадали- баща и син/ са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила- преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията
до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират
без необходимост на платното за движение, и да не преминават през ограждания от парапети или вериги, като разпоредбата на чл.114 от ЗДвП забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение, както и да пресичат платното за движение при ограничена видимост. Доказа се от събраните гласни доказателства и от заключенията на първоначалната и на допълнителната съдебна авто- техническа експертиза, мотопедът „Симсон“ на пострадалия Ангел Т. не е бил оборудван със светлоотразители за безопасно движение в нощни условия, и при извършвания нерегламентиран ремонт от страна на загиналия на пътното платно не е бил поставен на подходящо отстояние задължителния за това светлоотразителен триъгълник. На мястото на това ПТП е налице доказано по несъмнен начин неразрешено ремонтирането на ППС/мотопед „Симсон“/ на пътното платно, както и оставането на пътното платно от лица в активна лента и в тъмната част на денонощието. Действително съгласно императивната разпоредба на чл.8, ал.8 от ЗЗДет., родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, били длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12- г. възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие. В случая представляващата ищците по настоящото дело Р.П.П., като родител и грижеща се трето лице за пострадалото тогава свое непълнолетно дете С.Т., е допуснала своя обаче 16- г. тогава син/а не дете до 12- г. възраст/ сам на пътното платно в тъмната част на нощта, с възможност да бъде блъснат от друг автомоби, и това следва да се вземе предвид при определяне вида и размера на на паричното застрахователно обезщетение. С поведението си родителите на детето сами са допуснали и създали опасност за физическото и психическото оцеляване на 16- г. дете, оставяйки го без наблюдение, защита и надзор на пътното платно, на улицата, като резултатът от тяхното неправомерно поведение е налице ПТП, при което е пострадало самото това непълнолетно дете- тогава на 16 г.

В тази връзка законовите предпоставки за носене на деликтна отговорност по чл.45, ал.1 от ЗЗД трябва да бъдат доказани пред настоящия граждански съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на гражданското дело по исковете на двете увредени лица, съобразно принципите за непосредственост и равенство на страните. Още повече, съществували редица противоречия по отношение на съществени обстоятелства- къде и как точно пострадалите са се намирали на платното за движение, загиналият по средата или отстрани на платното, къде точно се е намирало детето С.Т., доколко е било възможно да бъде избегнат удара, в кой момент са били забелязани от водача на застрахованото МПС, налично ли било обозначено място за пресичане на пешеходци или престой на други автомобили в зоната на ПТП и пр. Във връзка с изложеното, и позовавайки се на един от основните принципи в правото, според който никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, съдът счита, че при определянето на размера на обезщетенията следва да се отчете факта на съпричиняване от страна и на двамата пострадали/както от починалия баща Ангел Т., така и от наранения му син С.Т./, които и двамата са били са се намирали в дясно на пътното платно, в тъмната част на нощта, без работещо осветление на тяхното МПС- мотопед „Симсон“, без никакви светлоотразителни елементи по МПС и по който и да е от тях двамата/светлоотразителни жилетки, ленти и други подобни/. Действително не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите, водещи до намаляване на дължимото се за всеки един от тях парично обезщетение, а само когато нарушенията да са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат- т.е. когато последният е тяхно пряко и непосредствено следствие. Обективният характер на обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. В случая неспазването на установени в нормативни актове/ЗДвП и ППЗДвП/ правила за извършване на определено действие, респективно въздаржане от действие, не следва изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на вредоносен резултат или за улесняване на неговото настъпване, като в настоящия случай и двамата пострадали/съответно пълнолетен и непълнолетен тогава/ със своите действия и бездействия са допринесли за настъпване на процесното ПТП и за последицито от това.

