Р Е Ш Е Н И Е
№ 260030
гр. Габрово, 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ГАЛИНА
КОСЕВА
при секретаря Веселина Венкова и прокурора Людмила Рачева,
като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВНОХД № 118 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК. Образувано е по жалба от адвокат Д.П. – служебен защитник на
подсъдимия Г.С.С. ***, срещу присъда № 260008 от 23.09.2020 г. по НОХД № 595/2019
г. по описа на Районен съд – Габрово.
С обжалваната присъда подсъдимият
Г.С.С. *** е признат за виновен в това, че за времето от м. май 2018 г. до м. април 2019 г. включително, в гр. Габрово, след като е осъден с решение № 214/19.06.2017 г. по ГД №
823/2017 г. по описа на РС – Габрово, влязло в
сила на 12.07.2017 г., да издържа свой низходящ
- дъщеря си С.Г.С., като й заплаща месечна издръжка в размер
на 160 лв., съзнателно не изпълнил това си задължение
в размер на повече от две месечни вноски - дванадесет месечни вноски, или общо за сумата от 1920.00 лв., като деянието е
извършено повторно, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване,
както и на обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез средствата за
масово осведомяване в гр. Габрово.
Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведена в изпълнение присъда № 581 от 03.12.2018 г. по НОХД
978/2018 г. на РС - Габрово, влязла в сила на 30.01.2019 г., с която на подсъдимия Г.С. е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим.
Във въззивната жалба се твърди,
че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и наложеното наказание е явно
несправедливо. Прави се искане присъдата да бъде изменена, като се намали
размера на наложеното наказание лишаване от свобода.
В жалбата, а след това и в съдебно заседание, не са направени
доказателствени искания.
Подсъдимият Г.С. не се явява в
проведеното на 18.11.2020 г. съдебно заседание пред въззивния съд. Същият не е намерен на адреса си в с. Р., общ. Габрово, като по данни на живущи на този адрес,
подсъдимият е в чужбина за неопределено време. От изисканата от съда справка от
МВР се установява, че в системата АИФ „Граничен контрол“ са налице данни, че С.
е напуснал страната на 14.06.2020 г. Връзка
с подсъдимото лице не е установена от страна на служител на съда и на
мобилни телефони, посочени в справки на листове 24 и 38 от материалите по първоинстанционното
дело. При тези данни, като отчете, че подсъдимият е нарушил задълженията си,
произтичащи от взетата му мярка за неотклонение „подписка“, обстоятелството, че
обвинението не е за тежко престъпление и подсъдимият има назначен служебен
защитник, съдът проведе заседанието пред въззивния съд в негово отсъствие.
В съдебното заседание пред
настоящата инстанция жалбата се поддържа от служебния защитник адв. П.. По
същество адв. П. моли за намаляване на размера на наказанието лишаване от
свобода до законовия минимум от три месеца.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Габрово оспорва жалбата. Намира, че присъдата е правилна и
законосъобразна, поради което следва да се потвърди.
Габровският окръжен съд, като
съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срок и от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана
по същество същата е основателна по отношение искането за намалява размера на
наказанието лишаване от свобода.
Производството
пред Районен съд – Габрово е образувано по обвинителен акт на РП – Габрово
против подсъдимия Г.С. по обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 4, въвв вр.
с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
Съдебното
производство пред първата инстанция е проведено в отсъствие на подсъдимия.
Видно е, че Г.С., редовно призован, не се е явил за провеждане на
разпоредителното заседание на 18.07.2019 г. Съдът е постановил принудителното
му довеждане и е отложил делото за 26.09.2019 г. На 26.09.2019 г. подсъдимият
се е явил пред съда, като е заявил, че има упълномощен адвокат, който да го
представлява в производството и е поискал отлагане, за да се яви със защитника
си. Делото е отложено за 14.11.2019 г., на която дата подсъдимият не се явил,
като депозирал молба за неявяване по причини от семеен характер. Делото е насрочено
за 23.01.2020 г., на която дата подсъдимият, редовно призован чрез връчване на
съобщение от съдебната охрана, не се явил. Постановено е принудителното му
довеждане за следващото заседание на 04.03.2020 г., на която дата, след като е
доведен принудително, подсъдимият е поискал предоставяне на правна помощ с
назначаване на служебен защитник, което искане съдът уважил. Съдебното
заседание на 23.04.2020 г. не е проведено заради обявеното в страната
извънредно положение, като подсъдимият е уведомен по телефона за новата дата за
разглеждане на делото – 11.06.2020 г., когато отново не се явил. На 14.06.2020
г. напуснал Република България. Съдът е разпоредил връчването на призовката на
подсъдимото лице за съдебното заседание на 23.07.2020 г. да се извърши от
съдебната охрана. В изготвената за случая докладна записка (л. 38 от
първоинстанционното производство) е удостоверено, че на 17.06.2020 г. служител
на ОЗ „Охрана“ – Габрово е осъществил контакт по телефона с подсъдимия С.,
който заявил, че се намира в Лондон, Англия, като му било съобщено за датата и
часа за провеждане на заседанието по делото. На 23.07.2020 г. С. не се явил
пред съда и разглеждането на делото е проведено в негово отсъствие, с участието
на назначения служебен защитник.
Въззивният
съд намира, че производството законосъобразно е проведено в отсъствие на
подсъдимия Г.С.. С връчване на съобщението за провеждане на разпоредителното
заседание, което е извършено лично, на подсъдимото лице са връчени препис от
обвинителния акт и от разпореждане на съдията-докладчик, с разяснения включително
за възможността за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдебните
заседания са отлагани многократко, предимно по искания на подсъдимия за
организиране на защитата и по причини от личен характер, които съдът е приемал
за основателни. Установено е, че същият не си е упълномощил договорен защитник,
както и че в нарушение на взетата му мярка за неотклонение напуснал страната. При
тези данни настоящият съд намира, че законосъобразно районният съд е приел, че
са изпълнени изискванията на чл. 269, ал. 3 от НПК за разглеждане на делото в
отсъствие на подсъдимото лице.
Първоинстанционният
съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по
делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по
същото. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящия съд, който, като
извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира че не се налагат
различни изводи по фактите и обосновано са приети следните положения:
С
присъда № 581/03.12.2018 г. по НОХД № 978/2018 г. по описа на Районен съд –
Габрово, влязла в сила на 30.01.2019 г., подсъдимият Г.С.С. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал 1 от НК за това, че в гр.
Габрово, през периода от месец юни 2017 г. до месец септември 2017 г. вкл. и от
месец ноември 2017 г. до месец април 2018 г. вкл., след като с влязло в сила
решение на гражданския съд е осъден да издържа свой низходящ – дъщеря си С.Г.С.,
съзнателно не изпълнил това си задължение за повече от две месечни вноски – 10
месечни вноски на обща стойност 1500 лв. За това престъпление подсъдимият е
осъден на три месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с тригодишен изпитателен срок, считано
от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Г.С.
и свидетелката С.Д. са бивши съпрузи, които към момента за
постановяване на бракоразводното решение са имали едно малолетно дете – дъщеря С.Г.С.,
родена на *** г. При прекратяване на съществувалата брачна връзка съгласно решение № 509 от 17.10.2008 г. по гр. дело № 666Б/2008 по описа на Районен съд
– Габрово, влязло в сила на същата дата, родителските права върху малолетното към този момент дете Стелиана са
предоставени на майката, а бащата бил осъден да му заплаща ежемесечна издръжка,
чиито първоначален размер е възлизал на сумата от 60 лв. С решение № 214 от 19.06.2017 г. по гр. дело № 823/2017 г. по описа на Районен съд –
Габрово, влязла в сила на 12.07.2018 г.,
размерът на дължимата издръжка бил увеличен на 160 лв., които подсъдимият С. следвало да заплаща,
считано от 01.05.2017 г. заедно със законната лихва върху нея при просрочие, до
настъпване на предвидените от закона основания за изменението или
прекратяването на съответното задължение.
За
периода от месец май 2018 г. до месец април 2019 г. включително подсъдимият Г.С.
не заплащал дължимата за вече непълнолетната си дъщеря месечна издръжка, като
по този начин формирал задължение от общо дванадесет месечни вноски на обща
стойност 1920 лв. Не е спорно, че през посочения период подсъдимият не е
полагал грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
Фактическата
обстановка, както е приел и съставът на районния съд, се установява от
показанията на свидетелката С.Д. и от писмените доказателства – влезлите в сила
решения по гр. дело № 666Б/2008 г. и гр. дело № 823/2017 г., двете по описа на
Районен съд – Габрово, както и справката за съдимост на подсъдимия. По делото
не е налице спор по фактите.
При
установената фактическа обстановка районният съд е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи, като е приел, че с деянието си подсъдимият е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на
чл. 183, ал. 4, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за което го е
признал за виновен и му е наложил наказание. От събраните по делото
доказателства не се установява подсъдимият да е бил в обективна невъзможност за
изпълнение на задължението за издръжка по отношение на дъщеря си. Същият е в
активна трудоспособна възраст и не са налице данни за влошено здраве или други
пречки от непреодолим характер, препятстващи възможността за изпълнение на
задължението за издръжка.
Основното оплакване във
въззивната жалба е по размера на наложеното наказание лишаване от свобода.
За престъпление по чл. 183, ал.
4, вр. с ал. 1 от НК законодателят е предвидил налагане на наказание лишаване
от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.
С атакуваната присъда съставът на
районния съд е наложил наказание лишаване от свобода в размер на пет месеца.
При определянето му е отчел за смекчаващи обстоятелства липсата на
неблагоприятни последици за детето, признанията, направените от подсъдимия при
провеждане на досъдебното производство и съдействието му за установяване на
обективната истина, както и затрудненото му материално положение. Като
отегчаващи обстоятелства са взети под внимание големият размер на дължимата
сума и високата морална укоримост предвид факта, че през инкриминираният период
подсъдимият не е заплатил никакви средства за издръжка на дъщеря си.
Въззивният съд намира, че
правилно на подсъдимия С. е наложено наказание лишаване от свобода, а не
пробация. Видно е от доказателствата по делото, че осъждането на Г.С. по НОХД №
978/2018 г. по описа на Районен съд – Габрово е за престъпление по чл. 183, ал.
1 от НК, имащо за предмет неизпълнение на задължението за плащане на издръжка
по отношение на същото дете, като инкриминираният период на продължената
престъпна дейност е бил до месец април 2018 г. По настоящото производство
началото на престъплението е от месец май 2018 г. Следователно подсъдимият
трайно и упорито не изпълнява задължението си към своя низходящ, като дори не е
направил опит да плати поне част от дължимите месечни вноски. По предходното
осъждане му е наложено наказание лишаване от свобода. При така сложената
по-тежко квалифицирана деятелност въззивният съд намира за правилно наложеното като
вид наказание по първата алтернатива на чл. 183, ал. 4 от НК – лишаване от
свобода, като не намира основание за налагане на по-лекото алтернативно
предвидено наказание пробация.
По отношение на размера на
наказанието лишаване от свобода въззивният съд изхожда от позицията, че
тежестта му трябва да е такава, че да постигне предназначението си, без то да е
безсмислено жестоко. Определянето на справедливо наказание предполага същото да
бъде наложено с минимална тежест, която е годна да реализира целите му по чл.
36, ал. 1 от НК – да се поправи осъденият, за да спазва законите и добрите
нрави; да му се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления. В конкретния случай извършеното от подсъдимия С.
деяние, въпреки силно завишената си морална укоримост, не е с по-висока степен
на обществена опасност в сравнение с други случаи на престъпления от същия вид.
Самият деец не е лице с висока степен на лична обществена опасност и няма други
осъждания, освен посоченото, което определя по-тежката правна квалификация на
престъплението. Отчетените от районния съд отегчаващи обстоятелства не са
многобройни и сами по себе си имат не висока относителна тежест на фона на
комплекса от останалите обстоятелства, имащи значение за определяне на
наказанието. По тези съображения въззивният съд счита, че на подсъдимия Г.С.
следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на законовия минимум
от три месеца, в който смисъл следва да се измени присъдата. Наказание в
посочения размер е достатъчно за постигане на целите на личната превенция.
Същото съответства и на целите на генералната превенция – да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, като размерът
му е съобразен с конкретната обществена опасност и морална укоримост на дееца и
извършеното от него деяние.
Правилно и обосновано районният
съд е приел, че по отношение на Г.С. С.не са налице предпоставките на чл. 66,
ал. 1 от НК, пречка за което е предходното му осъждане на наказание лишаване от
свобода. Законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първостепенният съд е определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода.
Правилно и
законосъобразно е наложено кумулативното наказание „обществено порицание“.
Правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приложил чл. 68, ал. 1 от НК, като е привел в
изпълнение наказанието от три месеца лишаване от
свобода, наложено на подсъдимия Г.С. с присъдата по НОХД № 978/2018 г. по описа на Районен съд – Габрово, влязла в сила на 30.01.2019 г. Несъмнено е, че деянието по настоящото производство е извършено преди
изтичане на изпитателния срок по предходното осъждане на лишаване от свобода,
което налага ефективното изпълнение на това наказание. Законосъобразно и в съответствие
с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим
за изтърпяване на наказанието от три месеца лишаване от свобода.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира
същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до отмяната ѝ.
По изложените съображения
въззивният съд приема, че присъдата следва да се измени в частта за определяне
на размера на наказанието лишаване от свобода, като същото се намали от пет
месеца на три месеца. В останалата ѝ част присъдата следва да се потвърди,
като правилна и законосъобразна.
В
съответствие с изложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.
334, т. 3 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
присъда № 260008 от 23.09.2020 г. по
НОХД № 595/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово в частта за определяне на
размера на наказанието лишаване от свобода, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Г.С.С. наказание от пет месеца лишаване
от свобода на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в
останалата ѝ част.
Решението не подлежи на
касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се
съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.