Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1007 31.07.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–гр.БУРГАС, първи състав, в
публичното заседание на първи юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: Дарин Х.
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов
адм. дело № 2411 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.284
и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС) във връзка с чл.203
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба от А.Х.А.
– лишен от свобода, към момента на предявяване на иска изтърпяващ наказание „доживотен
затвор без замяна“ в Затвора Бургас, против Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерството на правосъдието гр.София. Претендира се
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в размер на 8000 лв.
(л.8), които вреди били причинени през периода от 03.02.2011г. до 13.09.2019г.
Обстоятелствата, на които се основава предявения осъдителен иск са изложени в
първоначалната искова молба и направените допълнителни уточнения към нея с вх.№
10452 от 10.10.2019г. (л.8) и с вх.№ 10791 от 18.10.2019г. (л.13-14), като се
иска осъждане на ответната страна да заплати обезщетение по справедливост (в
размер на 8000 лева), за причинени вреди, „вследствие на
нечовешко и нехуманно отношение, чрез умишлено поставяне в неблагоприятни
условия“.
В исковата молба и допълнителните уточнения
се твърди, че вследствие на бездействие на ответника бил подложен на изтезание,
нечовешко и нехуманно отношение, поради което години наред търпял вреди. Сочи,
че бил поставен в продължителна изолация без възможност за общуване за периода
от 03.02.2011г. до 13.09.2019г. Изтъква, че осъдените и задържаните под стража
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Цитира дословно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, според която за нарушение
на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
На следващо място сочи, че бездействието
на ответника го поставило в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, като намира, че е налице причинно-следствена връзка между
бездействието на ответника и негови длъжностни лица и настъпилия вредоносен
резултат. В уточнение към иска (л.13-14), ищецът сочи, че отговорността на ГДИН
се състои в това, че не били предприети необходимите действия за извеждането му
от 1-ва ГРУ в установения срок по чл.219, ал.1, 2, 3 от ППЗИНЗС, вр. с чл.71,
ал.3 и чл.198, ал.4 от ЗИНСЗ. В продължение на 8г. (от 03.02.2011г. до 13.09.2019г.)
му била отнета възможността за комуникация с хора, които не били със същия
статут като неговия; не бил информиран относно правния и социален статус и
възможностите за облекчаване на условията за изтърпяване на наказанието.
Неблагоприятните условия се изразявали в това, че не бил изведен в групите, че
бил държан в изолация повече време от предвиденото от законодателя – 5г., като
му било нарушено правото на комуникация и бил ограничен да живее и общува с 14
души.
Ответникът – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” –гр.София, чрез представител по пълномощие, в
писмен отговор (л.39-42) намира исковата претенция за изцяло неоснователна и
недоказана. Според него не са налице претърпени вреди от ищеца, както и
причинна връзка. В исковата молба се излагали общи, декларативни изявления
относно статута на ищеца в Затвора. По делото липсвали доказателства, от които
да става ясно дали и доколко пребиваването в затвора, при описаните условия, се
е отразило негативно върху здравословното състояние – психическо и физическо на
А.Х.А.. Не били установени конкретни незаконосъобразни действия или бездействия
на длъжностни лица на ответното юридическо лице, с оглед ангажиране на тази
отговорност. Представя писмени доказателства. Иска съдът да отхвърли исковата
претенция, като неоснователна и да присъди на ответника юрисконсултско
възнаграждение.
В писмена молба (л.46) прави
възражение за недопустимост на исковата молба в частта досежно процесния период
преди 24.09.2014г. (от 03.02.2011г. до 24.09.2014г.), поради изтекла 5-годишна
давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът се
явява лично и със служебно назначен процесуален представител- адв.Д.К.. Поддържа
се исковата молба. Иска присъждане на неимуществени вреди за описания период,
заради продължителна изолация, за това, че бил поставен за описания период от
време в изолация, поради бездействието да му се промени режима. Ангажира
доказателства. Пледира за уважаване на исковата претенция. Прави се искане за
допускане изменение на исковата претенция, като се позовава на отменена Заповед
от 28.08.2019г. с решение на съда, поради което до влизане в сила на
последващата заповед за продължаване на специалния режим на 10.04.2020г. ищецът
търпял вреди. Прави се искане за изменение на исковата претенция, като периодът
да бъде от 02.08.2019г., когато изтекъл срокът на предходната заповед, до
10.04.2020г., когато влязла в сила последната заповед относно продължаване на
специалния режим. Това писмено уточнение на исковата претенция бе депозирано в
съдебното заседание на 27.05.2020г., като бе предоставена възможност на
ответната страна да депозира становище по исканото изменение на иска, каквото
не постъпи в указания срок нито до последното проведено заседание на
01.07.2020г. Исканото изменение на иска не бе допуснато. Освен, че това искане
бе заявено едва в третото по ред заседание след даване ход на делото /на
18.12.2019г./, искането за такова изменение по съществото си представлява
предявяване на нов иск в хода на вече образуваното дело и след уточнението на
неговия предмет. Настоящото производство е образувано на 01.10.2019г., поради
което не би могло да се приеме изменение на исковия период, т.е. на периода, в
който според ищеца са му причинени вреди, след датата на образуване на делото,
като освен това, тези претендирани вреди се основават и на отменен
административен акт/ цитираната по-горе заповед/, което е и различно основание
за такава претенция. В обстоятелствената част на протоколно определение от
01.07.2020г. бяха изложени съображенията, поради които такова изменение в
исковия период по настоящото дело е недопустимо поради което и същото бе
оставено без уважение.
Ответникът -Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при МП-гр.София, редовно призован, не изпраща
представител. Представя писмени доказателства.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност на предявения
иск.
Административен съд – Бургас, за да се произнесе по предявения
иск, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените
по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Според справка,
изготвена от началника на Затвора Бургас, изх. № 381/02 от 10.12.2019г. (л.48)
лишеният от свобода А.Х.А. изтърпява наказание „доживотен затвор без
замяна“ при първоначално определен „специален режим“ от 03.02.2006г. и
начало наказанието 25.06.2002г. Същият бил настанен при условията на чл.197,
ал.1 от ЗИНЗС и чл.213 от ППЗИНЗС. След постъпването си в групата за осъдени на
доживотен затвор А. бил настаняван, в различни периоди от време сам или с още
един лишен от свобода в едно спално помещение. Към 03.02.2011г. бил настанен с
още един лишен от свобода в спално помещение с размер 1,84м. на 3,20м. и площ
от 5,89 кв.м. Това съжителство било по желание на двамата лишени от свобода. Спалното помещение било
оборудвано с легло, маса, дървена табуретка, стенна закачалка за дрехи и малък
и голям шкаф за съхранение на лични вещи. Достъпът на дневна светлина и въздух
са били осигурени от двукрилен прозорец с PVC дограма. В спалното помещение е имало
извод за ползване на кабелна телевизия и два стенни контакта. През зимния период отоплението на спалното помещение се осъществявало с
радиатор, захранван от парната инсталация на затвора.
В коридора на групата имало изграден санитарен възел с
отделни баня и тоалетна. В банята били обособени три места за къпане с душ и
две мивки. Тоалетната можело да се ползва от двама души едновременно. За
удовлетворяване на физиологични нужди във времето от вечерна до сутрешна
проверка в спалното помещение била осигурена кофа с капак. През деня бил
осигурен шест пъти достъп до тоалетна и течаща вода, както следва: от 06:20 до
07:00 ч.; от 09:30 до 10:00 ч.; от 11:30 до 12:00 ч.; от 14:00 до 14:20 ч.; от
18:00 до 18:30 ч.; от 19:30 до 20:00 ч. Достъпът бил по време на личния тоалет,
вписан в графика за разпределение на времето на групата. Къпането на лишените
от свобода се осъществявало по отделен график два пъти седмично. Веднъж седмично
на всеки лишен от свобода от групата за осъдени на „доживотен затвор“ било осигурено време в размер от два часа за
почистване на спалното помещение. През това време също е бил осигурен достъп до
течаща вода. През деня, от началото на периода, до момента на иска, било осигурено
време за престой на открито. В района на затвора в Бургас от 2011г. било изградено
и функционира второ място за престой на открито. На лишените от свобода били осигурени
два пъти на ден престой на открито от 1 ч. и от 45 мин. Двете места били оборудвани
с уреди за физически упражнения – висилка, успоредка, маса за тенис, щанги и
лежанки. Към едното от местата за престой на открито има обособена площадка за
колективни спортове – футбол и волейбол.
След извършване на ремонт в корпуса на затвора в
Бургас, лишеният от свобода А., от март 2018г. бил настанен в спално помещение
с площ 11,72 кв.м., към което бил изграден санитарен възел с тоалетна с площ
1,17 кв.м. В спалното помещение била монтирана мивка, осигуряваща денонощен достъп
до течаща питейна вода. А. съжителствал с още един лишен от свобода.
Храненето било организирано на основание чл.84, ал.2,
т.1 от ЗИНЗС, според който лишените от свобода имат право на безплатна храна,
достатъчна по калориен и химически състав, съгласно таблици, утвърдени от
министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и
министъра на финансите. Работещите получавали повишена дажба храна, съобразена
с характера на извършената работа. В затвора в Бургас на лишените от свобода,
настанени при условията на чл.197, ал.1 от ЗИНЗС и чл.213 от ППЗИНЗС била
осигурена възможност да се трудят. Сформирана била работна бригада и А. бил назначен
в нея, поради което получавал повишена дажба храна.
Лишеният от свобода А. продължавал да търпи,
наложеното наказание при първоначално определения специален режим. Началникът
на затвора описва, че замяната на режима в следващия по-лек била предвидена в
ЗИНЗС само като правна възможност. За да бъде реализирана обаче тази правна
възможност, било необходимо да са налице доказателства за позитивни промени в
поведението и нагласите на осъдения. Тези промени следвало да имат устойчив във
времето характер. Според справката, анализът на поведението на А. не навеждал
на такива доказателства. Оценките на риска от рецидив и риска от вреди били в
средните стойности, но следвало да се вземе предвид, че се отчитат в условията
на силно контролирана среда и при засилен надзор и охрана, заради настаняването
му при условията на чл.197, ал.1 от ЗИНЗС и чл.213 от ППЗИНЗС.
Приведени са примери за липса на устойчивост в
поведението на лишения от свобода А. в периода 2014г. – 2019г.:
1. На 22.08.2014г., около 06,40 ч., при провеждане на
сутрешния тоалет на лишените от свобода от I-ва група, постовият надзирател
забелязал, че А.А. и Владислав Янчев влезли в пререкание. За да бъде прекратено
пререканието била необходима намесата на постовия надзирател и дежурния
командир на отделение. За случая била изготвена докладна записка с №
3110/22.08.2014г.
2. На 26.06.2015г., около 11,40 ч., при провеждане
тоалета на лишените от свобода от I-ва група, постовият надзирател е чул
викове. Влязъл в коридора на групата и установил, че А.А. и Петър Демирев си
разменят обидни думи и юмручни удари. За случая била изготвена докладна записка
№ 2095/29.06.2015г.
3. На 25.01.2017г., около 06,55 ч., по време на
провеждане на сутрешния тоалет на лишените от свобода, настанени в I-ва група, А.А.
разговарял с дежурния главен надзирател по повод затварянето на прозорците на
вратите на спалните помещения. Надзирателят му обяснил, че прозорците на
вратите се ползват само от служителите от НОС, цел наблюдение. Лишеният от
свобода се афектирал, изнесъл от спалното помещение метален стол и счупил
капака на прозореца на вратата. С цел овладяване на ситуацията му били
поставени белезници. Последвал разговор с главния надзирател и белезниците били
свалени. Случаят бил регистриран с докладна записка № 290/25.01.2017г.
4. На 04.05.2018г., около 14,50 ч., при прибиране в
коридора на групата след посещение в медицинския център, А.А. започнал да
буйства и да крещи. Постовия надзирател му разпоредил да прекрати действията
си, но лишения от свобода продължил да буйства. Постовият надзирател му
разпоредил да влезе в спалното си помещение. След като А. отказал да изпълни
разпореждането на постовия надзирател, бил уведомен дежурният главен
надзирател. В негово присъствие на лишения от свобода били поставени белезници
и бил отведен в спалното помещение. Там А. продължил да вика и блъскал по
вратата. Проведен бил разговор с дежурния командир на отделение и в 15,10 ч.
белезниците били свалени. Случаят бил описан в докладна записка
№1840/08.05.2018г.
5. На 04.10.2019г., при прибиране от престой на
открито на осъдените от I-ва група, на А.А. било разпоредено да спре, за да му
се извърши личен обиск. Постовият надзирател отдал разпореждането след
индикация на металдетектор за наличие на метални предмети. А. изпълнил
разпореждането едва след повторното му отдаване. При извършения личен обиск
неразрешени вещи и предмети не били открити. За резултатите от личния обиск бил
издаден протокол № 004970. Случаят бил описан в докладна записка с № 5107/07.10.2019г.
Началникът на затвора възприел, че описаните случаи не
са индикация за устойчивост на поведението в достатъчно продължителен период от
време и развитие в нагласите, водещи до позитивни промени на личността.
За периода на изтърпяване на наказанието на лишеният
от свобода А. били изготвени пет оценки на риска от рецидив. Въпреки промените
в цифровия им израз от първоначалните 59 точки на 54, на 56, на 51 и на 50, при
всичките се наблюдавали ясно изразени еднакви проблемни зони, които са свързани
с отношението към правонарушението и уменията за мислене. В справката е
подчертано, че тези проблемни зони са ясно изразени, въпреки условията на
засилени надзор и охрана. По тези съображения не били предприети стъпки за
промяна на режима на изпълнение на наказанието в по лек и съответно за
настаняването на А.А. в общи помещения с останалите осъдени и с право на
участие в колективни мероприятия с тях.
По делото са приложени заповеди (л.80-87), видно от
които, в срока на изтърпяване на наказанието, за подчертана дисциплинираност,
добро поведение и/или постигнати трудови успехи, лишеният от свобода бил
награждаван. Приложени са още и първоначален план на присъдата, препланиране на
присъдата, оценки на риска от сериозни вреди и схема за оценяване вероятността
за ново осъждане и профил на нуждите (л.88-96).
По делото е представена заповед БС № 235/02.08.2018г.
(л.77), с която началникът на Затвора Бургас продължил специалния режим за
изтърпяване на наложеното наказание на А.А.. В мотивите на заповедта била
посочена правната квалификация на извършеното престъпление, наказанието,
началото на наказанието „доживотен затвор без замяна“ и фактът, че режимът на
изтърпяване не бил заменян, макар лишеният от свобода да е придобил право на
замяна в по-лек режим. Обсъдени са обстоятелства около произхода и характера на
лицето и етапа от изтърпяване на наказанието. Отчетено е, че в началото на
присъдата осъденият допускал множество нарушения на определения режим, но
постепенно настъпило стабилизиране на поведението. Оценките на риска сочели към
намаляване на показателите, но въпреки това оставал в средни граници. Отчетени
са наложени дисциплинарни наказания, но и поощрения. Предвид анализът на риска
от рецидив и вреди, както и че все още липсват критериите за поправяне
специалният режим за изтърпяване на наказанието бил продължен за срок от още
една година.
Със заповед
БС № 187/14.08.2019г. (л.74) на началника на Затвора Бургас, на основание
чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС и становище от гл.инспектор М.Владимиров – ЗНРНОД
и гл.инспектор Н.Стайков – началник на сектор „СДВР, бил продължен специалният
режим за изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода А.А.. В
мотивите на заповедта е посочено, че на А. било наложено наказание доживотен
затвор без замяна, с начало на наказанието 25.06.2002г. Същият бил на специален
режим от 03.02.2006г., като към датата на заповедта бил изтърпял 17г., 02м. и
03 дни. Всички оценки на риска били със средни стойности, като първата е 59т.,
втората - 54т., третата - 56т. и четвъртата - 51т.. Петата оценка се извършила за
целите на производството, като се наблюдавало задържане на риска от рецидив в
средните граници – 50 т., като проблемните зони с нужда от подкрепа продължавали
да бъдат отношението към закононарушението и уменията за мислене. Рискът от
вреди продължавал да се определя като среден и бил без промяна от предходното
тестуване. Определено било работата с А. да продължи да бъде насочена към
проблемните зони от оценката на правонарушителя, съобразена с вида на
наказанието и потребностите на личността. В едногодишен срок на лицето не били налагани
дисциплинарни наказания и било награждавано два пъти за успехи свързани с
трудовата му дейност.
Тази заповед била обжалвана от А.А. и с Решение № 2066/28.11.2019г. по адм.д. № 2227/2019г. на Адм. съд – Бургас
била отменена, а преписката върната на началника на Затвора Бургас, за ново
произнасяне съобразно мотивите на решението. В мотивите си съдът посочил, че в
хода на административното производство било допуснато съществено процесуално
нарушение, което довело до незаконосъобразност на обжалваната заповед. Съдът
обсъдил, че във връзка с преценката налице ли е поправяне на осъдения,
разпоредбата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС изисквала да се вземат три становища – от
ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, от
зам. началника по режимно-охранителната дейност и от психолога. Преди издаване
на заповедта били изготвени становища от началник на сектор
„Социална дейност и възпитателна работа“ и зам. началника по
режимно-охранителната дейност, но не и становище от психолог. По тези
съображения заповедта била отменена, а преписката върната за ново произнасяне,
но след като бъде изискано становище от психолог.
Със заповед БС № 11/06.01.2020г. на
началника на Затвора Бургас (л.106-107), предвид указанията на съда, на основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС и
становище от гл.инспектор – ЗНРНОД,
гл.инспектор – началник на сектор „СДВР и инспектор–психолог (л.108-111)
бил продължен специалният режим за изтърпяване на наложеното наказание на А.А..
В мотивите на заповедта било посочено, че на А. било наложено наказание доживотен затвор без замяна, с начало на наказанието
25.06.2002г., като е
на специален режим от 03.02.2006г., а към датата на заповедта бил изтърпял 17г., 06м.
и 11 дни. Всички оценки на
риска са със средни стойности, като първата е 59т., втората – 54т., третата –
56т. и четвъртата – 51т. Петата оценка е извършена за целите на производството,
като се наблюдава задържане на риска от рецидив в средните граници – 50 т., като проблемните зони с нужда от подкрепа продължават
да бъдат отношението към закононарушението и уменията за мислене. Рискът от вреди продължава да се определя като среден и е
без промяна от предходното тестуване, като това се дължи на условията,
при които е поставен.
А.А. обжалвал тази заповед пред Адм. съд – Бургас, който с Решение № 483/10.04.2020г. по
адм. д. № 134 по описа за 2020г.
отхвърлил жалбата, а на основание чл.198, ал.2, изр. последно от ЗИНЗС решението
влязло в сила, като необжалваемо.
Искът е
процесуално ДОПУСТИМ.
Възражението на
ответника за недопустимост на исковата молба в частта досежно процесния период
преди 24.09.2014г. (от 03.02.2011г. до 24.09.2014г.), поради изтекла 5-годишна
давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД е неоснователно по следните съображения:
Погасителната
давност се свързва с изтичането на
предвиден в закона период от време, през който субектът на правото бездейства и
не го упражнява. Предвид липсата на специална правна уредба в ЗИНЗС относно
погасителната давност, на основание както на § 1 от ЗР
на ЗОДОВ във вр. с чл.203,
ал.2 от АПК във вр. с чл.285,
ал.1 от ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл.46 от
Закона за нормативните актове (ЗН), следва да намерят приложение правилата
на чл.110
– чл.120
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащи института на
погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл.110
от ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен
срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо – чл.114,
ал.1 от ЗЗД. Според тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.
гр. д. № 3/2004 г. ОСГК, началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за незаконни действия или бездействия на административните
органи е от момента на преустановяването им. Това тълкувателно решение е
задължително за съдилищата на основание чл.130,
ал.2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и въз основа на него следва да се
приеме за безспорно, че погасителната давност
в случая започва да тече от момента на преустановяване на твърдяното от ищеца бездействие
на затворническата администрация да промени режима на изтърпяване на
наказанието от специален в по-лек. В
уточнение на исковата молба (л.13-14) ищецът е посочил периода, за който
претендира обезщетение от 03.02.2011г. до 13.09.2019г. При така посочения от
ищеца период, следва да се приеме, че твърдяното бездействие е преустановено едва
на 13.09.2019г., от който момент започнала да тече петгодишната давност по чл.110
от ЗЗД, респективно към момента на подаване на исковата молба същата не
била изтекла и правото на иск не е било погасено.
Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда,
че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3. Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно
втората алинея на чл.3 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Предвид
цитираните правни норми, исковата молба е подадена с
правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, както и по чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, във връзка с редакцията на закона след законодателната
промяна, считано от 07.02.2017г., но по отношение на периода преди това, искът
е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС (в редакцията –
ДВ, бр.13/2017г.), искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, а ал.2 на
текста сочи като ответници в това производство органите по чл.284, ал.1, от
чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според
правилото на чл.205
от АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от
специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът – ГД „Изпълнение
на наказанията“ при Министерството на правосъдието /МП/- гр.София, съгласно
чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни
териториални служби (чл.12, ал.2 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря
юридическото лице.
При това
положение, ГД „Изпълнение на наказанията“-гр.София има както процесуална, така
и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск.
Основателността
на иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в
кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1. акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2. настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на
противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
В настоящото производство ищецът
твърди, че органите незаконосъобразно са бездействали да променят режима от „специален“ в по-лек. С оглед твърдението
за бездействие на административния орган съдът следва да установи дали
компетентния административен орган е предприел необходимите действия, свързани
с неговите правомощия, с оглед промяна режима на изтърпяване на наказанието от
ищеца и установяване на евентуално незаконосъобразно бездействие.
По делото е
установено, че наказанието наложено на ищеца А.А. е „доживотен затвор без замяна“ при първоначално определен „специален режим“ от 03.02.2006г.
(начало на наказанието 25.06.2002г.). Специалният ЗИНЗС бил обнародван в ДВ, бр.25
от 3.04.2009г. и влязъл в сила на 1.06.2009г.
Разпоредбата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС (в редакцията към момента на влизане в
сила – 1.06.2009г.) указвала, че осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без
замяна първоначалният специален режим може
да бъде изменен в по-лек, ако 1. имат добро поведение и 2. са изтърпели не
по-малко от 5 години от наложеното наказание. Според
чл.218 от ППЗИНЗС (обн., ДВ, бр.9 от 2.02.2010г., в сила от
1.02.2010г.), първоначалният режим на осъдените на доживотен затвор може да
бъде заменен със следващия по-лек след изтърпяване на не по-малко от 5 години и
при наличието на добро поведение. При изчисляването на този срок
предварителното задържане под стража не се зачита.
Анализът на
посочените правни норми сочи, че към момента на влизането им в сила,
облекчаването на режима на доживотно осъдените без право на замяна, е обвързано
с наличието на две кумулативни предпоставки: 1. изтичане на определен период от
време след първоначалното определяне на режима и 2. наличието на добро
поведение на лицето. В конкретния случай, началото на наказанието било от
25.06.2002г., но „специалният режим“
бил определен на 03.02.2006г., т.е. 5-годишният период по смисъла на чл.218 от ППЗИНЗС започнал да тече именно на тази
дата и изтекъл на 03.02.2011г., на която дата била изпълнена първата
предпоставка, въз основа на която режимът можел
да бъде изменен в следващия по-лек. Следва да се вземе предвид обаче, че
правната норма на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС (в редакцията към момента на изпълване
на първата предпоставка) не била императивна, т.е. не вменявала задължение на
административния орган да измени режима само поради изтичане на 5-годишния
период, а единствено указвала възможност за това, но само ако била налице и
другата кумулативна предпоставка – осъденият да има
добро поведение. Доказателства за наличието на втората предпоставка
следвало да се установяват от оценката на осъдения по чл.155
от ЗИНЗС (в редакцията към момента на изтичане на 5-годишния период, ДВ, бр.25
от 3.04.2009г., в сила от 1.06.2009г.),
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156
от ЗИНЗС (в редакцията ДВ, бр.25 от
3.04.2009г., в сила от 1.06.2009г.) и
от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието (наложени дисциплинарни наказания, поощрения и/или
инцидентни неправомерни прояви). Така, за да установи наличието на добро
поведение и евентуално да пристъпи към изменение на режима в по-лек органът
следвало да изготвя оценката за риска по чл.155 и да съблюдава изпълнението на индивидуалния
план на присъдата.
По делото са
представени копия от първоначалния план на присъдата на ицеща А. и последващи
препланирания, както следва: 19.03.2012г.; 07.09.2015г. и 31.01.2018г. Представени
са още схема за оценяване на вероятност за ново осъждане и профил на нуждите и
анализ на риска от сериозни вреди по отношение на А.А.. Представени са и заповеди, с които ищецът
бил награждаван за различни положителни прояви. Всички те съдържат данни за
поведението на лишения от свобода. Анализирани са всички аспекти от неговото
отношение към наложеното наказание, обстановката, останалите лишени от свобода
и служителите на затвора. Изведени са изводи относно рецидива и риска от вреди.
С изменение,
обнародвано в ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г., разпоредбата на чл.198 от ЗИНЗС била изменена, както
следва:
ал.1,
след изтърпяване
на една година от наказанието началникът на затвора се произнася с мотивирана
заповед след вземане на становищата на ръководителя на направлението за
социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за
продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. Екземпляр от
заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора,
осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието;
ал.3, изр. първо,
началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на
наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от
предходното си произнасяне.
С
оглед указанията на посочените разпоредби, съдът намира, че преразглеждане
правното положение на осъдените на доживотен затвор лица се следва периодично
по силата на закона. За произнасянето по този въпрос обаче, не е необходимо
нито нарочно искане от осъденото лице, нито издаване на акт за образуване на
производството, поради което не се следва и нарочно уведомяване на осъденото
лице за предстоящото издаване на акт по чл.198, ал.3 от ЗИНЗС. Касае се за
особен вид производство, подчинено на правилата, регламентирани в специален закон
– ЗИНЗС, което по аргумент от разпоредбата на чл.22,
т.1, предл. второ от АПК, изключва възможността за прилагане на
разпоредбите досежно издаването на индивидуален административен акт.
От
друга страна, изричната регламентация на чл.198, ал.3 от ЗИНЗС е за произнасяне
не по-късно от една година от предходното, но законодателят не е предвиди срок
за първо произнасяне след влизане в сила на тази редакция на разпоредбата. В
конкретният случай, няма данни за предходно произнасяне от страна на Началника на
Затвора относно изтърпявания режим. Ето защо, настоящият съдебен състав намира,
че напълно резонно е при изготвянето на първата заповед по реда на чл.198
от ЗИНЗС (ДВ,
бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г.), Началникът
на Затвора да вземе предвид поведението на лишеният от свобода най-малко една
година назад. Това е така, тъй като е необходим отправен момент, от който да се
прецени поведението на лишения от свобода, респективно да се формира мнението
относно постигането на целите предвидени в закона, които се следват при
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода „доживотен затвор без замяна“.
След
влизане в сила на законодателното изменение, на 02.08.2018г., началникът на
Затвора Бургас издал заповед № 235/02.08.2018г.,с която като отчел развитието
на личността на осъдения, наложените дисциплинарни наказания и поощрения,
продължил специалния режим на А.А. за още една година. На 28.08.2019г. била
издадена заповед № 187, с която специалният режим бил продължен, но тази
заповед била обжалвана и отменена от компетентния съд. Последвало издаването на
действащата към момента заповед №11/06.01.2020г., с което специалният режим бил
продължен с една година. В мотивите на заповедта са отчетени липсата на
дисциплинарни наказания, наградите, но и поддържането на риска от рецидив в
средните граници. Като проблемни зони са очертани отношението на лицето към
закононарушението и уменията за мислене. Средният (не висок) риск от вреди се
дължал на контролираната среда, в която пребивавал осъдения.
Предвид
изложения анализ, съдът намира, че по делото не се установи твърдяното незаконосъобразно
бездействие на ответника да предприеме
действия за промяна на специалния режим на изтърпяване на наказанието от ищеца А.
в по-лек. Не се установи незаконосъобразно бездействие
на администрацията на затвора по отношение на ищеца във връзка с изпълнение на
задълженията по специалния ЗИНЗС. Напротив доказа се, че ответникът е
предприемал необходимите и указани от правните норми действия за преразглеждане
възможността за промяна на режима. Доколкото в настоящото производство по реда
на чл.204,
ал.4 от АПК не бе установено незаконосъобразно бездействие
на ответника, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се
приеме, че също не е налице. При определяне на фактическия състав на
отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се
реализира отговорността на ГДИН, поради което не са налице предпоставки за
обезвреда.
Съдът за пълнота
на изложеното, следва да посочи и следното: Нормативната уредба на
отговорността по реда на чл.284 от ЗИНЗС е влязла в сила от 07.02.2017г. и по
този ред могат да се претендират обезщетения от държавата за вреди, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража в резултат на нарушения по чл.3,
извършени след тази дата. В процесния случай, за периода визиран в исковата
молба период преди тази дата, а именно – от 03.02.2011г. до 07.02.2017г.,
отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди вследствие на извършени
от затворническата администрация нарушения произтича пряко от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр.чл.3 от ЕКПЧ, приложим на основание чл.5, ал.4 от КРБ. Съгласно
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧ създава за България
задължение да се въздържа от всякакви действия спрямо лица, пребиваващи на
нейната територия и попадащи под нейната юрисдикция, които действия могат да
бъдат квалифицирани като нечовешко и унизително отношение или наказание.
С определение № 2403/31.10.2019г. по настоящото дело, редовно връчено на страните, съдът е разпределил доказателствената
тежест, като е указал, че всяка страна следва да установи съществуването на
фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Въпреки
дадените указания, ищецът не е ангажирал доказателства, с които да докаже спорният
по делото факт, а именно – бездействие от страна на ответника да промени режима
на изтърпяване на наказанието от „специален“
в по-лек. От своя страна, с оглед разпределената доказателствена тежест, ответникът
е ангажирал вече описаните доказателства, от които се установява, че през
процесния период, за който се претендира обезщетение, не е налице негово виновно
бездействие. В този смисъл, не е налице противоправно поведение от страна на
ответника. Напротив, от събраните по делото писмени доказателства се
налага непротиворечивият извод, че ответникът навременно и съответствие с
вменените му по закон задължения е реагирал и предприемал действия с оглед
изменение на режима
на изтърпяване на наказанието от „специален“
в по-лек. Не са били налице задължения на ответната страна, произтичащи от
закона преди упоменатата по-горе законодателна промяна, поради което преценката
на органа преди този период е само по целесъобразност, с оглед постигане целите
на наказанието. Както е известно, преценката за целесъобразност не подлежи на
съдебен контрол. Колкото до постановените от органите по изпълнението
административни актове, относно продължаване на определения специален режим на
този затворник, следва да се има предвид, че в обстоятелствата на исковата
молба и нейните уточнения вреди от такива незаконосъобразни актове не са
претендирани. Ако ищецът твърди, че са му причинени вреди от евентуално
отменени такива административни актове, за него остава открита възможността да
ги претендира по съответния исков ред в отделно производство. В началото на
изложението на настоящия съдебен акт бе описано, че искането за изменение на
исковата претенция, което се основаваше именно на отменена заповед на началника
на Затвора-Бургас относно продължаване на режима на наказанието не бе допуснато
не само предвид факта, че е направено в третото по ред заседание след даване
ход на делото, но най-вече поради обстоятелството, че описания в това искане
период обхваща и време след образуване на настоящото дело, което е недопустимо.
Няма как да се претендират вреди настъпили след образуване на делото по
предявения иск за обезщетяване на такива неимуществени вреди. Обратното би
означавало, да се разглежда претенция на вреди, които към момента на
предявяване на исковата молба още не са настъпили, което само онагледява
недопустимостта на подобно искане. Предвид изложеното и с оглед
събраните по делото доказателства, съдът намира предявеният иск за неоснователен
и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на спора, разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат, тъй като такива не са извършвани. Направеното искане от ответника ГДИН - София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е неоснователно. Разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 и чл.143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Следователно, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, въпреки постановения резултат- отхвърляне на исковата молба. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, например Решение № 924 от 24.07.2020г. по КАД № 92 от 2020г. по описа на АС-гр.Бургас- тричленен състав.
Мотивиран от горното, Административен
съд – Бургас, в настоящия първоинстанционен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на А.Х.А.– лишен от свобода, към момента на
предявяване на иска изтърпяващ наказание „доживотен
затвор без замяна“ в Затвора Бургас, против Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерството на правосъдието -гр.София, за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е размер на 8000лв., които вреди
били причинени през периода 03.02.2011г. до 13.09.2019г., поради
незаконосъобразно бездействие на ответника да измени режима на изтърпяване на
наказанието на ищеца от „специален“ в
по-лек, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ответната страна- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ -гр.София,
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред тричленен състав на Административен съд –гр.Бургас, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: