Решение по дело №7792/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13467
Дата: 8 юли 2024 г.
Съдия: София Георгиева Икономова
Дело: 20241110107792
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 13467
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ Р.., 128 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110107792 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от Е. Д. М. ЕГН ********** с адрес град София, ж.к.Д.., блок .., вход
А, етаж 2, АП.. против Р..-К.., с адрес град К.., ул.„Д.“ №.., представляван от председателя А
А, с правно основание чл.2в ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 20000 лева, за нарушено право на ЕС поради участие на ищеца в съдебно
заседание от 25.01.2024 г. /съобразно уточнението в о.с.з. от 18.06.2024 г./ по гр.д.№
529/2023 г. по описа на РС-К.. с белезници на краката.
В исковата молба се сочи, че в проведено на 05.02.2024 г. открито съдебно заседание
по гр.д.№ 529/2023 г. по описа на РС-К.., ищецът е бил с белезници на краката, което според
него е публично опозоряване и изтезание, при което са му причинени болки и са нарушени
негови правни очаквания. Аргументира становище, че тези действия противоречат на чл.1, 3
14, 17 и 18 от ЕКЗПЧ, чл.18, 20 и 67 от ДФЕС, чл.2, 3 4, 5 и 6 от ДЕС, чл.1, 4, 20, 21, 41, 53 и
54 от ХОПЕС.
Поддържа от това поведение на служители на ответника да е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, страх, отчаяние, безпокойство,
чувство на безнадежност и безизходица, които оценява на 20 000 лв.
В законоустановеният срок, ответникът РС-К.., е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск.
Ответникът признава, че пред него е висящо гр.д.№ 529/2023 г., по което страна е Е.
М. и че същият е участвал в открито съдебно заседание на 25.01.2024 г., в което е бил с
белезници на краката. Ответникът обаче уточнява, че Е. М. не е направил искане за сваляне
на белезниците, като в тази насока се позовава на протокола от о.с.з., който има
доказателствена сила за отразените в него действия на съда и на страните, съобразно чл.152
1
от ГПК. Позовава се на чл.17, ал.7, т.4 от Инструкция № И-1 от 30.09.2022 г. за
организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана“.
Обръща се внимание на понятието „изтезание“, което намира дефиниця в цитираната
инструкция, както и Регламент (ЕС) 2019/125, а именно като изтезание не може да се приеме
болката и страданието, които произтичат единствено от законни санкции и които са присъщи
на тези санкции или ги съпътстват.
В отговора на исковата молба ответникът излага подробно хронологията на процеса
по гр.д.№ 529/2023 г. на РС-К... В тази насока и доколкото се касае за висящ съдебен процес,
изразява становище за недопустимост на настоящия иск.
По същество навежда доводи за неоснователност на претенцията поради
обстоятелството, че МПГПП, на чиито разпоредби се позовава ищеца в исковата молба, не е
част от правото на ЕС.
На самостоятелно основание искът се оспорва и по размер, като предявеният такъв
се определя като значително завишен.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа предявения иск. Ответникът
не изпраща представител. Взема писмено становище по съществото на спора.
СРП, редовно уведомена, се представлява от прокурор Владимирова.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание 2в ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, срещу РС-К.. за
сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода 25.01.2024 г. до 05.02.2024 г., изразяващи се в унижение, отчаяние, потиснатост и
чувство за безнадеждност, вследствие държане на ищеца с белезници на краката на
25.01.2024 г., при проведено открито съдебно заседание по гр.д.№ 529/2023 г. по описа на
РС-К...
По делото не е спорно, че на 25.01.2024 г. е проведено пред РС-К.. открито съдебно
заседание по гр.д.№ 529/2023 г. по описа на съда, в което ищецът е бил с поставени
белезници на краката. За причинените в това състояние вреди на ищеца са ангажирани от
него гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е. Д. П. и М. Г. Ц.. И двамата
свидетели в показанията си излагат данни за причинени както психически, така и физически
травми на ищеца, изразяващи се в охлузвания и рани по краката му, както и в
разочарование, безпокойство, унижение, чувство за безнадеждност.
При тези данни следва да се посочи, че чл. 2в ЗОДОВ урежда реда за разглеждане на
искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС).
2
Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, принципът на отговорност на държавата за
вреди, причинени на частноправните субекти, вследствие на нарушения на правото на
Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на договорите, на които
се основава Съюзът (Решение от 19 ноември 1991 г. по дело F. и др., C-6/90 и C-9/90 , R., стр.
I-5357, точка 35, Решение от 5 март 1996 г. по дело B. du pкcheur и F., C-46/93 и C-48/93 , R.,
стр. I-1029, точка 31 и Решение от 24 март 2009 г. по дело D. S., C-445/06 . При
предявяването на иск за вреди причинени на частноправни субекти вследствие нарушаване
на правото на ЕС, същите имат право на обезщетение при наличието на три условия: 1.
предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на
частноправните субекти, 2. нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3. да
съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от
частноправните субекти вреда. Условията следва да са налице кумулативно, като липсата на
което и да е от тях, води до отпадане на отговорността на ответника. При предявяване на иск
по чл. 2в ЗОДОВ, ищецът е този, който следва да индивидуализира предмета на
иска/исковете, като посочи правопораждащите юридически факти, формулира петитум и
страни. Основанието на иска, т.е. обстоятелствата, на които се основава иска, следва да
обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално
субективно право. В случая ищецът сочи нарушени норми на правото на ЕС, които според
него му предоставят права, като твърди, че това нарушение е достатъчно съществено и че
съществува пряка причинноследствена връзка между нарушението и твърдяната за
претърпяна от него вреда. В негова тежест е да докаже основателността на тези му
твърдения и да докаже размерът на претърпяната вреда.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице посочените кумулативно
изискуеми предпоставки, за възникване на отговорността на ответника по реда на чл. 2в
ЗОДОВ .
За да е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 2в ЗОДОВ , то
следва да е налице нарушена правна норма на Съюза и тя да е свързана с предоставянето на
права на частноправните субекти.
Съгласно чл.141, ал.1 и 2 ГПК, председателят на съдебния състав ръководи съдебното
заседание, следи за реда в съдебната зала и може да налага глоби за нарушаването му. От
цитираната разпоредба следва да бъде направен извод, че председателят на състава е този,
който може да се разпореди по молба за сваляне на белезници на участник в съдебното
заседание. Ищецът не твърди, като по делото няма каквито и да било доказателства, че по
време на съдебното заседание, проведено на 25.01.2024 г. по гр.д.№529/2023 г. по описа на
РС-К.., същият е поискал от съда да разпореди свалянето на белезниците на краката му и
това да е било отказано от съда. Видно от приетия като доказателство по делото протокол от
о.с.з., този въпрос въобще не е повдиган от ищеца през цялото съдебно заседание.
В същото време, в Директива 2016/343 от 9 март 2016 година, Европейският
парламент и Съветът на Европейския съюз, достигат до извод, че компетентните органи
следва да се въздържат от представяне на заподозрения или обвиняемия, като виновен в
3
съда или пред обществеността, чрез използването на мерки за физическо възпиране, като
например белезници, стъклени клетки, клетки и окови, освен ако използването на тези мерки
е необходимо по специфични за делото съображения, които са свързани или със сигурността,
включително с цел възпрепятстване на заподозрения или обвиняемия да се самонарани, да
нарани други лица или да повреди имущество, или с възпрепятстването на заподозрения или
обвиняемия да се укрие или да установи контакт с трети лица, например свидетели или
жертви. Възможността за прилагане на мерки за физическо възпиране не означава, че
компетентните органи следва да вземат официално решение относно използването на такива
мерки. Във връзка с това, съгласно чл. 5 от Директива 2016/343 на ЕП и на Съвета,
държавите членки следва да вземат подходящи мерки, за да гарантират, че заподозрените и
обвиняемите не са представяни като виновни в съда или пред обществеността, чрез
използването на мерки за физическо възпиране.
В случая обаче не се доказа, че в проведено на 25.01.2024 г. открито съдебно
заседание по гр.д.№ 529/2023 г. по описа на РС-К.., ищецът е бил държан неправомерно с
белезници на краката именно по разпореждане на съда, защото такова разпореждане няма
обективирано в официалния удостоверителен документ, какъвто е приетия по делото
протокол, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила – чл. 152
ГПК.
Нещо повече, престоят на ищеца с белезници на краката в процесното заседание,
само по себе си не представлява изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или
наказание по смисъла на чл.3 ЕКПЧ, доколкото според практиката на ЕСПЧ използването на
белезници може да бъде оправдано при използването им за кратки периоди от време, като
следва да се прави оценка на риска във всеки конкретен случай. В този смисъл, дори и
когато определена мярка за задържане в съдебната зала не противоречи на член 3 ЕКПЧ, тя
въпреки това може да накърни ефективното участие на подсъдимия в производството по
чл.6 ЕКПЧ. В случая обаче не е налице нарушение и на чл.6 ЕКПЧ, защото по принцип
мерките за задържане на затворници в съдебната зала не могат да окажат влияние върху
упражняването на правата им да участва ефективно в процеса и да получат практическа и
ефективна правна помощ (Svinarenko and Slyadnev v. Russia), но в тази връзка националните
съдилища са длъжни да изберат най-подходящите мерки за сигурност по дадено дело, като
вземат предвид интересите на правосъдието, видимостта на производството като
справедливо и презумпцията за невиновност, така и да осигурят правата на задържания да
участва ефективно в производството и да получава практическа и ефективна правна помощ
(Yaroslav Belousov v. Russia). В настоящия случай обаче поставените белезници по никакъв
начин не са попречили на ищеца да участва ефективно в конкретното съдебно заседание.
Отделно от това, настоящият състав намира, че по делото не се установиха
претърпените неимуществени вреди, които се претендират да са в причинна връзка
конкретно от това съдебно заседание, предвид, че в показанията си свидетелите говорят за
множество дела, по които ищеца се явява с поставени белезници на краката, както и че в
това състояние същият се конвоира от мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от
4
свобода до съответния съд, пред който ще се явява /в случая РС-К../.
По така изложените съображения, съдът намира, че предявения иск е неоснователен и
недоказан и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, разноски се дължат единствено на ответника, каквото
искане той е направил с отговора на исковата молба. На същия следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100.00 лв., съобразно
предвиденото в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложила на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. Д. М. ЕГН ********** с адрес град София, ж.к.Д.., блок ..,
вход А, етаж 2, АП.. против Р..-К.., с адрес град К.., ул.„Д.“ №.., представляван от
председателя А А, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени
неимуществени вреди, търпени в периода от 25.01.2024 г. до 05.02.2024 г., в размер на 20000
лева, за нарушено право на ЕС поради участие на ищеца в съдебно заседание от 25.01.2024 г.
по гр.д.№ 529/2023 г. по описа на РС-К.. с белезници на краката.
ОСЪЖДА Е. Д. М. ЕГН ********** с адрес град София, ж.к.Д.., блок .., вход А,
етаж 2, АП.. да заплати на Р..-К.., с адрес град К.., ул.„Д.“ №.., представляван от
председателя А А, сумата от 100.00 лв., представляваща направени от ответника разноски
по делото съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски р..: _______________________
5