Видно от заключението на приетата по делото автотехническа експертиза става ясно, че макар основната причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача на лекия автомобил „Фолксваген- Голф", и макар, че с влязлата в законна сила присъда по НОХД № 313/2017г. по описа на ОС- С.не е било обсъждано и прието деянието на подсъдимия да е било извършено при условията на независимо съпричинителство, обективно и безспорно и двамата пострадали са се намирали на пътното платно, което обективно, пряко и непосредствено е допринесло за настъпване на това ПТП и е довело да вредоносните резултати от това. Безспорно по делото бе установено, че водачът П.В. е имал възможност да възприеме стоящите около авариралия мотопед лица на разстояние, по-голямо от опасната му зона на спиране, безспорно водачът е имал възможност да извърши безпрепятствено маневра „заобикаляне" от ляво, тъй като в насрещното платно не е имало движение, както и е имал техническа възможност да спре много преди конфликтната точка при наличие на добра видимост. В конкретния случай обаче действията на водача на л.а.„Фолксваген- Голф" са били не съвсем адекватни и съобразени с конкретната обстановка, и с противоправното си поведение пострадалият Ангел Т. не е бил изцяло на банкета, а частично върху пътното платно с асфалтово покритие. Поради което това ПТП очевидно и обективно е щяло да настъпи, и пак би настъпил и неговия резултата при този фактически и правен механизъм, тъй като водачът на „Фолксваген- Голф" е навлязъл с двете гуми на управлявания от него л.а. в банкета на шосето. Съществено утежняващо обстоятелства в случая е наличието на немалко количество на употребен алкохол у водача на л.а.“Фолксваген- Голф“ преди настъпването на това ПТП. Поради което и съгласно нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като увредените са допринесли за настъпването на вредите, обезщетенията следва съответно да се намалят съразмерно.

         Наред с това в хода на съдебното дирене по настоящото първоинстанционно гр.дело не се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин защитната теза на водача на л.а.“Фолксваген- Голф“- свидетеля П.В., за внезапното „присветване" на дълги светлини от страна на лекия автомобил „Пежо- 206", тъй като тя е напълно лишена от правна и житейска логика предвид времето, в което е настъпило ПТП- в тъмната част на денонощието, около 21.30 ч. Изнесеното от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф"- свидетеля П.В. пред гражданския съд и изнесеното от него в хода на наказателното производство се намират в диаметрална противоположност. По време на воденото срещу него наказателно производство той в качеството си на обвиняем и на подсъдим е бил изложил тази защитна за него теза, че още при излизане от десния завой е бил заслепен от силни фарове, като същата се е потвърждавала и от неговите спътници- свидетели по нак. производство. В настоящото гражданско производство обаче той в качмеството си на свидетел- очевидец твърди, че насрещните фарове са светнали внезапно непосредствено преди удара. Но дори и да се приеме тази негова теза за достоверна, това още повече сочи към фактическия и правен извод, че основната възможна и доказана причина за настъпване на процесното ПТП е виновното му поведение, подпомогнато в немалка степен и от противоправното поведение и на двамата подстрадали от това ПТП. Според изготвената по делото автотехническа  експертиза  опасната зона  на  спиране  на  управлявания  от  него автомобил е около 62 м., и ако се приеме, че преди удара водачът е управлявал автомобила с включени къси светлини/тъй като липсват каквито и да са сигурни данни, че той се е движел в този момент и в този участък от пътя на дълги светлини/, в тъмната част на денонощието зоната на осветеност пред автомобила му е следвало да бъда 75 м., което разстояние е по-голямо от опасната му зона на спиране. Тоест дори в този момент, на границата на тези 75 м. да са били светнали внезапно светлините на лекия автомобил „Пежо- 206" /в който момент е логично светлинният поток да освети пострадалите и превозните средства на пътното платно/, то водачът на л.а.„Фолксваген- Голф" е имал техническата и правна възможност и време да активира спирачната система на автомобила, или да предприеме спешна маневра по заобикаляне на препятствията пред автомобила си- спрелия/със или без включени светлини/ л.а.„Пежо- 206", авариралия мотопед „Симсон“ и двамата пострадали- бащата Ангел Т. и сина С.Т.. Следователно деликвента- свидетеля В. е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да забележи пострадалите, стоящи в края на пътното платно, тъй като те не са попадали в опасната му зона на спиране, а и към момента на настъпване на процесното ПТП лявата лента за движение е била свободна, но въпреки това вместо да заобиколи намиращите се пред него пътни превозни средства от ляво, водачът П.В. е решил да отклони автомобила на дясно по посоката си на движение. Напълно житейски оправдано е било в този момент и на това място за ремонтирането на място на авариралия мотопед „Симсон“ без работещи негови светлини, да са били ползвани включените светлини/по- вероятно къси и по- малко вероятно дълги/ на л.а.„Пежо- 206“, за да осветяват мотопеда и двамата ремотниращи го на място пострадали, с оглед извършваните действия по неговия спешен ремонт. С оглед всички това, от съществено значение за случилото се е безспорния и доказан факт, че П.В. е управлявал автомобила си „Фолксваген- Голф“ след употреба на алкохол в кръвта си в количество доста над законово допустимото.

Ето защо паричният еквивалент на понесените болки и страдания, справедливото обезщетение за неимуществени вреди, изисква съобразяване и с конкретните икономически условия в страната към правнорелевантния момент, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане. По силата на валидно сключена застраховка гражданска отговорност застрахователят- ответник покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с пригежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява максималният размер на обецщетението за неимуществени вреди и задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за тогавашната текуща календарна 2016г., при повече от едно увредено лице, какъвто е и настоящия конкретен случай. Претендираното от ищците парично обезщетение в размер на по 170 000 лв., представляващи частични искове от по 220 000 лв. за всеки от ищците, представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща им, не са съобразени в известна степен, както с обективно и действително претърпените болки и страдания на ищците от загубата на техния баща, така и с доказаните обстоятелства, при които е настъпило това ПТП, както и с утановените лимити за застрахователите по ЗГО към периода на настъпване на събитието, така и със задължителната и константна съдебната практика при паричното компенсиране на неимуществени вреди от този вид, включително и с относимата съдебната практика при присъждане на обезщетения в сходни случаи на загуба на родител.

По отношение на телесните травми, които лично е получил непълнолетния тогава ищец С.Т. в следствие на настъпилото ПТП, претендираното обезщетение в размер на 50 000 лв., представляващи частичен иск от общо претендираните 60 000 лв., представляващи парично обезщетение за понесени от него неимуществени вреди в следствие на нанесената му средна телесна повреда, като се вземе предвид, както действителното му състояние по време и след инцидента, така и опасността, която е съществувала за живота му в следствие на комата, в която е изпаднал, а също така и претърпените болки и дискомфорт, които е търпял и които продължава да търпи и до днес. В тази връзка съдът отчита и възрастта на пострадалия С.Т., който към момента на ПТП/11.08.2016г./ е бил непълнолетен- на 16-г. възраст. В тази връзка неговата възраст от 16 . тогава има пряко и непосредствено значение за преценката на настоящия първоинстанционен граждански съд дали и в каква степен той е могъл да допринесе за настъпила вредоносен резултат предвид разпоредбите на чл.116 и чл.117 от ЗДвП, завишаващ дължимата от страна на водача на моторното превозно средство грижа при изпълнение на тази правно регламентирана дейност, представляваща по естеството си източник на "повишена опасност".

Предвид всички горепосочени доказателства, и с оглед константната практика на настоящия съд и на другите съдилища при аналогични случаи, съдът счита че за обезщетяване на причинените морали болки и страдания от загубата на техния баща и общ наследодател в това ПТП, ответникът дължи на всеки един от двамата ищци парично обезщетение за обезщетяване на неимуществените вреди в размер на по 100 000 лв. на всеки един от тях, с оглед виновното, но неумишлено причиняване на смърт от извършителя на това ПТП, застрахован при ответника- деликвента В., по смисъла на чл.45- 49 във вр. с чл.52 от ЗЗД. Както и сумата 30 000 лв. на първия ищец- вече пълнолетния пострадал С.Т. за причинените му травматични увреждания, болки, страдания и продължително лечение в резултат на това застрахователно събитие/ПТП/.

Съдът счита, че в останалата им част исковете до предявените частични размери от по съответно 170 000 лв. и 50 000 лв. при цялостни претенции от по 220 000 лв. и съответно от общо 60 000 лв., се явяват прекомерни, неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят, ведно с всички законни последици от това.

Горните суми ответникът- застраховател следва да бъде осъден да ги заплати на всеки от двамата ищци/пострадалите/, ведно със законните лихви върху всяка една от тях от датата, на която е изтекъл срока за произнасяне на ответника- застраховател по заведената на 09.01.2017г. застрахователна претенция по чл.380 от КЗ, до окончателно изплащане на сумите, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

        С оглед изхода на настоящия граждански спор между страните, съдът следва да се произнесе и по отношение взаимните им претенции за разноските им по делото. Съдът считаме възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на общия пълнамощник- адвокат на двамата ищци за неоснователно, тъй като претендирания размер на адвокатско възнаграждение е съгласно разпоредбата на чл.38 от ЗАдв. в рамките на минималния му размер по чл.7, ал.2, т.4 във вр. с § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС- С., за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Наред с това по делото са били проведени 5 бр. открити съдебни заседания. Към всички тези процесуални действия по делото следва да се добавят  и предхождащата делото предпроцесуална дейност на пълномощника- адвокат, проведена по реда на КЗ ,която предхожда завеждането на делото и е абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на исковите претенции по това гр.дело. Възнаграждението се явява съобразено и с фактическата и с правната сложност на настоящото първоинстанционно гр.дело, включваща разпита на 4 бр. свидетели, искане, назначаване и изслушване заключенията на общо 5 бр. отделни съдебни експертизи, 2 бр. от които комплексни. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.6 във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК ответникът- застраховател следва да бъде осъден да заплати на ищците съобрабразно уважената част от частичните им искове разноските по делото за възнаграждение на вещи лица и на общия им пълномощник- адвокат по чл.38 от ЗАдв. в размер на общо 16 314 лв.

 

        Съответно оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК двамата ищци следва да бъде осъден да заплатят на ответника съобрабразно отхвърлената част от частичните им искове разноските по делото за възнаграждение на вещи лица и на юрисконсултско възнаграждение, но за това няма представен Списък по чл.80 във вр. с чл.81 от ГПК, поради което такова присъждане не следва да бъда правено с настоящото първоинстанционно съдебно Решение.

        На основание чл.78, ал.1 и ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата ДТ- 4 % от уважените части от предявените против него парични искове от двамата ищци, в размер на общо 9 200 лв., която сума той следва да приведе по приходната сметка на ОС- С.в обслужващата го „ЦКБ- АД“, клон Ст.Загора, в полза на органите на Съдебната власт в лицето на ВСС- гр.С..

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.С.пред въззивния му Апелативен съд- гр.П..

 

         Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.432 от КЗ и във вр. с чл.45- 49 и чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд- гр.С.

Р      Е      Ш      И  :

 

          ОСЪЖДА З."- АД, със седалище и адрес на управление
гр.С., р-н "Т.", пл."П." № ЕИК- ........,да заплати на С.А.Т.- ЕГН ********** *** сумата 100 000 лв./сто хиляди лева/, представляваща частично парично обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща му аА. С. Т.- ЕГН **********, настъпила следствие на ПТП на 11.08.2016г., ведно със законната лихва върху 100 000 лв. от 09.01.2017г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля частичния иск в останалата му част над 100 000 лв. до предявения частичен размер от 170 000 лв. от общия предявен размер от 220 000 лв., като неоснователен и недоказан.

 

           ОСЪЖДА З."- АД, със седалище и адрес на управление
гр.С., р-н "Т.", пл."П." № ЕИК- ........,, да заплати на М.А.Т.- ЕГН ********** чрез нейната майка и законна представителка Р.П.П.- ЕГН **********-*** сумата 100 000 лв./сто хиляди лева/, представляваща частично парично обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща й аА. С. Т.- ЕГН **********, настъпила следствие на ПТП на 11.08.2016г., ведно със законната лихва върху 100 000 лв. от 09.01.2017г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля частичния иск в останалата му част над 100 000 лв. до предявения частичен размер от 170 000 лв. от общия предявен размер от 220 000 лв., като неоснователен и недоказан.

 

          ОСЪЖДА З."- АД, със седалище и адрес на управление
гр.С., р-н "Т.", пл."П." № ЕИК- ........,да заплати на С.А.Т.- ЕГН ********** *** сумата 30 000 лв./тридесет хиляди лева/, представляваща частично парично обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди, настъпила следствие на ПТП на 11.08.2016г., ведно със законната лихва върху 30 000 лв. от 09.01.2017г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля частичния иск в останалата му част над 30 000 лв. до предявения частичен размер от 50 000 лв. от общия предявен размер от 60 000 лв., като неоснователен и недоказан.

 

  ОСЪЖДА З.АД, със седалище и адрес на управление
гр.С., р-н "Т.", пл."П." № ЕИК- ........,да заплати на С.А.Т.- ЕГН ********** и на М.А.Т.- ЕГН ********** чрез нейната майка и законна представителка Р.П.П.- ЕГН **********-*** общо сумата 16 314 лв./шестнадесет хиляди триста и четиринадесет лева/ разноски по делото съобразно уважените части от частичните искове.

 

           ОСЪЖДА З."- АД, със седалище и адрес на управление
гр.С., р-н "Т.", пл."П." № ЕИК- ........, да заплати дължимата ДТ- 9 200 лв./девет хиляди и двеста лева/ върху уважените части от частичните искове против него, по приходната сметка на ОС- С.в обслужващата го „ЦКБ- АД“, клон С., в полза на органите на Съдебната власт в лицето на ВСС- гр.С..

 

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.С.пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :