РЕШЕНИЕ
гр. София, ……………. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV „Д” въззивен
състав, в публично съдебно
заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
Мл.
съдия: БИЛЯНА КОЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Коева ч. гр. дело № 12081 по
описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.
435, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по жалба на А.А.А.
срещу насочване на действията по принудително изпълнение по изпълнително дело №
20188440401990 на ЧСИС.Я. с рег. № 844 на КЧСИ срещу недвижим имот – апартамент
4 а, находящ се в гр. София, ул. „********. Жалбоподателката твърди, че няма
годно изпълнително основание – изпълнителен лист. Поддържа, че изпълнителният
лист е издаден срещу бившите собственици. Излага съображения, че при налагането
на възбраната, апартаментът не е бил собственост на длъжниците, като прилага
Решение от 04.10.2015 г. на СГС, ГО, 9 с-в, гр.д. № 3498/12 г., Решение от
13.04.2016 г. на САС по гр.д. № 5406/2015 г. и Определение № 972 от 20.12.2016
г. на ВКС, от които е видно, че сделката между длъжниците и жалбоподателката е
прогласена за нищожна поради симулация. Иска да бъде прекратено изпълнителното
дело и да бъдат отменени изпълнителните действия. С уточнителна молба от
15.11.2018 г. поддържа, че е собственик на имота и го е владяла, като представя
споразумение от 20.12.2016 г., с което длъжниците Е.П.М. и Н. Б.Р.– М. й
предават владението на имота във връзка с влязлото в сила решение за
прогласяване на нищожността на сключения между тях договор.
Взискателят „Банка ДСК“ ЕАД
не взима становище по жалбата.
Длъжниците Е.П.М. и Н. Б.Р.–
М. са депозирали становище по жалбата, в което поддържат, че не са собственици
на процесния имот и са предали владението на жалбоподателката.
Частният съдебен изпълнителС.Я.
с рег. № 844 на КЧСИ излага мотиви, за недопустимост на жалбата, евентуално за
нейната неоснователност.
Съдът, след като обсъди
доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело №
20188440401990 на ЧСИС.Я. с рег. № 844 на КЧСИ е образувано по издаден в полза
на „Банка ДСК“ ЕАД изпълнителен лист от Софийски районен съд на основание подлежаща
на изпълнение заповед по чл. 417 ГПК срещу Е.П.М. и Н. Б.Р.– М. за заплащане
солидарно на кредитора следните суми: 970982,54 лв., представляваща предсрочно
изискуема главница по договор за ипотечен кредит от 19.04.2007 г., ведно със
законната лихва от 23.02.2018 г. до изплащане на вземането, заемни такси в
размер на 1 883,70 лв., договорна лихва в размер на 68 282, 61 лв. за
периода от 01.05.2011 г. до 22.02.2018 г., лихва за забава в размер на
1 281,47 лв. за периода от 28.05.2011 до 22.02.2018 г. и 3 438,61 лв.
разноски по делото, а именно 3388,61 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение
за юрисконсулт.
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 196, том III, рег. № 12225, дело № 508 от 2007 г. от 26.04.2007 г.
А.А.А. е продала на Е.П.М. и Н. Б.Р.– М., следния свой недвижим имот, а именно:
апартамент №4 а, находящ се в гр. София, ул. „*******
С молба с нотариална
заверка на подписа от 26.04.2007 г., с рег. № 12232 на нотариус с рег. № 039 на
НК при СРС, акт № 198, том III, вписана с вх.
Рег. № 26505 в Служба по вписванията на основание чл. 60, ал. 4 от ЗКИ, във вр.
С чл. 166 ЗЗД е вписана законна ипотека в полза на „Банка ДСК“ ЕАД за
обезпечение изплащането на отпуснат от „Банка ДСК“ ЕАД кредит за придобиване
(закупуване) на недвижим имот от Е.П.М. и Н. Б.Р.– М., в размер на 100 000
лв., с договор за ипотечен кредит от 19.04.2007 г.
С влязло в сила Решение № 6747 от 04.10.2015 г.
постановено по гр.д. № 3498/2012 г. на СГС, ГО, 9 с-в е признато за установено
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. Чл. 26, ал. 2, изр. 1 ЗЗД пр. последно по
предявения от А.А.А. против Е.П.М. и Н. Б.Р.– М., че договорът сключен с
нотариален акт № 196, том III, рег. № 12225, дело № 508/2007 г., на нотариус с рег. № 039 с
район на действие СРС, с който ищцата е продала на ответниците следните
недвижими имоти: апартамент № 4 а, разположен на тавански етаж в триетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******№ **, със застроена площ
от 97,73 кв.м., подробно описан в нотариалния акт, заедно със средно мазе и
среден гараж, при подробно описани граници в акта е нищожен като привиден.
По изпълнително дело № **********
ЧСИ е наложил възбрана върху недвижимия имот, която е вписана на 17.07.2018
година. Насрочен е опис за 16.08.2018 година.
В проведеното открито
съдебно заседание жалбоподателката поддържа жалбата, другите страни не взимат
становище.
При така установените факти Софийски градски съд прави
следните правни изводи:
Предмет на настоящото
производство е жалба по реда на чл. 435,
ал. 4 от ГПК, от трето лице срещу действия на съдебния изпълнител, изразяващи
се в насочване на принудителното изпълнение за паричен дълг върху недвижим
имот, за който имот третото лице – жалбоподател твърди, че е собственик и е
владяла към момента на налагане на възбраната.
Съгласно т. 4 от ТР
3/10.07.2017 г. по т. дело 3/2010 г. на ОСГТК на ВКС предмет на производството
по обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на
съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е
насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се
установи законосъобразността или не на обжалваното действие. Съдебното решение по
жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение
на законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по
отношение на материалното право на собственост. Сила на пресъдено нещо за
последното ще се създаде с решението по иска по чл. 440 ГПК, тъй като предмет
на този иск е именно принадлежността на това право, като се цели да се отрече,
че то принадлежи на длъжника.
За активната легитимация на
завареното в имота трето лице за обжалване на предприетите върху имота действия
по принудително изпълнение по чл. 435, ал. 4 от ГПК е достатъчно да бъде
установен фактът на осъществявано върху него владение към релевантния момент на
вписване на възбраната.
Понятието
"владение" в смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК, следва да се разбира
съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в разпоредбата на чл. 68, ал.
1 от ЗС. Това означава, че установяването на осъществявано от третото лице
владение върху имота към момента на възбраната е предпоставка за правото му на
жалба. Ако такова владение не се установи, третото лице няма право на жалба.
При установено владение върху имота, осъществявано от третото лице, съдът
преценява дали към момента на възбраната вещта е собственост на длъжника.
Установяване на факта на владеене на имота към момента на налагане на
възбраната, като предпоставка за правото му на жалба, е в тежест на третото
лице.
За установяване факта на
получаване на владението върху процесния имот жалбоподателката е ангажирала
писмено доказателство Споразумение от
20.12.2016 г., с което същата се е споразумяла с длъжниците Е.П.М. и Н. Б.Р.– М.
да й бъде предадено владението на процесния апартамент, поради влязлото в сила
решение, с което е прогласена нищожността на сключения между страните
нотариален акт, с който жалбподателката А.А. е прехвърлила имота на длъжниците
по настоящото изпълнително дело. Други доказателства по отношение на владението
не са ангажирани.
Настоящият съдебен състав
намира, че жалбоподателката не е доказала при условията на пълно и главно
доказване факта на владение на процесния имот към момента на деня на
възбраната, като представеното между нея и длъжниците споразумение представлява
частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя си факти,
поради което няма доказателствена сила за факта на владението.
Независимо от горното,
настоящият съдебен състав намира, че доводите в жалбата срещу действията на
съдебния изпълнител, относно липса на изпълнително основание, поради
прогласената нищожност на сключения договор за продажба с длъжниците поради
симулация са неоснователни, поради следните съображения:
Симулативен е договорът, от който страните, които са
го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е нищожен,
независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка /абсолютна симулация/
или прикрива някаква друга сделка и каква /относителна симулация/. Дали зад
нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква - е предмет на иска с
правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
Същевременно и при
абсолютната и при относителната симулация привидната сделка се сключва , за да
създаде убеждение у третите лица, че присъщите й правни последици са възникнали
в патримониума на страните, и в частност на приобретателя. По тази причина
законодателят е предвидил ограничаване действието на привидността спрямо
третите добросъвестни лица, които не знаят, че праводателят им е придобил само
привидно правата си, а в действителност не ги притежава, а така и по отношение
на добросъвестните кредитори на това лице, които са наложили запор и възбрана.
Посоченото ограничение намира израз в разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, която
гласи, че правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя
по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху
недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността,
а според ал. 3 на чл. 17 ЗЗД това правило се прилага и спрямо кредиторите на
приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана
върху предмета, до който то се отнася.
Отнесено към настоящия
случай, правилото, съдържащо се в посочените разпоредби означава, че макар
договорът от 26.04.2007 г., сключен с н.а. № 196, т. IІІ, н.д. № 508/2007 г., с който длъжниците по
изпълнителното дело са се легитимирали като собственици на имота, ипотекиран за
обезпечение на задълженията им към взискателя ‚Банка ДСК“ ЕАД, да е бил обявен
за нищожен като привиден с влязло в сила съдебно решение, то тази нищожност не
би могла да се противопостави на ипотекарния кредитор, щом исковата молба за
прогласяване на нищожността е била вписана след учредяване на ипотеката, което
е видно от представеното по изпълнителното дело удостоверение за вписвания,
отбелязвания и заличавания за имота.
В чл. 17 ЗЗД
се разграничава прикритата от привидната сделка и се определят връзката и
отношението между тях. Правните последици от тези сделки, включително и по
отношение на третите лица, се уреждат с разпоредбите на чл. 26, ал.2
и чл. 17 ЗЗД.
При това законът
ясно разграничава последиците от привидната и прикритата сделка. Поначало
привидната сделка е нищожна и не поражда никакво действие включително и за
третите лица. Изключенията от това правило се съдържат в разпоредбите на чл. 17, ал.2
и ал.3 ЗЗД
и те се отнасят единствено за действието на привидната сделка /доколкото
предвидената от закона нищожност е отнесена само към нея/, независимо дали
симулация е абсолютна /когато е налице само привидна сделка/ или относителна
/когато привидната сделка е съчетана с прикрита/. В тези случаи се защитени
интересите и правната сигурност на третите лица – приобретатели или кредитори
на привидни преобретатели, независимо от вида на симулацията, доколкото при
този вид нищожност и двете страни по сделката действат със знанието за
симулацията.
С оглед изложеното и
доколкото добросъвестността на ипотекарния кредитор не е оспорена от
жалбоподателката и не са навеждани твърдения и ангажирани доказателства в тази
насока, следва да се приеме, че е налице предвиденото в чл. 17, ал.3 ЗЗД изключение и установената по съдебен ред нищожност на договора
обективиран в нотариален акт № 196, том III, рег. № 12225, дело № 508/2007 г., на нотариус
с рег. № 039 с район на действие СРС, е
непротивопоставима на ответника и не засяга придобитите от него ипотечни права.
Съобразно горното, жалбата
срещу действията на съдебния изпълнител се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №039018 от 10.08.2018 г. на А.А.А., ЕГН ********** срещу
действия на ЧСИ Я. с рег. № 844 на КЧСИ при СГС София по изпълнително дело №
20188440401990 – налагане на възбрана, извършване на опис и провеждане на
публична продан по отношение недвижим имот – ап. 4, находящ се на ул. „********.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.