РЕШЕНИЕ
гр.С., ………………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І –во ГО, 11 състав в публичното заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря Й.П. и в присъствието на прокурора …………., като разгледа докладваното
от съдията гр.дело N: 11744 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по иск с правно основание чл.422 ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от В.П.Р. с ЕГН **********, чрез адв. К.П.,***-партер против „З.2.” ООД
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.”Н.”, бл.***, вх.*, ет.*, ап.** и К.Г.З. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че
ищцата предоставила на ответника „З.****” ООД-гр.С. парична сума в размер на
65 234лв., като на 02.04.2009г. първият ответник издал запис на заповед за
същата сума, с падеж на менителничния ефект – 18.04.2009г., авалиран от
ответника К. З.. Твърди се също, че ищцата претендирала вземането по ценната
книга по реда на чл.417 от ГПК, като в производството по образуваното
ч.гр.д.№26781/2009г. по описа на СРС била издадена съответна заповед за
изпълнение на паричното задължение, срещу която постъпило писмено възражение от
длъжниците в законоустановения двуседмичен срок, което мотивирало правния
интерес от предявяване на настоящата претенция. Като следствие от изложеното се
отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено,
че в полза на ищцата съществува вземане срещу солидарните длъжници – ответници
в настоящето производство, за сумата от 65 234лв., въз основа на запис на
заповед от 02.04.2009г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в производството ч.гр.д.№26781/2009г. по описа на СРС, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 21.05.2009г.
до окончателното изплащане, както и за направени в заповедното производство
разноски в размер на 2 642,02лв.
Ответниците „З.и ****”
ООД, гр.С. и К.Г.З. не са депозирали писмени отговори в предоставените им
срокове.
В о.с.з. на
08.05.2012г. ответникът К.З., чрез пълномощника си ангажира становище, според
което оспорва исковата претенция. Твърди, че не е подписал процесния запис на
заповед като авалист и представляващ издателя.
Съдът, след като
прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните с оглед
разпоредбата на чл.235 от ГПК приема за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно
е между страните и това се установява от приложеното гр.д.№ 26781/2009г. по
описа на Софийски районен съд, 55 състав, че ищецът е депозирал пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу „З.****”
ООД, гр.С. и К.Г.З., за сумата от 65 234,00 лева, дължима от тях солидарно
въз основа н
а издаден на 02.04.2009 г. от дружеството запис на заповед,
авалиран от К.Г.З.. Установява се също така, че за претендираното вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.07.2009г. С
Определение от 12.10.2009г. е указано на заявителя – ищец в настоящето
производство, че може да предяви иск за установяване на вземането си, на
основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило в законоустановения двуседмичен
срок възражение от длъжниците. Установителната искова претенция е предявена в
едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК. С оглед тези обстоятелства съдът я
намира за допустима.
В
образуваното производство по предявения установителен иск ищеца следва да
докаже факта, от който произтича вземането, а длъжникът възраженията си срещу
вземането. Ищецът претендира вземане по запис на заповед, издаден на
02.04.2009г. в гр.С.. При наличието на всички изискуеми реквизити за записа на
заповед формално той има качеството на менителничен ефект. Записът на заповед е
формална сделка, чието задължително съдържание е императивно определено от
законодателя и е условие за валидността на акта. Липсата на задължителен
реквизит на записа води до извод за липса на валидно менителнично
правоотношение, което от своя страна води до нищожност на записа на заповед, до
липса на валидно възникнало задължение. Процесният запис на заповед съдържа всички реквизити по чл.535 от ТЗ. Съдържа
наименованието "запис на заповед", както в заглавието си, така и в
контекста на акта. Издателят на записа на заповед „З.и ****” ООД-гр.С. се е
задължил безусловно да заплати на ищцата В.П.Р. сума в размер на 65 234,00лева.
Посочена е дата на падеж – 18.04.2009г., дата и място на издаване – 02.04.2009г.,
в гр. С., ул.”Ш.П.”, №**, вх.1, ет.1, което е определено и за
място на плащане. Положен е подпис на издателя - „З. ****” ООД-гр.С., чрез
представляващия го К.Г.З.. Върху лицевата страна на записа на заповед, след
менителничното волеизявление, е положен подпис от К.Г.З., който е авалирал
менителничното задължение, при условията, при които е поето. При това е
възникнало валидно менителнично поръчителство.
Записът на
заповед е обикновена форма на менителничното задължение и създава задължение на
издателя пред всеки легитимиран поемател. С оглед разпоредбата на чл.485, ал.1
от ТЗ, съответно по вид, съдържание и предпоставки за принудително
осъществяване като обезпеченото задължение, се е породило и за авалиста. В
съответствие с разпоредбата на чл. 513, ал.1 от ТЗ, той отговаря солидарно с
издателя на менителничния ефект. За да е действителен записа на заповед не се изисква
да бъде изразена причината на задължението, нито тя се обуславя от условията,
които са уговорени между страните. Той представлява едностранно волеизявление,
абстрактна сделка и тази му характеристика не съдържа като съществен елемент за
издаването му основанието. Не предпоставя като условие за действителност
наличността на друга основна сделка с каузален характер, нито пък валидност на
правоотношението по каузалната сделка. Поради абстрактния характер на
менителничното волеизявление правата, които то поражда, са независими от
наличността на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения, във
връзка с които менителничният ефект е издаден. Действително, абстрактният
характер на сделката не означава пълно откъсване от повода, който е послужил за издаването му, и
въпреки че издателят не може да прави възражения по записа на заповед, свързани
с изпълнението на конкретната сделка във връзка с издаването му /неточно
изпълнение и др./, то той може да прави възражения за погасяване на вземането
чрез изпълнение по договора, за обезпечаване на задължението по който е издаден
записа на заповед и ако е издаден по такъв повод. В настоящият случай са
наведени в исковата молба доводи, че процесния запис на заповед обезпечава
изпълнение на задължение за връщане на предоставена на ответното дружество сума
в размер на 65 234лв., но не са направени от ответниците възражения за
погасяване вземането на ищеца по каузалната сделка, чрез изпълнение.
Недоказано
в производството по делото остана възражението на ответника К.З., че не е
подписал ценната книга, като представляващ търговеца, в качеството му на
издател, и лично като авалист, въпреки предоставената на страната възможност в
тази насока.
Преценявайки горният анализ, съдът намира, че се установи съществуващо в полза на ищцата В.П.Р.
вземане срещу ответниците „З. ****” ООД, гр.С. и К.Г.З. за сумата от
65 234,00 лв. по процесния запис на заповед. Не се установиха факти,
изключващи или погасяващи това вземане.
Предвид
изложеното, съдът счита, че следва да се признае за установено вземането на ищцата срещу ответниците, за
което е издадена заповед за изпълнение
по гр.д. №26781/2009г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав.
Предвид
изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на ищцата направените в исковото производство
разноски в размер на 3 055лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от В.П.Р. с ЕГН **********, чрез адв. К.П.,***-партер, че „З. *.” ООД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ж.к.”Н.”, бл.***, вх.*, ет.*, ап.** и К.Г.З. с
ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес *** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на ищцата В.П.Р.,
сумата от 65 234,00 лева, представляваща задължение по Запис на заповед,
издаден на 02.04.2009г. в гр.С., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.05.2009г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 15.07.2009г. по
гр.д. №26781/2009г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав, както и
присъдените в заповедното производство разноски в размер на 2 642,02лв.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, „З.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: