Решение по дело №295/2020 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 260081
Дата: 9 юли 2021 г. (в сила от 29 юли 2021 г.)
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20201820200295
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Елин Пелин, 09.07.2021 година.

 

В        И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря СТЕФКА СЛАВЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 295 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на В.А. И., ЕГН **********,***, срещу наказателно постановление № 145 от 25.06.2020 г. на Началника на РУ Елин Пелин, с което за нарушение на чл. 87, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите средства /ЗОБВВПИ/ му е наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл. 212, ал. 1 ЗОБВВПИ.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че АУАН и наказателното постановление са издадени при съществени нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН, като липсва описание на нарушението – не посочена дата, която трябва да подаде заявление за подновяване на разрешително; не е посочена датата, на която е изтича разрешителното; не е конкретизирано кое разрешително е изтекло; не е посочена датата на нарушението. Сочи се, че разпоредбата на чл. 87, ал. 1  ЗОБВВПИ не е императивна и не вменява задължение, а словесното описание не съответства на такова нарушение. Твърди се, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, като не са изложени мотиви в тази насока.

 В съдебното заседание жалбоподателят чрез адв. П. поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 17.06.2020 г. жалбоподателят отишъл в сградата на РУ на МВР Елин Пелин на адрес: гр. Елин Пелин пл. „Независимост“ № 11, като поискал да предаде притежавано от него огнестрелно оръжие.

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 145/17.06.2020 г. (бланков серия АА 046487) от Н.Д.М.,*** за това, че на 17.06.2020 г. около 13.00 ч. в сградата на РУ Елин Пелин пл. „Независимост“ № 11, жалбоподателят посетил сградата с желание да предаде законно притежавано огнестрелно оръжие „Макаров“ 9х18 с № КТ27815 и  се установило, че жалбоподателят не е спазил едномесечния срок за подаване на заявление за подновяване на РНУСОБ до началника на РУ Елин Пелин преди изтичане на срока, с което виновно е нарушил чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ. Актът е подписан на 17.06.2020 г. от актосъставителя Н.Д.М., свидетеля при установяване на нарушението Г.Н.В. и от жалбоподателя, като последният не написал възражения и получил препис от АУАН. В срока по чл. 41, ал. 1 ЗАНН не е постъпило възражение.

С постановление от 24.06.2020 г. прокурор от РП Елин Пелин е отказал да образува наказателно постановление за престъпление от общ характер и прекратил прокурорска преписка № 561/2020 г. на РП Елин Пелин.

Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 145 от 25.06.2020 г. на Началника на РУ Елин Пелин, с което за нарушение на чл. 87, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите средства /ЗОБВВПИ/ му е наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл. 212, ал. 1 ЗОБВВПИ за това, че на 17.06.2020 г. около 13.00 ч. в сградата на РУ Елин Пелин пл. „Независимост“ № 11, жалбоподателят посетил сградата с желание да предаде законно притежавано огнестрелно оръжие „Макаров“, след което се установило, че жалбоподателят не е спазил едномесечния срок за подаване на заявление за подновяване на РНУСОБ до началника на РУ Елин Пелин преди изтичане на срока. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 16.09.2020 г., видно от разписката на него.

Представено е разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 0456329 с приложение към разрешително № 20140089405/11.12.2014 г.

Според протокол за приемане на ВВООБ с рег. 262р-10399/18.06.2020 г. Н.Д.М. в присъствието на свидетеля Г.Н.В. приел от В.А. Истилиянов следните огнестрелни оръжия и боеприпаси: 1 бр. пистолет „Макаров“ 9х18 с № КТ27815; 45 бр. боеприпаси 9х18 и 1 бр. РНУСОБ с № 20140089405 от 10.12.2019 г.

Със заповед № 8121з-595/26.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи началниците на районни управления в ОДМВР са оправомощени да издават наказателни постановления на основание чл. 215, ал. 2 ЗОБВВПИ.

Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите Н.Д.М. и Г.Н.В., възприемайки ги като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 16.09.2020 г. и е обжалвано на 23.09.2020 г.

Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на наказателното постановление, което се атакува, са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акта за установяване на административно нарушение, като при съставянето му са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. При издаването на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, която изисква актът да се състави в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Когато липсват очевидци на нарушението, изискването съгласно чл. 40, ал. 3 ЗАНН за подписване на акта от двама свидетели е императивно и нарушаването му съставлява неотстранимо нарушение на процесуалните правила, съществено ограничаващо установените от ЗАНН права на административно привлеченото лице. Съдът счита, че при издаването на НП са допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН: няма описание на нарушението; обстоятелствата, при които е извършено; законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Описанието на тези обстоятелства е необходимо, доколкото само конкретни факти могат да бъдат приведени към фактическия състав на определена разпоредба. Самото нарушение не следва да се изчерпва със словесно пресъздаване на нарушената правна норма, а следва описателно да се посочат конкретните действия или бездействия на лицето-нарушител и от общото описание, което разпоредбата съдържа, да се изведе конкретиката на случая, като в настоящата хипотеза времевите рамки на нарушението ще са различни от времевите рамки на същото нарушение.  В наказателното постановление не е индивидуализирано оръжието „Макаров“, както и не е посочено кое разрешително е изтекло, на коя дата и кога е извършено твърдяното нарушение.

В АУАН и НП административнонаказващият орган е посочил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на  чл. 87, ал. 1, във връзка с чл. 212 ЗОБВВПИ, като последната е санкционна норма, а не материалноправна норма. Съгласно разпоредбата на  чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ, документи за подновяване срока на разрешението за носене на оръжие, следва да се подадат в едномесечен срок, преди изтичането му. Текстът на тази норма регламентира реда и срока за издаване на различните видове разрешения, съответно за съхраняване, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Разпоредбата не е императивна, тъй като не вменява каквито и да е задължения за лицата, носещи или притежаващи оръжие, а само сочи процедурата за снабдяване с тези документи. Продължаване действието на определен документ, какъвто е разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, би могло да има само ако срокът му все още не е изтекъл, тъй като след изтичането на този срок вече ще е налице не искане за удължаване на срок на издадено преди това разрешение, а ще е налице ново искане за издаване на ново разрешение /Решение № 13007 от 18.10.2012 г. по адм. д. № 6061/2012 на Върховния административен съд/. Словестното описание на изпълнителното деяние в АУАН и НП не съответства на фактическия състав на посочената като нарушена разпоредба и поради това деянието не е съставомерно по  чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ. Безспорно е, че лицата, които имат подобни разрешения не могат да бъдат задължени да продължат сроковете по тях, а това е тяхно субективно право по  чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ. Ако това не бъде сторено лицето следва да предаде на органите на МВР притежаваното от оръжие и боеприпаси или да ги прехвърля в собственост на лице, което притежава необходимото разрешително, най-късно до крайния ден от изтичането на срока на разрешителното.  Фактическото съхраняване при липса на съответно разрешение или при такова с изтекъл срок, представлява нарушаване на други правила – на тези за съхранява на огнестрелни оръжия без изискващото се разрешение за това. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ и установената съдебна практика, разрешението за съхранение, разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешението по чл. 81а са валидни за срок 5 години от датата на издаването им, като с изтичането на срока на разрешението правата на адресата му се погасяват. След изтичането на срока, респ. погасяването на правата на адресата на разрешителното, отново може да бъде издадено такова, но в този случай е приложим общия ред /виж Решение № 3982 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7774/2011 г., VII о; Решение № 8781 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5860/2012 г., и др./ т. е. заинтересованото лице следва да установи по надлежен ред наличието на всички законово изискуеми предпоставки за първоначално издаване на разрешението.

Предвид на изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

С оглед отмяната на обжалваното наказателно постановление, както и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.  Представени са доказателства за заплатено адвокатското възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а в случая платеното адвокатско възнаграждение в минимален размер. „Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган (пар. 1, т. 6 от ДР на АПК). Тази сума следва да бъде заплатена от ОДМВР София от бюджета на органа, издал отмененото наказателното постановление съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, тъй като РУ Елин Пелин не е самостоятелно юридическо лице.

Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 145 от 25.06.2020 г. на Началника на РУ Елин Пелин.

ОСЪЖДА ОДМВР София с адрес: гр. София, бул. „Гео Милев” № 71, да заплати на В.А. И., ЕГН **********,***, сумата от 300 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.

 

                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: