Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
по НЧД № 2254/2020 г., СГС, НО,
29 състав
Днес, 16.07.2020 г.,
Мирослава Тодорова, съдия–докладчик при Софийски градски съд, като се запознах с материалите по н.ч.д. № 2254/2020 г. на СГС,
намирам, че настоящият съд не е компетентен да се произнесе по предмета на
делото по следните съображения.
Съдебното производство
пред СГС е образувано, след като с определение от 16.06.2020 г. Районен съд – Видин е прекратил
образуваното пред себе си производство и е пратил делото по компетентност на
СГС.
Предмет на разглеждане е
молба на осъдения В.В. С. за извършване на групиране на наказанията му,
наложени по последните му две влезли в сила присъди, постановени от РС Видин по
н.о.х.д. № 1528/16 г. и от Окръжен съд – Пилзен, Република Чехия, втората –
приета за изпълнение с определение на СГС по н.ч.д. № 4592/19 г.
Районен съд – Видил е приел, че
компетентен да разгледа въпроса по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е СГС, тъй
като той е приел за изпълнение постановената присъда от съда на Република Чехия
по реда на чл. 457, ал. 3 НПК.
Настоящият съд не може да
се съгласи с преценката на РС – Видин, защото тя игнорира същественото правно
значимо обстоятелство, че присъдата, която не е постановена от РС – Видин, е на
съд на държава – членка на Европейския съюз и за да бъдат зачетени нейните
последици, не се налага непременно да е било проведено производство пред
български съд за признаването й или за приемане на изпълнението й.
Съгласно чл. 39, ал. 1 НПК,
когато трябва да се определя общо наказание за няколко престъпления, за които
има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е
съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила. Действително
в настоящия случай едната присъда, включена в молбата на осъдения и постановена
от чуждестранен съд, е била приета за изпълнение от Софийския градски съд. Правното
значение на последното обстоятелство обаче неправилно е изведено от Районния
съд – Видин, който е счел, че съдът, приел присъдата на съд на държава – членка
от ЕС, следва да се счита за съд, постановил последната влязла в сила присъда,
по смисъла на чл. 39, ал. 1 НПК. Подобно разбиране смесва несъвместими по своя
принципен характер правни института – този, свързан с признаването и
изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд (по Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета на ЕС) и този по
съобразяването на последиците от такава присъда (по Рамково решение
2008/675/ПВР на Съвета на ЕС). Рамковото решение 2008/909/ПВР предвижда
процедура за признаването и изпълнението на съдебни решения по наказателни дела
на държавите членки на ЕС, тъй като изпълнението на наказанието е елемент от
съдържанието на присъдата. Съгласно чл. 4, ал. 2 от НПК влязлата в сила
чуждестранна присъда, която не е призната по реда на българското законодателство,
не подлежи на изпълнение от органите на Република България. Това обаче не
изключва зачитането на нейните вторични правни последици. Основният акт, които
регулира материята за вземане предвид на присъдите, постановени от държавите – членки
на ЕС в хода на новообразувани наказателни производства, е Рамково решение
2008/675/ПВР на Съвета на ЕС от 24.07.2008 г., транспонирано от българската
държава в чл. 8, ал. 2 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 НК влязлата
в сила присъда, постановена в друга държава – членка на ЕС, за деяние, което
представлява престъпление по българския НК, се взема предвид във всяко
наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република
България. Това означава, че чуждата присъда поражда същите правни последици
като присъда, постановена от национален съд, независимо дали тези последици се
разглеждат от националното законодателство като въпрос на факт или на
процесуално или материално право. Без да е предвидена специална процедура, е
видно, че националният съд следва да провери дали присъдата е постановена срещу
същото лице, но за друго деяние, което е престъпление и по българския НК, а
след това да прецени какви нейни последици ще бъдат зачетени с оглед правната
квалификация на деянието за повторност, опасен рецидив, отегчаващи
обстоятелства, условно осъждане, определяне на общо наказание при съвкупност и
т.н. Съгласно чл. 3, пар. 1 на Рамковото решение 2008/675/ПВР предишната
присъда, постановено от съд на друга държава – членка, трябва да се вземе
предвид, както се вземат предвид предишните национални присъди и да й се
признаят последиците, съответни на тези по националните присъди. В този смисъл е решението от 21.09.2017 г. по
дело № С-171/16 г. на Съда на ЕС (Т.Б.). В това решение СЕС е посочил, че в
производство като главното, което е идентично на настоящото (за групиране на
наказания по чл. 25, вр. чл. 23 от НК), е приложимо Рамково решение
2008/675/ПВР, което има за предмет да се определи за изтърпяване едно общо
наказание лишаване от свобода, като се вземе предвид наказанието, наложено на
дадено лице от националния съд, и това, което е наложено с предишна присъда,
постановена от съд на друга държава – членка срещу същото лице за различни
деяния. На следващо място СЕС е отбелязал, че е недопустимо вземането предвид
на предишната присъда на чуждата държава – членка да бъде обусловено от
предварително провеждане на национална процедура по признаване на тази присъда,
каквато е процедурата, предвидена в чл. 463 и сл. от НПК (признаване и
изпълнение на присъда на чуждестранен съд). Цитираното решение на СЕС е
задължително за всяка юрисдикция, пред която се поставя подобен въпрос. Изтъкнатите
съображения в още по-силна степен са приложими за процедурата по чл. 453 и сл.
от НПК (трансфер на осъдени лица) – и без да е била проведена такава пред
национален съд, въпросът за това дали са налице предпоставките на чл. 25 НК за
групиране на наказанието, наложено от чешкия съд, с наказание, наложено по
присъда от български съд, следва да бъде разгледан, когато е поставен за
разглеждане в новообразувано производство пред българския съд.
Следователно, не определението
на СГС по н.ч.д. № 4592/19 г. поражда компетентността на българския съд да
съобрази последиците на присъдата на Окръжен съд – Пилзен в новообразуваното
производство за групиране на наказанията, а разпоредбата на чл. 8, ал. 2 НК.
Освен това въпросът за подсъдността следва да бъде решен еднакво за всички
случаи, в които следва да се съобразят последиците на присъда на съд на държава
– членка на ЕС, независимо дали е имало процедура по чл. 463 и сл. НПК, по чл.
453 и сл. НПК или изобщо не е била провеждана такава процедура пред български
съд. Това тълкуване на закона преодолява и имплицитно съдържащия се в
разбирането на Районен съд – Видин проблем Софийският градски съд, който има
специална компетентност да разглежда всички искания за трансфер на осъдени
лица, да извършва групиране на всички наказания, наложени по присъди на
съдилища на държави-членки на ЕС, дори когато престъпленията, предмет на
осъжданията, според българския си аналог са от предметната компетентност на
районен съд.
При това положение компетентният съд по
смисъла на чл. 39, ал. 1 НК да извърши проверка за наличието на предпоставките
за групиране на наказанието е съдът, чиято подсъдност се определя по правилата
на подсъдността за престъпления, извършени в чужбина. В настоящия случай
съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 НПК това е съдът по местоживеене на лицето, тъй
като то е български гражданин. Този съд, видно от справката за съдимост на
осъдения, е Районен съд – Видин.
С оглед изложените съображения
възниква спор за подсъдност между Районен съд – Видин и СГС, който на основание
чл. 44, ал. 1 НПК следва да бъде решен от Върховния касационен съд.
Мотивиран от тези
съображения, съдията - докладчик
Р
А З П О Р Е Ж Д А М :
ПОВДИГАМ спор за подсъдност между
Софийския градски съд и Районен съд – Видин.
ИЗПРАЩАМ
делото на Върховния касационен съд по компетентност.
Прекратявам съдебното производството
по н.ч.д. № 2254/20 г. на СГС.
Разпореждането
не подлежи на обжалване и протест.
Съдия - докладчик: