Номер 538012.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съдЧЖ-I-Б
На 12.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана Р. Христова Кирова
Членове:Милена Б. Михайлова
Петя П. Алексиева
като разгледа докладваното от Милена Б. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20201100509828 по описа за 2020 година
Образувано е по жалба на „Г.ф.“ гр.София, ул.“****, чрез процесуален представител
Калоян Янев, длъжник по изп. д. №20209240400413 по описа на ЧСИ Г.К. с район на
действие СГС, против Разпореждане на ЧСИ К. от 03.08.2020г., с което е отказано
намаляване на приетите по делото разноски по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, представляващи
адвокатския хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело в размер на 802.19лв.,
както и намаляване на пропорционалната такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че одобреният от ЧСИ К. размер на адвокатския хонорар от
802.19лв. е завишен с оглед правилата на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и факта, че защитата по образуваното изпълнително дело
не представлява фактическа и правна сложност. Счита, че разпоредбата на чл.10 т.2 от
Наредбата в случая е неприложима, която касае фактическа и правна сложност на делото и
съответно активно поведение от страна на процесуалния представител по проучване
имущества на длъжника и т.н, какъвто не бил настоящия случай. Предвид изложеното, моли
да бъде отменено атакуваното разпореждане на съдебния изпълнител, с което е отказано
намаляване на приетите разноски за адвокатски хонорар в полза на взискателя до размер на
200лв., както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна (взискател в изп. производство) – А.К.Т. чрез адв.Р.М. от САК
изразява становище за отхвърляне на подадената жалба като неоснователна.
Постъпили са писмени мотиви от съдебния изпълнител съгласно чл.436, ал.3, според
които ЧСИ К. счита жалбата за неоснователна. Твърди, че извършените по изпълнителното
дело от страна на адв.Мутафова действия не се свеждат само до подаване на молба за
образуване на изпълнителното производство, но и до конкретно посочване на
изпълнителните способи.
Софийският градски съд намира от фактическа страна следното:
Г.ф. гр.София ЕИК***** има качеството на длъжник по изпълнително дело
20209240400413 по описа на ЧСИ Г.К. с район на действие СГС, което е образувано на
21.07.2020г. по изпълнителен лист от 17.07.2020г. на Софийски градски съд, издаден по
1
гр.д. №5949/2018г. по описа на същия съд. В молбата за образуване на делото е поискано
дългът да бъде събран чрез налагане на запор на сметките на длъжника.
Посочени са от ЧСИ за събиране следните суми – главница 15 500лв., законна лихва в
размер на 3 698,47лв. за периода 29.03.2018г. – 04.08.2020г., главница в размер на 886,84лв.
законна лихва в размер на 211.61лв. за периода от 29.03.2018г. – 04.08.2020г., както и
разноски по изпълнителното дело в това число и адвокатски хонорар с вкл.ДДС в размер на
802,19лв. и 1831,14 такси ТТРЗЧСИ.
По изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен
между взискателя и адв.Р.М., съгласно който договор, адвокатът се е задължил да оказва
защита по цитираното изп. дело на осн.чл.38 ал.2 и ал.1 т.2 вр. чл.36 ал.2 от ЗАдв. вр. чл.10
ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за МРАВ.
Покана за доброволно изпълнение длъжникът е получил на 21.07.2020г., в която като
задължение по изпълнителното дело са посочени горните суми.
От представеното преводно нареждане от Уникредит Булбанк е видно, че сумата в
размер на 22 875,63лв. е преведена на ЧСИ Г.К. по изп. дело №20209240400413 на
23.07.2020г.
На 23.07.2020г. Г.ф. е направил възражение на осн. чл.78 ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатския хонорар и разноски и е поискало тяхното намаляване.
С разпореждане от 03.09.2020г. ЧСИ К. е постановил отказ.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По отношение на жалбата срещу разноските за процесуално представителство.
Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип
на отговорността за разноски. Правилото на чл. 79 ГПК урежда от кого се понася тази
отговорност в изпълнителното производство, а именно – от длъжника, доколкото липсата на
доброволно извънсъдебно изпълнение е мотивирала взискателя да инициира принудително
изпълнение на съдебно признатото си право. Целта на изпълнителното производство е да
замести липсващото доброволно изпълнение – да даде защита на съдебно признатото право
чрез неговото принудително удовлетворяване. Отговорността за разноски по чл. 79 ГПК е
своеобразна санкция за неизправния длъжник – същата обаче не е и не следва да се
превръща в средство за неоснователно обогатяване, в съответствие с общите принципи за
забрана за злоупотреба с процесуални права, справедливост и достъп до правосъдие. Поради
това процесуалната възможност за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение
съществува както в исковото, така и в изпълнителното производство. Съдът, както и
съдебният изпълнител, следва да определят такъв размер на възнаграждението, който да
отговаря на критериите в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е „справедлив и
обоснован“, т.е. да е съразмерен на действително осъществената правна защита и
съдействие, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните
в производството.
Съобразно чл.10 т.1 и 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е: 200 лв. - за образуване на изпълнителното дело и
1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2 - за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания.
2
Настоящият състав намира, че с оглед направеното от страна на длъжника плащане в
срока за доброволно изпълнение е дължимо единствено възнаграждение в размер на 200лв.
за образуване на изпълнителното дело. Действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане по изпълнителното дело с оглед предприетото изпълнение от длъжника в срока за
доброволно изпълнение, не са извършвани извън подаване на молба за образуване на
изпълнително дело и предоставяне право на ЧСИ да определи начина на изпълнение, поради
което липсва основание за начисляване на възнаграждение за такива. Съдът ще присъди
сумата от 200лв. с ДДС, тъй като процесуалният представител на взискателя е представил
доказателства, че е регистриран по ДДС и окончателния размер на адвокатското
възнаграждение е 240лв./с ДДС/.
По отношение определената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Съгласно чл.78 ал.2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по
изпълнението се определят с тарифа на Министерски съвет по предложение на министъра
на правосъдието след съгласуване с камарата. В раздел II от т. 20 до т.27а вкл. от ТТР към
ЗЧСИ изрично е посочено за кои действия и в какъв размер се начисляват пропорционални
такси, а текстът на чл.31 от раздел VI, Допълнителни разноски изрично посочва видовете
разноски по изпълнението.
Съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а
по силата на ал. 2 – когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират
от длъжника. Изключение е предвидено съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК в следните случаи:
когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или отменени от съда и по новата т.3 – за изпълнителни способи,
които не са приложени.
При изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и
т.нар. окончателна такса, държавният - по чл.53 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от
28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл.26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006
г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В т.26 от Тарифата е регламентирана пропорционална
такса, която е за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като
същата съобразно размера е 1522,74лв. Съдът намира, че тази такса се дължи, независимо от
това, че плащането на сумата е извършено в срока за доброволно изпълнение. С решение №
640/04.10.2010 г. по гр.д.№ 920/2009 г.,ІV г.о. ВКС се приема, че съгласно чл. 26 от Тарифа
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, длъжникът по
изпълнителното дело дължи пропорционална такса върху събраната сума след предявяване
на изпълнителния лист, доколкото плащането на задължението е извършено при висящо
дело за принудително изпълнение.
Предвид горното съдът намира, че таксата по т.26 от Тарифата за събраните суми от
1831,14лв. следва да бъде намалена на 1522,74лв.
С оглед изхода от спора на жалбоподателят следва да се присъдят разноски в
производството в размер на 75лв., от които 25 лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения Софийският градски съд, на основание чл.437 във вр.
чл.435,ал. 2 от ГПК
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 03.08.2020г. по изпълнително дело №20209240400413 на
ЧСИ Г.К. с рег. №924 и район на действие СГС, с което по реда на чл.78, ал.5 от ГПК е
отказал да намали размера на разноските на взискателя, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал.5 ГПК размера от 802,19лв. до сумата от
240лв./с ДДС/ размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя А.К.Т.,
както и размера на такса по чл.26 от ТТР по ЗЧСИ от 1831,14лв. следва да бъде намалена на
1522,74лв. /с ДДС/, дължими в производството по изпълнително дело №20209240400413 на
ЧСИ Г.К. с рег. №924, възложени от ЧСИ в тежест на длъжника по изпълнението Г.ф..
ОСЪЖДА А.К.Т. да заплати Г.ф., сумата 75лева разноски в производството пред
СГС.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4