РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Пловдив , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариета Бл. Бедросян
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело №
20205300102024 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ.
Ищецът А. (Р.) В., с ЕГН **********, *** гражданин, постоянно пребиваващ
в РБ, на адрес: ***, чрез адв. Л.Л., е предявил срещу ответника Прокуратура
на Република България обективно кумулативно съединени осъдителни искове
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди в размер
на общо 9 054 лв. – пропуснати ползи за периода *** г. – ***, поради
невъзможността да започне работа във фирма „***“ ЕООД, ***, и на
неимуществени вреди в размер на 65 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 05.05.2018 г. до окончателното плащане, както и направените по
делото разноски.
Твърди, че е *** гражданин, роден на *** г. в ***, като от средата на ***
живее в гр. П. и е придобил правото на постоянно пребиваващ в РБ с ЛНЧ
1
***. В *** общност е известен с бащиното си име А. Р. и винаги се е ползвал с
добро име и уважение, имал много познати и приятели ***, с които се
събирали в ресторант „*** къща” в П.
В началото на *** г. заживял на семейни начала с К.Н.Т., като от съвместното
им съжителство на *** г. се родила дъщеря им М.К.Т., а към настоящия
момент - М.А.В., съгласно Акт за раждане № ***
Ищецът има специалност „***“ и със собственика на „***” ЕООД се
договорил да започне работа в автосервиза на фирмата на *** г. На същата
дата, около 13.00 ч. се намирал в посочения автосервиз, където изчаквал да се
изготви и да подпише трудов договор, за да започне работа като ***, но в това
време бил задържан от полицията и отведен в IV РУ на ОД на МВР - П.,
където със Заповед per.№ 441зз-8/*** г. по ЗМ № 28/2016 г. бил задържан за
24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР като извършител на
престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК.
С Постановление от 13.01.2016 г. по ДП № 28/2016 г. по описа на IV РУ на
ОД на МВР - П. на ищеца било повдигнато обвинение, за това че на *** г. в
г.П. е извършил действия с цел да възбудя или удовлетворя полово желание
без съвкупление по отношение на лице ненавършило *** - М.К.Т., ***, което
съставлява престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, т.е. за тежко умишлено
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години, а с
Постановление от 13.01.2016 г. на РП.-П. бил задържан за срок от 72 ч.
По искане на РП.-П. с протоколно определение от 15.01.2016 г. по ч.н.д.№
290/15.01.2016 г., ПРС, V н.с., съдът наложил на ищеца мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, като определението е потвърдено с
Определение № 74/19.01.2016 г. по в.ч.н.д.№ 110/2016 г., ПОС, а
последващото искане на ищеца по чл. 65, ал. 1 от НПК за промяна на взетата
мярка за неотклонение „Задържане под стража” е оставено без уважение с
определение по ч.н.д.№ 1399/2016 г., ПРС, III н.с., потвърдено с определение
по в.ч.н.д.№ 710/2016 г., ПОС.
Именно с тези действия държавното обвинение е осуетило възможността на
ищеца да започне работа по трудово правоотношение с „***” ЕООД, ***, с
месечно брутното трудово вънаграждение в размер на 600 лв.
2
На 28.06.2016 г. РП.-П. внесла в съда обвинителен акт по чл. 149, ал. 1 от НК
срещу ищеца, като е образувано н.о.х.д.№ 4032/2016 г., ПРС,1 н.с., но с
разпореждане от 01.07.2016 г. съдията - докладчик прекратил производството
и върнал делото за доразследване, поради липса на посочени в обвинението
каквито и да е факти относно фактическите обективни и субективни признаци
на деянието.
На 18.10.2016 г. Районна Прокуратура -П. отново внесла в съда обвинителен
акт срещу ищеца за престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, като е образувано
н.о.х.д.№ 6502/2016 г., ПРС, 1 н.с., а с определение от 21.10.2016 г.,
потвърдено с определение № 1274/14.11.2016 г. по в.ч.н.д.№ 2448/2016 г.,
ПОС, съдът отново отказал да измени наложената му мярка за неотклонение
„Задържане под стража”.
В хода на съдебното производство по н.о.х.д.№ 6502/2016 г., ПРС, 1 н.с., с
определение от *** съдът изменил мярката за неотклонение на ищеца от
„задържане под стража” в „домашен арест”, а с Присъда № 111 от *** го
признал за невинен по повдигнатото му обвинение в извършване на
престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, като мярката му за неотклонение била
изменена от „домашен арест” в „подписка”.
Непосредствено след това на 11.04.2017 г. ищецът започнал работа във фирма
„***” ЕООД на длъжност „***“.
Оправдателната присъда била протестирана от РП.-П., като по образуваното
в.н.о.х.д.№ 805/2017 г., ПОС, е постановено на 15.06.2017 г. решение, с което
присъдата е отменена, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на ПРС. Образувано е н.о.х.д.№ 3845/2017 г., ПРС, XXII н.с., и с Присъда №
105 от 19.04.2018 г. ищецът отново бил признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение, като присъдата не е протестирана и е влязла в
сила на 05.05.2018 г.
Следствие подадена информация от ответника до медиите е станало публично
известно съдържанието на повдигнатото на ищеца обвинение и наложената
му мярка за неотклонение, като на 15.01.2016 г. са публикувани множество
статии в електронни медии - в ***.; в www.***; в www.***; в www.***; в
www.***; в www.***; в www.***. По този начин цялата *** общност в
3
България била информирана както за тежкото престъпление, което ищецът е
„извършил”, така и за лицето, което го е извършило (*** с инициали А.Р.).
„Благодарение” на информацията, подадена от РП.-П., в електронните медии
ищецът бил наречен с обидните квалификации - „педофил”, „изверг” както и
че се е „гаврил” с детето си.
Образуваното наказателно производство се отразило много негативно върху
личността на ищеца, тъй като след повдигане на обвинението за блудство ***
общност го приела за престъпник, който се е гаврил с детето си, и го
игнорирала, като категорично ***те отказвали всякакви контакти и
комуникация с ищеца. По този начин той останал без приятели и среда, с
помощта на която да може да преодолее по-лесно причинените му душевни
страдания, както и без финансова подкрепа, за да може да оцелее физически в
затвора, като единствено сестра му и племенницата му се погрижили за него.
Търпяната от ищеца мярка за процесуална принуда „задържане под стража” в
досъдебното и в съдебно производство от *** г. до ***, т.е. 13 месеца и 27
дни, му нанесла непоправими негативни последици в психически и физически
план. При излизането си от ареста ищецът бил значително отслабнал, много
притеснен, физически изтощен и отчаян, без перспектива за бъдещето. Ето
защо счита, че вредите от взетите мерки за процесуална принуда –
„задържане под стража“ и „домашен арест“, продължили от *** г. до *** или
14 месеца и 24 дни, и „подписка“ - от *** до 05.05.2018 г., следва да бъдат
отчетени при определяне на по-висок размер на обезщетението за понесените
от ищеца неимуществени вреди.
Водените няколко наказателни производства се отразили негативно върху
емоционалния му живот, психиката и душевния му мир, като му причинили
непрекъснат стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда и наказание
„лишаване от свобода“. Ищецът прекъснал изградени и съществуващи от
години социални контакти е близки, приятели и познати, бил принуден да
търпи отчуждението и пренебрежението на околните, като все още не е
преодолял негативното си психическо състояние, което го кара да се затваря в
себе си, да става постоянно тъжен и умислен и затова да ограничава
социалните си контакти. Ищецът изпитва постоянно вътрешно напрежение,
което генерира междуличностни конфликти с близките му, а силният медиен
4
и обществен отзвук от воденото срещу него наказателно производство
предизвиква допълнителен стрес и емоционален дискомфорт, срам и
притеснение, дискредитирало го сред *** диаспора и подронило авторитета
му. Това психическо състояние той не е преодолял и към момента, като се
стряска и „блокира” при вида на полицейски автомобил или полицай по
улицата; страхува се да мине в близост до полиция и съд, тъй като изпитва
панически страх, че може отново да бъде задържан.
Освен описаните неимуществени вреди ищецът понесъл и имуществени
такива, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да започне
работа в „***” ЕООД, с което бил в преддоговорни отношения с договорено
месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лв. За периода от *** г. до
*** – датата на промяна на мярката му за неотклонение от „домашен арест” в
„подписка”, или общо 14 месеца и 24 дни, договорената месечна заплата, с
която се е обеднил ищеца, е в размер на общо 9054 лв.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата
на РБ да му заплати сумата 65 000 лв. - обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, ведно със
законната лихва, считано от 05.05.2018 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 9 054 лв. - имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи
от невъзможността да започне работа в „***” ЕООД, ***, през периода *** г.
- ***, ведно с направените разноски по делото.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба, в уточняваща
молба и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на
твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответникът Прокуратурата на Р България – София, бул. Витоша 2, чрез
Окръжна прокуратура – Пловдив, е подал отговор, в който заявява, че искът
за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан и го оспорва както по
основание, така и по размер.
Твърди, че не е доказано от ищеца кумулативното наличие на всички
елементи на фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ и не е налице пряка причинна връзка между твърдените и
претендирани от ищеца неимуществени вреди и действията на
5
Прокуратурата, която не носи отговорност за начина, по който е бил задържан
ищеца. Въпреки медийната разгласа, никъде в публикациите не са отразени
данни за самоличността на извършителя, като наред с това прокуратурата не
следва да носи отговорност за действията на трети лица и техните коментари
и публикации в медийното пространство.
Алтернативно счита, че искът от 65 000 лв. е прекомерно завишен по размер и
не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземе предвид
приемливият срок от около 2 г., в рамките на който се е развило досъдебното
и съдебното производства.
Оспорва претенцията за имуществени вреди, която счита за изцяло
недоказана и безпочвена, както и акцесорното вземане за лихви.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 5, ал. 1 от
ЗОДОВ да отхвърли исковете или алтернативно да намали претендираните
обезщетения, съобразно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.
Прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
адвокатския хонорар, заплатен от ищеца. Съображения в тези насоки излага в
отговора и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си не
ангажира доказателства.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл.
235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор за факти, а и от приложеното н.о.х.д.№ 4032/2016 г.,
ПРС, 1 н.с., преобразувано в н.о.х.д.№ 6502/2016 г., ПРС, 1 н.с.,
преобразувано в н.о.х.д.№ 3845/2017 г., ПРС, 22 н.с., ведно с ДП № 28/2016 г.
на IV РУ на МВР – Пловдив, пр.пр.№ 330/2016 г. на РП.-П., се установява, че
на *** г. ищецът А. Р. В. е бил задържан със Заповед per.№ 441зз-8/*** г. по
ЗМ № 28/2016 г. на ОД на МВР - П. за 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, а с Постановление от 13.01.2016 г. на РП.-П. е бил задържан за срок от
72 ч. и му е повдигнато обвинение, за това че на *** г. в гр. П. е извършил
действия - опипвал по коремчето и крачетата М.К.Т., проникнал с пръсти в
6
ануса на М.К.Т., с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвъкупление по отношение на лице, ненавършило *** – М.К.Т., ***, -
престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, за което му е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ с протоколно определение от
15.01.2016 г. по ч.н.д.№ 290/2016 г., ПРС, 5 н.с., потвърдено с Определение №
74/19.01.2016 г. по в.ч.н.д.№ 110/2016 г., ПОС.
Последващото искане на ищеца по чл. 65, ал. 1 от НПК за промяна на взетата
мярка за неотклонение „Задържане под стража” е оставено без уважение с
определение по ч.н.д.№ 1399/2016 г., ПРС, III н.с., потвърдено с определение
по в.ч.н.д.№ 710/2016 г., ПОС.
На 28.06.2016 г. е внесен в съда от РП.-П. обвинителен акт по чл. 149, ал. 1 от
НК срещу иищеца А.В. и е образувано н.о.х.д.№ 4032/2016 г., ПРС, 1 н.с.,
прекратено с разпореждане от 01.07.2016 г. на съдията - докладчик и върнато
на РП.-П. за доразследване. На 18.10.2016 г. РП.-П. отново е внесла в съда
обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, като е
образувано н.о.х.д.№ 6502/2016 г., ПРС, 1 н.с.
С определение от 21.10.2016 г. по н.о.х.д.№ 6502/2016 г., ПРС, 1 н.с.,
потвърдено с определение № 1274/14.11.2016 г. по в.ч.н.д.№ 2448/2016 г.,
ПОС, съдът отново е отказал да измени наложената на ищеца мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, а това е станало с последващо
определение от ***, като мярката за неотклонение на ищеца е изменена от
съда от „задържане под стража” в „домашен арест”.
С Присъда № 111/*** по н.о.х.д.№ 6502/2016 г., ПРС, 1 н.с., ищецът АГ. В. е
признат за невинен и е оправдан по така повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, мярката му за
неотклонение е била изменена от „домашен арест” в „подписка”. Присъдата е
протестирана от РП.-П. и с Решение № 186/15.06.2017 г. по в.н.о.х.д.№
80582017 г., ПОС, е отменена, като делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав.
При новото разглеждане е образувано н.о.х.д.№ 3845/2017 г., ПРС, 22 н.с.,
като с Присъда № 105/19.04.2018 г. ищецът АГ. В. отново е признат за
невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
7
149, ал. 1 от НК. Присъдата не е протестирана и е влязла в сила на 05.05.2018
г.
От изпратените от ОС „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив документи (л.
79 – 93) се установява, че по време на престоя на ищеца в Арест – гр. Пловдив
през периода от 13.01.2016 г. до 16.06.2016 г., когато е приведен в Затвора –
Пловдив, е имал само стоматологични оплаквания, за които са били
извършени 2 прегледа – на 18.02.2016 г. и на 13.06.2016 г., и му е била
назначена антибиотична терапия.
При престоя на ищеца в Затвора – Пловдив през периода 17.06.2016 г. –
17.03.2017 г. същият не е имал здравословни оплаквания, освен от силно
главоболие, за което е бил прегледан на 09.10.2016 г. от д-р К., която му е
изписала Аналгин и Парацетамол, според Постановление от 13.10.2016 г. на
РП.-П., като в Затвора – Пловдив няма налична информация за искане от
страна на Х. В. – сестра на ищеца, за лечението му.
От представеното удостоверение за раждане на М.А.В., ***, издадено на ***
въз основа на Акт за раждане *** на Район ***, се установява, че ищецът е
баща на детето М., при майка К.Н.Т., ***.
Ищецът е сключил с „***“ ЕООД – Пловдив Трудов договор № *** за
неопределено време за длъжността „***“ с месечно трудово възнаграждение в
размер на 600 лв., видно от приложения договор.
По делото са разпитани свидетелите Т.Б.М. и Х. В. и С.А., показанията на
които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, но
при условията на чл. 172 от ГПК за последните две свидетелки, предвид
близката им родствена връзка с ищеца и възможната им заинтересованост от
изхода на спора. От кредитираните гласни доказателства се установява, че
свид. М. и иищеца А.В. са колеги повече от 5 г. – „работим заедно, като ***
в автоелектросервиз „***“. Фирмата се казва „***“. Януари месец
А.започна пробно да работи в сервиза и когато трябваше да започне по
договор, го арестуваха. Уговорката беше да започне на нормалната заплата
от 600 лв. Бях на работа, когато дойдоха и арестуваха А., за това той не
започна работа в сервиза. Като го освободиха от затвора, А. дойде и отново
започна работа при нас в сервиза, вече беше на трудов договор. …Дойде
8
полицейска кола с цивилни служители, които задържаха А. В началото ние
нямахме понятие за какво става въпрос. От колеги и от други хора
разбрахме, че е задържан за някакви семейни проблеми. Говореше се, че А.
уж е блудствал със собственото си дете, но това не беше вярно. Мисля, че
познавам достатъчно добре А. и как се държи с детето си и затова считам,
че не е било възможно това, в което го обвиняват. Считах, че не е блудствал
с детето. …Отношенията ни са колегиални, но го чувствам и като приятел,
от доста време сме колеги. Отношенията на А. с шефа са на професионално
ниво, …Клиентите, които идват в сервиза, се държат съвсем нормално с
колегата ми А..
…2016 г. имаше много сняг и беше много студено по това време. Две седмици
преди да го арестуват, той започна работа пробно в сервиза. Аз съм в
сервиза и чух, че имаше уговорка със счетоводителката. Неволно чувах
нещата. Чух като говориха с шефа. Чух разговор на счетоводителката с
шефа за заплата на А. …Сервизът ми 2016г. беше на бул. *** срещу ***“ и
бензиностанция „***“.
От показанията на сестрата и на племенницата на ищеца – свидетелките Х. и
С., се установява, че на *** г. АГ. В. „беше обвинен в блудство с
малолетната си дъщеря. …Задържането на брат ми продължи от *** г. до
края на м. април 2017г., в това число и времето, в което беше под „Домашен
арест“. Брат ми беше задържан в ареста. Ходих му на свиждане. През
седмица, когато имахме право да го виждаме, ходихме всеки път. Брат ми
беше затворен в себе си, опитахме да говорим с него, той не говореше, беше
притеснен, стресиран и все се питаше защо така, какво се случва, какво
направих. Учудваше се кой измисли това и кой го обвини, защото никога
нищо такова не е имало. По време на свижданията брат ми плачеше пред
мен и се оплакваше, защото получи силно главоболие, защото в ареста спяха
на светнати лампи и очите го боляха. Поискахме да се срещне с лекар в
ареста, изписаха му лекарства и ние ги занесохме. … Брат ми беше
стресиран, изнервен, а преди това беше спокоен човек. Лично съм чела и
ревала, заради публикациите, които излезнаха за брат ми. Беше наречен
„изверг“, „педофил“. Имаше публикации в „***“, в „***“, в „***“. Не всичко
споделях с него, за да го предпазя.
9
Преди ареста брат ми имаше много приятели – ***, всяка вечер почти се
събираха в „*** къща“, но тя вече не съществува. Всичките му приятели се
отдръпнаха от брат ми, след като го арестуваха. Отдръпнаха се от мене
дори, не само от него. След промяната на мярката на брат ми, той дойде да
живее при мене.
След като излезе брат ми от Затвора, беше тъжен, изнервен, затворен в
себе си. Много пъти се опитах да говоря с него дали нещо се е случило вътре,
докато е бил в затвора. Той отказва да споделя каквото и да е, вече няма
вяра, няма доверие на нищо, има страх от изказване на каквото и да е
мнение, от споделяне. Ние живеем в ***, който е затворен, и когато дойде
полиция, той се страхува, че едва ли не всеки път идват за него да го
арестуват. Всеки път, когато ходихме на свиждане в затвора, носех на
брат ми и храна, и пари, и цигари, включително лекарства - лекарства и за
алергия, която разви вътре в затвора. Впоследствие от стреса той и в
момента не дочува добре, зъбите му окапаха, очите го болят постоянно,
постоянно има главоболие. Опитах да го изпратя на психолог, но той
отказа, не искаше да говори с никой. Аз лично подадох след задържане на
брат ми сигнал до *** консул в гр. С., от който получих отговор, че след
като Районната прокуратура го е задържала и го е обвинила в
престъпление, значи той е виновен и нищо не може да се направи.
От деня на задържането си и след освобождаването му до днес брат ми
няма никаква връзка и отношения с К. От м. август 2018 г. дъщеря му
М. живееше при брат ми до миналата година - м. Септември 2020г. Без
майка си живееше през цялото време с брат ми и с нас. Отношенията баща
и дъщеря са добри. В момента детето е при майката и брат ми не знае те
къде се намират. Направи многократно опити да ги намери брат ми, но не
може, телефоните, които са имали, вече не отговарят. Той е родител и
това, че не може да се свърже с детето си, не му се отразява добре, беше
му тъжно, че не го вижда.
Имахме много кратко време да се виждаме с брат ми, когато ходихме на
свиждане в затвора. Не сме коментирали с него обвинението - кой го е
повдигнал, защо…. К.и детето не са ходили никога на свиждане на брат ми в
ареста.
10
Когато ходихме на свиждане на моя брат, той тогава ме питаше за дъщеря
си, но ние нямахме никаква връзка с майката и детето и нямахме никаква
информация. Брат ми искаше да знае как е детето, как се чувства. Не се
чувстваше добре от това, че нямаше информация за това какво се случваше
с дъщеря му. В публикациите, които четях за брат ми, той беше споменат с
инициали „А.Р.“ и понеже беше известен в нашата общност като А. Р.,
всички разбраха за кой става въпрос. Считам, че информацията е била
предоставена от страна на Прокуратурата, защото няма откъде другаде
да бъде научена. Единият от приятелите на брат ми беше Г., който е
собственик на къщата, О., А., К... Бяха доста хора и не всички мога да ги
назова по име. Брат ми живееше под наем и след задържането му ние
освободихме жилището. Затова като го освободиха, той дойде да живее
при мен. Брат ми отиде на лекар за главоболието, изписаха му лекарства,
посещаваше и зъболекар. Наложи се да му махнат доста зъби, защото те
вече не ставаха за нищо.“ (свид. Х. В.).
Според свид. С.А., „Вуйчо ми беше задържан на ***г. Имаше образувано
срещу него наказателно производство. Не може да се забрави такова нещо.
Няколко часа след задържането на вуйчо ми във всички медии това беше
ясно. В статията пишеше, че е задържан *** г. ***с инициали „А.Р.“ за
престъпление блудствени действия с малолетна, с дъщеря му. В „***“ беше,
в „***“, в „***“, в „***“ също. Вуйчо ми е добър човек, ползваше се с добро
име, всички го уважаваха. Винаги се събираше с други *** в „*** къща“.
Всяка вечер бяха заедно.
Веднага, след като го освободиха ареста, вуйчо ми дойде да живее при нас,
сключи договор за работа като *** във фирма „***“. Още в същия ден,
когато го задържаха, трябваше да му се пуска договор и да започне работа
в тази фирма. Мисля, че някъде около 600-700 лв., нещо такова му е било
обещано възнаграждението. Винаги съм посещавала заедно с майка ми вуйчо
ми в ареста. Когато сме имали право, сме ходили всеки път. Когато ходихме
на свиждане, вуйчо ми беше подтиснат, с нас не говореше нищо какво се е
случило за обвинението. Повтаряше непрекъснато, че не го е извършил това,
в което го обвиняваха, и ние с майка ми бяхме сигурни в това, защото го
познаваме.
11
Вуйчо ми се оплакваше в ареста от постоянна болка в главата, от това, че
постоянно светят лампите, няма ден, няма нощ. Получи алергия, беше
обринат целият. Получихме одобрение от лекар да вкараме лекарства за
алергията, за главоболието. Още вътре в ареста започнаха да му падат
зъбите, вече почти няма зъби, наложи се да ги вади. Предполагам, че го е
преглеждал лекар в ареста вуйчо ми, защото ни казаха какви лекарства да
му вземем.
Когато задържаха вуйчо ми с постоянна мярка в съда, аз не присъствах в
залата, тъй като бях на работа. Майка ми присъстваше, тя ми съобщи по
телефона. Цялата *** общност се отдръпна от брат ми, даже майка ми се
е обаждала на ***я консул, но той категорично е отказал да направи
каквото и да е щом вуйчо ми е обвинен в такова престъпление. За всички ***
той вече беше виновен. Не си спомням точната дата, когато вуйчо ми беше
освободен от ареста. Мисля, че беше март месец, но не си спомням
годината. Помня датата на задържането. Помня, че беше понеделник,
прибрах се от работа към 18:00 ч. се обади шефът му, при който трябваше
да започне работа, и каза, че вуйчо ми е задържан от полицията. Дори не
знаехме в кое районно е задържан. Мислихме, че е по адресна регистрация,
започнахме да го търсим първо в Шесто РУ. Там ни казаха, че няма такъв
задържан. Човекът от информацията започна да звъни по други районни и
тогава разбрахме, че вуйчо ми се намира в Четвърто РУ.
Сигналът срещу вуйчо ми беше подаден от бабата на дъщеря му по майчина
линия. Казва се В. Жената, която беше майка на дъщеря му, и дъщеря му не
идваха да виждат вуйчо ми в ареста. Идваха само на някои от делата,
които се водиха, но имаше и такива, на които не идваха и никой не знаеше
къде са изобщо.
От вуйчо ми знам, че щеше да започне работа като *** със заплата от 600-
700 лв. Ние сме много близки и от него знам тази информация. След като
излезе от ареста, вуйчо ми вече не ходеше на тези събирания в „*** къща“.
Не мога да кажа колко време, след като го освободиха, тя продължи да
функционира. След като приключи всичко със задържането и с домашния
арест, вуйчо ми веднага започна работа и ходеше само от къщи до работа и
от работа до вкъщи, не излизаше никъде. Вуйчо ми ходи при личния си лекар,
12
тъй като се оплакваше от болки в ушите, от постоянна болка в главата и
му изписаха лекарства, но въпреки това и досега има проблем вече със слуха.
Оплакванията започнаха по времето, в което вуйчо ми беше в ареста. Вуйчо
ми и сега не продължава да контактува с приятелите, които имаше преди
задържането си. Контактува само с мен, с майка ми и с колегата си, с
който работи заедно“.
По делото са приложени на л. 30 – 36 разпечатки от статии в електронни
медии във връзка с обвинението на ищеца от РП.-П. в блудство с 10-
годишната му дъщеря и взетата спрямо него мярка за неотклонение, както и
коментари към тях - в www.***, в www.***, в www.***, в www.***, в
www.***, в www.***, в www.***.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи:
Предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ са процесуално ДОПУСТИМИ, а разгледани по същество са
доказани по основание и ЧАСТИЧНО по размер.
Отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, по ЗОДОВ е
специална по отношение на деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД,
като разпоредбите на последния закон се прилагат субсидиарно само за
неуредени въпроси, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Според чл. 1 и чл. 2 от
ЗОДОВ, отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, се
ангажира в две хипотези: за вреди от незаконни актове, действия или
бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност и за вреди, причинени от дейността
на правозащитните органи - дознанието, следствието, прокуратурата и съда.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна и възниква при
наличието на предвидените в този закон предпоставки, без да е необходима
вина у съответното длъжностно лице, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, а още по-
малко тази вина се предполага, за разлика от деликтната отговорност по чл.
45, ал. 2 от ЗЗД.
В конкретния казус няма спор, че от страна на ответника Прокуратурата на
РБ, чрез РП.-П. е било образувано ДП № 28/2016 г., пр.пр.№ 330/2016 г.,
13
срещу ищеца А. Р. В. за това че на *** г. в гр. П. е извършил действия -
опипвал по коремчето и крачетата дъщеря си М.К.Т., проникнал с пръсти в
ануса й, с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвъкупление
по отношение на лице, ненавършило *** – М.К.Т., ***, (сега М.А.В.), което
съставлява престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, и за което му е взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, изменена от съда в „Домашен
арест“ с определение от ***, като с Присъда № 111/*** по н.о.х.д.№
6502/2016 г., ПРС, 1 н.с., ищецът е признат за невинен и е оправдан по така
повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 149, ал. 1 от
НК, а мярката му за неотклонение е изменена от „домашен арест” в
„подписка”. След протестиране на присъдата обаче от страна на РП.-П. с
решение по в.н.о.х.д.№ 80582017 г., ПОС, тя е била отменена и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който с Присъда №
311/30.11.2016 г. по н.о.х.д.№ 3845/2017 г., ПРС, 22 н.с., отново е признал
ищеца за невиновен в това, да е извършил престъплението по чл. 149, ал. 1 от
НК, в което е бил обвинен от РП.-П. по същото дело, като присъдата е влязла
в сила на 05.05.2018 г.
Ето защо, са налице извършени от ответника като държавен орган деяния
(действия) спрямо ищеца, които са незаконосъобразни, тъй като с влязла в
сила присъда той е признат за невинен и е оправдан от така повдигнатото и
поддържано РП.-П. обвинение в извършване на престъпление. В случая
наказателното преследване на ищеца не е продължило необосновано дълго, а
е приключило в сравнително разумен срок от около 2 години и пет месеца,
считано от задържането му на *** г. до влизане в сила на оправдателната
присъда.
Въпреки това, от ангажираните писмени и гласни доказателства се
установява, че в резултат на незаконното обвинение на ищеца в извършване
на престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК по отношение на малолетната му
дъщеря М., е било дискредитирано доброто му име и авторитета му в
обществото като цяло, а също и в *** общност в България, която като „*** с
инициали А.Р.“ разпознала именно ищеца А. Р., тогава на ***, който бил
наричан в медиите с обидни и грозни калификации - „педофил”, „изверг”,
който се „гаврил” с детето си. Приятелите и познатите на ищеца *** го
избягвали и игнорирали, като той останал без подкрепа и среда, с помощта на
14
която да може да преодолее по-лесно причинените му морални страдания, с
изключение на сестра си и на племенницата си – свид. Х. В. и С.А..
Наказателното производство се отразило изключително негативно върху
емоционалния живот и психиката на ищеца, като му причинило непрекъснат
стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда; бил принуден да търпи
отчуждението и презрението на околните и затова се затворил в себе си,
станал тъжен и умислен; изпитвал вътрешно напрежение, а силният медиен и
обществен отзвук от наказателното производство предизвикал допълнителен
стрес и емоционален дискомфорт, срам и притеснение, дискредитирало го
сред *** диаспора и накърнило името и авторитета му.
Освен това, търпяната 13 месеца и 27 дни от ищеца мярка за процесуална
принуда „задържане под стража” през периода *** г. - *** му нанесла
сериозни негативни последици в психически и във физически план -
значително отслабнал, бил много притеснен, физически изтощен и отчаян, без
перспектива за бъдещето; появили се здравословни проблеми – парадонтоза,
силно главоболие, за които приемал медикаменти.
Наред с това, от събраните и неоспорени писмени и гласни доказателства се
установява, че ищецът е претърпял и имуществени вреди – пропуснати ползи,
изразяващи се в неполучени трудови възнаграждения от „***“ ЕООД през
периода на задържането му, където е следвало да започне работа и къде е
постъпил веднага след изменение на мярката му неотклонение като *** с
месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лв.
При тези фактически обстоятелства съдът намира, че е налице хипотезата на
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на безвиновната, гаранционно-
обезпечителна отговорност на държавата за репариране на причинените на
ищеца преки имуществени и неимуществени вреди от органите на
Прокуратурата на Република България, които са в причинна връзка и в
резултат на повдигнатото и поддържаното срещу него обвинение в
извършване на посоченото по-горе престъпление, за което е бил оправдан от
съда с влязла в сила присъда, поради което предявените искове за
обезщетяване на вреди са доказани по основание.
Относно размера на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
обезщетяване на неимуществените вреди съдът намира, че предвид естеството
15
и интензитета на отрицателните последици в емоционално и психическо
отношение, които е претърпял ищецът вследствие неправилното му
привличане под наказателна отговорност, а също и с оглед вида и характера
на обвинението в извършване на блудство с малолетната му дъщеря, както и
продължителността на наказателното производство, което е приключило в
разумен срок, следва да се присъди обезщетение в размер на 35 000 лв., като
до пълния предявен размер от 65 000 лв. искът се явява недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява също,
че в резултат на неправилното му подвеждане под наказателна отговорност
ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер на общо 8 900 лв. –
пропуснати ползи през периода *** г. – *** (14 мес. и 25 дни) от
невъзможността да упражнява професията си „***“ в „***“ ЕООД, където
работи и до сега. До пълния предявен размер от 9 054 лв. искът за
имуществени вреди се явява недоказан и неоснователен и следва да се
отхвърли.
Посочените обезщетения следва да се присъдят ведно със законната лихва,
считано от влизане в сила на оправдателната присъда на 05.05.2018 г. до
окончателното плащане.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца
внесената ДТ в размер на 10 лв., а на пълномощника му – адв. Л.Л. - сумата
1 847 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – гр. София, бул. Витоша 2,
да заплати на А. (Р.) В., с ЕГН **********, *** гражданин, постоянно
пребиваващ в РБ, на адрес: ***, със съд. адрес: ***, чрез адв. Л.Л., на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди
лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
16
непрекъснат стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда; станал
обект на отчуждение и презрение на познатите си; затворил се в себе си;
станал тъжен и умислен; изпитвал вътрешно напрежение, срам и
притеснение; дискредитирано било сред *** диаспора доброто му име и
авторитета му, в резултат на повдигнатото и поддържаното срещу него
обвинение в извършване на престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК по
отношение на малолетната му дъщеря М.А.В., за което е оправдан от съда с
влязла в сила Присъда № 311/30.11.2016 г. по н.о.х.д.№ 3845/2017 г., ПРС, 22
н.с., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2018 г. до окончателното
плащане, като до пълния предявен размер от 65 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – гр. София, бул. Витоша 2,
да заплати на А. (Р.) В., с ЕГН **********, *** гражданин, постоянно
пребиваващ в РБ, на адрес: ***, чрез адв. Л.Л., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ сумата 8 900 лв. (осем хиляди и деветстотин лева), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи през
периода *** г. – *** от невъзможността да упражнява професията си „***“ в
„***“ ЕООД, поради наложената му мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по воденото срещу него наказателно производство, по което е
оправдан с влязла в сила Присъда № 311/30.11.2016 г. по н.о.х.д.№ 3845/2017
г., ПРС, 22 н.с., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2018 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата
10 лв. (десет лева) – внесена държавна такса, като до пълния предявен размер
от 9 054 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – гр. София, бул. Витоша 2,
да заплати на адв. Л. И. Л. от АК – Пловдив със сл. адрес: ***, на основание
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата 1 847 лв. (хиляда осемстотин
четиридесет и седем лева) – адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
2-седмичен срок от връчването му на страната.
17
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
18